ПРОТОКОЛ
№ 39
гр. Пазарджик, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500003 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД представител не се
явява, надлежно призовани. Постъпила е писмена молба, с която не
възразяват по хода на делото и излагат становище по съществото на спора.
Претендират и разноски. Представен е списък на разноски – общо 1981.88
лева за цялото производство.
Ответникът А. Х. Ч. се представлява адв. К. А. - определен за особен
представител.
АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото, няма процесуална пречка.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова при условията на чл. 142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл. 258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд - П., постановено по гр.д. № 3320 по описа
за 2022 година, е прието за установено на основание чл. 422, във връзка с чл.
430, ал. 1 от ТЗ по отношение на А. Х. Ч., ЕГН ********** от с. Ч., общ. П.,
ул. "**" №**, че съществува вземане на „Юробанк България“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. "О.П."
№**, конституирани като ищец по реда на чл. 227 ГПК, на мястото на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП
1
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. С., Ж.К."М.*", Б.П.-С.,С**, за сумата в
размер на 3677,51 лева, представляваща главница /чистата стойност/ по
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
***************** от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1362/2022 г. по описа на РС П., като са отхвърлени исковете
за главница за сумата над 3677,51 лева до претендирания размер от 6242,71
лева, за възнаградителна лихва в размер на 6764,40 лева за периода от
20.01.2021 г. до 20.04.2025 г. и за мораторна лихва в размер на 731,23 лева за
периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г., като неоснователни.
Осъден е А. Х. Ч., ЕГН ********** от с. Ч., общ. П., ул. „Ш.Ш.“ № **,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати в полза на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********** сумата в размер на 468,35 лева разноски, сторени в
заповедното производство и в исковото производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Юробанк
България“ АД в отхвърлителните му части.
Считат, че в тази част решението неправилно.
Неправилно съдът приел, че сключеният с ответника договор е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
По този въпрос била налице задължителна практика на ВКС. Според
приетото в нея норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена, когато в договора за
потребителски кредит са посочени годишният процент на разходите по
кредита (46.49%) и общата сума, дължима от потребителя (15 256.80 лв.),
изчислени към момента на сключване на договора. В конкретния договор
били посочени годишният процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, като в чл. 3 от договора били обективирани и взетите предвид
допускания, поради което считат, че всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК са изпълнени.
Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли
като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на
годишния процент на разходите. Те били нормативно определени в чл. 19, ал.
1 от ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК, както приемали и други съдилища
в практиката си.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Законната лихва към момента на
сключване на договор е 10 %, поради което и ГПР не следва да надвишава 50
%. Посоченият в договора ГПР бил уговорен в допустимите параметри по чл.
2
19, ал. 4 от ЗПК и не надвишавал определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК лихвите били част от компонентите, формиращи ГПР. След като в
самия закон е предвиден максимален размер на ГПР, който не следва да
надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в договора фиксиран
годишен лихвен процент по заема бил в рамките на допустимия от закона
размер, като част от ГПР по заема.
Считат, че уговорените в договора размери на ГПР и на лихвения
процент не са нищожни и не противоречат на добрите нрави.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и
предявените искове – уважени, като претендират и разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В срок е постъпил писмен отговор от А. Ч., чрез процесуалния му
представител.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът правилно възприел фактическата обстановка анализирал
правната и фактическата страна по задължението на длъжника А. Ч. във
връзка с отпуснатия му „БНП Париба Пърсънал Файненс”С.А., клон България
потребителски кредит № *****************/16.09.2019 г.
Подържат възражението си, че ищецът не е надлежно представляван.
Подържа се и становището, че делото не следва да се гледа от
българския съд, без наличие на данни, че отв. Ч. постоянно пребивава в
РБългария към момента на откриване на производството по реда на чл. 422,
във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Правилно съдът, отчитайки изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.
11, т. 10 от ЗПК, приел, че договорът е недействителен по силата на чл. 22 от
ЗПК.
Съдът правилно приел, че договорът противоречи и на добрите нрави
по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като
размерът на договорената лихва надвишава установения в практиката
критерий за справедливост и еквивалентност при дадените без обезпечение
кредити каквито са потребителските.
Съдът правилно приел, въз основа на заключението на експерта, че
ответникът дължи сумата от 3677,51 лв. по договора за потребителски кредит
№ *****************/16.09.2019 г., тъй като е заплатил до момента на
неизправността си сумата от 2112,49 лв. към 20.10.2021 г., когато е
преустановил плащанията си.
Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.
АДВ. А.: Оспорвам жалбата. Аз съм дал писмен отговор. Нямам
доказателствени искания нямам. Да се приключи съдебното дирене.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. А.: Уважаеми въззивни съдии, моля Ви да оставите в сила
3
решението на Районен съд – Пазарджик като правилно и законосъобразно и
постановено и в унисон с процесуалните правила. Действително Районният
съд много аналитично е разгледал исковата претенция, съобразил се е със
счетоводните изчисления и е отхвърлил съвсем правилно иска на „Юробанк
България“ в частта, в която признава, че неправилно и назаконосъобразно са
начислени лихви и разноски – така, както ги е описал и е уважил само частта
на иска, която действително А. Х. Ч. дължи на банката-кредитор.
Аз поддържам писмения отговор на въззивната жалба.
По отношение на молбата, която е депозирана пред Вас на 22.01.2024
г., мога да кажа, че тя има бланкетни характеристики, по никакъв начин и по
нищо не носи допълнителни претенции към изложените във възивната жалба.
Моля да отхвърлите и претенцията за разноски на въззиваемата страна
и оставите в сила решението на РС – Пазарджик № 1039/29.09.2023 г., ведно
със законните последици.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на адв. К. А. 653,00 лева от внесения депозит
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 24.02.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4