РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Велико Търново, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТО ТОМОВ
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500207 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на М. К. А. чрез пълномощника й –
адвокат Н.И. от ВТАК , въззивна жалба е решение №31/08.01.2021 г. по гр. дело №
2314/2020 г. на ВТРС, с което предявеният от нея срещу „Е. С.“ АД установителен иск,
имащ за предмет отрицание на претендирано от дружеството вземане за сумата 7901,46
лева, представляваща допълнително начислена на основание чл.55 ПИКЕЕ стойност на
потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр.В.Т., ул.“В. Б.“ № ..., вх.Б по
фактура № **********/17.09.2020 г. за периода 05.02.2016 г. до 01.09.2020 г., е отхвърлен
като неоснователен, с молба за отмяната му и положителна произнасяне по иска в неговата
цялост, с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, поради
доказателствена неустановеност на обстоятелства съответстващи на предпоставките/
хипотезата / на нормата на чл.55 ПИКЕЕ, а напротив: щом не може да се установи
причината за натрупването на показания в невизуализирания за отчет регистър Т3 на
средството за търговско измерване и съответно периода / откога/, не може да се приеме, че
те отразяват реално потребление на електрическа енергия и съответно че става въпрос за
нерегламентиран достъп за промяна на софтуерните му настройки с цел незаплащане на
неизмерената част от потреблението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ответника - адвокат А.М.
от ВТАК е подал писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на
решението с материалния закон и доказателствата и неоснователност на жалбата-
осъществен е нормативния фактически състав/ процедурен и материално правен/ на
притезателното облигационно право на корекция, изведен от нормите на чл. 55, чл.49, ал.1,
1
ал.5 ПИКЕЕ.
В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва
жалбата с доводи, развити в писмени защити. Претендират присъждане на разноските по
производството и навеждат възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на
претендирано на основание 55, ал.1 ПИКЕЕ парично вземане за стойност на потребена
електрическа енергия за битови нужди.
Ищцата твърди, че поради придобито качество на потребител на електрическа енергия
за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната мрежа
недвижим имот в гр.В.Т., ул.“В. Б.“ № ..., вх.Б за който е открита партида с абонатен номер
№ ********** е в договорно правоотношение с „Е. П. П.“ АД-В. за доставка /продажба/ на
това благо. Вменено й е задължение по издадена от ответното дружество „Е. С.“АД-В.
фактура № **********/17.09.2020 г. да заплати в срок до 28.09.2020 г. сумата 7901,46 лева с
ДДС, като преизчислена допълнителна стойност на потребена електрическа енергия за
периода 05.02.2016 г. до 01.09.2020 г. в обем на 43938.569 квт/ч. Отрича да дължи плащане
на тази сума, тъй-като липсва годно нормативно правно основание да се начислява
корективно за минал период: при извършването на проверката на средството за търговско
измерване не е присъствала нито тя, нито неин представител, нито лицето, подписало се на
протокола като свидетел ; демонтираното и изследвано в БИМ средство за търговско
измерване е било с редовни защитни знаци, нито са открити технически неизправности.
