Присъда по дело №4407/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260015
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 26 септември 2020 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20183110204407
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер 260015                                Година 2020                                  Град ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                     ПЪРВИ СЪСТАВ

На десети септември                                                Година две хиляди и двадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО МИНЕВ

                                                                                                                     

СЕКРЕТАР: ПЕТЯ Г.

 

като разгледа докладваното от Председателя

наказателно частен характер дело номер 4407 по описа за две хиляди и осемнадесета година.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Д.Р. - роден на *** г. в с.Стоян Михайловски, живущ ***, българин, български гражданин,  неосъждан, със средно специално образование, пенсионер, ЕГН **********,

 

 

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

 

На 12.05.2017г. в гр.Варна е дал писмени сведения по прокурорска преписка № 4599/2017г. по описа на ВРП, станали известни на частния тъжител на 29.03.2018г., в които разпространил клеветнически твърдения по отношение на ч.т. И.Т.Г., твърдейки, че същият „изпада в крайни състояние, воден от конспиративни и параноични твърдения“, „заведеното в момента дело срещу мен за нанесен побой, което е абсолютно невярно, според мен са сигнали за параноидното му личностно разстройство“, „такова поведение е ненормално и този човек има някакви психични проблеми, като трябва да му се обърне сериозно внимание от лекар-специалист“ - престъпление по чл.147 ал.1  от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОТХВЪРЛЯ предявения по делото граждански иск срещу подс.Р.Д.Р. в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от момента на узнаване, за извършеното деяние – 29.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

 

 

На осн. чл.190 ал.1, вр.чл.189 от НПК ОСЪЖДА ч.т.И.Т.Г. да заплати на подс. Р.Д.Р. направените по делото РАЗНОСКИ в размер на: 2000,00 /две хиляди/ лева адвокатско възнаграждение и 150,00 /сто и петдесет/ лева депозит за назначаване на експертиза.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 4407/2018 г. на ВРС I състав.

 

         Против подсъдимият Р.Д.Р. е подадена тъжба и същият е предаден на съд за престъпления по чл. 147 ал.1  от НК, за това, че на 12.05.2017г. в гр.Варна, по пр.пр.№4599/2017г. е разпространил позорни обстоятелства по отношение на И.Т.Г., като е използвал изразите: „изпада в крайни състояния, воден от конспиративни и параноични твърдения“, „Заведеното в момента дело срещу мен за нанесен побой, което е абсолютно невярно, според мен са сигнал за параноидното му личностно разстройство“, „такова поведение е ненормално и този човек има някакви психични проблеми, като трябва да му се обърне сериозно внимание от лекар – специалист“.

         В с.з. процесуалния представител на частният тъжител поддържа  тъжбата, като на основание чл. 60 и сл. НПК, предявява граждански иск против подсъдимият за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени с деянието, по чл. 147 ал.1 от НК в размер на 5000.00лв., ведно със законната лихва и направените разноски по делото.

         Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес и тъжителят е конституиран като граждански ищец в процеса.

         По същество на делото, частният тъжител и граждански ищец, чрез процесуалният си представител поддържа обвинението. Излага доводи за доказаност на обвинението повдигнато с тъжбата. Мотивира становището си, че на инкриминараната дата е депозирано писмено сведение изискано по прокурорска преписка № 4599/2017г. Твърди, че причинените неимуществени вреди в резултат на деянието са доказани от показанията на разпитаните в тази насока свидетели. Процесуалният представител пледира за осъдителна присъда, както и за уважаване на гражданския иск в цялост.

          В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения, отрича да е извършвал престъплението в което е обвинен. Установява кога, къде по какъв повод се е запознал с тъжителя и описва че го познава и преценява като агресивен човек, като дава примери за това.

         По същество на делото, защитникът на подсъдимият пледира за постановяване на оправдателна присъда, относно повдигнатото обвинение, като твърди, че Р. не е извършил престъплението в което е обвинен. Твърди, че Р. е упражнил гражданските си права да изкаже собственото си мнение, по повод поведението на тъжителя Г., неговата психологична и психическа устойчивост, поведението и действия които сам е възприел. Отделно от изложеното твърди, че липсват доказателства подс.Р. да е разгласил по какъвто и да било начин позорни за тъжителя обстоятелства, подробно описани в тъжбата, тъй като същите са били дадени по надлежния ред пред орган на изпълнителната власт – служител на МВР, по повод разпоредена му проверка от страна на РП Варна.

         След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият Р.Д.Р. познавал тъжителя Г., предвид срещите с него по повод предаване на дете във връзка с определен режим на лични контакти на родител. За тази дейност по вземане на детето и превозването му до другия родител, на подс.Р. било издадено надлежно пълномощно, което било представено на тъжителя и същия бил запознат със съдържанието му. Във времето тъжителят проявил несдържания си характер и нрав, като нападал не веднъж подс.Р. вербално, а дори си позволил да го нападне и физически, като Р. се скрил в автомобила си и напуснал мястото на срещата им.

        По повод подадена жалба от В.Ш. срещу тъжителя Г. *** била образувана пр.пр.4599/2017г., като от наблюдаващия делото прокурор било разпоредено извършването на проверка по сигнала на Ш.. В същия се съдържат данни за влошено здравословно състояние на Г. и се прави искане за образуване на производство по ЗЗ пред РС Варна за освидетелстване на Г.. По този повод били снети писмени сведения от служител на МВР на подс.Р.. В същите Р. добросъвестно изложил известните му обстоятелства по случая, като посочил от скъде и по какъв повод го познава, описва поведението му и изразява собственото си мнение относно психическото състояние на Г.. Обяснява за агресивното поведението на Г., като по този начин мотивира мнението си относно психическото му състояние. Именно в това сведение са записани и думите посочени в тъжбата, като разпространени от Р. по адрес на Г..

       Както сам твърди тъжителя Г., твърденията на Р. направени в даденото от него сведение са му станали известни на 29.03.2018г.

         По делото не се спори от страните така описаната и подкрепена с доказателства фактология. Не се оспорва и факта, че подс.Р.Р. е дал пред МВР описаните сведения. Копие от сведението е приложено и по настоящото производство.

         Предвид изложеното и съдът намира, че не следва да обсъжда по-подробно фактическата обстановка.

         Съдът изцяло споделя становището на адв. К. за липса на състав на извършено престъпление по чл.147 ал.1 от НК от страна на Р.Д.Р.. Въпреки, че по делото се установи, че твърдяните от страна Р. обстоятелства за тъжителя Г. са неверни, а именно че Г. страда от психическо заболяване, съдът намира, че Р. не е извършил престъплението в което е обвинен от тъжителя. Подс.Р. безспорно е упражнил правото си да изкаже мнението си по отношение та поведението на Г., като е имал предвид поведението му, което е имал при техните срещи, по повод упражняването на родителски права. Р. добросъвестно е изложил известните му факти и обстоятелства пред органите на МВР. Доказателства за твърденията си Р. не е представил, но е обяснил подребно какво е било поведението на Г. при техните срещи и кое го кара да мисли, че Г. следва да се лекува от психиатрично заболяване.

         Съдът намира, че следва да подчертае, че действията на Р.Р. са били продиктувани от желанието му да защити определени обществени интереси, свързани с опазването на установения в страната ред и извършването на медицинско освидетелстване на тъжителя Г., а не са били продиктувани от негови лични интереси. Съдът изцяло споделя становището изразено от адв. К., че Р.Р. е упражнил правото си да изкаже своето мнение, след като това е било поискано от служител на МВР, по конкретно подадена жалба и по този начин е изпълнил и гражданските си задължения.

         Съдът също както и адв.К. намира, че от правна страна не са събрани каквито и да било доказателства, че подс.Р. е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя Г.. От показанията на св.Кръстева и св. Чапарова – разпитани в това им качество по искане на тъжителя се установява, че именно тъжителят е разказал на свидетелките, за дадените от Р. обяснения и той ги е запознавал с водените от него и срещу него дела. Факт е че тъжителят е узнал за дадените от Р.Р. сведения пред орган на МВР близо година след като те са били дадени. Липсват каквито и да било доказателства, че Р. е разпространил по какъвто и да било начин, пред когото и да било, каквито и да било позорни обстоятелства за Г..

         Съдът споделя и разбирането, че подателите на сигнали и жалби в т.ч. и за корупция се ползват със защита, във връзка с подадената информация. Безспорно сведенията от Р.Р., са дадени пред служител на МВР и в тях той е изказал собственото си мнение като гражданин и се е мотивирал защо мисли така за Г.. Безспорно МВР е органа, на който е възложено извършването на проверка от РП Варна, която пък е следвало да прецени следва ли да внесе в РС Варна съответното производство по реда на ЗЗ.

         Предвид изложеното и съдът намира, че не следва да обсъжда по-подробно фактическата обстановка.

         Отделно от изложеното, съдът споделя и становището на защитата, за липса на субективна съставомерност на деянието извършено от подс.Р.. Липсват каквито и да било доказателства, че Р. е искал да обиди или да разпространи позорни обстоятелства за Г.. Напротив събрани са доказателства за желанието на Р., продиктувано отново следва да се подчертае от защита на обществени, а не на лични интереси да съдейства на надлежни органи и обществеността за поведението, което той е възприел срещу себе си като неправомерно.

         Предвид изложеното и съдът намира, че с деянието си подс.Р.  не е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, в което е обвинен от тъжителя Г. и го оправда по същото.

        Съдът отхвърли изцяло предявения граждански иск като недоказан по основание. 

       Съдът осъди тъжителят Г. да заплати направените по делото разноски от страна на подс.Р.. 

 

         По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: