№ 14228
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110160821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Х. Б. Д., ЕГН **********, срещу Б.Е.Л., действащо чрез
търговското си представителство Б.Е., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С........., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик въз основа на
упражнявано давностно владение в периода от януари 2012 г. до датата на депозиране на
исковата молба – 09.11.2022 г. на лек автомобил марка „Б.“, модел „***“, с рег. № *******,
рама (шаси) № **************.
Ищецът твърди, че баща му Б. Х.в Д. бил търговски представител на ответното
дружество, като в началото на 2012 г. му подарил процесния лек автомобил за рождения
ден. От предаването на вещта през 2012 г. до момента, т. е. повече от десет години, ищецът
поддържа, че упражнява непрекъснато владение и се грижи за автомобила с абсолютното
съзнание, че е негов собственик, като никой не оспорва това. Сочи, че през всички години е
ползвал автомобила и е предприемал всички необходими действия, за да е в добро
техническо състояние и да отговаря на законовите изисквания, включително извършването
на ремонти. Твърди, че паркира автомобила в гараж, находящ се на адреса, на който живее –
гр. С..........., собственост на майка му. Счита, че в резултат на посоченото и изтичането на
петгодишния давностен срок, предвиден в чл. 80, ал. 1 ЗС, а и на десетгодишния такъв, е
придобил правото на собственост върху лекия автомобил по силата на упражнявано
давностно владение. Моли за уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил от
насрещната страна.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа следното:
От приетите свидетелство за регистрация на МПС, част II и Удостоверение № 69686818
от 18.10.2022 г. от Застрахователно дружество „Съгласие“ АД се установява, че процесният
лек автомобил марка „Б.“, модел „***“, с рег. № *******, рама (шаси) № ************** е
регистриран на 09.05.2007 г. на името на Б.Е., БУЛСТАТ *********, с представител Б. Х.в
Д., баща на ищеца (починал на 06.09.2021 г. - препис – извлечение от акт за смърт от
13.09.2021 г., издаден от Столична община, район „Слатина“).
Приет е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 20, том ВI, рег. № 246, дело №
21 от 2014 г., видно от който на 21.02.2014 г. Р.К.Д., действаща чрез своя пълномощник –
Р.И.П. е продала на З.В.К. следния свой собствен недвижим имот: гараж, находящ се в
сграда с адрес: гр. С.........“ (бивша улица „........) със застроена площ от 25 кв. м. с вход откъм
улицата.
За установяване на твърдяното от ищеца давностно владение, в хода на делото са събрани
гласни доказателствени средства. От показанията на С. Б.а Д.а - сестра на ищеца, се
установява, че процесният автомобил е подарен на ищеца за рождения му ден през 2012 г. от
баща им, като ищецът и преди това карал автомобила. Свидетелката заявява, че няма спомен
как баща й придобил колата, не знае да са прехвърляли документите на името на ищеца.
Добавя, че последният паркирал колата при майка им в ж. к. „И.“, ул. „К.Щ.“ № 8 до парк
хотел „М.“. Ищецът се грижел за колата, взимал с нея свидетелката от летището, когато се
прибирала в България и я карал с тази кола. Добавя, че не е виждала и не знае някой друг да
я е използвал. Д.а уточнява, че „Б.“ е фирма, свързана с баща й, който бил основател,
директор, собственик - не знае точно позицията, но по - скоро на ръководна длъжност в
посочената фирма.
От показанията на М.А.Б., приятел на ищеца от дете, се установява, че знае за процесния
лек автомобил - помни го още когато баща на ищеца се сдобил с него, били деца и много се
вълнували. В годините свидетелят помагал с възстановяването на автомобила, защото е по-
специфична кола - стара, а неговото хоби е да се занимава с ретро коли. Спомня си, че на
един рожден ден - 2012 г., Б. я подарил на Х., който впоследствие си я гледал, държал я в
гаража в ж. к. „И.“. Свидетелят заявява, че през годините са се возили в колата, като не знае
някой друг да я е карал или да е имал претенции към нея. Не знае по документи на кого се е
водила колата, за свидетеля тя била на Х., вече тридесет години я помни като тяхна кола. Не
знае дали ищецът и баща му са работели в ответната фирма.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 ЗС в тежест на ищеца
е да докаже, че е осъществявал непрекъснато, необезпокоявано и явно фактическо владение
върху процесния автомобил за периода от м. 01.2012 г. до датата на исковата молба, като е
имал намерение да го свои.
2
Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на 5 години.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както в правната
теория, така и в съдебната практика се приема, че като елемент от придобивната давност
упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е установено с насилие), явно
(фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да
научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен
характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в
частност - за период по-дълъг от шест месеца /чл. 81 ЗС/, като се съобразява презумпцията
на чл. 83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че ищецът е държал вещта, както и че я е държал
за себе си).
Владението, като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато, явно и
несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост,
през определен период от време, в случая 5 години, което състояние включва обективен
елемент - фактическа власт /corpus/ и субективен - намерение за своене на вещта /аnimus/
- чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията, установена в чл. 69 ЗС, владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 80, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото
собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса,
искането за признаване едно лице като собственик поради изтекла придобивна давност на
конкретна вещ може да бъде уважено.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. по
описа на ОСГК на ВКС, придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото чл. 120
ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС. В мотивите е прието, че след като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от
категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат като
свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
(представляващи субективния елемент от предметното им съдържание), както и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел
да се разкрият тези преживявания и представи (представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание).
Владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се
определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическа власт или дали има
намерение да държи вещта, като своя. Освен това владението не може да се упражнява тайно
3
по отношение на този, на който се противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по
недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя. Общият принцип
на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се
черпят права от поведение по време, когато засегнатият (собственикът) няма възможност
(поради неведение) да се брани.
В случая съдът приема за установено по делото, че ищецът е започнал да упражнява
фактическа власт върху процесния лек автомобил правомерно, в началото на 2012 г.
Доказано е също така, че от посочената дата в продължение на повече от пет години ищецът
е упражнявал необезпокоявано, явно и непрекъснато фактическа власт върху вещта. За да
достигне до този извод съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
(включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК на показанията на свидетеля Д.а) като
последователни, логични и непротиворечиви, отразяващи непосредствени възприятия на
свидетелите относно ползването от страна на ищеца на процесния лек автомобил в период,
по-дълъг от пет години (а и от десет години), с намерение за своене. Стопанисването на
вещта с цел използването й според нейното предназначение и за нуждите на ползващото го
лице (което е установено по делото от събраните гласни доказателствени средства)
представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене.
Подобни действия са обичайно присъщи на собственика на вещта, поради което при
наличието на такива действия презумпцията на чл. 69 ЗС може да се приеме за оборена само
ако се установи, че опазването, поддържането и използването на вещта е възложено на
упражняващото фактическата власт лице от собственика или от трето лице, респективно е
било извършвано с друга цел, различна от личното му ползване за нуждите на
осъществяващото фактическата власт лице. Намерението за своене се предполага съгласно
презумпцията, установена в чл. 69 ЗС. По делото не са събрани доказателства, които да
опровергават презумпцията, че ищецът е държал вещта като своя. Не са ангажирани
доказателства, от които да се установява прекъсване на владението – и двамата свидетели
заявяват, че ищецът е ползвал автомобила като свой, поддържал го е, паркирал го е в гаража
на майка му, като никой не е предявявал претенции или оспорвал правата му. Следователно
ищецът се легитимира като титуляр на правото на собственост по отношение на процесния
лек автомобил на твърдяното придобивно основание, с оглед на което и предявеният иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца, от който обаче не се претендират
такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
4
ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 ЗС по отношение на Б.Е.Л., действащо чрез търговското си
представителство Б.Е., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С........., че Х. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „К.Щ.“ № 8 е
собственик въз основа на упражнявано давностно владение в периода от м. януари 2012 г. до
датата на депозиране на исковата молба – 09.11.2022 г. на лек автомобил марка „Б.“, модел
„***“, с рег. № *******, рама (шаси) № **************, двигател – бензинов, обем на
двигателя 3453 куб. см.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5