РЕШЕНИЕ
№ 2129
гр. Бургас, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120104331 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от А. Н. С., ЕГН
**********, адрес: *, чрез адв. А. Г. М.-П., срещу „Л.Л.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: *, с която се иска да се приеме за установено че в полза на ответника спрямо
ищеца не съществува правото на преминаване през собствения на ищеца поземлен имот с
идентификатор * по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: *, с площ 1170 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
със съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори *.276, *.1178, *.278 и *.770,
представляващ УПИ IX-* по плана на *, одобрен с решение № 32/13.04.2009 г., изменен със
заповед № 922/16.04.2020 г., учредено с нотариален акт *, вписан в имотен регистър, Служба
по вписванията - Бургас под № *, том 029, вх. peг. № 115506/30.08.2005 г., тъй като същото е
прекратено, поради отпадане на нуждата му. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба се излагат твърдения, че върху собствения на ищеца недвижим
имот с идентификатор * има учредено и вписвано в Имотен регистър ограничено вещно
право – на преминаване в полза на имот, собственост на дружеството-ответник.
Сочи се, че на 30.08.2005 г., 3000/4501 ид.ч. от имота са продадени на Е.С.З., като
едновременно с договора за покупко-продажба в нотариална форма, съдоговорителите са
разпределили реалното ползване на имота, като в полза на приобритателя З. е учреден
сервитут на преминаване, върху идеалните части на ищеца. Впоследствие съсобствениците
1
са поделили процесния имот, вследствие на което са новообразувани два имота – ищецът е
получил в дял НИ с идентификатор *, а З. – НИ с идентификатор *.1178. По-късно З. са
продали на ответното дружество новообразувания си имот.
В исковата молба се излагат подробни твърдения относно обстоятелството, че е
отпаднала нуждата от съществуването на учреденото вещно право, тъй като
новообразуваният имот (собственост на ответника) вече има достъп до улица, както че
извършеното вписване на учреденото ограничено вещно право върху имота на ищеца води
до невъзможност за продажбата на процесния имот или до значително намаляване на
продажната му цена.
С определение от 22.12.2023г., съдът е прекратил производството по делото, поради
липса на правен интерес. Това определение е било обжалвано от ищцовата страна и с
определение от 21.05.2024г., БОС е отменил определението на районния съд и е върнал
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
От гореизложеното следва, че така предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК е
допустим.
В законоустановения срок ответната страна, е подала писмен отговор, с който счита иска
за недопустим и неоснователен. Подробно излага становище за недопустимостта на иска,
поради липса на правен интерес, тъй като твърди, че право на преминаване в полза на
собствения имот на дружеството-ответник никога не е съществувало и съответно не се
преминава през процесния имот.
Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Б., поддържа предявения иск и моли
за уважаването му.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. К., която заявява, че
правен спор не съществува. Сочи, че ответникът не твърди да има учредено право на
преминаване, в негова полза, нито някога е имало, нито негов представител някога е
преминавал през имота.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че на
09.07.2020г. е сключен договор за доброволна делба между Е.С.З., В.С.З. и А. Н. С., по
силата, на който тримата са си поделили ПИ с идентификатор *.277 по КККР на гр. Бургас, с
адрес: *, с площ 3510 кв.м., при квоти за съделителите, както следва: 2340 кв.м. за В.С.З. и
Е.С.З. и 1170 кв.м. за А. Н. С..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том I, рег. №3324, дело
№309 от 2021г., В.С.З. и Е.С.З. продават на ответното дружество „Л.Л.“ ЕООД собствените
си 2340 кв.м. ид.ч. от имота, предмет на договора за доброволна делба от 09.07.2000г.
2
Представен е по делото и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
учредяване право на преминаване *., видно, от който В.П.А. и ищецът А. С. продават на Е.
З. 3000 от 4510 кв.м. ид.ч. от ПИ в местността „Кафка“, съставляващ имот с пл. №* по плана
на землището на гр. Бургас, кв. Крайморие. В същия нотариален акт страните са уговорили,
че с оглед реалното ползваните на придобитите от З. 3000 кв.м., продавачите учредяват в
нейна полза безсрочно и безвъзмездно право на преминаване през реално ползваната от тях
част от имота, по път с широчина 2 метра по протежение на югоизточната граница на ПИ с
пл. №*.
Представени са и два броя заповеди на кмета на община Бургас - №304/11.02.2019г. и
№922/16.04.2020г., с които А. С. и Е. З. са определени за собственици на имот УПИ IX-29,
кв.44, местност „Кафка“ с площ 3510 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор *.276.
От представената по делото справка от АГКК се установява, че като тежест върху
собствения на ищеца имот е учредено право на преминаване.
Представено е и определение за отказ на съдията по вписванията при БРС да заличи
правото на преминаване.
Ищецът е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които заявява, че никой никога не е
преминавал през имота му, нито му е искал разрешение за това, както и че имотът му не е
ограден.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Правото на преминаване /сервитут/ представлява ограничено вещно право, което тежи
върху имот, който е обременен с него. Като ограничено вещно право, учреденият сервитут
важи спрямо всички и позволява на титуляра да изисква от всички да се въздържат от
действия, както и ги задължава да преустановят такива, които са несъвместими с властта му
върху служещия имот, т.е. имота, който е обременен със сервитут. Това е в сила най-вече по
отношение на собственика на т.нар. „служещ имот“.
Доколкото сервитутът е ограничено вещно право върху недвижим имот, то учредяването
му се извършва с нотариален акт (чл.18 ЗЗД) и подлежи на вписване (чл.112, б „а” ЗС).
В настоящия случай в полза на Е. З. – праводател на ответника е бил учреден сервитут с
нотариалния акт от 2005г.
В последващия нотариален акт обаче, с който З. е прехвърлила имота на настоящия
ответник, такова право на преминаване изобщо не е учредено. От това следва, че в полза на
ответника изобщо не е възникнало право на преминаване, в който смисъл са и неговите
твърдения в отговора на исковата молба.
От изложеното от ответника в отговора на исковата молба, както и в съдебно заседание
следва, че за него правен спор не съществува, т.е. той не твърди да има или някога да е имал
право на преминаване, в този смисъл заявява липса на правен интерес за ищеца от водене на
настоящия иск.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че ответникът в отговора на исковата молба
3
сам заявява, че няма нужда от такова преминаване, тъй като има достъп до улица.
В същото време обаче за ищеца няма друг ред за удовлетворяване на искането му за
заличаване на правото на преминаване, доколкото същото тежи върху имота, видно от
справката от СГКК и съдията по вписванията е постановил отказ на искането му с аргумент,
че същото представлява спор за материално право.
В този смисъл е и определението на БОС, с което е отменено прекратителното
определение на районния съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Гореизложеното води до основателност на предявения иск, който следва да бъде уважен.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова полза има ищецът,
но такива не са поискани, нито са представени доказателства за реалното им извършване,
поради което съдът не следва да се произнася за присъждане на разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че спрямо ответника
не съществува право на преминаване през собствения на ищеца недвижим имот,
представляващ: ПИ с идентификатор * по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: *,
с площ 1170 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, със съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори
*.276, *.1178, *.278 и *.770, представляващ УПИ IX-* по плана на *, одобрен с Решение
№ 32/13.04.2009 г., изменен със Заповед № 922/16.04.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4