№.............../............2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В закрито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1930 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
С молба с. д. № 2821/22.02.2023
г. пълномощникът на ОД на МВР – Варна е поискал от съда да допълни, на основание
чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, постановеното по делото решение №
205/17.02.2023 г. като осъди жалбоподателя, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, да
заплати по сметка на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лева.
Съдът намира за неоснователна подадената
молба с правно основание чл. 248 ал. 1 ГПК по следните съображения:
Действително, с чл. 248 ал. 1 ГПК
е предвидена възможност за страните в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, да поискат от съда да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая обаче не се касае нито
за допълване, нито за изменение на решението в частта за разноските, тъй като макар
в диспозитивната част на съдебния акт съдът да е пропуснал да формулира осъдителен
дипспозитив по разпределянето на отговорността за разноски между страните по правилото
на чл. 143 ал. 3 АПК, в мотивите на решението изрично е изразил позицията си по
този въпрос, което междувпрочем е отразено и подадената молба по чл. 248 ал. 1 ГПК.
Пропускът на съда да обективира в
диспозитива на решението волеизявление, което изрично е отразил в мотивите на
съдебния акт, се коригира по реда на поправка на явна фактическа грешка, а не
на допълване на решението, включително и когато се касае за частта, имаща
отношение към разпределянето на отговорността за разноски. По въпроса за хипотезите
на поправка на ЯФГ виж проф. Живко Сталев в „Българско гражданско процесуално
право“, Четвърто преработено и допълнено издание.
Поради това искането по чл. 248
ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да се отхвърли като неоснователно.
Тъй като обаче съгласно чл. 175
ал. 1 АПК съдът може не само по искане на страните, но и по свой почин да
поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки като това не е
обвързано с процесуален срок, в случая съдът следва да отстрани служебно
допуснатата очевидна неточност като в закрито заседание съгласно чл. 175 ал. 2 АПК се произнесе с решение за поправка на ЯФГ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
подаденото с молба с. д. № 2821/22.02.2023 г. искане на пълномощника на ОД на
МВР – Варна за допълване в частта за разноските на постановеното по адм. дело №
1930/2022 г. на Адм. съд - Варна решение
№ 205/17.02.2023 г.
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното по адм. дело № 1930/2022 г. на Адм. съд -
Варна решение № 205/17.02.2023 г. посредством добавяне на следния диспозитив в
решението:
ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото в размер
на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
Да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: