РЕШЕНИЕ
№597
30.11.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор: Елеонора Иванова…………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело №318 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба депозирана В.Я.А. ***, с която се претендира обезщетение в размер на 235.00 лева, от които 200.00 лева неимуществени вреди и 35.00 лева имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадена принудителна административна мярка „Принудително преместване на МПС“ – репатриране на автомобил марка „Тойота“ с рег. № ***, приложена от младши инспектор при група „Общинска полиция“, при Община Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2019г. - до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че незаконосъобразно спрямо него е била наложена ПАМ принудително преместване на МПС-репатриране на автомобил марка“Тойота“ с рег. № ***, от мл. инспектор в група „Общинска полиция“. По жалба на ищеца същата била отменена с Решение № 260/25.04.2019г. по адм. дело № 1033/2018г. по описа на АдмС - Хасково. От така наложената ПАМ ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразявали в причинено безпокойство и страх, които ищецът изпитал когато след като се завърнал на мястото на което бил паркирал автомобила и с неприятна изненада установил, че автомобилът му не бил там. Ищецът изпитал силно притеснение, тъй като на мястото от което бил взет автомобила нямало никакви индикации за извършеното преместване. Служителите извършили същото не поставили никакъв знак или друго обозначение, от които да било видно, че МПС е било преместено. Поради липсата на превозното средство ищецът бил възпрепятстван да изпълни други свои лични ангажименти. Всичко това било съпроводено с изнервящи вътрешни преживявания, които допълнително усилили стреса и дискомфорта от тази неприятна случка. До отменянето на наложената ПАМ и влизане в сила на решението на АдмС - Хасково, А. чувствал преди всичко несигурност, неудобства и притеснения, което се отразило на поведението му. По изложените съображения се претендира осъждане на Община Хасково да заплати на ищеца сумата от общо 235.00 лева, от които 200 лева неимуществени, а 35 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира се и присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът – Община Хасково, в писмен отговор по исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, излага подробни доводи, обосноваващи недопустимост на оспорването, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Излагат се съображения, че Община Хасково е ненадлежен ответник, тъй като органът от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени вредите не е от състава на юридическото лице спрямо което бил предявен иска. Алтернативно се излагат и доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, тъй като описаните в исковата молба обстоятелства на които се базирали претенциите на ищеца не отговаряли на действителното положение и на фактическата обстановка по делото. Не били налице две от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно претърпени от ищеца вреди и наличие на причинна връзка с незаконосъобразният административен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, исковата претенция за имуществени вреди за доказана по основание и размер. Претенцията за неимуществени вреди, счита основателна, а по отношение размера й, пледира същия да бъде определен по справедливост.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2018г. в 11.10.ч. е била приложена принудителна
административна мярка „Принудително преместване на МПС” – лек автомобил марка „Тойота”, с рег.
№*** на 10.08.2015г. находящ се на ***от длъжностно лице служител на звено „Общинска
полиция” – мл. инспектор Ц.С. Б.. Мярката е била приложена по устно разпореждане,
след получен сигнал и поради
неправилното паркиране на автомобила пред гараж на същия адрес. Преместването
на автомобила на съответен паркинг е било обективирано в констативен протокол
от същата дата на „Тролейбусен транспорт“ЕООД. Принудителното преместване е
осъществено със специален автомобил рег. № ***. Констатираното и осъществените
действия са отразени от издателя на акта в Докладна записка от 24.10.2021г. с
поставен рег. № УРИ - 1970р-36251 от 07.11.2018г. до Началника на РУ – Хасково.
На 24.10.2018г. в 12.25ч. е бил издаден фискален бон от “Тролейбусен транспорт“ЕООД за сумата от 35.00 лева.
Приложената ПАМ е била обжалвана от В.Я.А. ***, който с решение №
260/25.04.2019г. постановено по адм.
дело № 1033/2018г. по описа на същия съд я отменил. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 14.06.2021г.
По искане на ищеца по делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетел на А. П. Н.– познат на В.Я.А..
Свидетелят сочи, че на 24.10.2018г. ищецът му се е обадил дълбоко обезпокоен и разтревожен, че колата
му я няма и със съмнение, че е била открадната. Според свидетеля автомобилът
бил сравнително нов – лизингов. Дори
впоследствие когато излизали заедно, ищецът показвал притеснение за автомобила.
По – късно се установило, че колата е репатрирана, но притеснението на
ищеца възникнало от това, че не бил
уведомен за случая по никакъв начин. С .Н. твърди, че ищецът приел липсата на
колата като кражба, бил неадекватен, дори заеквал, когато
разговаряли, като твърдял, че колата му е няма и била открадната, а същата била лизингова, с друга регистрация. С . Н. сочи, че ищецът
му се обадил, тъй като нямал автомобил, като отишли заедно на място заедно с автомобила на св. Н.. Последния дори му предложил да ползва автомобила му, ако има
своя лична работа. Разпитали хората наоколо, но никой не им дал информация, че
колата е репатрирана, а ищецът се обадил на свидетеля в късния следобед да му каже, че е разбрал.
Докато течала процедурата по обжалване на ПАМ ищецът се държал
притеснително, бил неспокоен и сприхав. Останало
му като някакъв комплекс – къде ще си остави колата и дали е заключена.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с които се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 35.00 лева и в размер на 200.00 лева за причинени неимуществени вреди, в резултат на отменено по надлежния ред административен акт – принудителна административна мярка за преместване на моторно превозно средство.
Искът е
насочен срещу Община Хасково. Възражението за недопустимост на исковата претенция
поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 205, ал.1 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Т.е. преценката дали исковата претенция е насочена срещу надлежен ответник, е
свързана с това към коя, респ. за коя административна структура е осъществявал
правомощията си при издаване на съответният незаконосъобразен акт издателят на същия.
Обратно на изложеното от ответника в отговора по исковата молба, решение № 260
от 25.04.2019г. по адм. дело № 1033/2018г.
не е постановено срещу ОДМВР-Хасково. Административното дело както вече
се посочи е било образувано по жалба срещу издаден административен акт и
ответник по иска е административния орган издател на същия, а не Областна
дирекция на МВР-Хасково.Не е спорно между страните, като се признава от
ответната страна, а и се установява от приложеното към адм. дело № 1033/2018г.
на АдмС-Хасково, писмо рег. № 197000-13527 от 13.12.2018г. на Началника на
РУ-Хасково и Докладна записка от 24.10.2021г., че издателят на процесната ПАМ
е бил Ц.С.
Б. – служител в звено „Общинска полиция“.
Обстоятелството , че към датата на издаване на процесната ПАМ издателят е бил назначен да изпълнява длъжността си към същото звено е видно и от приетия по делото, като писмено
доказателство по делото, списък на служителите от група Общинска полиция“ –
Хасково, към 24.10.2018г. По силата на чл.
94, ал. 1 от ЗМВР звената „Общинска
полиция“ се създават към общините в
Република България, като съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗМВР служителите в тези
звена се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, но
същите не се включват в определената
обща численост на МВР. Организацията на звената "Общинска полиция",
правомощията на техните служители, както и редът за взаимодействие със
структурите на МВР са правно регламентирани в Наредба № 8121з-422 от
16.04.2015г. за организацията и дейността на звената „Общинска полиция“ (Наредбата) издадена на основание чл. 94, ал. 4 от МВР.
Съгласно чл. 2, ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, звената "Общинска полиция"
изпълняват задачи, свързани с опазване на обществения ред, охраната на обекти,
безопасността на движението по пътищата и осъществяването на контролната и
административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към
общините в Република България. Звената "Общинска полиция" се
създават по силата на сключен договор между кмета на общината и директора на ОДМВР - чл.7 от наредбата, като общата
организация, координацията, ръководството и контролът на звената "Общинска полиция"
се осъществяват от кметовете на общините, а непосредствената
организация, координацията, ръководството и контролът на дейността на
служителите от звената "Общинска полиция" се осъществяват от началниците на
съответните звена "Общинска полиция".
Осъществявания върху звената контрол и ръководство от длъжностните лица
в ОДМВР са само методически – чл. 10, ал.3-ал.5 от Наредба № 8121з-422
от 16.04.2015г.и чл.94, ал.1, изр.последно от ЗМВР. Съгласно
чл. 6 от Наредбата, цялостното финансиране на тези служители - средствата за
финансовото и материално-техническото осигуряване и социално обезпечаване на
служителите от звената - се поема от съответната община. Правомощието на
служителите в звената "Общинска полиция" да прилагат
принудителни административни мерки по ЗДвП следва от чл. 13, т.6 от наредбата, според която сред
основните дейности на тези звена е и осъществяването на контролна и
административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и
актовете на общинския съвет и на кмета на
общината, и от чл.
15, т. 4 от Наредбата, уреждаща тези
звена да изпълняват специфични дейности по недопускане на движение и неправилно
паркиране в забранени зони на територията на общината (автобусни
пътни ленти, спирки на масовия градски транспорт и др.) Към датата на издаване на
процесната ПАМ е действала нормата на чл.26 от наредбата за обществения ред при използване на
ППС и осигуряване на безопасността на движението на Община Хасково, публично
достъпна на електронен адрес
http://savet.haskovo.bg/article/4326/Naredba-za-obsthestveniya-red-pri-izpolzvane-na-PPS-i-osiguryavane-na-bezopasnostta-na-dvizhenieto. Разпоредбите на чл.26, ал.1, ал.5 и ал.6 от
тази наредба, в приложимата им към
датата на издаване на заповедта за ПАМ редакция са предвиждали забрана
за: паркирането и престоя на ППС
в парковете, зелените площи, пешеходните зони, детските и спортните площадки,
пред входовете на административните, здравните и социалните заведения, на места
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на ППС, както и на и 5 метра, преди и след кръстовище или пешеходна пътека, спирането
за престой и паркиране пред вход и изход на гараж или паркинг, в зоната на
спирките на градския транспорт, върху тротоарите при отстояние по-малко от 2
метра, по еднопосочни улици в насрещното движение, както и на служебни или
предплатени паркоместа и забранява за спирането за престой и паркиране на моторни
превозни средства около съдовете за смет – отпред и отстрани на отстояние
по-малко от 2 (два) метра. Съответно с чл.30, ал.1 от същата наредба е предвидено
правомощие на службите за контрол, упълномощени от кмета на общината при
установено неспазване на изискванията по чл. 26, да могат да отстранят
неправилно паркираното ППС чрез специализирано за целта превозно средство (паяк). Установява
се от материалите по делото, че кметът
на Община Хасково със своя Заповед № 039
от 13.01.2015г. е наредил Началникът на група“Общинска полиция“ да осигурява
двама служители за работа с екипите на специализираните превозни средства тип
паяк, като същите бъдат на разположение
от понеделник до петък от 08.00
ч. до 17.00ч., като е указано на
началника на звеното „Общинска полиция” всеки петък да изготвя и представя на Кмета на Община
Хасково график на служителите за работа през предстоящата седмица, като се
осигури постоянен служител за работа със
специализираните превозни средства за
минимум 1 седмица. Графикът на служителите от звеното изготвен от началника на
звено“Общинска полиция“ А.А. за периода 22.10.2018г.- 28.10.2018г., е приложен по делото и видно от същия Ц. Б. е определен за работа на 24.10.2018г. –
датата на издаване на заповедта. Ето защо и възраженията за недопустимост на
иска съдът не споделя. Поради изложеното по-горе съдът в настоящия му състав
намира исковата молба за процесуално допустима и насочена срещу
надлежен ответник, тъй като незаконосъобразният административен акт е издаден
при изпълнение на административна дейност, осъществявана за Община Хасково. Дали е налице изрична заповед
на Кмета на Община Хасково, с която издателят на акта е изрично определен като
длъжностно лице, което да издава заповедите по чл. 167 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал.1 от
цитираната по-горе общинска наредба е въпрос касаещ компетентността на
издателя на акта, който е следвало да бъде изследван в производството по
обжалване на процесната ПАМ, но при цитираната нормативна уредба това
обстоятелство не се отразява върху пасивната легитимация на ответника да
отговаря по предявения иск. В тази насока е и практиката на ВАС изразена в
Решение № 1732/ 10.02.2017 г. по адм. дело № № 1553/2016 г., ІІІ отд. на
ВАС; Решение № 7033/10.05.2019 г. по адм. дело № 6945/2017 г., ІІІ отд. на ВАС ,
Решение № 15014 от 05.12.2018г. по адм. дело № 7260 от 2017г. на III отд. на ВАС Решение №
10367/13.10.2021г. по адм. дело № 4110/2021г. на III отд. ВАС и др.
Разгледани по същество обективно съединените искове са неоснователни. Съображенията за това са следните :
Основателността на исковете с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен(съдебен)ред или незаконосъобразно фактическо действие или бездеййствие на длъжностно лице; 2. действително настъпила вреда – имуществена или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Безспорно в случая е налице първият елемент от фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото по делото се установява, че с влязъл в сила съдебен акт издадената принудителна административна мярка е отменена.
Наличието на останалите две кумулативно необходими предпоставки предвидени в чл.203, ал.1 от АПК - действително настъпила имуществена/неимуществена вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между отмененият незаконосъобразен акт и настъпилата вреда, в случая не може да бъде изведено.
От приобщената по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява, че процесната, приложена на 24.10.2018г. ПАМ се е изразявала в преместване на неправилно паркираният на *** л.а. Тойота, с рег. № *** и преместването му на наказателен паркинг на „Тролейбусен транспорт” ЕООД, в гр. Хасково, те. същата е с правно основание чл. 171, т.5, б.”б” от ЗДвП. То възприето и в решение № 260 от 25.04.2019г. по адм. дело № 1033 /2018г. на АдмС-Хасково, с което мярката е отменена. Цитираната норма от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, сред които и преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач при наличие на посочените в същия текст хипотези. По аргумент от чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.5, б.”б” от ЗДвП се прилагат с устно разпореждане на службите за контрол. Адресати на приложена на посоченото основание ПАМ могат да бъдат собственикът на моторното превозно средство или упълномощен от него водач. От текста на чл. 171 т.5 б.”б” от ЗДвП, който предвижда, че разноските за преместването на автомобила и таксата за отговорното му пазене са за сметка на собственика на превозното средство следва, че именно по отношение на правната сфера на собственика на м.п.с. може пряко и непосредствено да бъде причинен вредоносен резултат от приложената ПАМ – преместване на автомобил.
Спорният предмет по делото, страните и обема на търсената защита се определят от ищеца в исковата молба. В случая обстоятелствата на които се основават обективно съединените искове са незаконосъобразност на наложена спрямо ищеца в качеството му на собственик на посочения в исковата молба лек автомобил и впоследствие отменена принудителна административна мярка. Изрично в исковата молба се претендира обезщетяване на имуществена вреда със сума в размер на 35.00 лева – такса за получаване на м.п.с., а сумата от 200 лева за представляваща неимуществена вреда е поради причиненото безпокойство и страх, което ищецът изпитал, когато видял, че „автомобилът му” не се намира на мястото на което го е паркирал и изпитваните до момента на отмяната на ПАМ несигурност, неудобства и притеснения.
С определение на съда от 09.04.2021г. съдът е указал на ищеца че следва да докаже основателността на исковата си претенция, и твърденията си изложени в исковата молба, вкл. че е собственик на лек автомобил „Тойота”, с рег. № ***. Това определение е надлежно съобщено на ищцовата страна, чрез процесуалният му представител на 15.04.2021г. До приключване на последното по делото открито съдебно заседание и въпреки дадената в проведеното по делото о.с.з. на 22.06.2021г.по искане на процесуалният му представител възможност, да представи доказателства за собствеността на автомобила, ищецът не е ангажирал допустими и относими доказателства и доказателствени средства, от които да се установи, това обстоятелство. В исковата молба ищецът не е твърдял, че е имал надлежно предоставено право да управлява автомобила, вкл. като ползвател по силата на лизингов договор. По делото не се и представят такива доказателства. Показанията на св.Н. също не внасят яснота в тази насока, доколкото последнияттвърди, че автомобилът е лизингов, но не посочва кой е лизингоползвателя, респ. че това е именно ищеца. Действително от констативният протокол от 24.10.2018г. може да се направи извода, че В.А. е получил автомобила в паркинга, а от касовия бон приложен към същия протокол, че е заплатена парична сума за получаване на преместеният автомобил. Доколкото по делото не е представен документ и не са ангажирани свидетелски показания от които да се установява, че именно ищецът е лицето заплатило сумата посочена в касовия бон, то по принцип не може да се достигне до единственият непротиворечив извод, че В. Анаудов действително е претърпял имуществена вреда от 35.00 лева, но дори да се приеме, че това е така, то при липса на доказателства че ищецът е собственик на превозното средство или пък е упълномощено от него лице(макар такива твърдения от ищцовата страна да не са налице), то тази сума не подлежи на обезщетяване от ответника при приложението на ЗОДОВ, а се дължи от лицето от чието име са осъществени недължими от ищеца действия при наличие на законовите предпоставки за това. След като не се доказва ищецът да е собственик на преместения автомобил, респ. упълномощено от последния лице, то по делото не е доказано и настъпване на неимуществена вреда за ищеца, съответно и пряката и непосредствена връзка между неимуществената вреда и ПАМ. В този смисъл и практиката на ВАС по идентичен случай – Решение № 670/17.01.2018г. постановено по адм. дело № 10623 от 2016г. на ВАС –Трето отделение.
За пълнота и по отношение претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът намира следното: В процеса останаха недоказани оплакванията на ищеца за стреса и тревогата от наложената ПАМ. Неимуществените вреди най-общо могат да се определят, като претърпени съществени и трайни неблагоприятни промени в психо-емоционалното състояние на жалбоподателя, поради което именно това подлежи на доказване по делото и то посредством правилата за пълно и главно доказване. Тъй като предмет на изследване са изцяло субективни преживявания, за да се установи наличието им и то в степен на интензитет, причиняваща сериозен и траен по естеството си емоционален дисбаланс, е необходимо преди всичко да се установи какви са обичайните реакции на жалбоподателя в стресови ситуации и на тази база да се направи сравнение с поведението му по време и след конкретния инцидент. Подобни доказателства по делото изобщо не бяха събрани. Свидетелят Н. единствено заявява в показанията си, че А. е бил разтревожен, когато се върнал и не е намерили колата, тъй като помислил, че е открадната, като впоследствие докато течала процедурата по отмяна на незаконосъобразната ПАМ бил притеснен, неспокоен и сприхав. Видно е от показанията на същия свидетел, че притесненията на ищеца не са възникнали поради това , че е издадена ПАМ, а поради това че за осъщественото действие по преместване на п.п.с. от мястото на което е било паркирано, В.А. не е бил уведомен по никакъв начин. С исковата молба обаче не се търси защита от незаконосъобразни действия или бездействия на служители на звено „Общинска полиция“ – Хасково, а от незаконосъобразен административен акт, какъвто по съществото си представлява приложената ПАМ. Изслушаният свидетел посочва, че притесненията на ищеца са продължили по време на съдебното производство по обжалване на ПАМ, но не уточнява какво ги е причинило за времето след връщане на репатрирания автомобил, респ. от показанията на свидетеля не става ясно дали притеснението и неспокойствието, което ищецът е изпитвал по време на съдебният процес произтича от несправедливо издаденият административен акт и п какви причини, или от самия факт на воденото съдебно производство и продължителността му. Видно е от доказателствата, по делото че сравнително бързо ищецът е успял да намери автомобила си – преместването на автомобила е започнато в 11.10ч. на 24.10.2018г., а таксата за репатриране на автомобила в наказателният паркинг е заплатена в 12.25ч., на същия ден което е означава, че в рамките на един час ищецът е успял да установи местонахождението й, придвижил се е до наказателният паркинг, където се е намирал автомобилът му и евентуално са заплатени разходи по преместване и такса за отговорно пазене. Не се установяват твърденията в исковата молба, че поради липсата на автомобила ищецът е бил възпрепятстван да изпълни свои лични други ангажименти, което било съпроводено с изнервящи вътрешни преживявания. Напротив – видно е от показанията на свидетеля Н., че последния изрично е предложил на А. да му предостави автомобила си при нужда, т.е. няма как притеснението, стреса и дискомфорта от невъзможността от изпълнение на лични ангажименти, които не се конкретизират по делото, да се дължи на липсата на превозно средство.
Липсата на подобни доказателства обуславя извод за неоснователност на претенцията за неимуществени вреди, поради което тя следва да се отхвърли.
По изложените съображения предявеният иск за присъждане на имуществени и неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора основателна се явява само претенцията на ответната страна за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и такива следва да й бъдат присъдени в размер на 100.00 лева.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Я.А. *** иск, с който се претендира обезщетение в размер на общо 235.00 лева, от които 200 лева представляващи неимуществени вреди и 35.00 лева представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадена ПАМ – преместване на лек автомобил”Тойота” , с рег. № ***, приложена от младши инспектор при група „Общинска полиция“, при Община Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2019г.- до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА В.Я.А., с ЕГН ********** *** да заплати на Община Хасково сума в размер на 100.00 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: