РЕШЕНИЕ
№ 1983
гр.Бургас, 10.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
06 декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 2545 по описа на съда за 2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е С.Р.П., ЕГН:**********, с адрес *** 85.
Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник - адвокат А.А.от
АК Бургас.
Ответник по жалбата е началник група в сектор Пътна
полиция при ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в производството, редовно
призован.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0769-001648/20.09.2021г. на ответника,
с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС,
до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се прави оплакване за неясно и непълно отразена
фактическа обстановка и приложим закон в обстоятелствената част на заповедта.
Правят се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени заповедта. Сочат се
доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
Представен е препис от обжалвания административен акт -
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001648/20.09.2021г. на ответника,
от който се установява издаването ѝ. В заповедта е посочено, че същата е
издадена въз основа на съставен АУАН № АВ232396/17.09.2021г.
В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на
17.09.2021г. около 15.50 часа в гр.Бургас, кв.Черно море, на ул.Спортна,
жалбоподателят управлявал лек автомобил Пежо 207 ЦЦ с рег.№ А 0892 НХ,
собственост на Г.П., като при извършена проверка от контролните органи отказал
да бъде изпробван с техническо средство за установяване наличие на наркотични
вещества в кръвта. При издаден талон за медицинско изследване, отказал да даде
кръв за такова.
По делото е представен препис от
посочения в заповедта АУАН, в които е
описана идентична фактическа обстановка с тази посочена в оспорената заповед.
Представен е протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, от който се установи, че П. на посочените дата, час и място
е отказал такава проверка с техническо средство. Представен е и талон за
изследване № 081216, чието връчване на 17.09.2021г. в 16.30 часа е удостоверено
с подписа на П.. С талона е дадено указание на П. в срок до 45 минути да се яви
в Спешен център на УМБАЛ Бургас за даване на кръвна проба. По делото липсват
твърдения и доказателства П. да се е явил и да е дал кръвна проба в указания
срок.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган, а направеното в този
смисъл оплакване на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2,
2а,
4,
т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със
заповед № 251з-2805/25.08.2021 г. на директора на ОДМВР Бургас, копие от която
е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с
реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите
и правни основания за издаването ѝ. В обстоятелствената част ясно са
посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане
на оспорената принудителна административна мярка, поради което направените в
тази насока оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Не се установиха
допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта. Не са налице
основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Материалният закон също е приложен правилно. Приложима правна норма в
случая е чл.171 т.1 б.Б от ЗДП, съгласно която принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В случая са били осъществени изискуемите предпоставки – жалбоподателят
е бил спрян за проверка от контролните органи докато е управлявал лек
автомобил, т.е. в качеството на водач на МПС. Надлежно е поканен за извършване
на тест за наличие на алкохол в кръвта на водача, на което жалбоподателят
отказал. След това отказал да даде и
кръвна проба за изследване. Тези обстоятелства, съгласно цитираната законова
разпоредба, са достатъчно основание за налагане на оспорената принудителна
административна мярка. Не е налице основание за оспорване на административния
акт по ч.146 т.4 от АПК.
Заповедта е насочена именно към отнемане възможността за управление на
моторни превозни средства от водач, спрямо когото надлежно са събрани данни за извършено
нарушение във връзка с употребата на алкохол или наркотични вещества. Затова
мярката е наложена в съответствие с целта на закона и при спазване изискванията
за съразмерност по чл.6 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146
т.5 от АПК.
Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е неоснователна и не са
налице основания за оспорване на административния акт. На основание чл.172 ал.2
от АПК оспорването следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.Р.П., ЕГН:**********, с адрес *** 85, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001648/20.09.2021г.
на началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: