РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание десети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 879 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от И.И.У., с ЕГН **********,***, против Прокуратурата на Република България гр. София,
представлявана от С.Ц. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на
наказателно производство- досъдебно производство № ЗМ 681/2009 год. по описа на
РУ Велинград и вх. № 1097/2009 год. по описа на РП Велинград, образувано срещу
него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху
нея от датата на предявяване на иска-23.08.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, сумата от 2127,95 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от датата на
влизане в сила на Постановлението за прекратяване на досъдебното производство-
18.07.2017 до датата на предявяване на иска- 22.08.2019 г., както и за сумата
от 250 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, в следствие на наказателно производство- досъдебно производство № ЗМ
681/2009 год. по описа на РУ Велинград и вх. № 1097/2009 год. по описа на РП
Велинград, образувано срещу него, което било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
ведно със законната лихва от 18.07.2017 год. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че в
продължение на около 9 години срещу ищеца се водело наказателно производство,
като досъдебното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
от НПК, тъй като деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Твърди
се, че неправилно е повдигнато и поддържано обвинение от 17.05.2010 год. по
досъдебно производство № ЗМ 681/2009 год., по описа на РУ Велинград и вх. №
1097/2009 год., по описа на РП Велинград за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, което било прекратено с Постановление на прокурор от РП Велинград за
прекратяване на досъдебното производство, влязло в сила на 18.07.2017 година.
Сочи се, че макар да знаел, че е невинен, през целият период, през който
продължило наказателното преследване срещу него ищецът бил много напрегнат и
изключително притеснен, защото никога не бил подлаган на такива изпитания, не
бил призоваван и разпитван за толкова дълъг период, около 9 години, в
полицейски участък. Излага, че за това време многократно му били връчвани
призовки от полицейски служители, подлаган бил на многобройни разпити, очни
ставки, предявяване на разследвания и всички тези обстоятелства обърнали живота
му на 360 градуса. От това бил стресиран, живеел в тревоги, съмнения и отчаяние
да не бъде осъден на стари години, като се чувствал унизен от отношението на полицейските органи. В
началото на наказателния процес било разколебано доверието му в правосъдието и
убеждението, че процесът срещу него се водел справедливо, тъй като считал, че
бил жертва на междусъседска интрига, на влошени междуличностни отношения и
именно, поради тези обстоятелства се притеснявал дали истината ще
възтържествува. Излага, че бил пенсионер, с отлични характеристични данни и
изключително добро име в обществото. Счита, че с прекратяване на производството
всички действия на прокуратурата ех lege стават незаконосъобразни без значение
от фактите, които са ги породили. При определяне на справедлив размер на
обезщетението моли да се има предвид, наказателно производство продължило
приблизително около 9 години, който период е извън всякакви разумни срокове за
водене на наказателни дела. Поддържа, че в конкретния случай по делото не се
установява, каквото и да е съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като
той е оказвал пълно съдействие на разследващите органи и дал подробни обяснения
за случилото се. Твърди, че с Договор за правна защита и съдействие № 008787 от
17.05.2010 г., ведно с пълномощно е заплатил изцяло и в брой 250 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално
представителство по наказателното производство, от което претърпял освен
описаните неимуществни вреди и имуществени такива, в пряка причинна връзка с
неоснователното обвинение в извършване на престъпление. Предвид изложеното моли
исковете му да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който излага становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че не са налице обективните предпоставки, визирани в
чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, тъй като освен наличието на обвинение и образувано
наказателно производство, то последното следва да бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, тоест на основание чл.243, ал.1, т.1, от НПК, във вр. с чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, или да е прекратено поради това че наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Поддържа се, че в случая наказателното производство, водено
срещу ищеца И.И. У.(макар да е прекратено и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК) по същество е прекратено поради изтекла давност, но наказателното
производство е било образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност и в този смисъл не е налице нито една от кумулативно посочените
обективни предпоставки в чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, за ангажиране на отговорност
на Прокуратурата. Излага, че ищецът не е представил доказателства, за това кога и дали изобщо постановлението
за прекратяване от 31.03.2017 г. на РП - Велинград е стабилизирано, поради
което не може да се прецени началната дата, от която се иска обезщетение за
твърдяното увреждане и да се прецени изискуемостта му. Поддържа, че в настоящия случай липсват
действително претърпени вреди, а ищеца описва едно нормално състояние на
негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно
производство би имало и които не следва да се вменяват в отговорност на
Прокуратурата. Твърди се, че липсва причинна връзка между твърдяното като
неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Излага се, че не
прокуратурата е отговорна за продължилото наказателно производство, а
пострадалите и съдът, като излага подробни съображения в тази насока. При условията на евентуалност,
оспорва предявения иск по размер, като излага, че в
случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от значение е
как обвинението в извършване на престъпление се е отразило върху здравето,
личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Излага се, че
паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото
за преодоляването им. В този смисъл се сочи, че обвиняемият е бил с най-леката мярка за
неотклонение „подписка“, която не е довела по същество до ограничаване на
правата му, като освен това не са били прилагани други мерки за процесуална
принуда, спрямо него са осъществени малък по обем действия по разследването,
наказателното производство е протекло само на стадия на
досъдебното производство. Воденият срещу него процес не е получил
медийна гласност, както и че основна причина за предприетото наказателно
преследване спрямо ищеца били жалбите на пострадалите, които допринесли за
продължителността на процеса. По отношение на претенцията за имуществени вреди
се поддържа, че е недоказана по основание и по размер, а в условията на евентуалност,
че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед извършените
действия по разследването и следва да се намали. Поддържа се, че в случая, че Прокуратурата на Република
България би следвало да бъде освободена от отговорност по смисъла на чл.5, ал.1
от ЗОДОВ, или по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е допринесъл и е станал
причина за воденото производство срещу него. Ангажират се
доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск
за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Ребуплика
България за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение, по което образуваното
наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
С доклада по
делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните обстоятелствата, срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение от 17.05.2010 год. по
досъдебно производство № ЗМ 681/2009 год., по описа на РУП Велинград и вх. №
1097/2009 год., по описа на РП Велинград за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство. Изложеното
се установява и от приетите по делото писмени доказателства- Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 31.03.2017 г., по описа на РП – Велинград и Определение № 444 от 18.07.2017 год.,
постановено по в.ч.н.д. № 527/2017 год., по описа на Районен съд на Окръжен съд
Пазарджик, влязло в законна сила на 18.07.2017 г.. При тези факти,
съдът намира, че доколкото образуваното наказателно произвоство, а именно досъдебно производство № ЗМ 681/2009 год., по
описа на РУП Велинград и вх. № 1097/2009 год., по описа на РП Велинград е било
прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1, от НПК, във вр. с чл. 24, ал.1,
т.1 НПК,
искът е доказан по основание.
По искането на
ответника съдът да отхвърли иска при прилагане разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ
когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл
за увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи
ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли, неимуществените
вреди следва да са настъпили изключително по вина на пострадалия или е
необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е причинено по вина на
пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на повдигнатото обвинение, а
само на намесата на пострадалия. Такива доказателства по делото не са
ангажирани.
За да е налице
основание за намаляване отговорността на ответника по смисъла на разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението си увреденият да се е намесил в
причинната верига, от която е последвала вредата, а е необходимо да е
установено, че предприетото действие от страна на пострадалия е виновно
извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна изискване да докаже, че
пострадалият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно
обвинение - например предвид недобросъвестно направени неистински признания;
въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият
определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление
(решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В
този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства, поради
което съдът намира възражението за неоснователно.
По
иска за неимуществени вреди
Съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД
при предявен иск за неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на
обезщетението по справедливост. В този случай съдебната практика е наложила
няколко обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението, продължителността
на наказателното производство, получило ли е производството обществен отзвук,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за
личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за
деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания. В този смисъл - Решение № 223 от 04.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., ІV г. о.
Като се
анализират събраните по делото доказателства става ясно, че престъплението, в
което ищецът е обвинен (чл. 144, ал. 3 от НК) се наказва с
лишаване от свобода до три години или пробация, поради което не е тежко по своя
характер и по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, производството в досъдебната фаза е
приключило за повече от 8 години. По отношение на лицето е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, която е била прекратена едва с постановлението за
прекратяване на наказателното производство в неговата досъдебна фаза, на
следващо място същият е бил викан многократно да дава обяснения по случая. Съдът
намира, че изключително дълго продължилото досъдебно производство е засегнало
значително правната сфера на ищеца и е нанесло по-голямата част от увредата. Това
е станало и причина за разгласяването на обвинението. Изложеното се установява
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х.Д.У.
и Х.П.П. Взетата спрямо него мярка за неотклонение "Подписка",
съгласно свидетелските показания, е довела до ограничаване на права на лицето.
Депозирани са показания от свидетелите Х.Д.У. и Х.П.П., които съдът кредитира
изцяло, установяващи, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на ищеца – здравословното му състояние се е влошило- получил е
диабет, преживял е лек инфаркт, започнал е страда от високо кръвно налягане,
отслабнал е с 20 кг., след втората година от наказателното производство
започнал да се срива психически, настъпили са негативни промени в личността му
и са създадени проблеми в общуването му.
Принципно
негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на
престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца
наказателна репресия. В случая за процесния период (от момента, в който е
налице "обвинение в извършване на престъпление" до влизането в сила
на определението, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на
досъдебното производство), ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си
ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях,
тъй като е нормално такива вреди да са търпени. При наличие на акт, с който се
прекратява воденото срещу ищеца наказателно производство, поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се
определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент.
Съдът, като
съобрази събраните гласни доказателства в тази насока и доколкото от тях
безспорно се установява, че вследствие на упражнената наказателна репресия
срещу него ищецът е станал неспокоен, започнал да вдига кръвно, затворил се, станал
подтиснат, необщителен, спрял да излиза навън, започнал да боледува, загубил
апетита си, както и изключително дългия период, в който е продължило самото
наказателно производство срещу него, намира за справедлив размер на
обезщетението сумата от 10000 лв., или искът му следва да се уважи изцяло.
По
иска за имуществени вреди
По делото се
претендира наличие на имуществени вреди в размер на заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение по наказателното дело. Действително, според чл. 189, ал.
1 НПК наказателният съд се произнася по разноските или с присъдата,
или с нарочно определение, а съгласно чл. 190 НПК
при оправдаване на подсъдими разноските са за сметка на държавата. Имат се
предвид обаче само разноските, извършени от държавата в наказателното
производство. Липсва уредба, която да овластява наказателния съд да присъди в
полза на оправданото лице направените от последното разноски в процеса- същите
следва да се претендират по гражданскоправен ред и по-конкретно по реда на
ЗОДОВ, доколкото представляват имуществени вреди, претърпени като
непосредствена последица от незаконното привличане към наказателна отговорност.
Ако не е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, то и ищецът е
нямало да ангажира защита по образуваното дело. Следователно разместването на
блага, излизането на сумата за адвокатско възнаграждение от патримониума на
ищеца, е в следствие на необходимостта от защита по повдигнато
незаконосъобразно обвинение. При изложените по- горе съображения и съобразяване
събраните по делото писмени доказателства искът следва да бъде уважен изцяло.
От страна на ответникът е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като това възражение, доколкото
настоящето производство е първия възможен момент за предявяването му, следва да
бъде разгледано. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, придружен
с разписка за получената сума, същия е от м. май 2010 г., към който момент
следва да се прецени и наличието на прекомерност. Съгласно чл. 12 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция
от 09.01.2009 г. – възнаграждението за защита в досъдебното производство е в
размер на 300 лв., а при извършване на
процесуални действия в различни дни в размер на по 60 лв. за всеки ден. В
случая се претендира сумата от 250 лв., което се явява сума под минималния размер,
съобразно посочените разпоредби от Наредбата, поради което следва да се приеме,
че възражението на ответника е неоснователно, поради което претенцията на ищеца
следва да се уважи изцяло.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
От страна на
ищецът се претендира заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 18.07.2017 до 22.08.2019 г..- датата на
предявяване на иска. В случая искът е основателен още от момента на
прекратяване на наказателното производство на 17.08.2017 г., като съдът на
основание чл. 162 ГПК, при липса на изслушана експертиза в тази насока, предвид
диспозитивното начало в гражданския процес и с помощта на електронен калкулатор
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) определя на сума
в размер на 2127.78 лв., до който искът е основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата над него и до пълния претендиран от 2127,95 лв. следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК или сума в размер на 809,99 лв..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.И.У., с ЕГН
**********,***, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в следствие на наказателно производство- досъдебно
производство № ЗМ 681/2009 год. по описа на РУ Велинград и вх. № 1097/2009 год.
по описа на РП Велинград, образувано срещу него, което било прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на
иска-23.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 250
лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, в
следствие на наказателно производство- досъдебно производство № ЗМ 681/2009
год. по описа на РУ Велинград и вх. № 1097/2009 год. по описа на РП Велинград,
образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със
законната лихва от 18.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.И.У.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от сумата от 2127.78 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 18.07.2017 до 22.08.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2127.78 лв. до пълния
претендиран размер от 2127,95 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.И.У.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 975 лв., представляваща
разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА