№ 127
гр. П***, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220104201 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Малолетната ищца ЕК. АНГ. Г., представлявана от нейната майка и
законен представител Г. ЗДР. С., е предявила против ответника АНГ. Г. Г. иск
за изменение на месечната издръжка, определена с Решение № 376 от
02.05.2012 г. по гр.д. № 91/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, от
130 лв. на 300 лв., считано от подаването на исковата молба пред съда до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при просрочие. Искането за изменение на издръжката е
мотивирано с обстоятелството, че определената издръжката е под
законоустановения минимум, през изминалия период от време се е променила
икономическата обстановка в страната и са нараснали нуждите на детето за
прехрана, дрехи, обувки, учебни помагала, училищни екскурзии и
извънкласни занимания. Сочи се, че майката има и друго малолетно дете,
което издържа, към момента не работи, тъй като е в отпуск за отглеждане на
дете до 2 години и не получава трудови доходи, а в същото време ответникът
е трудово ангажиран и получава високо трудово възнаграждение, поради
което не би му съставлявало затруднение да заплаща по-висок размер на
издръжката. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът АНГ. Г. Г. намира иска за
допустим и основателен до размера от 170 лв. Оспорва да е налице трайно
съществено изменение на възможностите на майката да предоставя издръжка,
тъй като по нейно желание ползваният отпуск може да бъде прекъснат и
освен това същият ще продължи още само шест месеца, след което майката
1
ще се върне на работа. Оспорва да не е заплащал дължимата на детето
издръжка, като твърди, че е правил авансови и доброволни плащания на
издръжката. Твърди, че възможността му за даване на издръжка е стеснена
спрямо 2012 г., тъй като е намалял общият му годишен доход. Твърди, че от
2016 г. прави вноски в размер на 50 лв. месечно по договор за застраховка
живот с ползващо лице Е.Г.. Сочи, че след 2012 г. му са се родили две деца от
нов брак, които също е длъжен да издържа. Твърди, че през 2019 г. е станал
солидарен длъжник по договор за банков кредит, като неговото задължение е
една трета от общото задължение към банката и възлиза на 994.11 лв. Отрича
да притежава недвижими имоти, които да отдава под наем. Твърди, че
майката на детето притежава имот, който може да отдава под наем. Твърди,
че майката е отчуждила детето от него, което се установява от заключение на
вещо лице, прието по друго дело, но представляващо по настоящото
официален удостоверителен документ, както и от компакт-диск, намиращ се
по н.ч.х.д. № 727/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Възразява за
дължимостта на разноски по делото, доколкото същото представлява спорна
съдебна администрация, алтернативно счита, че разноски не следва да му се
възлагат за уважената част от иска, тъй като не е дал повод за завеждане на
делото и е признал иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищцата. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Ищцата ЕК. АНГ. Г. е родена на 29.09.2010 г. по време на брака между
Г. ЗДР. С. и АНГ. Г. Г., което обстоятелство не е спорно между страните, а и
се установява от представеното по делото удостоверение за раждане.
С Решение № 376 от 02.05.2012 г., постановено по гр.д. № 91/2012 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, бракът между Г. ЗДР. С. и АНГ. Г. Г. е
прекратен с развод по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между
съпрузите споразумение, съгласно което упражняването на родителските
права по отношение на детето ЕК. АНГ. Г. е предоставено на майката,
определен е режим на лични отношения с бащата, а последният се е задължил
да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 130 лв. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката.
През учебната 2021/2022 г. ЕК. АНГ. Г. е ученичка в 5-и клас в СУ
„Г*** Б***“ в гр. П***. От учебната 2018/2019 г. посещава представителен
танцов състав „Д***“ при ОДК – П***, за което заплаща членски внос в
размер на 80 лв. за учебна година, а от 01.09.2021 г. посещава частни уроци
по английски език, за които заплаща такса в размер на 50 лв. месечно. Тези
обстоятелства се установяват от представените по делото служебни бележки.
Майката Г. ЗДР. С. има още едно ненавършило пълнолетие дете – И***
С*** С***, роден на *** г. от съжителството й с С*** И*** С***, а бащата
АНГ. Г. Г. – още две ненавършили пълнолетие деца – Г*** А*** Г., родена на
*** г., и Г*** А*** Г., роден на ***. от брака му с Б*** Т*** Г..
2
Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП П***
основните грижи за детето се полагат от майката. Семейството живее в
апартамент в гр. П*** от около 100 кв.м., който се състои от спалня, детска
стая, хол, кухня с трапезария, баня и тоалетна в едно и отделна тоалетна.
Детето има самостоятелна стая с южно изложение. Стаята е просторна и
светла, има поставен телевизор и лаптоп. Хигиенно-битовите условия за
отглеждане на дете са добри. Бащата живее в апартамент в гр. П***, състоящ
се от хол с кухня в едно, спалня, детска стая, гостна, баня и тоалетна.
Жилищните условия са много добри. Образованието, облеклото, храната и
всички необходими здравни грижи на детето се поемат от майката. Детето е
здраво, няма сериозни заболявания, боледува рядко. Има избран личен лекар.
Двамата родители са трудово ангажирани, като в момента майката ползва
отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, а бащата работи като
счетоводител в ДФЗ. В отглеждането на детето майката е подпомагана от
бабата по майчина линия, която е пенсионер. Лелята по майчина линия живее
в И***, но когато е в Б*** води детето на различни места, най-често на море.
И двамата родители са споделили, че честите спорове между тях са оказали
влияние на детето, като бащата е предложил детето да посещава
психотерапевт, но майката е отказала. Към настоящия момент Е*** е здрава,
емоционално стабилна, отлична ученичка, уверена и спокойна между
приятели и съученици.
Осигурителният доход на Г. ЗДР. С. за месец януари 2020 г. е в размер
на 624.55 лв., за месец февруари 2020 г. – 617.22 лв., за месец март 2020 г. –
625.25 лв., за месец април 2020 г. – 617.13 лв., за месец май 2020 г. – 618.16
лв., съгласно постъпила по делото справка от ТД на НАП – Пловдив, офис
П***.
За месец юли 2021 г. брутното трудово възнаграждение на ответника е в
размер на 1 966.83 лв., за месец август 2021 г. – 1 533.00 лв., за месец
септември 2021 г. – 1 533.00 лв., за месец октомври 2021 г. – 2 473.30 лв., за
месец ноември 2021 г. – 1 533.00 лв., за месец декември 2021 г. – 1 533.00 лв.
Г. ЗДР. С. е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в
гр. П***, а АНГ. Г. Г. – на поземлен имот, двуетажна жилищна сграда,
едноетажна масивна сграда – лятна кухня с навес-барбекю и два гаража,
находящи се в гр. П***, ул. „Х*** П*** Т***“ ***, съгласно представените
по делото справки от Агенцията по вписванията.
Ответникът е солидарен длъжник по договор за банков кредит №
Д3400***/20.08.2020 г. с кредитополучател Г*** Д*** Г. и първи солидарен
длъжник Е*** Ра*** Г., по силата на който на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на 130 000 евро със срок на погасяване
20.08.2028 г. за закупуване на недвижим имот – апартамент в гр. С***, бул.
„Ч*** в***“ № ***, което се установява от представените по делото договор
за кредит и нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда.
На 12.03.2013 г. между ответника и „Ен Ен Застрахователно акционерно
3
дружество – клон С***“ КЧТ е сключен застрахователен договор № 80280966
за спестовна застраховка „Живот“ с ползващо се лице ЕК. АНГ. Г. в случай
на смърт на застрахования АНГ. Г. Г. и ползващо се лице АНГ. Г. Г. – в
случая на доживяване.
Ответникът е завършил 7-и клас в ОУ „Х*** С***“, гр. П*** през
учебната 1994/1995 г. съгласно представеното по делото удостоверение за
завършен седми клас.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка С*** Г***ева
К***, баба по майчина линия на ищцата, се установява, че ежедневната
издръжка на Е*** се поемала от майка й. Детето учило в 5-и клас в училище
„Г*** Б***“. Не посещавало занималня. В прогимназиалния етап училището
не осигурявало безплатни закуски в училище, затова майка й й давала пари за
закуска всяка сутрин. Понякога се случвало детето да остава след училище
заради олимпиади и състезания. Тогава майка й й давала още пари. В 5-и клас
учебниците били безплатни, но някои учебници и помагалата се заплащали от
майка й. Баща й не участвал в закупуване на учебни помагала. Понякога,
когато имала възможност, помагала и свидетелката. Когато Е*** боледувала,
майка й закупувала лекарствата. Баща й плащал само издръжката, нищо
допълнително. Е*** танцувала народни танци в танцов състав „Д***“ към
Общински детски комплекс. Посещавала всяка седмица школа по английски
и частни уроци по математика. Таксата за тези частни уроци била 20 лв. на
час. Разходите за тези извънкласни занимания се поемали от майка й.
Разходите за облекло и храна също се поемали от изцяло от майка й. Тя има
още едно дете, което отглежда съвместно с баща му.
Ответникът е представил по делото ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г.
(без данни за дата на подаване и входящ номер) с декларирани доходи от
трудови правоотношения и доходи от наем или друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество.
Ответникът е представил по делото справка за извършени плащания за
издръжка на детето Е.Г. за периода от 02.05.2012 г. до 08.12.2021 г. и е
приложил платежните документи, удостоверяващи плащанията, но същите са
неотносими към правния спор, свързан с размера на издръжката, а и страните
не спорят, че до момента ответникът редовно е заплащал дължимата
издръжка.
Заключението на съдебно-психологичната експертиза по н.ч.х.д. №
727/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик също няма отношение към
настоящия правен спор, който не касае упражняването на родителските права
и режима на лични отношения с детето, а освен това не е годно доказателство
в настоящото производство и не следва да бъде обсъждано по същество, тъй
като е изготвено и прието за нуждите на друго производство.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 150 във
4
връзка с чл. 143, ал. 1 от СК за изменение на размера на дължимата издръжка
от родител на ненавършило пълнолетие дете поради промяна в
обстоятелствата.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка е
израз на общото задължение на родителите по чл. 125 от СК да се грижат и
възпитават децата си. Конкретният размер на издръжката се определя според
критериите, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителите, а минималният й размер за едно дете
е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142,
ал. 2 от СК. При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определен максимален размер на издръжката и с оглед на конкретните нужди
на детето може да определи издръжка, която е в негов интерес и съответства
на доходите на родителя. Съгласно ППВС № 5 от 16.11.1970 г. нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние, трудоспособност и квалификация, преценени към момента на
постановяване на решението. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Конкретно за ненавършило пълнолетие дете размерът на
издръжката следва да бъде съобразен от една страна с възрастта на детето,
ежедневните му нужди, здравословното състояние, наличието или липсата на
специални потребности. Следва да се отчетат икономическите условия в
страната, определени от висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от
ценови, социални и демографски фактори, които определят нуждата от повече
средства за издръжката на едно дете. Следва да бъдат отчетени
възможностите на родителя да дава издръжка с оглед здравословното му и
имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи,
наличие или липса на задължение да издържа и други лица. С оглед
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК при определяне на размера на дължимата
издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът е обвързан с минималния
размер на издръжката, който към настоящия момент възлиза на 162.50 лв.
Към настоящия момент се обсъжда законопроектът на ЗДБРБ за 2022 г., в
който е предвидено увеличение на минималната работна заплата, респективно
ще се увеличи и минималният размер на издръжката на дете, но няма яснота
кога законът ще бъде приет и какъв ще бъде окончателният размер на
минималната работна заплата, поради което съдът не би могъл да съобрази
това бъдещо и към момента несигурно събитие при определяне на дължимата
в случая издръжка.
От събраните по делото доказателства се установява, че от датата на
5
първоначално определяне на издръжката – 02.05.2012 г., до датата на
предявяване на исковата молба – 30.11.2021 г., са изминали почти 10 години.
През този период от време неминуемо се е повишил стандартът на живот в
страната и са нараснали разходите на лице от домакинството според данните,
публикувани от НСИ, което безспорно определя нуждата от повече средства
за издръжка на едно дете. За сравнение средният паричен разход на лице от
домакинството през второто тримесечие на 2012 г. е бил 947.70 лв. месечно, а
за третото тримесечие на 2021 г. е 1 791.41 лв. месечно (към момента няма
данни от НСИ за разходите на лице за четвъртото тримесечие на 2021 г.), т.е.
за 10 години разходите за живот са се увеличили със 189.03 %.
Когато е бил определен първоначалният размер на издръжката ЕК. АНГ.
Г. е била на 2 години, а към настоящия момент е на 11 години. Ученичка е в
5-и клас. Активно се занима с извънкласни дейности. Посещава танцов състав
„Д***“ към ОДК – П***, за което заплаща членски внос в размер на 80 лв. на
учебна година, взема частни уроци по английски език, които заплаща по 50
лв. месечно, както и уроци по математика, за които плаща по 20 лв. на час.
Обичайните нужди на дете в тази възраст включват освен разходи за облекло,
храна и учебни помагала, също така заплащане на училищни екскурзии,
осигуряване на средства за отдих и развлечение. Общоизвестно е, че през
голяма част от настоящата учебна година учениците, особено в
прогимназиален етап, се обучават дистанционно, което е свързано с
допълнителни и нетипични разходи за родителите като закупуване на
компютър, таблет или друго техническо устройство, заплащане на интернет и
други. Няма данни детето да страда от сериозно или хронично заболяване,
изискващо скъпоструващо лечение, нито да има специални потребности или
дарби, които изискват разходи, по-големи от обичайните.
Тези обстоятелства са с траен и съществен характер и обуславят по-
висок размер на разходите за ежемесечната издръжка на детето в сравнение с
необходимите средства за издръжка през 2012 г. Като взе предвид това съдът
намира, че към настоящия момент необходимите средства за посрещане на
основните потребности на ищцата са в размер на 400 лв. месечно. Тази
издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК следва да бъде предоставяна от
двамата родители.
Бащата е на 40 години. Макар да твърди и да сочи доказателства, че е
завършил само 7-и клас, по делото е установено, че работи по трудово
правоотношение на длъжност „старши счетоводител“ в ДФЗ и получава
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 762.02 лв.
Жилищно осигурен е. Притежава недвижими имоти. Има задължение да
издържа други две малолетни деца – на 7 и 5 години, които отглежда
съвместно с настоящата си съпруга и майка на децата.
Майката е на 39 години. Трудово ангажирана е като счетоводител в
„Банка ДСК“ АД. В момента ползва отпуск за отглеждане на детето И***
С*** С*** и получава обезщетение за отглеждане на дете до 2 години. Преди
6
отпуска по майчинство е осигурявана от работодателя си върху осигурителен
доход в среден размер на 620.46 лв. Има задължение да издържа още едно
малолетно дете – на 1 година и седем месеца, което отглежда съвместно с
баща му. Притежава недвижим имот – апартамент.
Налага се изводът, че и двамата родители са в трудоспособна възраст и
са трудово ангажирани. Преди да ползва отпуск по майчинство майката е
получавала трудово възнаграждение около минималната работна заплата за
страната. Бащата получава трудово възнаграждение в размер над средния за
страната и значително по-високо от средната работна заплата за област П***,
която за месец декември 2021 г. възлиза на 1 245 лв. по данни на НСИ. И
двата родители имат задължение да издържат други ненавършили пълнолетие
деца, но те са в ниска възраст и средствата за тяхната издръжка не са толкова
големи. И двамата родители са жилищно осигурени и притежават недвижими
имоти. Няма данни да плащат наем или да изплащат кредити за закупуване на
жилище. Ответникът е солидарен длъжник по договор за кредит, но по делото
няма данни той реално да е правил плащания на погасителни вноски по него.
Ответникът е сключил договор за спестовна застраховка „Живот“ в своя
полза – в случай на доживяване и в полза на малолетното дете – в случай на
смърт, но това обстоятелство е без значение за размера на дължимата
издръжка, тъй като ползването на детето от нея е бъдещо несигурно събитие,
доколкото е свързано със смъртта на родителя, а и тази застраховка не може
да замести дължимите понастоящем средства за издръжка на детето.
При тези данни съдът приема, че ответникът има възможност и следва
да поеме по-голямата част от издръжката на детето, а именно сума в размер
на 220 лв. месечно, като остатъкът от 180 лв. от необходимите на детето
средства за живот следва да останат в тежест на майката, която осъществява и
непосредствените грижи за детето и поема ежедневните му разходи.
По изложените съображения съдът намира, че размерът на издръжката
на ненавършилото пълнолетие дете, определен с Решение № 376 от
02.05.2012 г. по гр.д. № 91/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
следва да бъде увеличен от 130 лв. на 220 лв. месечно, ведно със законната
лихва при просрочие, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
За разликата над 220 лв. месечно до предявения размер от 300 лв.
месечно искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото
определяне на по-висок размер на издръжката би бил предпоставка за
неоснователно обогатяване на детето.
При този изход на делото и с оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 3 от
ГПК разноските по делото следва да се определят по съразмерност. В полза на
ищцата следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковата претенция, а именно в
размер на 220 лв. В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като по
делото няма данни да е сторил такива.
7
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, но същото е неоснователно, тъй като
заплатеното и претендирано от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер
на 300 лв., какъвто е и минимумът съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователно е и искането на ответника да не бъдат възлагани
разноски в негова тежест понеже не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, тъй като основанието за завеждане на иска е настъпването на
обективни обстоятелствата, довели до увеличаване на нуждата от издръжка, а
и до връчване на препис от исковата молба ответникът е заплащал издръжка в
размер под законоустановения минимум.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса върху
уважената част от исковата претенция в размер на 129.60 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на дължимата от АНГ. Г. Г., ЕГН ********** на
малолетното дете ЕК. АНГ. Г., ЕГН ********** месечна издръжка,
определена с Решение № 376 от 02.05.2012 г. по гр.д. № 91/2012 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, от 130 лв. на 220 лв., като ОСЪЖДА АНГ. Г. Г.,
ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Б*** М***“ ***, *** да заплаща на
малолетното дете ЕК. АНГ. Г., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Г. ЗДР. С., ЕГН ********** и двете от гр. П***, ул. „Г***
Б***“ № ***, *** *** издръжка в размер на 220 лв. месечно, считано от
30.11.2021 г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 220 лв. до предявения
размер от 300 лв. месечно.
ОСЪЖДА АНГ. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Б*** М***“
***, *** да заплати на малолетното дете ЕК. АНГ. Г., ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител Г. ЗДР. С., ЕГН ********** и двете от
гр. П***, ул. „Г*** Б***“ № ***, *** *** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 220 лв.
ОСЪЖДА АНГ. Г. Г., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Б*** М***“
***, *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в
размер на 129.60 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
8
Пазарджик в двуседмичен срок от 11.02.2022 г., която дата е обявена на
страните в заседанието за разглеждане на делото.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението
може да се обжалва в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП П***.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9