Р Е
Ш Е Н
И Е :
№
260052/04.02.2021 година ,гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд…граждански състав
На 12.01.2021
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА и с
участието на прокурора ………………….след като изслуша докладваното от Съдия Ангелова
по гр.дело № 1383
по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.79 от ЗЗД във
вр. с чл.240 от ЗЗД и иск по чл.9 от ЗПК.
Постъпила е искова молба от „ КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД гр.София, ул.“Шандор
Петьофи“ № 10, представлявано от Управителя Радослав Велчев чрез
юрисконсулт А. , против ответника Х.Л.Т., с адрес: ***, п.к. 4550, ул. „Йордан Ковачев" № 5, в която твърди, че на
20.09.2016 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус" и Х.Л.Т. е бил сключен Договор за кредит № **********, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР. Договорът
е оформен съгласно разпоредбата на чл.3
във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ,като процедурата била
подробно описана в Общите
условия на заемодателя и в съответствие
със ЗПФУР и приложимото законодателство. Сключването на
договора ставало след
регистрация на клиента в системата на
„Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя- www.vivus.bg. На
посочената страница се предоставяли Общите условия,които кредитополучателят
следвало да приеме ,както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация.След подаване на заявка проект за договор за кредит
се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“,като
кредитополучателят трябвало да подпише договора,ако го приеме,като това
се извършвало с натискане на бутон „Подпиши“.Натискайки този бутон от кредитополучателя се приемало ,че се подписват всички страници от договора и
приложимите общи условия.В
заявката си Х.Л.Т. бил заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 600,00
лв. (шестстотин лева), като заявил и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.На 20.09.2016 година страните
сключили договор за кредит ,фигуриращ в системата на „Вивус“
под № ********** и явяващ се трети по ред договор между тях. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата - 20.10.2016 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата била отпусната на името на кредитополучателя в Изи пей АД на 20.09.2016
г. Съгласно условията по кредита, към главницата са начислени лихви и такси,
както следва: договорна лихва в размер 20,21 лв. за следния период: от
20.09.2016 г. (дата на отпускане на кредита) - до 20.10.2016 г. (падежна дата
на кредита) и такса за експресно разглеждане в размер 127,60 лв.
На същия ден, 20.09.2016 г., Х.Л.Т. заявил
искане за отпускане на допълнителен кредит в размер 400,00 лева, като отново
заявил и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно т. 8.2 от Общите
условия, кредитополучателят имал право да кандидатства за
допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане
на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по
съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават
непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния
кредит, Договорът е изменен на същата дата - 20.09.2016 г. и на тази дата кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в Изи пей
АД.
С тегленето на допълнителните суми и при
точно спазване на уговорените срокове, Х.Т. се задължил да върне на
кредитодателя сума в общ размер 1235,55 лв. (хиляда двеста тридесет и пет лева
и петдесет и пет стотинки), от които: главница в общ размер 1000,00 лева,
договорна лихва в размер 33,68 лева, дължима за периода от 20.09.2016 г. (датата
на отпускане на кредита) до 20.10.2016 г. (падежната дата по кредита) и такса
за експресно разглеждане - 201,87 лева.
В молбата се твърди още, че преди
настъпване на падежа на договора, длъжникът направил частично плащане, което
било недостатъчно за погасяване на задължението, като главницата оставала
изцяло непогасена.
Ищецът твърди, че с настъпване на падежа по
договора - 20.10.2016 г., кредитополучателят не погасил остатъка от
задължението и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, от 21.10.2016
г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява наказателна лихва.
Твърди се, че след изпадането на длъжника в
забава, са му изпратени напомнителни писма от страна на кредитора,
съдържащи детайлна информация за
просрочения кредит, като въпреки отправените покани ответникът не погасил
вземанията.
Ищецът заявява, че на 23.11.2018 г.
„4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ
България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018
г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №
**********. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратил уведомление за
цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством
„Български пощи" ЕАД, която била върната с отметка „В чужбина".
Твърди се още в исковата молба, че от
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължавала.
Моли се съда да постанови решение, с което
да бъде осъден Х.Л.Т., с адрес: ***, п.к. 4550,
ул. „Йордан Ковачев" №5, да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД
следните претендирани суми:
1000,00 лева – неплатена главница по
Договор за кредит № **********, 973,00 лева – наказателна лихва за периода
21.10.2016 г. до 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Претендират
присъждане на разноските. Ангажират доказателства.
В указания от
съда срок ответникът
не е депозирал писмен отговор и не е ангажирал доказателства. От определения му
особен представител адв.В. е постъпил
писмен отговор ,в който оспорва предявения иск изцяло. Не сочи доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От
събраните по делото писмени доказателства :
договор за предоставяне на кредит
№ ********** от 20.09.2016 година-2бр.,ведно с общи условия към договор;2бр.разписки
за извършено плащане; договор за
прехвърляне на вземане от 23.11.2018 година,ведно с приложение № 1 ; уведомление
за прехвърляне на вземане,ведно с известие за доставяне;Пълномощно ,от които се установява ,че на 20.09.2016 година е имало
договаряне между „4Финанс“ ЕООД
гр.София и Х.Л.Т. *** за сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние ,по силата на който ищцовото дружество се е задължило, в
качеството на заемадотел да предостави в
заем на ответника, в качеството на заемател заем в размер на 600 лева на 20.09.2016 година за срок от 30 дни или до 20.10.2016 година като сумата ще бъде
изплатена на заемателя чрез системата
ИЗИПЕЙ.Договорено е още ,че лихвеният
процент е в размер на 40.98% ,а годишният процент на разходите е
в размер на 49.6%. Страните са уговорили още и такса за експресно разглеждане в размер на 127.60
лева или общо дължимата сума по заема е в размер на 747.81 лева. От същата дата
е и втори договор между страните за сума
от 1000 лева като датата на
издължаване е 20.10.2016 година ;лихвеният процент е 40.97%; годишният процент на разходите е 49.60%;таксата
за експресно разглеждане е в размер на
201.97 лева или общо дължимата сума е в размер на 1235.55 лева.Съгласно общите
условия при забавено плащане заемателят
дължи и наказателна лихва ,прибавена към
договорения лихвен процент в
размер на законовата лихва върху
неизплатената сума за периода на просрочие.Към датата на
сключване на договора наказателния лихвен процент за просрочие е в размер на 10.00%.Видно от приложените разписки за
извършено плащане чрез системата
за електронно плащане ePay.bg “4 Финанс“ ЕООД
на 20.09.2016 година е извършило
два превода в полза на Х. Л.Т. с
ЕГН-********** като единият е бил на стойност
603.96 лева ,а другият е бил на стойност 403.55 лева.Установява се още
,че на 23.11.2018 година е сключен писмен договор за прехвърляне на вземания ,по силата на
който ,,4Финанс“ ЕООД в качеството му на
цедент прехвърля на „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на цесионер вземанията
,заедно с всички привилегии ,обезпечения,лихви и други принадлежности подробно
описани и изброени в Приложение № 1
.Видно от приложение № 1 е описано и вземане към Х.Л.Т. по договор от 20.10.2016
година.Установява се още ,че до Х.Л.Т. ***
е изпратено уведомление за прехвърляне
на вземане ,с което същият е уведомен на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД ,че задължението му към „4Финас“ ЕООД в общ
размер от 2055,15 лева към 23.11.2018 година
е прехвърлено на „Кредитреформ България“ ЕООД .На същото лице е указано
още ,че плащанията извършени след 23.11.2018
година към „4Финанс“ ЕООД са
недействителни и не го освобождават от
задълженията към новия кредитор.Видно от известието за доставяне уведомлението за прехвърляне на
вземането между „4Финанс“ ЕООД и
„Кредитреформ България“ ЕООД с изх.№
6569 от 23.11.2018 година няма данни
същото да е било връчено на посоченото лице .
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Л.Ц. в
заключението си сочи ,че при извършената
от него проверка е установил ,че на
02.05.2016 година ответникът Т. се е регистрирал на сайта на Vivus.bg.Успешно е преминал през
процедурата по регистрация и е
създал свой профил.Вещото лице е
установило ,че Т. е получил и
погасил кредит към дружество „4 Финанс“ на 03.06.2016
година.Ответникът е кандидатствал чрез профила си за отпускане на трети кредит на стойност 600 лева на 20.09.2016 година по сметка на каса на „Изи Пей“ АД. Установило е още ,че сумата е била
одобрена и дружеството е превело сумата .На същата дата ответникът е направил заявка за допълнителна сума от 400 лева по договор
за кредит № ********** от 20.09.2016 година ,която е била одобрена и допълнително преведена на ответника.Според
вещото лице съгласно договора от 20.09.2016 година заетата на ответника сума е в размер на 1000 лева ,която същият е
следвало да върне до 20.10.2016 година
при годишен лихвен процент от
40.97%; такса за експресно разглеждане от 201.87 лева или общо дължима сума от 1232.57 лева.В
случай на забавено пращане от страна на заемателя същият дължал надбавка в размер на
наказателна лихва прибавена към
договорения лихвен процент в размер на законовата лихва върху
неизплатената сума за периода на
просрочие.В заключението се сочи ,че на
28.12.2016 година ответникът Т. е внесъл
сумата от 300 лева.Според вещото лице
наказателната лихва за забава на
ден, ако се определи с оглед договореното 40.97% +10,01% х
1000 х 365 дни = 1.140 лева или за
периода от 28.12.2016 година до
23.11.2018 година ,когато била извършена
цесията наказателната лихва била в размер на 969 дни по 1,40 лева или
974.40 лева.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
В исковата молба се твърди ,че
между ответникът и „4Финанс“ ЕООД е съществувал валиден договор за заем от разстояние.В чл. 6 ал.1 ЗПФУР е дадена
легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са
посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във
връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние
между които са : че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е
получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл.
3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Същият
се счита за подписан при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
В настоящото производство се събраха доказателства за съставянето на
подписан електронен документ,установяващ договорно правоотношение между
страните, основано на сключен помежду им договор за предостаявне на кредит от
разстояние.
С оглед реалния характер на договора за заем,
предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора,
поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за
нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването на факта на предоставяне на паричната сума
важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички
доказателствени средства.
В настоящия случай ищецът представи писмени доказателства
за това как е предадена заемната сума на заемателя ,а именно чрез системата за електронно
плащане ePay.bg в „Изипей“АД.
Настоящият състав, намира че процесният договор попада в
приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице
по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е
потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на
Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б"/, според която националният
съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те
да нямат директен ефект . Договорите за заем съставляват финансови услуги и клаузите
,които са договорени от страните подлежат на проверка за валидност по чл. 143
ЗЗП
С разпоредбата на
чл. 143
от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клаузите следва да са
уговорени индивидуално на основание чл.146 от ЗЗП. В посочения текст
е регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Клаузите по сключените договори не са индивидуално
уговорени, когато те са предварително изготвени от доставчика, поради което
потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание - арг. чл.
146, ал. 2 от ЗЗП.
Съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК, годишният лихвен процент не може
да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения за
левове и валута, определена с Постановление на МС. Доколкото основния годишен
лихвен процент на БНБ за периода в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година за просрочени парични задължения е в размер на плюс 10
процентни пункта, съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС.В случая в ОУ е предвидено ,че кредитополучателят дължал надбавка
–наказателна лихва прибавена към
договорения лихвен процент върху
неизплатената сума за
периода на просрочие ,като
наказателния лихвен процент за
просорчие възлиза на 10,00%. В договора лихвеният процент уговорен от страните е 40.97% процента плюс 10.00% наказателна
лихва или 50.97%,с което се надвишава
с петкратния размер на законната лихва от 50.5%,
което дава основание на съда
да приеме, че тази договорна клауза противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.При недействителност на клаузите на договора приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, поради което
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.
От
заключението на вещото лице Л.Ц. се установи ,че ответникът е внесъл на 28.12.2016 година
сумата от 300 лева ,поради което дължи сумата от 935.55 лева-чистата сума по
кредита,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.10.2019 година
до окончателното и изплащане .
В
тежест на ответника следва да се възложат и
направените по делото разноски в размер на 600 лева и по сметка на
Районен съд гр.Пещера разноски за вещо лице
в размер на 150 лева.
Водим от горните съображения и на
основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД ,Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Х. Л.Т. с
ЕГН ********** *** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София ,ул.“Шандор
Петьофи“ № 10 ,представлявано от Радослав Велчев ,чрез юрисконсулт А. сумата от 935.55 лева - главница по договор
за кредит № ********** от 20.9.2016 година,ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от 17.10.2019 година до окончателното
й изплащане и разноски по делото в размер на 600 лева като до размер на сумата от
1000 лева главница и до размер на
973.00 лева наказателна лихва ,за
периода от 21.10.2016 година до 22.11.2018 година ОТХВЪРЛЯ иска .
ОСЪЖДА Х. Л.Т. да заплати по сметка на Районен съд
гр.Пещера разноски за вещо лице в размер
на 150 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: