РЕШЕНИЕ
гр.
София, 07.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря С. Александрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9299 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ (отм.).
Ищцата С.Г. твърди, че на 12.10.2014 г. в гр.
Ямбол е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Волво С80“ с рег. №*******, като автомобилът блъска ищцата, докато
пресича улицата на пешеходна пътека. Вследствие на това ПТП на ищцата са
причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Процесното
събитие също така е довело и до отрицателно отражение върху емоционално
състояние на ищцата и върху начина ѝ на живот. Ищцата твърди, че към
момента на процесното ПТП за водача на л.а. „Волво С80“ не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочва и
че ответникът е заплатил на ищцата сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Ищцата счита
заплатената сума за несъответстваща на претърпените от нея болки и страдания и
претендира от ответника заплащане на още 40 000 лв. – обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 10.04.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски в
производството.
Ответникът Гаранционният фонд оспорва иска. Не
оспорва настъпването на процесното ПТП, начина, по който се е осъществило,
както и наличието на предпоставките за отговорността на ответника (липсата на
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, причинил ПТП). Счита, че
размерът на претендираното обезщетение е завишен, като посочва, че изплатеното
от ответника обезщетение е в достатъчен размер. Претендира разноски.
Третото лице помагач К.Б. оспорва
предявения иск, като посочва, че не всички увреждания на ищцата са в причинна
връзка с процесното събитие, а също така счита размера на претендираното
обезщетение за завишен.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК с оглед
на представената присъда от 11.10.2016 г. на РС – гр. Ямбол и решение на ОС –
гр. Ямбол от 06.02.2017 г., че на 12.10.2014 г. в гр. Ямбол е настъпило ПТП,
причинено от поведението на водача на л.а. „Волво С80“ с рег. №*******, който не е съобразил движението си и не е
спрял, за да пропусне ищцата С.Г., която е пресичала улицата, като автомобилът
е ударил ищцата. Така с поведението си, както е посочено в присъдата на
наказателния съд, водачът на лекия автомобил е нарушил задълженията си по чл. 20,
ал. 2, изр. 2 и чл. 116 ЗДвП, според които той трябва да намали скоростта си на
движение и да спре, когато възникне опасност за движението, а също така трябва
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
Според присъдата и заключението
на съдебномедицинската експертиза по делото в резултат от процесното събитие на
ищцата са причинени телесни увреждания. Следователно налице е противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, от което са причинени вреди на ищцата.
Това поведение е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в
случая вината на водача е установена и от наказателния съд. Поради това за
ищцата е възникнало правото да получи обезщетение за причинените ѝ вреди
от процесното ПТП и съответно от поведението на водача, причинил това ПТП.
От посоченото в решението на
наказателния съд и от заключението на съдебномедицинската експертиза по делото,
която е съобразила и представената медицинска документация, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на няколко от тазовите
кости (на горно и долно рамо на срамните кости в ляво, на долното рамо на
срамните кости в дясно, на дясната главулечна ямка и на кръстната кост), малък
излив на кръв в гръдната кухина, сътресение на мозъка и контузия в тилната
област на главата. Според заключението на медицинската експертиза и показанията
на свидетеля С.П.(син на ищцата) получените от ищцата наранявания са наложили
болнично лечение, включително и оперативно, както и последваща кинезитерапия
(отново в болнични условия), като така общият болничен престой на ищцата е
продължил 17 дни след инцидента.
Като цяло състоянието на ищцата,
непосредствено след инцидента е било тежко, поради което тя първоначално е
настанена в реанимация (първите два дни), като също така е имала затруднения в
общуването с околните до към 10-ия ден на престоя си в болницата, както сочи
свидетелят. Свидетелят посочва и че ищцата е била неадекватна и не е можела да
говори в тези първи 10 дни от болничния си престой, а също така, че съзнанието
ѝ е било замъглено за продължителен период, доколкото според свидетеля
след 4-5 месеца тя е започнала да има проблясъци в съзнанието, да познава
околните и да говори. При преценка на тези показания съгласно чл. 172 ГПК обаче
не може да се приеме, че ищцата е губила съзнание, докато е била в болницата, както
и че съзнанието ѝ е било замъглено, съответно, че тя не е можела да
общува с околните и да ги разпознава, тъй като подобно нейно състояние не е
отразено в представените по делото епикризи, нито нараняванията ѝ
(основно в областта на таза) предполагат такова състояние. С оглед тежестта на
получените от ищцата увреждания обаче, включително травми в областта на
главата, и извършената операция на петия ден след инцидента, както и с оглед на
възрастта на ищцата (която към този момент е на 70 години), може да се приеме,
че тя действително е имала трудности при осъществяване на контакт с околните в
първите 10 дни на болничното си лечение, като изпитваните от нея болки и
страдания са довели и до по-продължителни затруднения в общуването ѝ с
околните през първите месеци след инцидента, както сочи свидетелят, макар и
това състояние да не е било свързано със загуба или замъгляване на съзнанието
на ищцата, загуба на паметта ѝ или на способността ѝ за
разсъждаване, или други подобни.
Според медицинската експертиза и
показанията на свидетеля С.П.възстановяването на ищцата е продължило повече от
година. Съгласно заключението на вещото лице различните счупвания, които са
основните наранявания, дали отражение върху състоянието на ищцата, са
заздравели за различени периоди, но цялостното възстановяване на счупените
тазови кости, което да позволи на ищцата да възстанови движението си, е
продължило повече от година. През време на този възстановителен период, както
сочи свидетелят, ищцата първоначално е била напълно неподвижна на легло, през
което време изцяло е обслужвана от близките си. Около 4-5 месеца след инцидента
тя е започнала да извършва движения, когато вече е можела с чужда помощ да се
обслужва сама, използвайки инвалиден стол. Още 2-3 месеца след това (към седмия
месец, както сочи свидетелят) е започнала да се придвижва с патерици.
Възстановяването при ищцата като цяло е продължило бавно, като тя се е
придвижвала с патерици около година и един месец (според свидетеля), а след
това с бастун, като походката ѝ все още е затруднена, както е установено
и от прегледа, извършен от медицинската експертиза. Ищцата също така е
изпитвала силни болки в продължение на поне година след инцидента, както сочат
вещото лице и свидетелят, като и сега продължава да изпитва болки в краката
(според свидетеля). Силни болки ищцата е изпитвала и при извършените процедури
по рехабилитация, които са над 10 в домашни условия и две двуседмични процедури
в друго населено място (според показанията на свидетеля). Ищцата не се е
възстановила напълно, придвижва се бавно и трудно с помощта на бастун, стойката
ѝ е приведена, както се установява от отразеното в експертизата и от показанията
на свидетеля, като предвид възрастта на ищцата и тежестта на получените травми
не може да се очаква пълно възстановяване (както сочи вещото лице при разпита
си).
Тъй като по делото са представени
две епикризи и амбулаторен лист във връзка с очни заболявания на ищцата, следва
да се посочи, че според заключението на медицинската експертиза някои от тези
заболявания са от преди процесното събитие, а други не са в причинна връзка с
него. Всъщност в исковата молба, където подробно са посочени уврежданията на
ищцата от процесното ПТП, също не се споменава за възникнали в тази връзка
проблеми със зрението. Поради това следва да се приеме, че очните заболявания
на ищцата нямат връзка с процесното събитие и не следва да бъдат съобразявани
при определяне на дължимото обезщетение.
Следователно получените от ищцата
увреждания в резултат от процесното ПТП и особено счупванията в областта на
тазовия пръстен са били тежки, като са довели до продължителен период, в който
ищцата се е възстановявала (повече от година) и то след болничен престой и
оперативно лечение, като през този възстановителен период тя не е можела да се
придвижва сама (общо около 7 месеца), като при това е изпитвала силни болки,
включително и при многобройните рехабилитационни процедури, през които е
преминала. Следва да се съобрази, че възстановяването на ищцата не е и никога
няма да бъде пълно, като тя продължава да изпитва сериозни затруднения при
придвижването си и болки, като се придвижва с бастун. Трябва да се отчете и
това, че така получените увреждания трайно са променили начина на живот на
ищцата – както първоначално при възстановяването ѝ, когато тя в голяма
степен, а в първите месеци изцяло, е зависела от грижите на околните, така и с
оглед на невъзможността към момента да се придвижва и дори да стои нормално,
поради което не може да извършва дейности, с които се е занимавала преди
инцидента (според свидетеля С.П.ищцата е работела, като се е грижела за
възрастни хора, а също така се е грижела и за къща с двор и градина, което вече
не прави). Освен това трябва да се има предвид и нормалният стрес, който
изпитва всяко лице, което пострада от ПТП, който в случая може да се приеме и
за по-силен от обичайния предвид напредналата възраст на ищцата към момента на
събитието, когато тя е на 70 години. В тази връзка са и показанията на
свидетеля, според когото ищцата и сега изпитва страх да пресича улицата, плаши
се от автомобилите, сънува кошмари, изпада в мрачни настроения и спи само по
няколко часа, като тези състояния на ищцата могат да се свържат и с
продължаващите страдания, които тя изпитва (трудности при придвижването и
болки).
Като се вземат предвид посочените
по-горе обстоятелства и като се съобрази моментът на настъпване на процесното
събитие през 2014 г. и посочената по-горе напреднала възраст на ищцата към този
момент от 70 години, което от една страна обуславя по-тежкото проявление на
разгледаните фактори по отношение на ищцата, а от друга страна е свързано с
очакването за по-кратко във времето бъдещо проявление на последиците от
процесното събитие (като се има предвид, че според данни от интернет страницата
на Националния статистически институт средната продължителност на живота на
жените в България е около 78 години), съдът намира, че обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 70 000
лв.
По делото е безспорно
обстоятелството, което се установява и от представения констативен протокол за
ПТП, че към момента на процесното събитие по отношение на водача на л.а. „Волво
С80“ не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно налице е
хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), тъй като на ищцата е
причинено телесно увреждане на територията на Република България от МПС, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Тези обстоятелства, представляващи предпоставка за възникването на
отговорността на ответника, са безспорни и с оглед на извършеното от него
частично плащане на сумата от 50 000 лв., с което той по същество признава
наличието на основание за възникване на задължението му за обезщетяване на
претърпените от ищцата вреди. Поради това и като се съобрази посоченото
безспорното обстоятелство, че ответникът е заплатил част от дължимото
обезщетение в размер на 50 000 лв., предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 20 000 лв.
Съгласно чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.)
и чл. 31, ал. 7 и ал. 9 от Правилника за устройството и дейността на
Гаранционния фонд, ответникът трябва да се произнесе по претенцията на ищцата в
срок от 15 дни от момента на представяне на необходимите доказателства, но не
по-късно от 3 месеца от предявяването ѝ, като след изтичане на този срок
дължи лихва за забава върху сумата на обезщетението. В случая претенцията е
предявена на 05.08.2016 г., видно от представената по делото молба от ищцата до
ответника с поставен входящ номер на ответника от тази дата. Така срокът на
ответника за произнасяне по претенцията на ищцата е изтекъл на 05.11.2016 г.
По делото не са представени други документи, от които да стане ясно по каква
причина, въпреки че претенцията на ищцата е предявена пред ответника през 2016
г., заведената при ответника щета е от 15.02.2017 г., както е видно от писмото на
ответника от 10.04.2017 г., с което е определено обезщетението за ищцата,
а също така както е посочено и в исковата молба. След като обаче, както се
посочи, претенцията на ищцата е предявена през 2016 г., когато е изтекъл и
срокът за произнасяне на ответника по нея, след който момент ответникът дължи и
лихва за забава върху обезщетението, следва да се уважи претенцията на ищцата
за заплащане на тази лихва, считано от 10.04.2017 г.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски по делото (на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), поради което на
нея разноски не се дължат. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие ищцата не е заплатили на адвоката си по делото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение
в размер на 865 лв., което е съответно на уважената част от иска. На ответника
следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни
на отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 225 лв. Тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо
сумата 1 000 лв., представляваща дължимата от ищцата такса (800 лв.) и
разноски за съдебна експертиза (200 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционния
фонд, адрес гр.
София, ул. „********** да заплати на С.Х.Г.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата 20 000 лв. (двадесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 12.10.2014 г. в гр. Ямбол, причинено от водача на л.а. „Волво С80“ с рег. №*******, заедно със законната лихва върху тази сума
от 10.04.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 40 000
лв.
ОСЪЖДА Гаранционния
фонд, адрес гр.
София, ул. „********да заплати на
адвокат М.И.Й.,***, ЕГН **********, адрес ***, офис 9 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 865 лв. (осемстотин
шестдесет и пет лева) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Х.Г., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Гаранционния фонд, адрес
гр. София, ул. „******* сумата 225
лв. (двеста двадесет и пет лева) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Гаранционния
фонд, адрес гр.
София, ул. „******** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 1 000 лв. (хиляда лева) –
разноски по делото за държавна такса (800 лв.) и съдебна експертиза (200 лв.).
Решението е поставено при участието на К.Й.Б., ЕГН ********** като трето лице помагач на страната на ответника Гаранционния фонд.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: