гр.София,
25.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Десислава Йорданова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5268 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №479640 от 30.08.2018г.,
постановено по гр.дело №37636/2012г. по описа на СРС, ГО, 164 с-в са отхвърлени
като неоснователни предявените от С.С.Р. срещу В.П.Д. и Р.С.Д. искове с правно
основание чл.79, ал.1 вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД за заплащане на припадащата му се
½ част от продажната цена по договор за покупко- продажба на недвижим
имот- ап.№2 в гр.София, ул.”*******със застроена площ от 65,66 кв.м., заедно с
изба №2 и 4,178 процента идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, обективиран в н.а.№189/08.08.2007г., в размер на 19075
лева, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1000 лева- мораторна
лихва върху главницата за периода от 06.08.2009г. до 06.08.2012г.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца С.С.Р.. Жалбоподателят поддържа, че процесният договор
за покупко- продажба е нищожен като привиден. Не бил давал съгласие цялата
продажна цена да бъде преведена по сметка на съпругата му, което представлявало
неточно изпълнение от страна на купувачите на задължението им за заплащане на
цената. Несправедливо било да бъде валидиран договор за покупко- продажба, при
който една от страните не получава нищо. Претендира отмяна на решението на СРС и
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
Въззиваемите ответници
не са подали в срок отговор на въззивната жалба и не са взели становище по нея
в проведеното по делото открито съдебно заседание. Не претендират и разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Както правилно е отбелязъл
и първоинстанционният съд, с влязло в сила на 26.01.2016г. решение
№16515/26.08.2014г. по гр.д.№12395/2011г. на СГС е отхвърлен предявеният от
ищеца С.р. иск за разваляне на процесния договор за покупко- продажба на
недвижим имот, като в мотивите е посочено, че продажната цена е заплатена от
купувачите според уговореното в договора. Това обстоятелство се установява и от
представените по делото писмени доказателства. С превода на цялата продажна
цена по сметката на единия от продавачите, които към момента на сключването на
договора са съпрузи и прехвърляният имот представлява СИО, задължението на
купувачите е точно и изцяло изпълнено. Съгласно приложимата разпоредба на
чл.19, ал.1 от СК(отм.) паричните влогове на съпрузите, придобити по време на
брака и в резултат на съвместен принос, принадлежат и на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Следователно ищецът няма валидно
изискуемо вземане за продажната цена по процесния договор срещу купувачите по
същия и ответници в производството, каквото е и правилното заключение на
първоинстанционния съд. Правото на ищеца да получи половината от продажната
цена при евентуално прекратяване на брака или установена фактическа раздяла, е
ирелевантно за настоящия спор. Наведените доводи за нищожност на процесния
договор противоречат на изложените в исковата молба обстоятелства и искането за
заплащане на половината от продажната цена по същия договор, а молбата за
допускане на изменение на иска по реда на чл.214 ГПК правилно е оставено без
уважение, тъй като касае едновременно както основанието, така и петитума на
иска.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по жалбата имат право
на разноски, но не претендират такива.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №479640 от 30.08.2018г.,
постановено по гр.дело №37636/2012г. по описа на СРС, ГО, 164 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/