Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260523
гр. Русе, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 22 юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5744 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът ЮБЦ ЕООД
твърди, че между ответника А.В.Г. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
********** от 10.03.2017 г., с който на ответника била предоставена мобилна
услуга за номер ********** при условия на тарифен план VIVACOM Smart М с
месечен абонамент 23,99 лева, с допълнителен пакет Удвоени МВ на максимална
скорост VIVACOM Smart с абонамент 1,99 лева/месец. Срокът на договора бил 24
месеца, до 10.03.2019 г. „БТК“ ЕАД издала през периода от 15.06.2017 г. до 14.082017
г. 3 броя фактури: както следва:
- фактура № **********/15.06.2017 г. на
стойност 28,03 лева, която включвала потребление за Месечен абонамент VIVACOM
Smart М – 17,48 лева, потребление СМС-и – 5,88 лева, ДДС в размер на 20 % –
4,67 лева, като дължимата сума била платима в срок 02.07.2017.
- фактура №
**********/15.07.2017 г. размер на 20,98 лева с ДДС, от които потребление за
Месечен абонамент VIVACOM Smart М – 17,48 лева, ДДС в размер на 20 % – 3,50
лева, като дължимата сума била платима в срок 01.08.2017.
- фактура №
**********/16.08.2017 г., с която била начислена сума в размер на 5,26 лева с
ДДС за Месечен абонамент VIVACOM Smart М + ДДС в размер на 20 % – 0,79 лева,
като дължимата сума била платима в срок 01.09.2017.
Ответникът не
заплатил мобилни услуги на стойност 54,27 лева, като ищеца претендира само
36,47 лева, фактурирани за месеците юни, юли и август 2017 г. В крайната
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 215,22 лева, от които ищеца претендира сумата от
77,94 лева, която представлявала трикратния размер на месечния абонаментен план
– 3 х 23,99 лева, на стойност 71,97 лева, както и сумата от 5,97 лева, която
представлявала 3 х 1,99 лева по абонаментен план Удвоени МВ на максимална
скорост VIVACOM Smart.
На 16.10.2018 г.
бил сключен договор за цесия, с който „БТК“ ЕАД прехвърлило вземанията на „С.
Г. Груп“ ЕАД, в последствие „С. Г. Груп“ ЕАД прехвърлило, а ищеца“ ЮБЦ“ ЕООД
придобил вземането спрямо ответника по договор за цесия от 01.10.2019 г.,
вземането било включено в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Ответникът не
изпълнил задълженията си, поради което на 13.08.2020 г. било подадено Заявление
по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 3408/2020 г. по описа на РРС.
Със Заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК било разпоредено на ответника да
заплати на ищеца сумата от 36,47 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги по
договори с клиентски № ********** от 10.03.2017 г.; 131,37 лева – обезщетение
за неизпълнение по договор с клиентски номер ********** от 10.03.2017 г.; 9,41
лева – мораторна лихва за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г., както и
25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение, тъй като
ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК бил предявен настоящия
иск.
Искат да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че им дължи сумата от 36,47
лева – незаплатени далекосъобщителни услуги дължими по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от 10.03.2017 г., сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, сумата от 77,94 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. №
********** от 10.03.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, както и
начислена върху главницата от 36,47 лева мораторна лихва за забава в размер на
9,41 лева за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
Ответникът А.В.Г. чрез
назначения му особен представител признава основателността на исковете..
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.08.2020 г. по гр. д. № 3408/2020 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника А.В.Г.
да заплати на ищеца сумата от сумата 36,47
лева – незаплатени далекосъобщителни услуги по договори с клиентски №
********** от 10.03.2017 г.; 131,37 лева – обезщетение за неизпълнение по
договор с клиентски номер ********** от 10.03.2017 г.; 9,41 лева – мораторна
лихва за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г., както и 25,00 лева –
държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
Между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № ********** от 10.03.2017 г., с който
на първия била предоставена мобилна услуга за номер ********** при условия на
тарифен план VIVACOM Smart М с месечен абонамент 23,99 лева, с допълнителен
пакет Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1,99
лева/месец. Срокът на договора бил 24 месеца, до 10.03.2019 г. „БТК“ ЕАД издала
през периода от 15.06.2017 г. до 14.082017 г. 3 броя фактури: както следва:
- фактура №
**********/15.06.2017 г. на стойност 28,03 лева, която включвала потребление за
Месечен абонамент VIVACOM Smart М – 17,48 лева, потребление СМС-и – 5,88 лева,
ДДС в размер на 20 % – 4,67 лева, като дължимата сума била платима в срок
02.07.2017.
- фактура №
**********/15.07.2017 г. размер на 20,98 лева с ДДС, от които потребление за
Месечен абонамент VIVACOM Smart М – 17,48 лева, ДДС в размер на 20 % – 3,50
лева, като дължимата сума била платима в срок 01.08.2017.
- фактура №
**********/16.08.2017 г., с която била начислена сума в размер на 5,26 лева с
ДДС за Месечен абонамент VIVACOM Smart М + ДДС в размер на 20 % – 0,79 лева,
като дължимата сума била платима в срок 01.09.2017.
Ответникът не
заплатил мобилни услуги на стойност 54,27 лева, като ищеца претендира само
36,47 лева, фактурирани за месеците юни, юли и август 2017 г. В крайната
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 215,22 лева, от които ищеца претендира сумата от
77,94 лева, която представлявала трикратния размер на месечния абонаментен план
– 3 х 23,99 лева, на стойност 71,97 лева, както и сумата от 5,97 лева, която
представлявала 3 х 1,99 лева по абонаментен план Удвоени МВ на максимална
скорост VIVACOM Smart.
На 16.10.2018 г.
бил сключен договор за цесия, с който „БТК“ ЕАД прехвърлило вземанията на „С.
Г. Груп“ ЕАД, в последствие „С. Г. Груп“ ЕАД прехвърлило, а ищеца“ ЮБЦ“ ЕООД
придобил вземането спрямо ответника по договор за цесия от 01.10.2019 г.,
вземането било включено в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, като длъжника
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по
същество, същият се явява основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие
между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника
от предишния кредитор.
Следва да се
посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Като приложение към
исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното
прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в
качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите
писмени доказателства, се счита връчено на ответника на основание чл. 46, ал.
4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в
полза на ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато той не
твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този
смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.,
ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение
на длъжника цесиите са породили правно действие.
Установява се по
категоричен начин, че „БТК“ ЕАД и ответника са обвързани от облигационни правоотношения по
договор за мобилни услуги. От тях за ищеца е възникнало задължението да
предостави на ответника посочените в договорите услуги. В тежест на ответникът е
да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени
доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което
съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата от 36,47 лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги дължими по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от 10.03.2017 г., сключен между
ответника и „БТК“ ЕАД, начислена върху нея мораторна лихва за забава в размер
на 9,41 лева за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
Ответникът дължи и
сумата от сумата от 77,94 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от
10.03.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, която представлявала
трикратния размер на месечния абонаментен план – 3 х 23,99 лева, на стойност
71,97 лева, както и сумата от 5,97 лева, която представлявала 3 х 1,99 лева по
абонаментен план Удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM Smart.
Това е така защото
тези договорените неустойки се явяват компенсаторни. При прекратяване на
договорите, поради причина, за която длъжникът отговаря, кредиторът има право
на обезщетение за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. При
положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал
печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за
допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна,
поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на
неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на
дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като
неравноправна или вероятно неравноправна. Самият факт на съразмеряване на
дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не
следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на
потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния
характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се
доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й
функции.
С оглед изложеното
предявените искове като основателни следва да се уважат изцяло.
Предвид изхода на
спора, ответникът следва да ищецът следва да заплати на сумата от 205 лв. –
разноски по гр. д. № 3408/2020 г. по
описа на РРС.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото в размер 405 лв. направени
от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.В.Г., ЕГН **********,*** дължи на „ЮБЦ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. България № 81, вх. В,
ет. 8 сумата 36,47 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги дължими по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от
10.03.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, начислена мораторна лихва
за забава върху нея в размер на 9,41 лева за периода от 04.09.2017 г. до
01.04.2020 г., сумата от 77,94 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ********** от
10.03.2017 г., по прехвърлено от " Българска телекомуникационна компания“ ЕАД чрез цесия на
„С. Г. Груп“ ЕАД, в последствие прехвърлено от „С. Г. Груп“ ЕАД, чрез цесия на
ищеца, вземане по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. №
********** от 10.03.2017 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 13.08.2020 г. по гр. д. № 3408/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.В.Г.,
ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 205 лв.
– разноски за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
13.08.2020 г. по гр. д. № 3408/2020 г.
по описа на РРС и сумата от 405 лв. - разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: