Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, ІІ гр. състав, в публично заседание на двадесет и втори март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8978 по
описа за 2017 г. за да се произнесе, взема предвид:
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „Светлина“ ЕООД със седалище и
адрес на управление *** представлявано от И.Т.против „А.“ ЕООД, в която се
твърди че ищецът е извършил транспортна услуга от ***до ***, във връзка с което
е била оформена данъчна фактура № 00000005368/23.06.2013г. с обща стойност 420 лв с ДДС. Твърди се, че към настоящия момент все още не е
издължена дължимата сума от 420 лв. Твърди, че дължи и лихва за забава в размер
на 102,99 лв. за периода 23.06.2013г.- 28.11.2017г. Моли съда да осъди ответника на осн. чл. 372 ал.1 от ТЗ да заплати на ищеца сумата 420 лв , както и сумата 102.99 лв
лихва за забава за периода 23.06.2013г.- 28.11.2017г. В съдебно заседание
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е представил
писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не се представлява и не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са
били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в
негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
При събраните доказателства до края на първото
по делото съдебно заседание и поведението на ответника в производството, съдът
намира, че претенциите на ищеца за главница и лихви са вероятно основателни,
подкрепят се изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в
претендирания размер, на осн. чл. 239 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.81 от ГПК, и в съответствие с
направеното от ищците искане, в тяхна полза следва да се присъдят и разноски по
делото, които възлизат на 300 лв за възнаграждение
за адвокат, сумата 152 лв за държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на осн.
чл. 372 ал.1 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД „Аврил“ EООД ***ЕИК ********* представлявано от С.Т.С.да заплати
на ЕООД „С.6.“ със седалище и адрес на
управление *** ЕИК ********* представлявано от И.И.Т.сумата 420 лв представляваща неизплатено задължение по договор за
транспортна услуга обективиран във фактура *********/25.06.2013г.,ведно
със законната лихва, считано от 28.11.2017г. до окончателното и изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 86 от ЗЗД „Аврил“
EООД ***ЕИК ********* представлявано от С.Т.С.да заплати
на ЕООД „С.6.“ със седалище и адрес на
управление *** ЕИК ********* представлявано от И.И.Т.сумата
102,99 лв представляваща лихва за забава за периода
25.06.2013г.- до 28.11.2017г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78
от ГПК „Аврил“ EООД ***ЕИК ********* представлявано
от С.Т.С.да заплати на ЕООД „С.6.“ със седалище и адрес на управление *** ЕИК ********* представлявано от И.И.Т.сумата 400 лв. представляваща
направени по делото разноски за адвокат и държавна такаса.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: