Р Е Ш Е Н И Е
№ 1308
гр. Пловдив, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря П.Ц. и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 1182 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД
на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. М. М., срещу Решение № 450
от 14.03.2023 г., постановено по АНД № 7223/2022 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, Х н. състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 668448-F666697/13.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на „Яни Груп“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл.
125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и явно
несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и моли
същото да бъде отменено, като вместо това се потвърди НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Яни Груп“ ЕООД не изразява становище по
допустимостта и основателността на касационната жалба.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност
на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 1 от АПК страна в
преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на производството пред ПРС е било НП № 668448-F666697/13.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на „Яни Груп“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1
от ЗДДС.
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F666697 от 07.07.2022 г., съставен от Ф.Д.И.
на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в който е
констатирано, че при извършена служебна проверка на 15.04.2022 г. е установено,
че „Яни Груп“ ЕООД – регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от
закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в
ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г. до
14.04.2022 г. включително. Констатирано е, че СД по ЗДДС е подадена в ТД на НАП
– Пловдив на 04.05.2022 г. по електронен път с вх. № 16005033377/04.05.2022 г. –
нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд
НП.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП,
състав на районния съд е приел, че задълженията за подаване на СД и отчетни
регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер,
доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел –
надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към
законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен
данъчен период (ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване). В този смисъл и
доколкото се върши едно единно нарушение, ПРС е приел, че следва на основание
чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция. Цитирана е и съдебна практика
на ПАС. Все в тази насока е посочено, че е установено, че срещу същото лице за
същия данъчен период е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, с което
дружеството е било санкционирано за неподаване на СД за същия данъчен период
01.12.2021 г. – 31.12.2021 г., което административнонаказателно производство не
е приключило и е предмет на разглеждане по АНД № 7264/2022 г. по описа на ПРС.
С оглед на това е прието, че в нарушение на материалния закон и по-конкретно на
императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, административнонаказващият орган е издал
незаконосъобразно НП.
На следващо място е прието, че в случая е налице приложение и на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Мотивирано е в тази насока, че нарушението
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните деяния от същия
вид, доколкото същото е отстранено доброволно, по собствена инициатива от
жалбоподателя преди съставянето на АУАН в незначително кратък период от време
след допускането му при нулева данъчна декларация.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно
постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
съпоставена с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва да се
направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така
и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни
административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на
справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на
задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му,
както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби
на ЗДДС.
В случая според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава
ясно три отделни изпълнителни деяния – 1) неподаването на справка-декларация по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС
и 3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в
предвидените срокове. Изискването СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава
заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл. 125,
ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на
които именно, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно заради
това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който
и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Впрочем,
доколкото, както вече се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в срок СД по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и за тези,
неподали или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако се приеме
тезата на ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато
данъчно задължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1
и по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри, доколкото
разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на декларациите
по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и санкциониране на
нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни
хипотези на нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18
от ЗАНН.
Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и
също нещо“, като дружеството не е и ангажирало доказателства друго наказателно
постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. Т.е.
дори и да се приеме за верен изводът на ПРС, че за въпросните две проявления на
формите на наказанието, се следва едно наказание, то на първо място, цитираното
в решението НП, предмет на разглеждане по АНД № 7264/2022 г. по описа на ПРС,
нито касае данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г., нито пък касае
неподаване на отчетни-регистри, а на следващо - от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и при извършена служебна справка от съда, се установява, че
за неподаване на отчетни регистри в срок за данъчен период 01.03.2022 г. –
31.03.2022 г., е издадено НП, което е било предмет на разглеждане по АНД №
7222/2022 г. по описа на ПРС и което с влязло в сила Решение № 714/26.04.2023
г., постановено по цитираното дело, е било отменено.
Следва да бъде съобразено също така, че при извършване на преценката
относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе, съгласно
практиката на СЕС е задължителен за държавите-членки, както относно
определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите,
се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на глобата“ (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14,
EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела С-497/15
и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от 19
октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по
обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на този принцип за
пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения,
извършени чрез действие или бездействие.
В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при които то
е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид.
Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от
критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя е 20 дни. Следва също да
се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури
нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната
отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с
по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на
административни нарушения. Търговските дружества, поради това и като
осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна
регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при
нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия,
така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността
на дейността.
Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева е определен в
долната граница, при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път,
както и срокът, в който е било отстранено. В този смисъл не са налице и
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук не е съобразено от
ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това
има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще
следва да бъде отменен изцяло като съответно наказателното постановление се
потвърди.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 228
и чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената
юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80
лева за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 450 от 14.03.2023 г., постановено по АНД № 7223/2022 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, Х н. състав, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 668448-F666697/13.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на „Яни Груп“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Ягодово, ул. „Марица“ № 3, представлявано от управителя Я.Й.Й.,
на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Яни Груп“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.
Ягодово, ул. „Марица“ № 3, представлявано от управителя Я.Й.Й., да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52
сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.