№ 16658
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20231110103833 по описа за 2023 година
Съдът е бил сезиран с изпратено по подсъдност заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 31.01.2023 г.
В законоустановения срок по делото е постъпило възражение по чл.414а ГПК.
С разпореждане № 53886/02.05.2023 г. съдът е указал на заявителя, че може да
подаде становище по възражението на длъжника, което е сторено, като с молба вх.№
124781/04.05.2023 заявителя потвърждава плащането и моли за присъждане на
разноските за адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ при
предпоставките на чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
Гореописаната молба е изпратена на длъжника, който не е депозирал отговор.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно е, че разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима и в заповедното
производство. Настоящият съд приема, че доколкото адвоктаското възнаграждение се
претендира по реда на чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА, то в случая не са налице
предпоставките за допълване на издадената заповед, доколкото със същата се
присъждат суми само в полза на заявителя. В случая не са налице и предпоставките на
чл.413 ГПК. Предвид обстоятелството, че сумите по издадената заповед са платени,
поради което същата следва да бъде обезсилена, с настоящото определение се слага
край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата на чл.81
ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.
С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.6, ал.1, т.5 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на
Адвокатското дружество следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален
размер от 200,00 лева. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия
ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на вземането, а само
1
дали то е спорно. Същевременно заповедното производство е изключително
формализирано - то се развива изцяло в писмена форма, като се използват стандартни,
предварително установени типови образци за волеизявленията на съда и страните.
Попълването и подаването на заявлението по чл.410 ГПК е вид адвокатска дейност, но
макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява
процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, поради което и
на основание § 1 от Наредбата следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от
Наредбата /в този смисъл е определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 601/2017 г., I
т.о. на ВКС, с което макар да не е разрешен по същество този правен въпрос, не е
допуснато до касационно обжалвано определение на въззивния съд, достигнало до
същия правен извод/.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.1 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена на31.01.2023 г. по ч.гр.д. № 3833/2023г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА [***********] да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА
[***********], сумата от 200,00 лева, представляваща, адвокатско възнаграждение за
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по производството на заявителя .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2