Предвид горетвърдяното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „Е. С.“ АД В., че не дължи сумата, както и да й присъди
направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез пълномощника
си – адвокат А.М. от ВТАК заявява, че вземането за сумата произтича от обстоятелствата на
извършена на 01.09.2020 г., от негови служители в осъществяване на едно право /чл. 45,
чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г./ и по надлежния ред – чл.49, ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ,
контролна проверка на средството за търговско измерване за обекта на ищцата, чийто
резултат е предмет на съставен констативен протокол № 5500644/ подписан от свидетел
поради отсъствието й от адреса/, в който са записани констатации за показанията му по
тарифи, след което е подменен с нов по причина, че е установено неправомерно
натрупване на електрическа енергия в скрития и ненастроен за отчет регистър на тарифа
3/ Т 3/ ; изготвена метрологична експертиза на подмененото средство за търговско
измерване , за което е съставен констативен протокол № 385/09.09.2020 г. на ГД"МИУ"-
РО-Р., установяващ при софтуерно четене външна намеса в тарифната му схема
/съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при
измерване/ - наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3/Т3/ - 43938.569 kWh, която не е
визуализирана на дисплея ; въз основа на записаните данни в тази тарифа / което е
отклонение от нормалното функциониране на СТИ/ е преизчислено реално потребеното
количество електричество енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но
измерено от СТИ/ , чрез завишаването му с горното количество квт/ч., остойностено е на
база цени за технологични разходи за услугите достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа и е вменено на клиента като задължение за плащане в
размер на 7901.46 лева с ДДС на основание чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ по фактура № №
**********/17.09.2020 г. за периода 05.02.2016 г./ датата на която е монтирано като съвсем
ново средството за търговско измерване / до 01.09.2020 г. Моли да бъде отхвърлен като
2
неоснователен предявения иск с присъждане на направените по производството разноски.
Доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния
съд чрез събраните нарочни писмени документи /цитираните по-горе констативни
протоколи, фактура, справки/ и свидетелски показания на служител на
електроразпределителното дружество, са значимите за спорното вземане, факти
/обстоятелства/ - изложени по-горе / извършената проверка на средството за търговско
измерване на въпросната дата , подмяната му, проведена метрологична експертиза и
нейния основен резултат, приет за годно основание за преизчисляването на сметката за
потребена електроенергия за минал период/. Тъй-като въззивният съд изцяло споделя
всички приети от първоинстанционния фактически констатации, изложени в мотивите на
обжалваното решение, то препраща към тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да
ги преповтаря - аргумент от чл.272 ГПК.
Безспорно /и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а от ДР
на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и краен
клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ принадлежащо на ищцата, т.е. същата е
носител на право да закупува електрическа енергия и да й бъде доставяна срещу
заплащане на стойността й, и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа по смисъла
на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ.
Искът подлежи на отрицателна санкция на отхвърляне.
Констатациите и заключението на вещото лице Н. М. по изслушаната и приета
електротехническа експертиза сочат/ позволяват да бъдат направени и възприети за
установени/ следните фактически и умозрителни положения/ изводи :
Средството за търговско измерване е било технически и метрологично годно към
деня на демонтажа му, а към деня на неговия монтаж / 05.02.2016 г./ е било
новопроизведено , т.е. неупотребявано. Отразените в констативния протокол на БИМ данни
за намерените чрез софтуерен прочит, цифрови показания, записани в тарифен регистър
1.8.3, съвпадат с тези прочетени от вещото лице. Не може да се установи точната
причина за натрупването им и от кога е започнало. Така е , защото въпросното средство за
търговско измерване не е от типа "смарт" , т.е. няма памет и не разполага с технологична
възможност за предаване на данни от минали събития / да пази за тях самоотчети от
товарния график/, фабрично настроено е да събира цифровите показания по тарифа 1 и
тарифа 2 и сборът им да се отразява в сумарния регистър , но не и за останалите две тарифи.
започнал или кога е въведен този запис на показания в тарифен ненастроен за отчет
регистър 1.8.3, който не е бил предмет на изследване в БИМ относно причината за
натрупаните показания. Според мнението на вещото лице дадено в съдебно заседание, на
практика е изключена възможността натрупването им да не е в хода на неговата
експлоатация /на СТИ/.
Въз основа на експертното заключение, въззивният съд обосновава
правораздавателния си резултат както следва:
Най вероятното обяснение /дадено по множество други еднакви и сходни по
предмет дела от вещите лица като най реалистична причина/ за каузалния произход на
разглеждания факт/ налични цифрови показания във фабрично ненастроен за отчет
тарифен регистър 1.8.3/, щом средството за търговско измерване е метрологично и
технически годно и изправно , е случай на софтуерна манипулация върху него /
неправомерна програмна промяна на тарифната му схема/ заводската парола впоследствие
на монтажа му , довела до активиране на същия за запис в невизуализирания за отчет
тарифен регистър, с цел неотчет на част от реално преминалата електрическа енергия,
поради скриване от инкасатора на данните за измереното й количество. А че
настъпването му/ на събитието/ е след монтажа на средството за търговско измерване е
логичен извод на факта , че към него момент / 05.02.2016 г. / то е било новопроизведено
3
и монтирано с нулеви показания по настроените за отчет тарифни регистри / вж.
констативен протокол № 5009611 на л. 45 на делото/. Тези нулеви показания съвкупно
взети с обстоятелствата, че е произведено през предходната година, монтирането му е в
началото на следващата , дават основание за здравомислещото житейско предположение, че
не е било употребявано по предназначение преди в друг обект/ било е новомонтирано/,
защото ако не бе така, тогава е изключено да няма някакъв запис на показания в
настроените за отчет регистри Т.1 / дневна тарифа / и Т2/ нощна тарифа / .
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско
измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването на
задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на
КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол
№ 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този
административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо правомощие.
С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл. 83, ал.1, т.6 от
ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. /се вижда, че законодателят е показал/
въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си воля все пак да
съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки за минало време,
т.е. допуска спорното особено субективно преобразуващо материално право в полза на
електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ. Вероятно най- точното му
определение е вид самостоятелен нормативно установен способ за определяне на
обема на задължението на потребителя чрез необоримо предположение за количество
потребена електрическа енергия като съдържателна негова предпоставка, или иначе
казано: средство за компенсиране на неполучената стойност на неизмерената
електроенергия, без неговото основание за пораждане и упражняване да се интересува
от обстоятелствата/ те са правно безразлични/ дали нежелателната неправомерна
промяна произхожда винаги от поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/
т.е.нему не се дири имуществена отговорност за вреди на принципа на вината/, дали
допълнителното количество електрическа енергия – предмет на преизчисляването
съответства на реалното неизмерено потребление, щом то не може да се установи.
Уредбата/съществуването му е в съответствие с принципа за удовлетворяване на една
обществена необходимост за въвличане на потребителите/ крайните клиенти и
ползвателите в отговорностите по опазване и предотвратяване на неправомерни
манипулации върху средствата за търговско измерване и разпределителната мрежа от
недобросъвестни лица, водещ логически до постигане в крайна сметка до една
справедливост и ликвидиране на последиците на икономическото явление, наречено
неоснователно обогатяване. Без значение е, че миналия период е преди деня на влизане в
сила на ПИКЕЕ. Въобще не може да се мисли за някакво неуредено „обратно“ действие на
нормативния акт, защото пораждането на правото на корекция е от момента на
откриването на факта на наличие на измерено /но неотчетено/ количество електрическа
енергия в невизуализирания регистър , щом този момент е след началото на действието му
/ на акта/. Да се мисли противното е против всякаква правна логика и практически ще
обезсмисли за дълго време прилагането му за подобни случаи.
Този случай изцяло осъществява хипотезата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , уреждаща
субективното преобразуващо право на енергийното предприятие /оператор на мрежата/ да
извърши корекция на сметките на клиента- ищец като начисли допълнителното количество
електрическа енергия, измерено /съществуващо като запис/ в невизуализирания за отчет
регистър след монтажа на средството за търговско измерване. Независимо от привидната
„несправедливост“ / връщане назад във времето до датата на монтажа/ нормата държи
сметка за идеята на правото / обяснена по горе/, в която подразбираемо се включва
невъзможността да се установи откога е началото на събитието на неправомерната
4
софтуерна манипулация, тъй-като иначе тя би се обезсмислила , ако трябва да се доказва
практически невъзможното- откога е реалното „скрито“ потребление и точния му размер/
нали затова е манипулацията , за да не се видят данните !?/. За извършването на
преизчисляването по ал.1 е необходимо откриването/ установяването на факта на запис на
показания на електрическа енергия в невизуализирания за отчет регистър да е в резултат
на метрологична проверка / каквато тук е факт / и констативен протокол, съставен по реда
на чл.49 ПИКЕЕ / какъвто също е факт/, схващан като първичен „процедурен“ начален
елемент от нормативния фактически състав на правото - чл.55, ал.2 ПИКЕЕ. Този факт на
запис на цифрови данни в невизуализирания за отчет регистър се счита за показател за
измерване на количеството електрическа енергия, следващо като прочит на тези данни по
смисъла на понятието в текста на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ , тъй-като измерването означава
регистриране на произведената или потребената активна и реактивна електрическа енергия-
пар.1, т.1 на ДР на ПИКЕЕ. Доколкото цифровите данни на записа са типични по вид, т.е.
такива каквито се виждат и на настроените за отчет регистри, то явлението им не може да
бъде друго освен регистрация и да се откаже приложението на нормата на чл.55, ал.1
ПИКЕЕ , само защото невизуализирания за отчет регистър 1.8.3 не бил изследван в БИМ
дали измервал точно и не се знаело дали към момента на монтажа на СТИ е имал и той
нулеви показания, би било проява на крайно и дребнаво правосъдно задълбаване до
формализъм, поставящ ответника в положение да доказва недоказуемото или много трудно
доказуемото и предубедено разрешаване на спора в негов ущърб. Такъв подход на съда
относно свръх- претенциозно доказателствено третиране на фактите, откровено би „въвел“
допълнителни предпоставки в нормативния текст, което е правно недопустимо / не такъв е
подхода обаче в мотивите на решение № 75/13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на ВКС ,
четвърто Г.О. , по което дело е разгледан случай подобен на настоящия /.
Затова предявения иск подлежи на положителна санкция в своята цялост-
израз на което е постановения с обжалваното решение правораздавателен резултат.
Едва в първото открито съдебно заседание пред въззивния съд
пълномощникът на страната жалбоподател навежда твърдението, че поради възникнал на
22.11.2018 г. пожар на етажа на жилищната сграда, където се е намирало таблото с
монтираното средство за търговско измерване и извлича предположението, че би могло
записът на цифрови показания да е причинен от влиянието на високата температура. Дори
пожарът да е факт, не е установено нито едно обстоятелство с характер на
доказателство, че развитата от него температура е в реална каузална връзка с появата на
цифровите показания, макар и вещото лице Н. М. по допусната допълнителна
електротехническа експертиза да изказва хипотетично/ принципно/ предположение, че тя
може да бъде причина за изменение на техническите параметри на СТИ , както и да
въздейства върху хардуера му и като резултат на това да повлияе на софтуерните му
настройки, но няма категорични фактически данни да се е случило нещо подобно/ по него
няма външни следи от въздействие на висока температура и при изследването му в БИМ е
показал техническа изправност/.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на
ответника плащане на сумата 870 лева , представляваща направените по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение, намалено до
минимума в резултат на упражнено възражение за прекомерност. Размерът на заплатеното
възнаграждение 1740 лева с ДДС надвишава с много повече от 100 процента минималния
такъв по чл.7, ал.2, т.3 на Наредба № 9/2004 г., вр. с пар.2а на ДР/870 лева/ и преценен по
справедливост очевидно не съответства на обема на защитата и действителната фактическа
и правна сложност на делото.
Предвид горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение №31/08.01.2021 г.
по гр. дело № 2314/2020 г. на ВТРС
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. К. А., с ЕГН: **********
да заплати на „Е. С.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. "В. В." № ...,
В. Т. Е, с ЕИК ....... сумата 870 лева, представляваща направени по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение, намалено поради
прекомерност .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6