№ 1167
гр. Благоевград, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Стойка Ил. Янева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20221200501027 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 12074/18.08.2022г. от А. Д. В., с
ЕГН **********, С. И. В., с ЕГН *** и Е. А. В., с ЕГН **********, всички с адрес: гр.С.,
ул.“***“ № 14, подадена срещу разпореждане № № 2274/05.08.2022г. на ЧСИ А.Ц., с район
на действие ОС Благоевград, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК вр. с чл.434 ГПК
е върната подадената от жалбоподателите жалба с вх.№ 03308/10.03.2022г. срещу
Постановление за възлагане № 435/24.02.2022г. по изп.д.№ 633/2021г. по описа на ЧСИ А.Ц.
, поради неотстранени в срок нередовности.
Твърди се в жалбата, че оспорваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че от приложените вносни бележки се установява, че на ЧСИ
са заплатени дължимите по жалбата такси, като се сочи, че на ЧСИ са заплатени общо 147
лв. На самостоятелно основание се твърди, че в компетентността на БОС е да остави
жалбата без движение и да се даде възможност на жалбоподателите да изправят
нередовностите по жалбата.
Насрещната страна – взискателят по изп.д.№633/2012г. по описа на ЧСИ Ц. – „***“
АД е представил писмено становище. Жалбата се определя като неоснователна. Поддържа
се, че в правомощията на ЧСИ е да администрира постъпилите жалби, както и да връща
същите, при неотстранени нередовности. В случая се твърди, че жалбоподателите не са
изпълнили указанията за внасяне на дължимата държавна такса от 25 лв. по обжалването,
като липсват данни за това, поради което правилно е приложен закона и ЧСИ е върнал
жалбата. При тези мотиви се иска потвърждаване на обжалваното разпореждане. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
с чл. 27 от НЗПП.
Към жалбата е приложено и становище /мотиви/, на основание чл.436, ал.3 ГПК във
вр. с чл.262, ал.3 ГПК от ЧСИ А.Ц., с изложени подробни съображения с обосноваване
тезата за неоснователност на оспорването. ЧСИ поддържа, че в съответствие с разпоредбата
на чл.436, ал.1 ГПК вр. с ал.4 вр. с чл.261, т.4 и чл.262 ГПК е изпълнил правомощията си и е
оставил подадената жалба без движение, като в указания срок от жалбоподателите не са
изпълнени указанията, въпреки дадената възможност и изрично посочените последици при
неизпълнението им.
Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид
доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
1
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок от страна
в изпълнителното производството – длъжниците и насочена срещу акт на съдебния
изпълнител, който подлежи на съдебен контрол.
По отношение на нейната основателност, съдът взе предвид следните обстоятелства:
На 10.03.2022г. чрез ЧСИ А.Ц. от жалбоподателите А. Д. В., С. И. В. и Е. А. В. е
подадена жалба с вх.№ 03308 срещу действия на ЧСИ Ц. по изп.д.№ 633/2012г. по описа му
по извършване на публична продан по делото и срещу Постановление за възлагане на
недвижим имот № 435/24.02.2022г.
С разпореждане № 643/16.03.2022г., на основание чл.260 и чл.261 ГПК вр. с чл.436,
ал.4 ГПК жалбата с вх.№ 03308/10.03.2022г. е оставена от ЧСИ Ц. без движение с дадени
подробни указания за изпълнение от жалбоподателите, както и изрично е вписано
задължението им да внесат по съответната за това сметка на ОС Благоевград държавна такса
от 25 лв. и да представят оригинала на платежното нареждане по делото. Със съобщение
изх.№ 3026/16.03.2022г. до длъжниците и връчено на 17.03.2022г. е указано, че освен
дължимата държавна такса от 25 лв. по сметка на БОС, дължат такси и разноски на
съдебния изпълнител , както следва: 48,00 лв. по т.5 и 24,00 лв. по т.8 от ТТР към ЗЧСИ,
както и сумата от 75, 00 лв., на основание разноски по копиране на изпълнителното дело.
Даден е срок за изпълнение, както и изрично в разпореждането са указани последиците от
неизпълнението на указанията, а именно връщане на жалбата.
Съобщението за оставяне на жалбата без движение е получено от всички
жалбоподатели на чрез С. И. В. на посочения адрес за получаване на книжа за всички
адресати на 17.03.2022г.
В срока за изпълнение, изтекъл на 24.03.2022г. – присъствен, работен ден /арг.чл.60,
ал.4 ГПК/ от жалбоподателите не са представени доказателства за изпълнени указания по
внасяне на държавна такса от 25 лв. по сметка на ОС Благоевград.
По изп.д.№ 633/2012г. е представена вносна бележка за внесени по сметка на ЧСИ Ц.
от С. И. В. на сумата от общо 147 лв., на основание – разноски и такса по и.д.633/2012г., т.5
и т.8 от Тарифа за ЧСИ.
С Разпореждане № 224/05.08.2022г., на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. с чл. 434
ГПК, частна жалба с вх.№ 03308/10.03.2022г., подадена от длъжниците по изп.д.№
633/2012г. – А. Д. В., С. И. В. и Е. А. В., е върната от ЧСИ Ц., поради неотстранени в срок
нередовности.
Частната жалба, подадена срещу Разпореждане № 224/05.08.2022г. на ЧСИ Ц., е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.436, ал.1, вр. с ал.4 от ГПК, жалбите срещу действията на съдебния
изпълнител се подават чрез съответния такъв, на когото законът възлага администрирането
на жалбата, връчването на преписи от нея и извършването на проверка за редовност,
включително с правомощията да върне подадената жалба при условията на чл.262 ал.2 от
ГПК. По силата на т.2 на посочената разпоредба, частният съдебен изпълнител следва да
върне жалбата, когато констатираните от него нередовности не са били отстранени в срок.
Изискванията за редовност на жалбата са изчерпателно изброени в чл.260 и чл.261 от ГПК и
според чл.261, т.4 такова изискване е представянето на доказателство за внесена такса.
Таксата по смисъла на цитираната законова разпоредба представлява държавна такса,
дължима по сметка на съда в полза на бюджета за разглеждане на жалбата. Държавните
такси по своето естество представляват публични държавни вземания, съгласно чл.162 ал.2
т.3 от ДОПК, чието предварително събиране (чл.3 ал.1 от ЗДТ) е предпоставка, обуславяща
извършване на съответното искано действие от страна на сезирания държавен орган. За
разлика от държавните такси, дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно
вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител е кредитор на
това вземане.
Предвид горното разграничение е неоснователно твърдението на жалбоподателите,
че с внасянето на сумата от 147 лв. са изпълнили дадените указания. На първо място –
внасянето на сумата от 147 лв. с платежно нареждане е извършено на 23.09.2022г., т.е. след
изтичане на указания срок, а отделно от това – тази сума е внесена по сметка на съдебния
изпълнител, а не по сметка на ОС Благоевград, както е указано в съобщението за без
2
движение. С оглед различната характеристика на дължимите суми и основанията им за
дължимост – внасянето на парични суми по сметка на съдебния изпълнител не означава
изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса по сметка на съответния съд,
доколкото последното е публично вземане. Законът поставя като изискване за редовност на
жалбата единствено представянето на доказателство за внасяне на дължимите държавни
такси, поради което законосъобразно жалбата е била оставена без движение.
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод, че в правомощията на
сезирания съд е да остави жалбата без движение и даде указания за отстраняване на
нередовности, ако констатира такива. Съгласно изричната разпоредба н чл.436, ал.1 ГПК
съдебният – изпълнител разполага с изключителната компетентност да администрира
подадените пред и чрез него жалби. При подаване на жалба директно пред съда, последният
не разполага с компетентност да се произнесе по същество, а следва да прекрати
образуваното пред себе си производство и да я изпрати на съответния съдебен изпълнител,
за да се администрира жалбата, като се изиска становище от страните по индивидуалното
принудително изпълнение, да се представи становище от съдебния – изпълнител, ведно с
препис от изпълнителното дело.
При вече упражнена и изчерпана процедура по администриране на подадена жалба
пред ЧСИ, липсва нормативно процесуално правило за повторно администриране на същата
жалба от сезирания съд. След като правновалидно срок е предоставен на страните и той е
пропуснат, съгласно чл. 64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са
изтекли установените срокове не следва да се вземат предвид от съда. Това ще доведе до
недопустимо продължаване или възстановяване на срок, при липса на процесуални условия
за допустимост и материални предпоставки за това.
Поради изложеното, непредставянето на документ за внесена по сметка на съда в
определения срок държавна такса е основание за връщане на частната жалба и не е такова
основание невнасянето на оС.лите такси, посочени в съобщението.В случая
жалбоподателите не са представили документ за внесена по сметка на съда държавна такса в
размер на 25.00 лева. Неотстраняването на посочената нередовност е процесуално
основание за връщане на жалбата, а обжалваното разпореждане, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските – от взискателя по изпълнителното дело е поискано присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение по производството. На основание чл.81 ГПК
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по
искането на страна за разноски. На това основание жалбоподателите следва да заплатят на
взискателя по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. – арг. чл.78, ал.8
ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.27, ал.2 от НЗПП, доколкото тази страна е била представлявана
от юрисконсулт и по жалбата има подадено становище от взискателя.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, 3 – ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2274/05.08.2022г. на ЧСИ А.Ц. по изп.д.№
633/2012г. по описа му, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върната жалба с вх.№
03308/10.03.2022г., подадена от А. Д. В., с ЕГН **********, С. И. В., с ЕГН *** и Е. А. В., с
ЕГН **********, всички с адрес: гр.С., ул.“***“ № 14 - с вх.№ 03308/10.03.2022г. срещу
Постановление за възлагане № 435/24.02.2022г. по изп.д.№ 633/2021г. по описа на ЧСИ
А.Ц., поради неотстранени в срок на нередовности .
На основание чл.81 ГПК вр. с чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.27, ал.2 НЗПП,
ОСЪЖДА А. Д. В., с ЕГН **********, С. И. В., с ЕГН *** и Е. А. В., с ЕГН **********,
всички с адрес: гр.С., ул.“***“ № 14 да заплатят на „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1000, район „***“, бул.“***“ № 19, ет.2, представлявано по
пълномощие от юрисконсулт Р.М. сумата от 50 /петдесет/ лв. разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4