РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Враца 07.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.12.2019 г.
/десети декември две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 670 по описа на
АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.К.Г. ***, против Решение № 252 от 17.07.2019
г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 555 по описа на съда за 2019 г.
С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № ***,
издаден от ОДМВР - Враца на основание чл.189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) срещу касатора за нарушение по чл.21, ал. 1 във вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, като е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Твърди се, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа изложеното и в първоинстанционната жалба
твърдение за неспазване на изискванията на действащата към момента на
нарушението разпоредба на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
както и че администативнонаказателната му отговорност е погасена по давност.
Сочените пороци на ЕФ, жалбоподателят заявява като основания за отмяна на
решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Ответникът - ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната
жалба и моли за уважаването ѝ.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
РС – Враца е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № *** на
ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с който на В.К.Г. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. За да стигне до този извод, съдът е приел, че същият е издаден от
компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма,
като съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити и при изпълнени
изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
При постановяване на
съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. Събрани и обсъдени са всички относими към
спора доказателства и въз тях правилно е установена фактическата обстановка,
като съдът е направил съответни на приложимия към процесното деяние материален
закон правни изводи. Обсъдени са всички възражения посочени в жалбата и са
изложени подробни съображения за несъстоятелността на същите, които изцяло се
възприемат от настоящия касационен състав. В съответствие със събраните
доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е
приел, че нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със
скорост от 63 км/ч, надвишаваща с 13 км/ч позволената от ЗДвП за движение в
населено място от 50 км/ч, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение
именно по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и е основание за
реализирането на административно-наказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация
на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в
предвидения от закона абсолютен размер. Нарушението е установено
с техническо средство тип „TFR1-M-611“,
което е преминало първоначална и последваща проверка в Лаборатория за проверка
на радарни скоростомери и анализатори за алкохол, съответства на изискванията и
е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от представените
по делото Протокол № 1-13-16/01.07.16 г. и Удостоверение на БИМ № 10.02.4835 от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Представен по делото е и
попълнен Протокол за използване на АТСС, съдържащ данни за начало и край на
работа на техническото средство, ограничението на скоростта, режим на
измерване, посока за задействане и др.
С оглед на това,
нарушението се явява доказано по безспорен начин, електронният фиш, предмет на
разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, правната
квалификация съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена
санкционната норма.
Мястото за контрол на
скоростта е било обозначено със задължителния към момента на извършване на
нарушението пътен знак Е 24, който е поставен преди началото на работа в 8:26
ч. видно от представената снимка на същия /л. 14 от АНД № 555/2019 г./. Нарушението
на скоростта е установено в 9:17 ч., т.е спазена е действащата към този момент
разпоредба на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Въззивният съд
подробно е обсъдил и възражението на жалбоподателя за изтекла давност за
реализиране на административно-наказателната му отговорност, като в
съответствие със закона и съдебната практика е приел същото за неоснователно.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС – Враца, че когато
законът предвижда наказание „глоба“ /какъвто е настоящият случай/, възможността
дадено физическо лице да бъде наказано се изключва с абсолютната давност, т.е.
когато са изтекли четири години и половина от датата на извършване на
нарушението, който срок в случая ще изтече на 07.02.2020 г. Процесният ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 29.05.2019 г., т.е. преди изтичането на абсолютната
давност.
Липсват данни, а и не
се твърди от страна на Г. да е депозирал декларация,
съобразно чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението. След като не е упражнил правото си
да възрази и да посочи конкретно физическо
лице, което е управлявало на посочената дата автомобила,
с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно -
издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а това е именно жалбоподателят.
Предвид изложеното
настоящият съдебен състав счита за правилни и обосновани фактическите и правни
изводи на РС – Враца, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.
При
служебна проверка на решението съобразно чл.218 ал.2 от АПК на основания извън
посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна
на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения жалбата следва да
се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр.чл. 218 от АПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/17.07.2019
г., постановено по АНД
№ 555 по описа за 2019 г. на Районен съд Враца.
Решението е окончателно
и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.