№ 1190
гр. София, 02.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100601071 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от адв. П.П. – от САК, в качеството
му на упълномощен защитник на подс. Г. Г. В., срещу присъда от 25.11.2021 г., постановена
по НОХД № 1237/2021 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с която подсъдимият Г. Г. В. е
признат за виновен в това, че на 14.03.2018 г., в гр. София, ул. ****, като непълнолетен, но
можещ да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си,
чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, причинил на Д.А.И. лека телесна
повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа; охлузване и хематом по гърба на
носа; хематом на лигавицата на горната устна, като тези травматични увреждания са
реализирали медико – биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди (на публично място, пред
погледа на свидетели, без да е бил провокиран, предизвикан и мотивиран от пострадалия,
без установен личен мотив) – гореизложеното представляващо престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.6, вр.
ал.1, вр. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, подс. Г. Г. В. е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание – „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез публикуване и
обявяване на присъдата на интернет страницата на Столична Община – район „Подуяне“ по
местоживеене на подсъдимия.
С присъдата и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. Г. Г. В. е осъден да заплати
направените разноски по делото в общ размер на 404, 98 лв., от които 304, 98 лв. – по сметка
на СДВР, и 100,00 лева по сметка на СРС, както и 5 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
С така депозираната въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна
присъда /посочена в жалбата като решение/, се претендира нейната неправилност и
незаконосъобразност. Отправя се искане за отмяна на обжалвания акт на СРС и за
постановяване на нов такъв, с който подс. Г. Г. В. да бъде оправдан. Посочва се, че
допълнителни съображения към жалбата, ще бъдат изложени след запознаване с мотивите
1
към обжалваната присъда.
В така подадената въззивна жалба, не се сочи необходимост от събиране на нови
гласни доказателства.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Видно от приложените по делото книжа и извършени отметки, в процеса по
администриране на настоящото дело от първостепенният съд, са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на част от страните в процеса, а
именно – на подсъдимия Г. Г. В. и на частният обвинител Д.А.И. – като самостоятелни
страни в процеса. Това е така, доколкото преписи от мотивите към постановената
първоинстанционна присъда, не са връчени, респ. изпратени за връчването им на
посочените страни в процеса, които съгласно НПК са самостоятелни страни в този процес
и на които следва да се предостави правото да организират защитата и процесуалното си
поведение пред въззивната инстанция, чрез запознаването им в цялост с постановеният от
СРС, обжалван акт. Впрочем, и упълномощения от частният обвинител Д.А.И.
повереник – адв. Н.Д. – от САК, също не е бил надлежно уведомен за изготвените
мотиви към обжалваният акт на СРС. Въззивният съд констатира, че всъщност
единствено упълномощеният защитник на подс. Г. Г. В. – адв. П.П. – от САК, е бил
уведомен за изготвянето на мотивите към първоинстанционния съдебен акт, но не и лично
самия подсъдим, а с оглед охраняване на процесуално предоставените му права във водения
процес, доколкото подс. Г.В. не е присъствал и при произнасяне на атакуваната присъда
пред първата инстанция, следва това допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение, да бъде отстранено, като както на конкретния подсъдим, така и на
частният обвинител – последния лично и чрез неговия повереник, като самостоятелни
страни във водения процес, да се предостави правото да осъществят пълноценно
процесуалната си позиция пред въззивната инстанция. Крайният съдебен акт, в случая
обжалваната присъда на СРС, НО, 7 състав, постановена на 25.11.2021 г. по НОХД №
1237/2021 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, представлява единство между диспозитив и
мотиви към нея, за което следва да бъдат уведомени всички страни в процеса, в частност –
подсъдимия Г. Г. В. и частният обвинител Д.А.И. – лично и чрез упълномощения от него
повереник адв. Н.Д. – от САК. По делото не са налице данни тези страни да са уведомявани,
че мотивите към присъдата са изготвени, което с оглед бланкетната въззивна жалба,
депозирана срещу присъдата на СРС, съществено ограничава правото на защитата и на
самият подсъдим, а и на частният обвинител във водения наказателен процес, предвид
обстоятелството, че посочените страни след запознаване с изготвените мотиви, имат право
да ревизират както становището си по същество, така и подсъдимият Г.В. – лично и чрез
упълномощения от него защитник – адв. П.П. – от САК, да допълни подадената въззивна
жалба със съответни доводи по същество и/или доказателствени искания, още повече, че
защитника изрично е отразил в подадената въззивна жалба, че ще изложи допълнителни
съображения, след запознаване с мотивите към обжалваната присъда, което в случая не е
сторено. В този смисъл, посочените страни – подсъдимия Г. Г. В. и частният обвинител
Д.А.И. – лично и чрез упълномощения от него повереник адв. Н.Д. – от САК, следва да
бъдат уведомени за изготвените мотиви към постановената първоинстанционна присъда, в
насока предоставяне на възможност за пълностойна реализация на правата им във воденото
наказателно производство.
На следващо място, въззивният съд констатира още едно допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в невръчване, респ.
неизпращане на препис от депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна
жалба, подадена от адв. П.П. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс.
2
Г. Г. В., лично на частния обвинител Д.А.И., който е взел участие в хода на съдебния
процес пред първата инстанция, безспорно е страна по воденото производство и има
правото да бъде запознат лично с подадената от адв. П. въззивна жалба, в частност – с
изтъкнатите в нея доводи и съображения, срещу които има право да възрази. Така районният
съд не е изпълнил задължението си по чл. 321 от НПК – да съобщи на всички
заинтересовани страни /в случая частния обвинител/, за постъпилата въззивна жалба срещу
постановената първоинстанционна присъда. Тук следва да се отбележи, че препис от
въззивната жалба е връчен на упълномощения от частният обвинител повереник – адв. Н.Д.
– от САК, при това двукратно, който иначе, по арг. на чл.253 НПК, не е страна в процеса, но
с оглед охраняване правата на неговия доверител, е правилно да бъде уведомен за така
изготвените мотиви. Действително, първостепенният съд е разпоредил преписи от
подадената въззина жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, да бъдат
връчени на СРП и на частният обвинител – за възражения, като по делото има данни –
призовка за частният обвинител Д.А.И. – в цялост, от която се установява, че същият е бил
търсен трикратно на известния за него адрес по местоживеене, находящ се в гр. София, ул.
****, но не е бил намерен, съобразно отразеното от длъжностното лице по призоваване при
СРС върху призовката, което обаче, не означава, че процедурата по чл. 321 от НПК е
законосъответно изпълнена. Следвало е частният обвинител да бъде търсен на известният за
него адрес, за връчване лично на препис от подадената въззивна жалба, а така също и на
мотивите към присъдата на СРС, и чрез ОЗ „Охрана“ по местонахождение на този адрес, или
чрез РПУ – МВР. Ненамирането на частният обвинител при трикратното му търсене от
длъжностното лице по призоваване при СРС на известния за него адрес по местоживеене, не
освобождава първостепенният съд от задължението да изиска и всички справки от
компетентните институции – сектор „БДС“ при СДВР, ГД „ИН“, НСлС, мобилните
оператори на територията на страната, в това число и справка от НБД „Население“ относно
последни адреси по местоживеене на частният обвинител Д.А.И., както и от НОИ и НАП
досежно данни за осигуряване/осигурител и наличие на трудови правоотношения с
конкретен работодател, за да бъде изпълнена изрядно процедурата по чл.321 НПК. Вместо
това, препис от въззивната жалба е връчен повторно на повереника – адв. Н.Д. – от САК, на
22.03.2022 г., след като вече веднъж му е бил връчен на 14.02.2022 г. Действително, в
съобщението, приложено към материалите пред въззивната инстанция, е посочено, че
същото е адресирано до частният обвинител Д.А.И., но чрез адв. Н.Д. – от САК, който е
приел съобщението и преписа от въззивната жалба, което обаче уведомяване на повереника,
който както вече бе посочено, не е самостоятелна страната в процеса, не води до изпълнение
на задължението на СРС да съобщи, респ. да връчи препис от въззивната жалба лично на
самия частен обвинител, като самостоятелна страна във водения наказателен процес. Тъй
като с подадената от адв. П.П. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на
подс. Г. Г. В., въззивна жалби се атакува постановената от СРС присъда изцяло, като по този
начин се атакуват и интересите на частният обвинител Д.А.И., то следва препис от тази
жалба да бъде връчен лично на същия, който има самостоятелни процесуални права. Като не
е изпълнил това си задължение, така районният съд е нарушил разпоредбата на чл. 321 от
НПК – да съобщи на всички заинтересовани страни /в случая на частният обвинител Д.А.И./,
за постъпилата въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна присъда, което
представлява съществено нарушение по процедура, налагащо прекратяване на въззивното
съдебно производство и връщане на делото на първостепенният съд – за неговото надлежно
и законосъобразно администгриране.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че производството по настоящото
въззивно дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за неговото надлежно
администриране и за изпълнение на дадените по-горе указания относно необходимостта от
уведомяването на подсъдимия Г. Г. В. и на частният обвинител Д.А.И. – лично и чрез
упълномощения от него повереник адв. Н.Д. – от САК, за изготвените към постановената
първоинстанционна присъда мотиви, както и за администриране на подадената въззивна
жалба адв. П.П. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Г. Г. В.,
срещу постановената първоинстанционна присъда, съгласно изискванията на НПК.
3
По изложените съображения Софийски Градски Съд, І-ви въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВНОХД № 1071/22 г. по описа
на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийския Районен Съд за надлежно законосъответно
администриране на подадената въззивна жалба срещу присъдата на СРС, НК, 7 състав, както
и на съдебните книжа по делото – съгласно изискването на чл.321 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4