Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260183
гр. Пловдив, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на тридесет и първи август през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1845/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1030-000280 от 10.02.2020 г. на М.В.М.– Началник Група към
ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.В.Р., ЕГН **********
е било наложено административно наказание
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП, както и на основание чл.185
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление,
по отношение на наложеното наказание глоба в размер на 750 лева и
лишаване от правоуправление за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, като се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения и е
налице маловажност на случая. По отношение на другото наложено наказание не се
излагат каквито и да било аргументи в жалбата, не се прави и изрично искане за
отмяната му. Сочи се, че се иска отмяна на НП в атакуваната му част.
Жалбоподателят И.Р., редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание, представлява се от адв.К.Н., който сочи, че са събрани доказателства, че нарушението е
извършено от клиента му, но излага подробна аргументация защо следва случаят да
се приеме за маловажен и да се отмени наказателното постановлениеподдържа
съображенията изложени в жалбата и иска отмяна на наказателното постановление.
В лично становище жалбоподателят Р. излага аргументи за отмяна на наказателното
постановление и изразява съжаление за стореното.
Въззиваемата страна – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 29.01.2020 г. за времето от 11.00
часа до 16.00 часа автоматизирано техническо средство TFR1-M с № * било
разположено в гр.Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ до №1 и контролирало
правилата за движение по пътищата и конкретно спазването на скоростта за
движение от водачите на моторни превозни средства в гр.Пловдив преминаващи през
контролирания участък. Географските координати на които била разположено
техническото средство били с дължина 24.76667 и ширина 42.10000. Същото било от
одобрен тип и било преминало първоначална проверка. В 12.09 часа през този
участък преминал лек автомобил „Мазерати Леванте Дизел“ с рег. № ****, който
бил заснет да се движи със скорост 109 км/час при въведено ограничение на
скоростта от 50 км/час. Това обстоятелство било документирано с клип № *. След
регистрирането на движението на сочения лек автомобил с посочената скорост
същият бил последван от полицейски екип, като бил спрян. Установило се, че
водач на автомобила е жалбоподателят И.В.Р., на когото бил показан клипа и му
бил съставен от св.Т.Т. – мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив АУАН с номер ***/29.01.2020 г. за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Установено било и че водачът не е заплатил в срок
влязъл в сила електронен фиш с номер К2022044/05.06.2019 г. За това в сочения
АУАН с номер ***/29.01.2020 г. било отразено и че е
осъществено и друго нарушение – по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Съставеният АУАН бил
подписан от И.Р. с отбелязване, че има възражения. На 30.01.2020 г. от паметта
на техническото средство били свалени 30 броя статични изображения, сред които
и соченото по-горе. За това бил съставен протокол за използване на
атоматизирано техническо средство от 29.01.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН
било издадено процесното НП.
В хода на съдебното следствие,
разпитан като свидетел, полицейският служител Т.Т. който сочи какво е възприел,
както и че е съставил АУАН след спиране на управлявания от жалбоподателят лек
автомобил.
В хода на съдебното следствие
като свидетел е разпитан и Д. Т. – инванзивен кардиолог, който сочи че на
процесната дата жалбоподателят му се е обадил да го уведоми за здравословен
проблем със симптоми на миокарден инфаркт. Сочи, че жалбоподателят е бил
опериран след получен инфакрт преди тази дата като са му поставени стентове.
Св.Т.сочи, че е посъветвал жалб.Р. бързо да се придвижи до кабинета му, както и
че обаждането на последния е било около 30-на минути преди да бъде прегледан.
Сочи, че при прегледа се е установила обичайната ситуация, не е имало
по-различна кардиограма от тази обичайно срещана при Р. след операцията, а
симптомите били преминали.
По делото са приобщени
амбулаторен лист от прегледа при д-р Т.от 29.01.2020 г., в който се сочи че
прегледът е осъществен в 13.50 часа, както и кардиограма от прегледа.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, снимков
материал, протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип, протокол
от проверка на техническото средство от 08.03.2019 г., , справка АНД за нарушител, оправомощителни
заповеди, амбулаторен лист и кардиограма, както и от показанията на св. Т.Т. и Д.
Т., които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви и същите не
се оборват от други доказателства по делото.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по
делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на
визираното в НП нарушения по чл.21, ал.1, от ЗДвП доколкото от материалите по
делото се доказва, че действително на 29.01.2020 г. в 12.09 часа жалбоподателят
е управлявал МПС – л.а. „Мазерати Леванте Дизел“ с рег. № **** по бул. „Асеновградско
шосе“ в гр.Пловдив със скорост от 109 км/час. От тези факти може да се заключи,
че е осъществено управление на МПС – сочения по-горе лек автомобил с
установената скорост от 109 км/час, която е такава над законоустановената
максимална скорост за движение от 50 км/час в градски условия. Това пък се
явява и нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следва изрично да се отбележи, че
техническото средство е отчело скорост от 113 км/час, но в полза на водачът е
била приспадната техническата грешка от 3 %. Именно с оглед на това и съдът
счита, че правилно е прието че реално установената скорост на движение е била
109 км/час.
Не може да се счита, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото АУАН е съставен в законоустановения срок, в него и в НП са дадени
подробни описания на извършеното нарушение. Недоказани са твърденията на
жалбоподателят, че клипът не му е бил показан, поради което и с оглед на всички
тези обстоятелсва съдът счита, че липсват основания да се приеме, че правото на
защита на жалбоподателя е било нарушено. С оглед на това и няма как да се
приеме, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Що се касае до наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че за
нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП
констатирано в случая, санкцията е правилно определена.
Следва да се посочи, че
нарушението според настоящия съдебен състав не се явява маловажно такова по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, каквито аргументи се изтъкват от процесуалния
представител на жалбоподателят и от него самият. При тази преценка следва да се
отчитат множество обстоятелства касаещи както здравословното състояние на
жалбоподателят, така и оценката, която следва да бъде направена за същия като
водач на МПС. Действително се установява, че жалбоподателят е прекарал в миналото
инфаркт на миокарда, както и че на процесната дата е посетил св.Т.със съобщение
за симптоматика наподобяваща инфаркт. Следва да се посочи обаче, че се е
оказало при прегледа, че липсва влошаване на здравословното състояние на
жалбоподателят. Същевременно св.Т.сочи, че не помни кога точно е получил
обаждането, но сочи че това вероятно е било около половин час преди
осъществяване на прегледа. От доказателствата по делото се установява
категорично, че прегледът е бил осъществен в 13.50 часа – видно от отразеното в
амбулаторния лист от прегледа, който час не е оборен по никакъв начин.
Установява се и че нарушението е било извършено в 12.09 ч. в гр.Пловдив. От
своя страна актосъставителя Т. сочи, че при спирането на автомобила водачът не
е посочил поради каква причина превишава разрешената скорост на движение.
Съпоставяйки показанията на св.Т.с показанията на св.Т. и писмените
доказателства по делото се налага изводът, че обаждането от жалбоподателят към
св.Т.е било осъществено след съставянето на АУАН за осъщественото нарушение. В
този смисъл и съдът счита, че здравословното състояние на жалбоподателят Р. не
може да стане причина да се приеме, че същият е осъществил нарушението си при
крайна необходимост или че обществената опасност на нарушението се
отличава със значително по-ниска степен
в сравнение с останалите нарушения от същия вид. При тази преценка значение има
и обстоятелството, че спрямо нарушителят са налагани множество санкции за
осъществени нарушения на ЗДвП, включително и такива по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
което характеризира същия като недобросъвестен водач нарушаващ често правилата
за движение по пътищата.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част и да бъде прието,
че същото е влязло в законна сила по отношение на наложената санкция в размер
на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-000280 от 10.02.2020 г. на М.В.М.– Началник Група към
ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.В.Р., ЕГН **********
е било наложено административно наказание
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1, от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.