РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен, 09.07.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично заседание на осми юли , през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора ………………………….. като разгледа докладваното
от съдията Данчев в.гр. дело № 866 по описа за 2020 год. и на основание данните
по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване.
С протоколно определение №766 от 22.06.2017г., постановено
по в.гр.д.№ 360/ 2017г. ,Плевенски окръжен съд ,след като констатирал, че РС - Кнежа е изпратил делото
на ОС - Плевен без да изпълни задължителните указания на ВКС, дадени с
Определение №134/28.04.2017 година по
ЧГРД №612/2017 на ВКС, с което определение, след отмяна на Определение №1206 по
ЧГРД №761/2016 година на ОС - Плевен и на потвърденото с него Разпореждане от
18.05.2016 година на РС - Кнежа за връщане, като просрочена на въззивна жалба с
вх.№921/17.05.2016 година, са били дадени указания на РС - Кнежа да продължи
действията по администриране на въпросната въззивна жалба , и като преценил ,че
едва след надлежното приключване на производството по въззивната жалба с вх.№
921/17.05.2016 година, насочена срещу Решение №22/2016 година по гр.д.№539/2014
година на РС - Кнежа, ще могат да продължат евентуално съдопризводствените
действия по въззивна жалба вх.№
1385/29.07.2016г. , по която е било образувано в.гр.д.№ 360/2017 година,
постановил ,че ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№360 /2017 година по описа на ОС – Плевен и ВРЪЩА делото на РС - Кнежа за изпълнение
на задължителните указания, дадени в Определение №134/28.04.2017 година на ВКС,
касаещи предходната по време въззивна
жалба с вх.№921/17.05.2016 година, след което делото да бъде отново
изпратено на ОС - Плевен за образуване на друго въззивно гражданско
производство по въззивна жалба с вх.№921/17.05.2016 година, подадена от О.К.. Тази въззивна жалба е била
администрирана от РС-Кнежа ,въз основа на нея е било образувано в.гр.д.№ 827/
2018г. на Плевенски окръжен съд ,който е постановил решение № 117 /20.03.2019г.
с което е потвърдил решение № 22 , постановено в съдебно заседание на
03.02.2016г. по гр.д.№ 539/ 2014г. на Кнежански районен съд.
С решение № 90/
03.11.2020г., постановено по гр.д.№ 3647
/ 2019г. ВКС прогласява за нищожно
въззивно решение № 117/ 20.03.2019г. по в.гр.д.№ 827/ 2018г. на
Плевенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 22 , постановено в
съдебно заседание на 03.02.2016г. по гр.д.№ 539/ 2014г. на Кнежански районен
съд и ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за
разглеждане на въззивната жалба от О.К.
срещу решението от 08.07.2016г. по гр.д.№ 539/ 2016г. на Кнежански районен съд.
По този начин в настоящото в.гр.д.№ 866/2020г. на ПлОС е висящо
производството по въззивната жалба от 29.07.2016г.,подадена от О.К. срещу
решение №115/ 08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 539/ 2014 г. на Кнежански районен съд.
С решение №115/
08.07.2016г., постановено по гр.д.№ 539/ 2014 г. Кнежански районен съд е
извършил делба на съсобствени имоти
,като е поставил в дял на всеки от
съделителите определени недвижими имоти, като
делбата е извършена по реда на
чл. 353 от ГПК, без теглене на жребий.При това РС-Кнежа е съобразил ,че
съделителят И.П.К. е заявил, че не желае да получи реален дял от наследството,
а иска дела му да бъде възложен на неговата сестра – съделителката М.П.С., като
той бъде парично уравнен,както и че съделителят `И.П.А. не желае реален дял от
наследството , а иска полагащия му се дял да бъде възложен на О.К. , като той
да бъде уравнен съгласно оценката на
вещото лице.
Това решение е
връчено на О.М.К. на 18.07.2016г.
Постъпила е на 29.07.2016г. въззивна жалба от него против
това решение на РС-Кнежа.
Жалбата е подадена в законоустановения срок за въззивно
обжалване по чл. 259,ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т. по сметка на ПлОС.
Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането.Според
жалбоподателя направените от вещото лице оценки на някои от имотите били
завишени ,поради което самите дялове били неравностойни.Необработваемата земя
била разпределена неравностойно между отделните дялове ,като в дялове 7,8,9 и
10 въобще не е включена необработваема земя.
Правят се възражения срещу назначаването на в.л.Б.З. на осн. чл. 397 от ЗСВ ,тъй като тя била известен в района прекупвач на земеделска земя. Твърди се ,че жалбоподателят не бил получил
разделителен протокол по чл. 347 от ГПК и не е запознат със съставянето на
такъв разделителен протокол.
Жалбата е
подписана от жалбоподателя. Представени са били преписи от жалбата за връчване на другите
съделители по делото и те са били
надлежно връчени.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от нито
един от другите съделители.
С въззивната
жалба се
прави доказателствено искане ,
като бъде отменено решението на РС-Кнежа , „да се назначи повторна експертиза с
която да се извърши справедливо разделение на наследствените земи според
квотите на съделителите , а там където не могат да се спазят изискванията за
оформяне на парцел , да се постави в съсобствен дял“.
По искането за
назначаване на друго вещо лице за изготвяне на повторна експертиза за разделяне
на земеделските земи ,Плевенски окръжен съд е приел , че същото следва да бъде
оставено без уважение поради следните съображения :
Пред първата
инстанция е било изготвено ,изслушано и прието в с.з. на 03.02.2016 г.
експертно заключение от в.л. инж.Б.З. .
Жалбоподателят О.К., както се вижда от протокола от това съдебно заседание е
присъствал на тези процесуални действия,изрично е заявил ,че е получил препис
от заключението на в.л. и е запознат с него, имал е възможност да задава
въпроси на вещото лице и изрично е заявил че няма други въпроси към него. Вярно е ,че този съделител е заявил
,че оспорва заключението на в.л.,но
това не е било съпроводено с искане за назначаване на друга експертиза
–повторна или допълнителна при условията на чл. 201 от ГПК. Не е било заявено преди
това съдебно заседание или на самото с.з. искане за отстраняване на вещото лице на осн.
чл.196, ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 22,ал.1 от ГПК.
При това положение
съдът намира ,че процесното доказателствено искане –за назначаване на нова
експертиза по същите въпроси е преклудирано съгласно чл. 266,ал.1 от ГПК ,
а заедно с това не са налице и условията
на чл. 266, ал.3 от ГПК за да се допусне такава експертиза пред въззивната
инстанция. Поради тези съображения, ПлОС
е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О.К. за
допускане на „ повторна
експертиза с която да се извърши справедливо разделение на наследствените земи
според квотите на съделителите , а там където не могат да се спазят
изискванията за оформяне на парцел , да се постави в съсобствен дял“.
При това положение
,въззивната инстанция ,както и първата инстанция –РС-Кнежа,разполага с двата
варианта за извършване на делбата чрез възлагане в дял на конкретни имоти на
всеки съделител ,които варианти се съдържат в експертното заключение на в.л.Б.З.
,прието в съдебно заседание на 03.02.2016г. на РС-Кнежа. Не е налице друг
вариант,който да бъде обсъждан и това както беше посочено по-горе не се дължи
на допуснати от РС-Кнежа процесуални нарушения,които да са попречили за
събиране на относими и допустими доказателства по делото ,в т.ч. и друго
експертно заключение ,което да разработи други варианти за разделяне на имотите
в дялове за всеки от съделителите.
При сравняването на двата предложени от в.л.Зашева варианти ,
РС-Кнежа правилно е предпочел първия вариант ,като е отчел становището на в.л.
,че при втория вариант възникват неудобства за ползване на някои от имотите,тъй като при дялове 7,8,9 и
10 е предвидено право на преминаване през имотите в местностите „*** „ , *** „
, ***“ , тъй като според този втори вариант те са с голяма дължина и това води
до необходимост от тяхното обременяване с право на преминаване.
Що се отнася до оплакването на жалбоподателя К.
,че Необработваемата земя била
разпределена неравностойно между отделните дялове ,като в дялове 7,8,9 и 10
въобще не е включена необработваема земя ,то действително и вещото лице
потвърждава ,че необработваемите имоти ,които възлизат на обща площ 16,700дка
са разпределени на по-големите делбени
квоти ,тъй като на по-малките квоти няма как да се възложи необработваема земя
,която според тези по-малки квоти би следвало да е към 400 кв.м.и не може да се формира реален дял от нея. Това уточнение , направено от вещо лице намира своята
обосновка в нормата на чл.10 , ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на
земеделските земи ,според който в случаите на чл. 7,ал.1 от ЗСПЗЗ реалните
дялове не могат да бъдат по –малки от 3 дка за нивите ,2 дка за ливадите и 1
дка за лозята и овощните градини. В т.вр. съвсем несправедливо пък би било в по-малките
дялове, каквито са дялове 7,8,9 и 10
да се поставят предимно или те изцяло да се състоят от необработваеми земи.
Другото искане на
жалбоподателя ,формулирано в жалбата му
така - „ да се извърши справедливо разделение на наследствените земи според
квотите на съделителите , а там където не могат да се спазят изискванията за
оформяне на парцел , да се постави в съсобствен дял“ , не би могло да бъде изпълнено по този начин
,доколкото за поставянето в съсобствен дял на определени делбени имоти,така че
да не се налага тяхното разделяне на по-малки от допустимите от закона размери
, би било необходимо съгласието на
съсобствениците да получат в съсобствен дял определени имоти , а такова
съгласие по делото не е заявено от тях .
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира , че обжалваното решение на
Кнежански районен съд с което делбата на недвижимите имоти –земеделски земи е
била извършена чрез възлагане в дял на съделителите на определени имоти
съобразно вариант първи от експертното
заключение ,във връзка с което са налице и одобрени от ОбСл „Земеделие“
скици на новообразуваните имоти , е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради това ,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното с въззивната жалба от 29.07.2016г.,
подадена от О.М. К. решение №115/ 08.07.2016 г., постановено по
гр.д.№ 539 / 2014 г. на Кнежански
районен съд.
Решението може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :