Решение по дело №3000/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 256
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20227180703000
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 256

гр. Пловдив, 07.02.2023 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

при секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 3000 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

Производството е образувано по жалба на Б.Й.М. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-317/ 04.11.2022 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като се иска отмяната му. В СЗ  процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител и в писмени бележки намира същата за неос­нователна. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Между страните няма спор  по фактите.

С оспореното  Решение № 2153-15-317 от 4.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е отхвърлена жалба с вх.  № 1012-15-210/ 11.04.2022 г. в частта й срещу разпореждане №151-00-22563-3 от 23.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 9583, 41 лева главница и 434, 88 лихва. Няма спор, че с Разпореждане № 151-00-22563-1 от 23.12.2020 г. на жалбодателя е отпуснато ПОБ в размер на 74.29 лева дневно за период от 11.12.2020 г. до 10.12.2021 г. Няма спор също така, че с Разпореждане № 151-00-22563-2 от 23.02.2022 г. е прекратено със задна дата отпуснатото ПОБ за периода 11.06.2021 г. – 10.12.2021 г. на основание чл.54д, ал.1, т.3 КСО поради придобито от жалбоподателя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като това разпореждане след административно и съдебно обжалване е влязло в сила - Решение № 1755/17.10.2022 г. на АС Пловдив по адм.д. № 1385/2022 г.

Спорният въпрос по делото е налице ли е твърдяната недобросъвестност на жалбоподателя за неоснователно получени суми за ПОБ или е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 КСО, съгласно която „Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица... “

В своята практика по тълкуването и прилагането на чл. 114, ал. 1 КСО Върховният административен съд неизменно приема, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. Затова в тежест на този, който твърди недобросъвестност, е да я докаже. Първата предпоставка, за да бъде едно действие или бездействие недобросъвестно, е то да е осъществено съзнателно, което е синоним на умишлено, волево, насочено към постигането на неправомерна цел - в хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО тази цел несъмнено е да бъдат получени осигурителни плащания, на които деецът /лицето/ няма право. Добросъвестността като представно съзнание във всички случаи се обективира в действията на лицето и когато органът се позовава на нея, следва да обсъди всички факти.

По делото  обаче липсват дори индиции, че жалбодателят е съзнавал факта на придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.  Вярно е, че за времето от 11.06.2021 г. до края на периода в обезщетение - 10.12.2021 г., той е получил  9583,41 лв., на които не е имал право, но в същото време не е получавал и пенсията, на която би имал право, ако беше подал заявление за пенсиониране, която пенсия е определена в размер на 1516, 42 лв., при което двете суми почти напълно се припокриват. При липсата на доказателства за недобросъвестност /защото изложеното в решенията на осигурителните органи представлява единствено твърдения и предположения/ може да бъде направен извод, че жалбодателят е добросъвестен, доколкото ако беше заявил придобитото право на пенсия, същият би получил на практика  равностойна сума. Поради това не може да се направи извод за съзнателно преследване от негова страна на неправомерната цел да получи обезщетение за безработица при прекратено право за такова обезщетение. А сумата на неполучените пенсии несъмнено е останала в ДОО, поради което не може да се говори за съществена щета на ДОО като краен резултат. Друг относим факт е обстоятелството, че за времето от 11.06.2021 г. до 10.12.201 г.жалбодателят не е получавал едновременно пенсия и обезщетение за безработица, при което отново не може да се направи извод за съзнателно преследване на неправомерната цел да бъде получено обезщетение за безработица при липса на право за такова обезщетение.

И на последно място /но не по значение/ следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в определени случаи законодателят е обявил за добросъвестно поведение на осигуреното лице дори случаи, при които са получавани едновременно и пенсия, и обезщетение за безработица, които случаи несъмнено представляват много по-тежък резултат за ДОО от резултата в процесния случай. Правилото по чл. 54е, ал. 3 КСО е създадено с цел да се заличи своеобразното неоснователно обогатяване на осигуреното лице. А в случаите като процесния такова обогатяване практически няма, поради което в закона липсва разпоредба, задължаваща осигуреното лице да възстанови полученото обезщетение за безработица при обективно прекратено право на такова обезщетение, когато, от друга страна, това лице е пропуснало да получи пенсията, на която, също така обективно, е имало право.

Като краен извод - по делото не е доказано жалбоподателят да е имал съзнание и субективно убеждение, че не му се дължи ПОБ, защото е придобил право на пенсия, а при липса на такива доказателства /тежестта е на административните органи/ допуснатото неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 54д, ал. 3 КСО не може да обоснове направения извод, че недобросъвестността се изразява в това нарушение, защото не е доказано твърдяното съзнателно /умишлено, целенасочено/ неизпълнение на задължението за деклариране /в този смисъл са Решение № 6631 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2015 г., VI о., Решение № 12303 от 25.09.2013 г. по адм. д. № 6213/2013 г. на ВАС, Решение по адм. д. № 6427/2014 г. на ВАС и т.н./.

Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 2153-15-317/ 04.11.2022 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №151-00-22563-3 от 23.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

При този изход на жалбодателя се дължат разноски, но не в поискания размер, тъй като съдът намира основателно направеното възражение за прекомерност. Съобразно фактическата и правна сложност на  делото съдът намира, че следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-317/ 04.11.2022 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане №151-00-22563-3 от 23.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

 ОСЪЖДА НОИ – гр.София да заплати на Б.Й.М. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :