Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.274 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Производството по делото е образувано по подадена от Й. И. Б., Д. С. Б и И. С. Д. частна жалба против определение № 2704 от 26.11.2012 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № /2012 година, с което производството по делото е прекратено, а подадената от жалбоподателите искова молба по делото им е върната като нередовна. В жалбата си жалбоподателите развиват подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност на атакуваното от тях определение , като посочват, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърдят, че постановеното от Районния съд определение по съществото си е отказ от правосъдие, при което на ВТОС е известна фактическата обстановка по исканията им по В.гр.д. № 96/2012 година. Твърдят, че в първата уточняваща молба са посочили становището на Районния съд по гр.д. № 3729/2011 година - решение № 1117/12.12.2011 година, което е влязло в сила по отношение възстановяването на запазената им част за 1/4 идеална част от наследството, останало след смъртта на общия им с ответниците наследодател Д С. Б, както и обстоятелството, че ответниците не са оспорили накърняването на запазената им част от наследството. Твърдят, ¸е след като съдът е постановил намалението на завещанието и е отхвърлил иска за делба, като е дал указания за предявяване на иска по чл.37 ЗН, са уточнили в първата молба ,че молят съда да отмени договора за покупко - продажба на посочения в исковата молба нотариален акт, макар и алеаторен, и след това да присъди левовата равностойност на възстановената част.Това становище са изразили в петия абзац от втората страница на молбата, независимо, че са допуснали явна фактическа грешка, като вместо чл.37, погрешно са посочили чл.38 ЗН. Уточняват, че отмяната се иска на основание първия текст. Твърдят, че при изтъкнатите обстоятелства и факти в исковата молба, право и задължение на съда е да определи правната квалификация на предявения иск, при което това ще се изясни след като бъде представено и становището на ответниците. С оглед на последното, посочват жалбоподателите, няма пречка те, като ищци, да променят правната квалификация на иска, като се има предвид, че страните по делото са и сънаследници на общия наследодател Д С. Б. Уточнили са и становището си по въпросите за солидарността за заплащане на левовата равностойност на запазената част. Посочват практика на ВКС. Молят обжалваното от тях определение, като порочно, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Окръжният съд, като съобрази становището на жалбоподателите и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Частната жалба на Й. И. Б., Д. С. Б и И. С. Д. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да прекрати с обжалваното по делото от Й. И. Б., Д. С. Б в и И. С. Д. определение производството по делото и да им върне исковата молба, Районен съд - гр.В. Т. е приел, че последната е нередовна, респективно - ищците, сега жалбоподатели, въпреки дадените им от съда указания "... да се посочи основание, от където произтича твърдяното право за ищците, като се изложат факти в тази връзка, касаещи всеки един от ответниците поотделно, включително и се посочи начина на остойностяване на дирената сума...., такива обстоятелства не са посочиха. При така очертаната фактическа обстановка и петитум / посочен противоречиво в уточняващата молба/ съдът не може да квалифицира претенцията и съответно очертае правната рамка на спора...." Макар тази инстанция, този състав, да не споделя изложените от Районния съд съображения, приема, че производството по делото е правилно прекратено. Това е така, защото: С първоначално подадената по делото искова молба ищците са предявили претенция против К. М. Б. и М. Д. Ц. "... на основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за наследството..." съдът да осъди ответниците да им заплатят солидарно сумата 10000 лева, представляваща 1/4 идеална част от пазарната цена на оставения им в наследство от техния общ наследодател Д С. Б имот. В изпълнение на дадените им с разпореждане на съда от 13.11.2012 година указания, с уточняваща молба / л.22 от първоинстанционното дело / ищците, сега жалбоподатели, са уточнили претенцията си , като са посочили, че молят договорът за покупко-продажба по нотариален акт № , т., рег.№ по нотариално дело № /2011 година по описа на Великотърновския нотариус Д Р да бъде отменен до размер на 1/4 идеална част по реда на чл.37 ЗН / погрешно посочен чл.38 ЗН, каквото уточнение правят жалбоподателите си с частната жалба по делото/ и ответниците да бъдат осъдени да заплатят това в пари, като са заявили,че поддържат исканията си с първоначалната искова молба. Така предявеният по делото от Й. И. Б., Д. С. Б и И. С. Д. иск обаче / след направеното уточнение/ е процесуално недопустим. По делото е установено и не се спори, че с влязло в сила решение № 1117 от 12.12.2011 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 37729/2011 година / л.14/ съответно е намалено завещателното разпореждане, извършено от общия на страните наследодател Д С. Б със саморъчно завещание от 13.10.1995 година до размер на 3/4 идеални части от наследственото имущество, като е възстановена запазената част на С Д Б, починал на 04.03.2011 г¯дина, наследници на който са жалбоподателите, в размер на 1/4 идеална част от наследството и е отхвърлен предявения от жалбоподателите против К. М. Б. и М. Д. Ц. иск за делба на подробно описаните в решението два недвижими имота, като в мотивите на своето решение съдът е посочил, че "Възстановяването на запазената част няма обратно действие, защото такова не е изрично предвидено в нормата на чл.30,ал.1 ЗН, при което придобитите от третите лица права преди възстановяването не отпадат автоматично. Те биха отпаднали и имотите - предмет на разпоредителните сделки - биха се върнали в наследствената маса само при успешно проведен иск по чл.37 ЗН.". Разпоредбата на чл.37 ЗН урежда потестативното право на наследника, който си е възстановил запазената част, какъвто е конкретният случай, да предяви иск за отмяна на сделката, с която надареният или заветникът, срещу когото е постановено намалението , се е разпоредил с недвижимия имот, или вещното право в полза на трето лице, за да се върне имотът в наследството.Искът по чл.37 ЗН е конститутивен по своя характер. Наследникът с възстановена запазена част няма самостоятелно субективно право да иска от приобретателя допълване на накърнената му възстановена запазена част в пари. Възможността приобретателят да допълни запазената част в пари е предвидена като средство за защита по предявен срещу него конститутивен иск за отмяна на сделката с него и е негово право, а не задължение. В този именно смисъл е разпоредбата на чл.37,ал.1 ЗН, съгласно която " Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти..............могат да се отменят по иск на наследника / с възстановена запазена част/ , ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари." В този смисъл е и решение № от 01.12.2009г. по гр.д. № /2008г.,Г.К., V г.о. на ВКС. Цитираната по-горе разпоредба налага освен това и извода, че е недопустимо да се претендира едновременно, при условията на кумулативност, отмяна на разпоредителната сделка до размера на възстановената запазена част и заплащането на тази част в пари, какъвто е предметът на предявения от жалбоподателите , след направеното от тях уточнение, по делото иск. Нормата на чл.37 ЗН урежда само и единствено потестативното право на наследника с възстановена запазена част да иска отмяна на отчуждителната сделка при посочените в разпоредбата срок и допълнителни предпоставки. Нищо повече. Ето защо следва да се приеме, че макар и подадената от Й. И. Б., Д. С. Б и И. С. Д. искова молба, след направеното уточнение, да е редовна, предявеният от тях иск е процесуално недопустим, при което и съгласно чл.130 ГПК образуваното вече производство следва да бъде прекратено, а исковата молба - върната. В този смисъл е и постановеното от Районния съд и обжалвано от Й. И. Б., Д. С. Б и И. С. Д. по делото определение. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на Й. И. Б., Д. С. Б и И. С. Д. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от тях определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖАВА определение № 2704 от 26.11.2012 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 4393/2012 година. Препис от определението да се връчи на жалбоподателите. Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |