Решение по дело №169/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], представлявана от председателя на управителния съвет, чрез юрисконсулт К., против решение №68/28.11.2024г., постановено по АНД №232/2024г. по описа на РС-Карнобат, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който на „Дими - Транс“ ООД, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издадения електронен фиш. Счита, че правомерно е ангажирана отговорността на лицето на соченото основание и по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д. , която поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на РС-Карнобат и потвърждаване на електронния фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация –„Дими - Транс“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил отговор на касационната жалба и молба от Адвокатско дружество „ К., Д. и партньори“, чрез адв.К., в която сочи, че поддържа отговора на касационната жалба и доводите, изложени в него. Пледира решението на РС-Карнобат да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски –адвокатско хонорар за настоящата съдебна инстанция. Представя договор за правна защита, фактура, преводно нареждане и списък на разноските.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Ответникът по касация е санкциониран за това, че на 24.02.2022 г., в 05:10 ч, по път I-6, км. 449+292, в посока намаляващ километър, е установено нарушение № D991СА85FВ2А37С8Е053021F160А4D43, с ППС „Влекач Волво" ФХ 4Х2Т, с рег.№[рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, за движение по път I-6, км. 449+292, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10332, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-6 км. 449+292. Собственикът, на който е регистрирано ППС, е „Дими - Транс“ ООД.

За извършеното нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, поради което е недопустимо издаване на електронен фиш за процесното нарушение. В решението е цитирана и практика на настоящата съдебна инстанция.

Така постановеното решение е правилно.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с имуществена санкция в размер 2500 лв.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а , ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3 б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3 - 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба, към датата на установяване на нарушението 24.02.2022г. и издаване на електронния фиш, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Дали това се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните вече разпоредби не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към настоящия момент вече е налице законодателна промяна – чл.179 3д, в сила от 13.02.2024г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице. Липсата на законова разпоредба към датата на издаване на електронния фиш, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е основание същия да бъде отменен, както правилно е приел и РС-Карнобат.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело №С-61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500 лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б, вр. чл.197а, ал.2,т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП обаче липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.2 от ЗП, което е допълнителен аргумент за отмяна на електронния фиш.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Относно искането за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Ответникът по касация е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер 420 лева съгласно Договор за правна защита и съдействия –л.51 от настоящото дело. Наложената имуществена санкция е 2500 лева, поради което на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2024 г. вр. § 2 от ДР от Наредба № 1/09.07.2024 г., минималното възнаграждение за адвокат е 600 лева, поради което и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - гр.Бургас, ХV състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение №68/28.11.2024г., постановено по АНД №232/2024г. по описа на РС-Карнобат.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати на „Дими - Транс“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя П. Д., сумата от 420 лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.