Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2304
07.07.2020 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20217 по описа на съда
за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 30,
ал. 3 ЗС от „Танспед“ ООД срещу М. К. Д.
Ищецът
твърди, че е собственик на втори етаж на сграда, находяща се в ****.
Ответницата като собственик на друг обект притежавала 1/8 ид.ч. от общите части
на сградата. В периода 2016/2017г. поради течове от компрометирана покривна
конструкция,
вследствие на паднали клони,
извършил ремонт на част от покрива на сградата- предната, насочена към улицата.
Ремонтът бил необходим предвид появилите се течове, като се създавала и
опасност при минаването до сградата. За извършването му платил 15 000
лева. Счита, че останалите собственици в сградата следва да му заплатят
припадащата им се чат от разходите. Иска се присъждането на сумата от 1875
лева, както и на законната лихва от подаването на исковата молба.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва претенцията.
На първо място оспорва извършването на посочените разходи, като се позовава и
на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Признава
правото си на собственост върху 1/8 ид.ч. от тавана. Изтъква липсата на
строителна документация при извършването на ремонта. Без нейно знание, ищецът
изпълнил обособяване на част от тавана в жилище, посредством надстрояването.
Бил излят бетонен пояс, с който се повдигнала стрехата, били изградени плътни
тухлени зидове, била затворена съществуващата врата срещу стълбището, като до
зида била изпълнена нова врата от ПВЦ профили. Над вратата бил изпълнен зид,
измазан с варо-циментова мазилка, а под дървената покривна конструкция бил
поставен гипсокартон. В дясно и над новата дограма бил изпълнен прозоречен
отвор с поставен капак от ПВЦ профил. На северната фасада бил изграден прозорец
и два метални парапета. На източната фасада били изградени 3 прозореца, всеки с
два метални парапета и било поставено външно тяло на климатик. В останалата
част от фасадата, която не била предмет на извършеното преустройство нямало
прозорци. В тази част от тавана били обособени дневна с кухненски бокс, баня и тоалетна.
Счита, че всички извършени ремонтни работи са изпълнени без да се отчита
носимостта на сградата и здравината на конструкцията. Изтъква, че с извършените
дейности реално се препятства ползването на част от тавана съобразно правата й.
В нарушение на чл. 185, ал. 3 ЗУТ ищецът създал самостоятелен обект- жилище в
общите части на сградата. Всички дейности бил изпълнени без съгласието на
останалите съсобственици дадено в предвидената за това форма. Реално било
променено предназначението на част от тавана без необходимата за това
документация, поради което извършеното представлявало незаконен строеж.
Предвид
изложените съображение предявява насрещен иск, с който иска премахването на
бетонния пояс, изпълнен по цялото протежение на обособения нов обект, преградните
тухлени зидове, възстановяване на отвора на съществувалата врата, премахване на
изпълнената нова врата, премахване на зида над новата врата и на поставените
плоскости от гипсокартон, премахване на изпълнения нов прозоречен отвор,
премахване на изградените общо 4 прозореца в парапети и на климатика, както и
премахне на изградените нови вътрешни стени, врати, замазка, настилка и
жилищното обзавеждане.
Срещу
насрещния иск е постъпил отговор от ищеца, ответник по него, с който се оспорва претенцията. Твърди, че
преустройството е извършено със знанието и съгласието на другия съсобственик,
като желанието на страните било да се раздели таванът на две равни части.
Намира, че претенцията следва да бъде насочена и срещу другия съсобственик,
предвид даденото от него съгласие за извършване на преустройството. Твърди, че
насрещната страна продължавала да има достъп до обекта, като извършеното
укрепване не компрометирало носимостта и здравината на сградата. Счита, че
липсата на строителни книжа не било само по себе си неоснователно действие и не
пречело на съсобственика да упражнява правата си.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл. 30, ал. 3 ЗС:
Относно правната
квалификация, следва да се посочи, че задължение на съда е да определи
характера на претендираните строителни работи (кои от тях
представляват необходими разноски за вещта и кои- подобрения),
да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал
подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето
на останалите съсобственици, или без тяхното знание, или въпреки
противопоставянето им. В зависимост от това съдът е длъжен да даде правилната
правна квалификация на предявения иск /по чл. 72 ЗС,
по чл. 74 ЗС,
по чл. 30, ал. 3
ЗС, по чл. 61 ЗЗД, чл. 41 ЗС, или чл. 59 ЗЗД/
и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация
сума. Изложеното представлява обобщение на практиката, формирана с решения на
ВКС по този вид дела, а именно: Решение № 242 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3664/2015 г., I г. о., Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
415/2015 г., I г. о., ГК; Решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд; Решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд; Решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО; Решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО; Решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО; Решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО и
Решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
Oтношенията между
етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и
подобряването на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС,
регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. По делото се установява наличието единствено на два
самостоятелни обекта в сградата и съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение следва да
намери регулацията в ЗС. Когато етажите в сградата са само два, уредбата на
отношенията следва да се извърши по правилата за съсобствеността, тъй като на
практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда.
Ето защо отношенията между етажните собственици следва да се уредят съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Според посочената
разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ
съобразно с частта си. Под "тежести" се разбират тези грижи и
разноски, които са необходими за запазване на вещта. Съсобственикът няма право
на изменения общата вещ без съгласието на останалите съсобственици.
Несъгласните съсобственици дължат всички съответни на тяхната идеална част
необходими разноски, а подобренията - по правилата за неоснователното
обогатяване (доколкото те са се обогатили и в размер по-малката стойност на
обогатяването и обедняването). Така че и при липса на решение за ремонта на
общите части, когато това е било необходимо, етажните собственици дължат всички необходими разноски.
Установено е по делото, че страните притежават при
условията на етажна собственост обекти от
сградата. Ищецът притежава обект с
идентификатор *****, ведно с 1/2 ид.ч. от приземния етаж, 1/2 ид.ч. от тавана и
1/2 ид.ч. от общите части на сградата.
Ответницата притежава 1/4 ид.ч. от обекта на първи
жилищен етаж и по 1/8 ид.ч. от приземния (сутеренен) етаж, тавана и общите
части на сградата. Същите са придобити по наследствено правоприемство от баща и.
Имотът е придобит в режим на СИО съгласно договор за покупко-продажба от 1972г.
от родителите й М. и К. Н. След смъртта на К. Н. през ****., СИО е прекратена
при действието на СК от 1968г. отм. при равни дялове (чл. 14, ал 3) и съгласно
чл. 14, ал. 7, изр. второ СК от 1968 (отм.) когато преживелият съпруг наследява
заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия
съпруг от общото имущество.
Останалите права- 3/4 ид.ч. от първи жилищен етаж и
по 3/8 ид.ч. от приземния (сутеренен) етаж, тавана и общите части на сградата
принадлежат на К. И. С., съгласно договор от 1996г.
Реалното извършване на ремонт на половината от покрива
се установява с категоричност от свидетелските показания и от приетата по
делото СТЕ.
Този ремонт е бил извършен по искане на дружеството
ищец и то заплатило дължимата за това цена, според показанията на свидетелите.
В тази част те следва да бъдат кредитирани, тъй като не противоречат на
събрания доказателствен материал, а се подкрепят от приетата СТЕ. Дори да се
приеме обратното, ответницата отново не се освобождава от необходимостта да
заплати припадащата й се част от разходите за необходими ремонти, нито от
заплащането на сумата, с която се е обогатила, поради това, че покривът на
сградата е обща част и от приетата експертиза с категоричност доказва
извършването на посочените СМР.
Необходимите
разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на
останалите съсобственици и те дължат възстановяването им. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски
са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност.
Вземанията имат облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо
съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са
извършени необходимите разходи.
От
показанията на свидетеля К.се установява, че е имало изгнили греди и дъски, счупени керемиди и е, че нямало улуци. Свидетеля С. потвърждава състоянието на покрива, като
заявява, че ремонт е правен преди 10 години, но само в частта над стълбището. В
останалата част от покрива няма данни да е извършван ремонт. Свидетелите са възприели лично фактите посочени по-горе, показанията им са конкретни
и непротиворечиви, подкрепят се от писмените доказателства и заключението на приетата СТЕ, не противоречат на никое от
останалите събрани доказателства и следва да бъдат кредитирани.
Предвид
така събраните гласни доказателствени средства, следва извод за необходимост на
ремонта извършен от дружеството ищец, поради което ответницата дължи обезщетение за извършените необходими
разноски в размер на действителната им стойност към момента на извършването, а
имено през 2016-2017Г.
Ответницата отговаря само за дейностите по ремонта на покрива описани в т.
1.1-1.4, т. 2.1-2.4 т. 2.8-2.11, т. 2.13 и 2.14 от таблицата към СТЕ. Не следва
да се присъжда обезщетение по т. 1.5 и т. 2.5-2.7 по демонтаж и монтаж на
улуци, защото от показанията на свидетелите се установява, че стари не е имало,
а новите са били поставени от съсобственика К.С., като няма данни за
заплащането им от ищеца. Не се следва да се присъжда обезщетение и по т. 1.6 и
т. 2.12, които заедно с всички СМР по т. 3 от таблицата на СТЕ не са свързани с
ремонта на покрива, а с обособяването на таванско жилищно помещение.
Обособяването е направено във връзка с решение взето от дружеството ищец и
собственика К. С. за разпределяне на ползването на тавана на сградата и ползва
единствено дружеството ищец.
Така общата стойност на ремонтните работи възлиза на 5605.43 лева, от
които ответницата дължи 700.68 лева. До тази стойност Претенцията е основателна
и следва да бъде уважена.
Относно насрещния иск по чл. 109 ЗС:
В случая
става въпрос за преустройство на подпокривно пространство, по
отношение на което приложение намира нормата на чл. 98 ЗС, според която обслужващите
помещения, които нямат самостоятелно предназначение
представляват принадлежност към главната вещ, която
обслужват и следват неговата собственост /Решение № 96
от 1.07.2015 г. по гр. д. № 1116/2015 г., II г. о./. Предвид горното дружеството се явява легитимирано да отговаря по
предявения иск.
По
реда на
чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. С такава възможност разполага и
съсобственик, ако спрямо него се предприемат неоснователни действия от страна
на другите съсобственици. Тези действия следва да са извършени без правно
основание и реално да възпрепятстват
предявилото иска лице да упражнява
правата си върху съсобствения имот в съответствие
с притежавания от него обем на правото на собственост.
Извършването на
законна или незаконна преустройство в съсобствен имот само по себе си
не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС,
тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху сградата разполага
с правомощието и да го преустройва.
Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна
санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване
на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното
ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС-
Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК.
Само ако изграденото пречи на останалите съсобственици
да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да искат
премахването му. В този смисъл е и практиката на ВКС,
например: Решение № 125 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 939/2012 г., I г.
о., ГК; Решение № 299 от
15.06.2010 г. по гр. д. № 500 от 2009 г. на ВКС, второ г. о.,
Решение № 324 от
21.06.2010 г. по гр. д. № 1320 от 2009 г. на ВКС, второ г. о.,
Решение № 411/02.03.1999 г. на V ГО на ВКС по гр. д.
№ 2190/1998 г., Решение № 316/18.02.2005 г. на IV ГО на ВКС по гр. д.
№ 2746/2003 г. и Решение № 2240/13.01.2003 г. на IV ГО на ВКС по гр. д.
№ 2810/2001 г. В същия смисъл е и т. 3 на ТР № 4/2015 от
06.11.2017г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно
т. 2 на Тълкувателно
решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК подпокривното пространство (таванът)- обща част от сградата,
който има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от
стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се
изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е
обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти
или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици
при спазване на законните изисквания за извършване преустройството. В настоящия случай до тавана има достъп по
стълбището на сградата, като преди преустройството е бил преграден със стени с
височина 1-2 метра и са били обособени отделни помещения.
Изяснено е, че страните по
делото притежават отделни етажи от жилищната сграда от което следва, че е
учредена етажна собственост. В този случай съгласно чл. 38 ЗС стълбищата и
подпокривното пространство представляват общи части на сградата. Общите части
са в режим на задължителна съсобственост, те са принадлежност към основните
обекти в сградата. Тяхното предназначение е да осигурят пълноценното ползване
на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от
съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп до тях, независимо
дали те пряко обслужват неговия имот. Останалите етажни собственици са длъжни
да не предприемат действия, които да затрудняват това ползване. Когато те
нарушат това задължение, заинтересованият съсобственик може да защити своето
вещно право с негаторния иск по чл. 109 ЗС.
В случая от заключението на вещото лице Х. се установява, че е извършено обособяване на част от таванското помещение и
същото е преустроено в жилище. Застроената площ на жилището възлиза на 45 кв.м.
Изпълнен е нов тухлен зид в североизточната част на покрива и е премахнат
съществуващ зид в североизточната част. Премахнати са зидове за монтаж на нова
фасадна дограма. Вещото лице дава заключение, че новите натоварвания не биха
компрометирали носимоспособността и устойчивостта на строителната конструкция.
При
така събраните доказателства с категоричност се установява, че бетонният пояс,
обособен по цялото протежение на ремонтираната част от покрива не пречи на
ответницата. Със същия в действителност се повдига нивото на покривната
конструкция и подпокривното пространство, но това с нищо не пречи на
ответницата- ищца по насрещния иск, да упражнява правата си. Точно обратното,
от разясненията на вещото лице в о.с.з. се установява, че това изпълнение е
технологично правилно и подобрява здравината на самата подпокривна конструкция,
като запазва от разрушаване тухления зид. Същите изводи са относими и към
височината на стрехата, поставените на фасадата прозорци, замазката, настилките
и климатика. Всички те по никакъв начин не възпрепятстват възможността на
страната да ползва тавана според правата си.
Останалите
елементи (преградни стени и врата), които реално довеждат до обособяването на
отделно помещения в подпокривното пространство, фактически ограничават достъпа
до 45 кв.м. от тавана. Това ограничаване отново реално не пречи на ответницата-
ищца по насрещния иск, да упражнява правото си на собственост върху 1/8 ид.ч.
от тавана. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението
и ползването на общата вещ се извършва по правило по решение, взето от
съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, на което
съответства задължението на малцинството да се съобрази с това решение и да не
може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС). В тази
връзка, от показанията на двамата свидетели, че
установява, че дружеството и съсобственика К. С., притежаващи общо 7/8 ид.ч. от
тавана, са взели решение за разпределяне на ползването му. Съсобствениците, които притежават повече от половината от
общата вещ са властни да вземат решение за разпределение на ползването и това
решение ще обвърже всички съсобственици, когото не се нарушават техните права и решението не е вредно за вещта. В настоящия
случай, дружеството е реализирало обособяването след разпределението на
ползването, върху полагащата му се част от тавана. Застроената площ е общо 45
кв.м., при площ на сградата от 109 кв.м. и право на собственост върху 1/2 ид.ч.,
реално не пречи на другия съсобственик да упражнява правата си. Остава свободен
достъп до достатъчно голяма свободна площ от тавана, като се приспадне и част
за общото стълбище, в която съсобственикът М. Д. да може безпрепятствено да
упражнява правото си на собственост върху 1/8 ид.ч., заедно със съсобственика
си в единия самостоятелен обект в сграда. (Решение № 179 от
23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г., IV г. о., ГК)
В
действителност, без нейното съгласие дружеството ищец не би могло да промени
предназначението на обособеното помещение, но това не го лишава от правото му
да ползва тавана съобразно правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. част, след
като не засяга правата на останалите съсобственици. Площта на обособеното помещение не превишава притежаваните от дружеството права и фактически не затрудняват ползването на имота съобразно неговото
предназначение от всички. В действителност, правото на собственост
в идеални части се разпростира върху целия таван, но това не означава, че всеки от съсобствениците следва и
има право да ползва цялото пространство,
тъй като е фактически невъзможно. Точно обратното, заради наличието на
съсобственост и конкуриращи се права, всеки съсобственик следва да се съобразява
с права на останалите и да не пречи и те да ползват вещта. В тази връзка следва да се вземе предвид, че по делото се установява
съществуването на обособени помещения и преди преустройството, като дружеството
единствено е преустроило същите в жилище.
Ето защо предявената претенция по чл. 109 ЗС е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена
да заплати сумата от 236.74 лева за разноски в
настоящото производство за ДТ, СТЕ и адв. възн., съразмерно на уважената част
от иска за обезщетение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата
от 147.61 лева разноски за адв. възн., изчислено на база половината от заплатеното за
производството, предвид уговарянето му за главния и насрещния иск, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата- ищца по насрещния иск, следва
да бъде осъдена да заплати на дружеството- ответник по насрещния иск,
сумата от 1100 лева за адв. възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.К. Д.,
ЕГН **********, да
заплати на „Танспед“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 700.68 лева,
представляваща припадащата се част от стойността на разходи за ремонт на източната част от покрив на сграда с идентификатор ***** по КК на *****, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба на
20.12.2018г. до изплащането на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата НАД сумата от 700.68 лева ДО пълния претендиран размер от 1875 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.К. Д., ЕГН ********** срещу
„Танспед“ ЕООД, ЕИК *********, насрещен
иск по чл. 109 ЗС за осъждането
на „Танспед“ ЕООД, да преустанови неоснователни действия, които
пречат на М.К. Д. да упражнява
правото си на собственост върху 1/8 ид.ч. от
таванския етаж на сграда с **** по КК на ****, чрез: премахване на бетонния пояс, изпълнен по цялото протежение на обособения
нов обект, премахване на преградни
тухлени зидове, възстановяване на
отвора на съществувалата врата, премахване
на изпълнена нова врата, премахване
на зида над новата врата и на поставените плоскости от гипсокартон, премахване на изпълнен нов прозоречен
отвор, премахване на изградените
общо 4 прозореца в парапети на фасада север и изток и на климатик, както и премахне на изградените нови
вътрешни стени, врати, замазка, настилка и жилищното обзавеждане.
ОСЪЖДА
М.К. Д., ЕГН **********, да заплати
на „Танспед“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 236.74 лева- разноски по главния иск по съразмерност.
ОСЪЖДА „Танспед“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на М.К. Д.,
ЕГН **********, сумата от 147.61 лева-
разноски по главния иск по съразмерност.
ОСЪЖДА
М.К. Д., ЕГН **********, да заплати
на „Танспед“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 1100.00 лева- разноски по насрещния иск.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.