№ 1175
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500677 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците по гр.д.№ 433/2019г. по описа на ОС-Перник
срещу решението от 03.08.2020г., с което е отхвърлен иска им по чл. 19, ал.3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор от 09.02.2017г.
Въззивниците И.К. и Т.Г. искат отмяна на решението и уважаване на исковата им
претенция, като излагат пространни доводи, само част от които относими към
обосноваността и правилността на атакувания съдебен акт. Твърдят, че предварителният
договор е действителен, като подписан от продавачката Л. З. - Д., а те са изправна страна по
този договор и причина за несключването на окончателен договор била смъртта на
продавача Д. и нежеланието на нейните законни наследници да изпълнят поетото от нея с
предварителния договор задължение.
Въззиваемите И. В. З., К. Д. Д. и И. Д. З. оспорват жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК , намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:
По иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът е длъжен да провери материално-правните
предпоставки на материалното право. Потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД възниква,
когато страните са обвързани от действителен договор, съдържащ уговорки относно
съществените условия на обещания окончателен договор. Когато сключването на последния
изисква нотариална или нотариално заверена форма – необходимо е предварителният
договор да е писмен (чл. 19, ал. 1 ЗЗД).
Процесният предварителен договор е от 09.02.2017г., сключен е в писмена форма. С него
1
Л. З.- Д., като собственик на описания в т.1.1 недвижим имот, е обещала да го продаде по
нотариален ред на ищците И.К. и Т.Г. за цена от 40 000 лева, платима по банков път в деня
на нотариалното изповядване на сделката. Договорът е подписан от страните. Истинността
му е своевременно оспорена от ответниците ( наследници по закон на Л. З., починала на
03.02.2019г.), които са заявили, че подписа в него за продавач не е положен от лицето Л. З.,
от чието име изхожда. Съгласно приетите в първата и настоящата инстанция съдебно-
почеркови експертизи, предварителният договор не е подписан за продавач от Л. З.. И двете
вещи лица са изследвали предварителния договор в оригинал, (в.л. З. изрично заявява, че
обстоятелството, че оригиналът е ламиниран не се отразява на изследването и изводите му)
и са категорични, че подписът в него за продавач не е изпълнен от Л. З., а със стремеж за
имитацията му ( така в.л. К.); посредством зарисовка, подражание на действително положен
подпис ( така в.л. З.). Настоящата инстанция, като отчита, че заключенията са изготвени
компетентно и на база изобилен сравнителен материал, при приложение на необходимите
технически способи за изследване и са логични, ясни и без вътрешни противоречия, ги
кредитира изцяло, поради което приема, че процесният предварителен договор от
09.02.2017г. не е подписан от продавача Л. З..
От останалите приложени по делото и изследвани от вещите лица документи, автентични,
като изходящи от Л. З., са следните, приложени към исковата молба: декларация №1 от
01.07.2017г. на лист 16 от делото на РС Перник, декларация № 2 на лист 17 от делото на РС
Перник декларация № 4 от 10.11.2017г. на лист 19 от делото на РС Перник и декларация №
7 от 01.10.2018г. на лист 23 от делото на РС – Перник. Съдържанието им позволява извод за
волята на Л. З. да прехвърли възмездно собствеността на процесния имот на ищците и
поето от нейна страна обещание да стори това. От друга страна, е налице насрещно писмено
волеизявление на ищците, в качеството им на купувачи, по декларацията от 22.12.2017г. (
лист 20 от делото на РС Перник) да придобият собствеността върху процесния имот от З. в
бъдещ момент ( след „съдебно решение на ПРС“).В цитираните документи обаче липсват
волеизявления относно съществен елемент на сделката, а именно размера на продажната
цена. По тази причина не може да се приеме, че чрез писмени насрещни изявления в
различни от предварителния договор от 09.02.2017г. документи, страните са сключили
такъв.
В обобщение, настоящият състав приема да е останало недоказано, при тежест на ищците,
че са постигнали действителна уговорка, в необходимия в случая писмен вид, с Л. З., по
силата на която тя е обещала да им продаде имота за цена от 40 000 лева. Ето защо, искът по
чл. 19, ал.3 ЗЗД е неоснователен.
Налице е още едно основание за отхвърляне на исковата претенция – обещаният имот е
продаден на трето лице преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Исковата
молба е вписана на 20.05.2019г., а на 13.12.2018г. Л. З. е продала имота на трето лице – М.
П., с нотариален акт № 109, том ІІІ, рег.№ 3174, дело № 413/2018г. на нотариус Н. З. с район
на действие РС –Перник.
В производството по чл. 19, ал.3 ЗЗД съдът проверява дали са налице предпоставките за
прехвърляне на собствеността по нотариален ред, вкл. дали продавачът е собственик на
имота, тъй като решението на съда поражда последиците на окончателен договор за
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот. Отчуждителят /продавач/
трябва да е собственик на имота не към момента на сключването на предварителния
договор, а към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Явно е,
че Л. З., респ. нейните законни наследници – ответниците, не собственици към този момент.
Придобитото в резултат на извършената продажба право на собственост от трето за
настоящия правен спор лице, като предхождащо по време вписването на исковата молба по
иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, е противопоставимо на ищците и обстоятелството, че към момента
на постановяване на съдебното решение ответниците не са собственици на имота, предмет
на предварителния договор, само по себе си е достатъчно, за да се отрече наличието на
предпоставките за обявяването му за окончателен.
Воден от изложеното, като достига до еднакви крайни изводи с първостепенния съд за
2
неоснователност на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, въззивният съд следва да потвърди
обжалваното решение.
При този изход на спора на въззиваемите се следват разноските пред настоящата
инстанция, чието присъждане е поискано, но липсват доказателства такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОС-Перник от 03.08.2020г. по гр.д.№ 433/2019г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3