О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№374
гр.Враца, 29.06.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, административно-наказателен
състав, в закрито заседание на 29 юни Две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от
съдия ЖИТАРСКА ЧКАНД № 297 по описа
на съда за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК, във вр. с чл. 63г ЗАНН.
Образувано е по частна жалба
от Д. П., действаща в качеството си на управител на „Т.К.“ ЕООД, чрез адв.П. П.
против Определение № 19/22.03.2023 год., постановено по АНД № 91/2023 год. на
Районен съд –Мездра. С частната жалба се твърди, че оспореното определение е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се неговата
отмяна и връщане на делото за разглеждане и решаване по същество. Излагат се
съображения в тази насока.
Административен съд-Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на събраните по делото доказателства
и оплакванията в частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
надлежна страна, в законоустановения в чл. 230 АПК, вр. чл.63г ЗАНН 7-дневен срок и същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С Определение № 19/22.03.2023г.
на РС-Мездра, постановено по АНД №91/2023г. е прекратено производството по
делото, поради недопустимост на жалбата, подадена от „Т.К.“ ЕООД с адрес ***,
чрез адв.П. П. За да постанови прекратителното си определение РС е приел, че с
издадения и оспорен ЕФ е наложено адм.наказание на физическото лице Д. П. и в
това й качество у същата е налице правен интерес да обжалва ЕФ, с който е
санкционирана по административен ред. Вместо лично от Д. П. или от процесуалния
й представител, представляващ я като физическо лице, жалбата въз основа на
която е образувано производството пред РС е подадена от юридическото лице „Т.К.“
ЕООД. В тази насока РС е изложил подробни мотиви, въз основа на които е приел,
че депозираната жалба от дружеството срещу ЕФ е недопустима, като подадена от
ненадлежна страна и е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав,
намира оспореното определение на РС-Мездра за правилно и законосъобразно и като
такова същото следва да остане в сила.
Производството пред РС-Мездра
е образувано по жалба на „Т.К.“ ЕООД, ЕИК ********** и адрес на управление ***,
чрез процесуален представител адв.П. В. П. срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
серия К № 4913056, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.2, т.2 от същия закон на Д. В. П. е наложено при условията
на чл. 188, ал.2 ЗДвП адм.наказание
"глоба" в размер на 50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение,
а съгласно чл. 188, ал.2
от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на превозно средство. Следователно в конкретния случай, след като
с ЕФ е установено нарушение, извършено с превозно средство, собственост на „Т.
К.“ ЕООД, наказанието се налага на лицето, представляващо дружеството като
физическо лице, а не на самото дружество. В издадения ЕФ серия К № 4913056 като
нарушител е посочено физическото лице, поради което и нему принадлежи правото на
жалба срещу фиша. Този извод следва и от разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, която визира процесуално
легитимираните лица, имащи правото да обжалват наказателните постановления и електронните
фишове, а именно нарушителят и поискалият обезщетение. Фактът, че дружеството е
собственик на МПС, не създава правна възможност за него да обжалва ЕФ. Това
принципно положение произтича от общото разбиране, че може да се обжалва акта,
с който се реализира административно-наказателната отговорност единствено от
лицето, което следва да понесе тази отговорност. В случая това е физическото
лице, посочено в ЕФ, което е и административно-наказателно отговорно, съгласно чл. 188, ал.2
от ЗДвП. Жалбата
подадена от „Т.К.“ ЕООД, е процесуално недопустима, тъй като не е подадена от
лице, легитимирано да обжалва издадения ЕФ. Липсата на право на жалба определя
и недопустимостта на жалбата и прекратяване на производството по делото, както
правилно е приел и РС в оспореното определение. В предвид на изложеното,
възраженията на касатора в тази насока са неоснователни и не се споделят от
настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание
чл.236 вр. чл.221, ал.2, пр.1 АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №19/22.03.2023г.,
постановено по АНД № 91/2023 год. на Районен съд –Мездра.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.