Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 03.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Кина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №701 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №260091/21.09.2020г. по гр.д.№1549/2020г. на Сливенски
районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Г.Д.Х. против
„…………………., гр. Сливен иск за признаване за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед №277/15.04.2020г. на изпълнителния директор ответното
дружество, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца и за отмяна на същото.
Въззивната
жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Г.Д.Х. и с нея се
обжалва посоченото решение изцяло.
Въззивникът Г.Х. чрез пълномощника
си адв. С.Р. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че ответника, носещ доказателствената тежест за
установяване законосъобразността на оспорената заповед не доказал по делото:
наличие на посоченото основание за уволнение; извършването от страна на ищеца
на посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и виновността на
извършеното; съответствието на тежестта на нарушението на тежестта на
наказанието. Работодателят следвал да установи, че работникът съзнателно не е
проявил дължимата грижа, че не е изпълнил точно задълженията си, въпреки, че е
разполагал с обективна възможност да го стори, които обстоятелства следвало да
се съдържат в заповедта за уволнение. В случая, в заповедта не било посочено,
че действия или бездействия на ищеца са довели до отрицателни последици за
работодателя. Не били събрани доказателства в тази насока. Не ставало ясно в
заповедта какво нарушение е извършено от ищеца и до какви последици е довело за
работодателя. Нямало доказателства, че допуснатите нарушения са основание за
дисциплинарна отговорност. Счита, че не са налице системни нарушения на
трудовата дисциплина. Не било доказано, че на ищеца е възложена конкретната
задача за модел „Costel“, както и че не е изпълнена поради вина на ищеца.
Посоченото в уволнителната заповед не представлявало системно нарушение на
трудовата дисциплина и не представлявало основание за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. От изложеното в заповедта по-скоро се правел извода за
липса на качества у работника за ефективно изпълнение на работата, което е
друго основание за прекратяване на правоотношението – по чл.328, ал.1, т.5 от КТ. С оглед изложеното, въззивникът счита, че уволнението му е
незаконосъобразно и като е стигнал до обратния правен извод районния съд е
постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което моли въззивният съд за
отмени изцяло и вместо него да постанови ново по същество, с което да уважи
исковата му претенция. Претендира присъждане на направените по делото и за
двете инстанции разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „Е. Миролио“ ЕАД, гр. Сливен, отговарящ на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба,
въззиваемата страна „……………….., гр. Сливен – ответник в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника си адв. Р.К. оспорва жалбата като
неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно,
обосновано и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Счита, че
изложените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение
са неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото. Посочва, че
районният съд е изложил подробни мотиви, обсъдил е всички доводи на страните,
съобразил е съдебната практика. Заявява, че са налице всички предпоставки за
законосъобразно извършване на уволнението, както правилно е приел районния съд.
С въззивната жалба и
отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В съдебно заседание,
въззивникът Г.Д.Х.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. Р., който
посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания.
Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново,
с което да уважи исковата претенция.
Претендира присъждане на направените по делото разноски – адвокатско
възнаграждение за двете инстанции по реда на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззваемата
страна.
В съдебно заседание, въззиваемото
дружество „……………..,
гр. Сливен, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Р.К., която оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно
решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа изложените в
отговора на въззивната жалба съображения. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са основателни.
От събраните
по делото пред районния съд доказателства /пред въззивната инстанция не са
направени доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:
Ищeцът в
първоинстанционното производство Г.Д.Х. е
работил по трудово правоотношение в ответното търговско дружество „………………гр. Сливен въз основа на трудов договор от 01.10.2013г., на длъжността
„Конструиране на плетиво“. Срещу подпис същият е запознат с длъжностната
характеристика за длъжността.
Въз основа на предложение за наказание от н-к цех
„Конфекция“ С.Д. от 17.02.2020г. и
дадени писмени обяснения от 21.02.2020г., със Заповед №22/04.03.2020г. на изп.
директор на „……………….,
гр. Сливен на Г.Д.Х. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на основание чл.188, т.2 от КТ, за това, че в периода от
09.01.2020г. до 21.01.2020г. при разработка на модел CADIS, системно е допускал грешки
при коригиране на мострата, които са в отклонение в размерите, довело до
увеличаване на допустимата суровина за мостриране; задал грешни параметри за
плетене – ръкавите били по-стегнати, което довело до нова корекция и забавяне
на производствения цикъл.
Въз
основа на предложение за наказание от н-к цех „Конфекция“ С.Д. от 24.02.2020г., изискани и дадени писмени
обяснения от 28.02.2020г., със Заповед №23/04.03.2020г. на изп. директор на „………………., гр. Сливен на Г.Д.Х.
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.188, т.1 от КТ,
за това, че на 24.02.2020г. Х. е напуснал работното си място в 9ч и 3мин. и се
е върнал в 9ч. и 20мин., без да уведоми прекия си началник.
Данни за обжалване на тези
две наложени наказания пред съда няма ангажирани.
На 15.04.2020г. на Г.Х. е връчено писмо, с което работодателят го
поканва да представи документи относно ползване защитата по чл.333 от КТ. На
същия ден Х. представя декларация, че не се ползва от защита по чл.333 от КТ.
На 15.04.2020г. е издадена Заповед №277 на изп.
директор на „……………,
гр. Сливен, с която на Г.Д.Х. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение
на основание чл.190, ал.1, т.3, вр. чл.188, т.3 от КТ и на осн. чл.330, ал.2,
т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Г.Д.Х.. В заповедта е посочено,
че наказанието се налага заради наличието на извършени три нарушения на
трудовата дисциплина от Г.Х.. Посочено е, че на 04.03.2020г. е постъпило от
началник на цех „Плетачен“ – С.Д. предложение за налагане на дисциплинарно
наказание на Г.Д.Х.,
с оглед установено поредно нарушение на трудовата дисциплина – на 21.02.2020г.,
изразяващо се в неспазване на дадените му мостри на модели Costel и
Viorica, като е дадена подробна информация в какво се
изразява нарушаването на моделите и промяната на конструкцията им. Посочено е,
че наред с това се установило, че Х. е имал нарушения на трудовата дисциплина,
за които са му наложени със заповеди дисциплинарни наказания „забележка“ за
неоснователно напускане на работното място /№23/04.03.2020г./ и „предупреждение
за уволнение“ – за допускане на грешки при коригиране на дадената му мостра,
изразяващи се в отклонение в размерите /Заповед №22/04.03.2020г./. Налице било
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на дадените на Х.
мостри на модели Costel и Viorica, но и системност при
нарушаването на трудовата дисциплина.
Работодателят не е
представил по делото посоченото в заповедта предложение от 04.03.2020г. от
Стефан Добрев за налагане на наказание. Не е представено доказателство за
поискването и даването на обяснения от страна на Г.Х., във
връзка с нарушение от 21.02.2020г., изразяващо се в неспазване на мострите за
моделите Costel и Viorica.
От показанията на свид.
Господинка Петрова – колега на ищеца, се установява, че понякога Г.Х. бил
разсеян, допускал грешки, отразяващи се на работата на последващите колеги, до
произвеждане на некачествени изделия. Имал няколко писмени забележки. Основно
му се обръщало устно внимание, провеждали се разговори за допуснатите грешки.
Закъснявал с монтирането.
Свид. С.Д. – началник цех,
в който работи Г.Х. се установява, че работата на Х. е отговорна, тъй като той
изработвал панелите, от които зависи как ще протече производствения процес.
Посочва, че в последно време – последните две години и половина, Г.Х. бил доста
разсеян, не бил отдаден на работата, закъснявал с мострите, пропускал да оправи
някои от констатираните грешки в мострите. Това водело до увеличаване разходите
за прежда, багрила, забавяне във времето на изработване на поръчката. Посочва,
че той лично като ръководител е предложил две наказания, но повечето забележки
били устни. За да се усети Х. и да вземе под внимание забележката, понякога
пускал за писмена заповед, но въпреки това посочва, че не е изпращал наказание
до ръководството. Посочва, че е имало наказание за закъснение, тъй като Х. не
го бил уведомил, че отива до личен състав, какъвто бил реда. Имало сигнали от
отдела за контрол за допуснати грешки, за 1-2 модела, на които не се ръководил
от оригиналната мостра, а въвел промени без да уведоми ръководството.
Допусканите от Х. грешките основно се изразявали в необръщане внимание на
детайлите като цяло. Работа, с която не можел да се справя, била давана на друг
колега, за да не се забавя работата.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Сливенският
районен съд е бил сезиран с иск
за признаване на уволнението, извършено със Заповед
№277/15.04.2020г. на изпълнителния директор на „………., гр. Сливен, за незаконно и за неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен по
следните съображения:
Прекратяването
на трудовото правоотношение с ищеца Г.Д.Х.
е извършено със Заповед №277/15.04.2020г. на изпълнителния директор
на „…………..гр. Сливен, с което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл.190,
ал.1, т.3, вр. чл.188, т.3 от КТ за извършени три нарушения
на трудовата дисциплина - системност. В
заповедта за налагане на наказанието работодателят е посочил трите нарушения,
две от които са санкционирани със съответни наказания с нарочни заповеди,
представени по делото.
Работодателят – ответник в
първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото, следва да установи,
по пътя на пълното и пряко доказване с безспорни и годни доказателства,
законосъобразността на процесната заповед, с която е наложил на работника –
ищец дисциплинарно наказание.
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се
реализира, като се следва едно определено дисциплинарно производство. То
обхваща четири основни въпроса: установяване на факта на нарушението на
трудовата дисциплина; определяне на вида на дисциплинарното наказание; издаване
на заповед за дисциплинарно наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило
нарушението.
Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя –
установява извършването на определено по фактическия си състав нарушение на
трудовата дисциплина, извършено от работника, като е длъжен да събере
необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от
развитието на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл.193,
ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения. Значението на това задължение е работодателят да
събере доказателства относно извършеното нарушение, да си изясни всестранно и
пълно фактическата обстановка, при която е извършено нарушението на трудовата
дисциплина, да си изясни отношението на работника към извършеното, да му даде
възможност да се защити. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарната власт представлява от друга страна право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмените си обяснение. То е израз на
неговото конституционно право на защита като гражданин съгл. чл.56 от Конституцията на РБългария.
В тежест на работодателя в процеса е да докаже, че дисциплинарното
производство е проведено съгласно изискванията на закона, в т.ч. и
обстоятелството, че са поискани обяснения от работника. В конкретния
случай, работодателят по трудовото
правоотношение не е доказал факта на поискване на обяснения от ищеца за посоченото
като трето нарушение, обуславящо системността в допуснатите нарушения на
трудовата дисциплина от страна на работника, сочещо към „значително виновно
неизпълнение на трудовите задължения“ – твърдяното в уволнителната заповед
неспазване на мострите за модели Costel и Viorica и промяна на конструкцията им, извършено на
21.02.2020г., нито евентуалното представяне на обяснения от наказания работник
за това конкретно нарушение. По делото няма ангажирани нито писмени, нито дори
гласни доказателства относно спазването на тази съществена част от процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание. Следва да се отбележи, че посоченото в
самата заповед, с която е наложено наказанието, че такива обяснения са поискани
и дадени е само едно твърдение от страна на работодателя, което следва да бъде
установено в процеса по пътя на пълното, пряко и главно доказване. Атакуваната
заповед не е пряко доказателство на този факт, който следва да се установи с
други годни доказателства, неангажирани обаче в процеса. Поради това съдът
приема, че процедурата по
чл.193 от КТ не е спазена.
На следващо място, въззивният съд намира, че работодателят не е установил по
пътя на пълното, пряко и главно доказване и самото, посочено като трето, водещо
до системност в нарушението на трудовата дисциплина, нарушение от 21.02.2020г.
Извън посочването му в атакуваната уволнителна заповед, други доказателства относно
извършването му от страна на ищеца няма ангажирани. Не е представено по делото
посоченото в заповедта писмено предложение от 04.03.2020г. на началника на цех
„Плетачен“ С.Д., което би било доказателство относно твърдяното нарушение.
Самият Добрев е разпитван като свидетел в първоинстанционното производство, но
при разпита му той въобще не е описал твърдяното нарушение от 21.02.2020г. Дори
и условно да се приемат показанията му в частта, с която посочва, че е имало
1-2 модела, на които Х. не се е ръководил от оригиналната мостра, то няма нито
посочен вид на тези модели, нито времеви период, в който това се е случило.
Показанията на свидетеля са общи, отнасящи се до принципно допускани от ищеца
грешки, най-вече изразяващи се в забавяне и неотстраняване на всички грешки в
мострите, посочване, че това се случва най-общо пред последните 2 години и
половина. Конкретно, с необходимите времеви параметри и точно описание на
допуснатото нарушение в показанията му не се съдържа. Свидетелят не е заявил посочения
в уволнителната заповед факт на писмено предложение от 04.03.2020г. за налагане
на наказание за нарушение от 21.02.2020г. Напротив, самият Д. посочил, че извън
двете предложени от него наказания /тези, за които има издадени и представени по
делото заповеди, извън процесната/ той не е изпращал наказание до
ръководството. Още по-малко доказателства за извършване на нарушението от
21.02.2020г. се съдържат в показанията на свид. Петрова, която също
свидетелства най-общо за разсеяност на Х. - понякога и допускането на грешки,
за които са му правени устни забележки, а след това и писмени забележки.
Следователно, въз основа на събраните и подробно
анализирани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
настоящият състав намира, че работодателят не е установил по категоричен начин
извършването от страна на Г.Х. на третото, визирано в уволнителната заповед
дисциплинарно нарушение, извършено на 21.02.2020г. и изразяващо се в неспазване на
мострите за модели Costel и Viorica. Без
да е установено това нарушение, което всъщност обосновава наличието на
системност в нарушението на трудовата дисциплина от страна на Х., постоянство в
неговото укоримо поведение и реализиращо фактическия състав на чл.190, ал.1,
т.3 от КТ, то но практика не са налице твърдените системни нарушения на
трудовата дисциплина. Освен това, първите две нарушения безспорно са
санкционирани от работодателя с нарочни, влезли в сила заповеди /заповед №22 и
№23 от 04.03.2020г./, като не е установено поне още едно, несанкционирано
нарушение на трудовата дисциплина. Поради това съдът приема, че не е налице,
визираното в разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ основание за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца Х. и издадената от
работодателя Заповед №277/15.04.2020г. е незаконосъобразна и следва да
се отмени.
С оглед изложеното,
предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и отменяването му е
основателен и като такъв следва да се уважи.
Като е
достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се
постанови решение, с което предявения от Х. иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
се уважи.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното търговско дружество – работодател „…………….следва да бъде осъдено да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
СлРС държавна такса в размер на 80лв., както
и държавна такса за въззивното обжалване по сметка на СлОС в размер на 40лв.
Съгласно правилата на процеса и изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца в първоинстанционното производство и
въззивник в настоящото, следва да се присъдят направените пред двете съдебни
инстанции разноски. Съдът констатира, че Г.Х. е представляван от пълномощник –
адв.Р. осъществяващ безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от
ЗАдв. На
основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Р. следва да се заплати минимално
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 610лв.
за всяка една съдебна инстанция, т.е за двете инстанции възнаграждение в общ
размер от 1220лв.
На въззиваемата страна не се следват разноски.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изцяло първоинстанционно Решение №260091 от 21.09.2020г., постановено по
гр.д. №1549/2020г. по описа на Сливенски районен, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед №277/15.04.2020г. на изпълнителния директор на ТД „………………гр.
Сливен, с която е наложено на Г.Д.Х. наказание „дисциплинарно
уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.3 от КТ и е прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл330, ал.2,
т.6 от КТ.
ОСЪЖДА …………….………………., със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, кв. Индустриален да заплати
на адв. С.И.Р. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1220лв., представляваща минимално адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г.Д.Х. в първоинстанционното и във въззивното
производство.
ОСЪЖДА
ТД „…………………със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, кв. Индустриален да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в размер на 80лв.
ОСЪЖДА
ТД „………………….., със седалище и адрес на
управление: гр.Сливен, кв. Индустриален да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 40лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с
касационна жалба в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 03.12.2020г.
Препис от решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.