РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. ХАСКОВО, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500182 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на “ Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД гр.***.
С Решение № 541 от 08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1190 по
описа за 2023 г.на РС Хасково,съдът е отхвърлил, като неоснователен,
предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр***, район ***, против М. С. А. с
ЕГН:********** от гр.***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от
ГПК за признаване съществуване на вземане на ищеца против ответника за
сумите от 3107,59лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението, 489,37лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 05.10.2019г. – 05.12.2021г., 845лв. лихва за забава за периода
20.02.2020г. – 17.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г., за които суми е издадена заповед №161/23.02.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№403/2023г. по
описа на РС-Хасково.
1
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който
обжалва същото в срок. Счита,че постановеното решение е неправилно,
поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон. Счита за неправилен извода на съда,че ответникът не е надлежно
уведомен за извършената цесия. Дори да се приемело,че същият не е
уведомен, то с връчването на исковата молба на особения представител
следвало да се приеме,че е извършено надлежно уведомяване. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и постанови
друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, пред двете инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Г. Г., особен представител
на ответника М. С. А., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че
постановеното от РС Хасково решение е правилно и моли то да бъде
потвърдено.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на
оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на
чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК
предявен от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД против М. С. А. за
признаване съществуване на вземане на ищеца против ответника за сумите от
3107,59лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението, 489,37лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 05.10.2019г. – 05.12.2021г., 845лв. лихва за забава за периода
20.02.2020г. – 17.02.2023г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г., за които суми е издадена заповед №161/23.02.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№403/2023г. по
описа на РС-Хасково.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което е отхвърлил същия. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от
2
настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от
направеният от решаващия съд.
За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е
приел,че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин,че
длъжника е бил уведомен за извършената цесия. Този извод на съда е
правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. В настоящия случай не е
налице валидно уведомяване на длъжника за извършената цесия,
Уведомлението за цесия съставлява материалноправно изявление, което има
ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това, след като
фактически не е извършено връчване на книжата, не може да се приеме,че
длъжника е надлежно уведомен за извършената цесия. Връчването на
исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения по делото
особен представител също не може да се приравни,както е приел съда, на
правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие.
Допълнително към изложеното от първоинстанционния съд следва да се
посочи,че представеният договор за потребителски кредит *** г., сключен
между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М. С. А. е нищожен, т.като
не са спазени изискванията на чл. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Нарушенията са
съществени, т.като съдържанието на договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от неговото сключване,
както и са неясно формулирани клаузите, относими към формиране на дълга,
като ГПР, договорна лихва и др.
В представения договор не е посочено как е формиран ГПР и доколко
застрахователната премия оскъпява кредита няма данни как това е отнесено
към ГПР. В чл.2 от Договора е посочено,че застрахователната премия се
заплаща на равни месечни вноски, съответстващи на броя месечни
погасителни вноски. В погасителния план не е посочено как се отнася
месечната вноска от 154.69 лв. към погасяването на главница, лихва и
застрахователната премия. Видно от погасителния план размерът на
застрахователната премия е включена към главницата и по отношение на нея
се начисляват договорна лихва и лихви за забава. Посочената застрахователна
премия по съществото си е друг кредит, върху който се начисляват лихви,
което обаче не е посочено в договора. Месечните погасителни вноски за
3
главница, включваща и застрахователната премия, формират увеличения
размер на погасителните вноски лева, а значи и общия размер на
задължението по договора, подлежащо на връщане. Едновременно с това, в
договора изрично не е посочено – как това прибавяне на разходите по
застрахователната премия се отразява на общия размер на ГПР и както по-горе
се посочи – не е упоменато и не става ясно от договора,че върху тази сума
също се начисляват лихви, както по отношение на главницата от 5000 лв. лв.,
предмет на потребителския договор.
При това и съгласно чл.23 от ЗПК длъжникът дължи връщане на чистата
стойност по кредита. Длъжникът е заплатил по кредита сумата от 5176.63 лв.,
видно от изложеното в исковата молба – 27 плащания по 154.69 лв. и едно
плащане от 1000 лв., с което в пълен размер е погасено задължението за
главница по договора за кредит от 5 000 лв., поради което и не дължи други
суми на ищеца.
С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до този извод
първоинстанционният съд е постановил правилно по същество решение, което
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 541 от 08.07.2024 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 1190 по описа на съда за 2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4