О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1064
02.12.2019 г. град Перник
Окръжен съд Перник в закрито съдебно заседание на
02.12.2019 г., в следния състав:
Председател: Кристиан Петров
Членове: Роман Николов
Антон Игнатов
като разгледа докладваното от съдия Николов въззивно ч.
гр. дело № 733 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи
кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ********* срещу Определение от 18.09.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4739 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г. в частта му, с която е прекратено производството
по чл. 415 ГПК срещу В.Е. А. за сумата от 1077.85 лева възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит.
В частната жалба се излагат доводи, че постановеният
съдебен акт в обжалваната част е неправилен и незаконосъобразен, постановен в
нарушение на съдо производствените правила. Оспорва се извода на Районния съд,
че липсва идентичност между вземането предмет на заявлението и заповедта за
изпълнение с вземането предмет на исковата молба. Посочва, че в заявлението
сумата негов предмет е цялото вземане по договора за кредит, а след уточненията
на исковата молба са посочени и неговите компоненти (главница и лихва), чието
основание е все договора за кредит и не е налице предявяване на основание
различно от това заявено в заповедното дело.
Иска се отмяна на определението и връщане на делото за
продължаване действията по него.
Окръжен съд Перник намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
При иска по чл. 415 ГПК има изискване за идентичност
на вземанията предмет на заповедта с вземанията посочени в исковата молба.
В случая в заявлението е посочена сума от 1776.03 лева
като главница. Няма посочени суми дължими като възнаградителна лихва. Такива
суми са заявени едва с молбата за уточнение на исковата молба.
Възнаградителната лихва макар да произтича от договора не е идентична с
главницата. Главницата е предоставената от кредитора в собственост на длъжника
парична сума, а лихвата по същността си е цената на предоставения паричен
ресурс. Както е посочено и в ТР 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС (което настоящият
състав на съда счита за приложимо и към отношения от потребителски кредити с
небанкови финансови институции поради практически еднаквата същност) в
заявлението и съответно исковата молба може да се посочи общо дължимата
главница, но възнаградителните лихви и тези за забава трябва да са посочени отделно
в заявлението и като период на дължимост и като размер. Следователно при липса
на посочване на такова вземане в заявлението, то не може да бъде предмет на
установителен иск по чл. 415 ГПК. То би могло да се заяви с осъдителен иск
отделно.
По горните съображения определението е правилно и
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 18.09.2019 г., постановено по гр.д. № 4739 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. в частта
му, с която е прекратено производството по чл. 415 ГПК срещу В.Е. А. за сумата
от 1077.85 лева възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280 ГПК.
След влизане на Определението в сила делото да се
върне на Районен съд Перник за продължаване действията по него.
Председател
: Членове
: 1. 2.