М О Т И В И по НОХД №2885/2016г. по описа на ПлРС:
Обвинението е срещу подсъдимите:
К.П.К., ЕГН **********, за това, че на 11.08.2016 година, в град ***, област ***, в
съучастие като съизвършител с Т.Д.Г. ***, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието
е съпроводено със съпротива срещу органи на властта- старши полицай Ц.И.К. и
полицай И.Т.П.- служители в група „ООР“ при сектор „ОП“ при Второ РУ на МВР
град ***, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, престъпление по чл. 325, ал.ІІ във вр. с ал.І
във вр. с чл.20, ал.ІІ от НК;
Т.Д.Г., ЕГН **********, за това,
че на 11.08.2016 година, в град ***,
област ***, в съучастие като съизвършител с К.П. ***,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта- старши полицай Ц.И.К.
и полицай И.Т.П.- служители в група „ООР“ при сектор „ОП“ при Второ РУ на МВР
град ***, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, престъпление по чл.325, ал.ІІ във вр. с ал.І във вр. с чл.20, ал.ІІ от НК;
И.С.И., ЕГН **********, за това,
че на
11.08.2016 година, в град ***, област ***, причинил на
полицейски орган- старши полицай Ц.И.К.- служител в група „ООР“ при сектор „ОП“
при Второ РУ на МВР град ***, при изпълнение на службата му, лека телесна
повреда, изразяваща се в навяхване /дисторзия/ на лявата лакътна става, довело до разстройство на
здравето временно и неопасно за живота, престъпление
по чл.131, ал.ІІ
т.3 във вр. с чл.130, ал.І от НК
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите обвинения и изразява
становище, че същите са доказани, пледира за осъдителни присъди и наказания
лишаване от свобода в минимален размер чието изтърпяване предлага да се отложи
с подходящи изпитателни срокове. Прокурорът подробно се аргументира.
В съдебно заседание подсъдимият Т.Д.Г. се явява лично и с адв.И.Ц. от
ПАК. Не признава вината си, дава обяснения.Моли съда да бъде оправдан.
В съдебно заседание подсъдимият И.С.И. се явява лично
и с адв.И.Ц. от ПАК. Не признава вината си, дава
обяснения.Моли съда да бъде оправдан.
Защитникът – адв.Ц.
намира,че вменените на подзащитните му деяния не са
доказани и те следва да бъдат оправдани. Излага подробен анализ на
доказателствата.
В
наказателното производство няма предявен за съвместно разглеждане граждански
иск и конституиран граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание подсъдимият К.П.К.
се явява лично и с адв.Л.Г. от ПАК. Не признава
вината си, дава обяснения.Моли съда да бъде оправдан.
Защитникът намира,че вмененото
деяние по чл.325 ал.2 от НК не е доказано и подзащитния
му следва да бъда оправдан. Излага съображения в подкрепа на тезата си.
От деянието
на подсъдимия К. няма настъпили имуществени вреди и в наказателното
производство няма предявен за съвместно разглеждане граждански иск и
конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Съдът като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
преценка становището на страните намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимите И.С.И. и Т.Д.Г.,***, като Г. бил син на св. ***, намираща се
във фактическо съжителство с подсъдимия И., но последният се отнасял към него
като към свой син. Подсъдимите И. и Г. се познавали с подсъдимия К.,***, но на
адрес: ж.к. ***, бл.**, ет***, ап. ***.
На 11.08.2016 година, вечерта, подсъдимите
И.С.И. и Т.Д.Г. организирали празненство в дома си в град ***, област ***, на
горепосочения адрес по повод връщането на свидетелството за управление на МПС
на подсъдимия И., което било отнето. Присъствали гости, сред които бил и подсъдимият
К.П.К., както и свидетелите ***, В.А., П.Н., Д.Т., С.Д., И. М.. Подсъдимият И. бил извикал
оркестър, който свирел и забавлявал компанията. Тримата подсъдими консумирали
алкохол, като цялата компания била много шумна и заедно с оркестъра
притеснявали останалите живущи наоколо.
Около 22.10 часа, в Оперативната
дежурна част на ОД на МВР град *** бил получен сигнал за нарушаване на нощната
тишина в жилището на подсъдимите И.И. и Т.Г.. На
място бил изпратен полицейски патрул на Второ РУ на МВР град ***, в състав
свидетелите Ц.И.К.- старши полицай в група
„ООР“ при сектор „ОП“ при Второ РУ на МВР град *** и И.Т.П.- полицай в група
„ООР“ при сектор „ОП“ при Второ РУ на МВР град ***.
При
пристигането на адреса, свидетелите К. и П. установили, че от апартамента на подсъдимите
И. и Г. се чува силна музика. Полицейските служители се качили на третия етаж
като няколко пъти позвънили и почукали на входната врата на апартамента, като за кратко
музиката била намалена, но скоро след това отново била усилена. Никой обаче не
отворил. Свидетелите К. и П. тръгнали да излизат от входа на жилищната
кооперация но когато били на последната площадка преди изхода, чули усилване на
музиката в резултат от отваряне на входната врата на апартамента в който било
празненството, поради което изчакали да видят кой ще дойде при тях. От същия
апартамент излезли подсъдимите К.К. и Т.Г. които тръгнали
надолу по стълбите. Подсъдимият К. носел в себе си кухненски нож, с дължина на
острието 19.5 см. Двамата подсъдими се държали нагло, непристойно и арогантно. Още
преди да видят полицейските служители, започнали да крещят „***“ и „сега ще им
ебем майката“. Слезли надолу по стълбите
и след като видели двамата полицейски служители, се развикали „***? Какво
искате от нас?“. Полицаите им разпоредили
да представят личните си карти с оглед извършване на проверка и установяване на
самоличност. Вместо да се подчинят на разпореждането, К. и Г. станали още по -
агресивни, като подсъдимият К. избутал подсъдимия Г. към свидетеля П., след
което извадил кухненския нож, който държал затъкнат на кръста си и го насочил
към свидетеля К.. Казал „***“ и се насочил с ножа към свидетеля К.. Свидетелят К.
успял да избие с крак ножа от ръката на подсъдимия К. и се опитал да го задържи.
Подсъдимият К. оказал съпротива на полицейския служител като през цялото време
буйствал и се дърпал, което наложило свидетеля К. да използва физическа сила и
помощни средства- белезници. През това време подсъдимият Г. също буйствал и оказвал
яростна съпротива на свидетеля П.. Подсъдимият Г. се дърпал, въртял и отказвал
да даде ръцете си, което наложило свидетелят П. също да употреби сила и помощни
средства- белезници. През цялото време в
това число след поставяне на белезниците, подсъдимите К. и Г. не спирали да
крещят, псуват и обиждат двамата полицаи, като ги наричали „***“ и заплашвали,
че „***“.
След
като успели да сломят съпротивата на подсъдимите К. и Г., свидетелите К. и П.
ги извели навън и ги качили в служебния полицейски автомобил, а по
радиостанцията поискали съдействие от втори полицейски екип.
В този
момент към патрулния автомобил се приближил подсъдимият И.С.И., който се
развикал към полицейските служители с
думите: „***?“. Свидетелите К. и П. се приближили към него и му поискали
документ за самоличност- лична карта. Подсъдимият И. обаче казал „Какви лични карти искате, пуснете сина
ми, нищо не е направил“. След това подсъдимият И. посегнал към свидетеля К.
който бил по-близо до него и до предблоковата
площадка в сравнение със св.П. който бил в близост до патрулния автомобил и до
намиращите се в него подсъдими К. и Г.. Подс.И.
хванал св.К. за китката на лявата лъка и силно я издърпал, като му усукал
ръката. Свидетелят К. усетил силна
болка. Забелязвайки изражението на лицето му, причинено от болката, свидетелят П.
се притекъл на помощ на колегата си, хванал подсъдимия И. и свидетелят К. успял
да освободи ръката си от захвата му. Полицейските
служители използвали физическа сила и повалили подсъдимия И. на земята. В
същото време на мястото на инцидента пристигнал и вторият полицейски екип, в
състав служителите от Второ РУ на МВР град ***- свидетелите И.Г.М. и И.Ц.Д..
Свидетелите М. и Д. поставили белезници на подсъдимия И. и го качили в техния патрулен автомобил.
Подсъдимите
К., Г. и И. били откарани във Второ РУ на МВР град ***. В управлението и
тримата подсъдими били тествани за наличие на алкохол, като и тримата дали
положителни проби.
Свидетелят Ц.К. бил транспортиран
до ЦСМП град *** за оказване на медицинска помощ. При извършения му преглед
било установено, че вследствие на деянието, извършено от подсъдимия И., му е
причинена тъпа травма- навяхване /дисторзия/ на
лявата лакътна става.
По повод
горното било образувано ДП № Д-1665/2016г. по описа на РП-***.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по
делото доказателства.
От
показанията на св.Ц.К. в т.ч. тези депозирани пред орган на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл.281, ал.4 от НПК е видно че на процесната дата като ст. полицай в група „ООР“ при сектор „ОП“ 02 РУ –
*** за времето от 19.00 часа на
11.08.2016 г. до 07.00 часа на 12.08.2016 г. бил на работа в екип със старши
полицай И.П. с когото изпълнявали задълженията си по опазване на обществения
ред. Около 22.10 часа получили сигнал от ОДЧ за нарушаване на нощната тишина на
адрес гр. ***, ул. ***, като при пристигане на място от апартамента се чувала
силна музика. Свидетелят посочва че позвънили и почукали на вратата няколко
пъти като за момент музиката била намалена, а след това отново усилена но никой
не отворил, в резултат на което се отправили да излизат но когато били на стълбищната площадка преди да излязат от входа чули че се
отваря врата и музиката се усилва и две
лица да слизат по стълбите. Св.К. установява че чул да употребяват
нецензурни изрази и ругатни като точните думи се сочат в прочетените показания
на свидетеля. Така: „чух единият да казва “***“, а другият каза „***“. Изчакали
на място за да видят кой ще се появи, като по стълбите към тях се приближили
две лица. Св. К. категорично посочи подсъдимите К. и Г. в залата, а в
показанията си от ДП, прочетени и ценени от съда ги описва детайлно:”…Единият
беше висок *** см., на възраст около *** години с набито телосложение, а
другият нисък, с набито телосложение, *** на възраст около *** години. Второто
лице леко накуцваше с единият крак.” Свидетелят допълва, че като ги видели
лицата започнали да викат срещу тях „ ***, какво искате от нас“./в показанията от
ДП/ Пак от показанията на К. е видно че на процесната
дата били със същите униформи като при явяване в с.з. както и със същите пагони
и знаци които били видни за подсъдимите и че след като разпоредил на лицата да
представят лични карти подс.К. избутал подс.Г. към св. И.П., а след това посегнал с дясната си
ръка зад гърба си и извадил кухненски нож, визиран от него при предявяване на
ВД в с.з. Св.К. неколкократно посочва в показанията
си в с.з. че ножът първоначално е бил зад гърба на подсъдимия който е бил
облечен с къси панталони и тениска и не
е бил видим, като след разпореждането да си представят личните карти го извадил
и го насочил към него. От разпита на св.К. от хода на ДП се установяват и
точните думи които К. изваждайки ножа изрекъл: “***“. Успял веднага да избие с
крак ножа от ръката на лицето и се опитал да го задържи и да му постави
белезници на ръцете, като се наложила физическа сила тъй като подс.К. през цялото време буйствал, а в това време св. П.
успял да задържи другото лице-подс.Г.. Св.К. е
категоричен, че през цялото време докато ги задържали и се опитвали да
установят самоличността им, подсъдимите К. и Г. ги ругаели и викали: „мърши, ще
ви ебем майката“. От показанията на св. К. се установява още че след като К. и Г.
били настанени с белезници в служебния автомобил от входната врата се показал подс.И.И. когото описва детайлно
в показанията си от ДП като „*** мъж на възраст около *** години.”Посочва че
същият извикал: „***“, като на разпореждане да си представи личната карта
извикал: “ какви лични карти искате пуснете сина ми, нищо не е направил“, след
което посегнал към него, хванал го за китката на лявата ръката и я издърпал,
като му усукал ръката. Св.К. установява че усетил силна болка, а св.П. хванал
лицето от другата страна при което К.
успял да се освободя от захвата на И.. Двамата
със св. П. използвайки физическа сила повалили подс.И.
на земята като К. го придържал легнал на земята.По това време пристигнал и
другият полицейски екип, в състав св.Д. и М., за който поискали съдействие след
сломяване съпротивата на подс.К. и Г.. Установява че
служителите от другия екип му поставили белезници, като и тримата подсъдими били
транспортирани в 02 РУ – *** където установили самоличността им, извикали екип
на ЦСМП - *** за да прегледат лицата, а след това и били тествани за алкохол
като след направената проба се установило, че и трите лица са употребили
алкохол. В заключение св.К. потвърди че не е имал достъп и работа до избени помещения, че никой от съкооператорите
не е оказвал съдействие да отключва входната врата на блока и никой не е
изключвал електричество, няма спомен и да е имало пейка във входа.
Съдът кредитира като
обективни и логически последователни показанията на св.Ц.К.. Същите са
депозирани под страх от наказателна отговорност и съдът няма основание да се
съмнява в обективността на свидетеля. Липсата на спомен досежно
употребените обидни квалификации и непристойни изрази съдът свързва с изтеклия
период от време и липсата на сериозен мотив за възприемане с по-голямо от
обичайното внимание случилото още повече, че предвид естеството на работа на
свидетеля сходни по динамика събития са характерно явление. Също така следва да
се посочи, че съдът приема за несъществено по отношение на установената фактология разминаването
по отношение на факти които нямат определящо значение като например кога
е установил че подс.К. куца, като самият свидетел
впоследствие заяви че никога не е крил че още от самото начало е разбрал това,
но първоначално е нямал пряка видимост към него доколкото е бил зад гърба на подс.Г.. Показанията
на св.К. досежно причиненото му увреждане също се
кредитират от съда като съответни на показанията на св.Н.Ц. и Ц.А. които са
били незаинтересовани очевидци, както и на заключението на вещите лица д-р К. и
д-р Б. че увреждането би могло да бъде получено по описания от пострадалия
начин при съобразяване и на съобщеното от К., за
остра болка в ставата при дърпане
и/или извиване на ръката, а също и на заключението на
в.лице по назначената СФЕ установяваща ясна видимост към входа при наличната
осветеност.
В пълна подкрепа и съответствие
на показанията на св.К. са и тези на св.И.П., в т.ч. тези депозирани пред орган
на ДП и прочетени в с.з. на основание чл.281, ал.4 от НПК. От показанията на
свидетеля се установява местоработата му като полицай в група „OOP” при 02РУП
гр. ***, че за времето от 19.00 часа на 11.08.2016 година до 07.00 часа на
12.08.2016 година бил на работа в екип със старши
полицай Ц.К., като около 22.10 часа се отзовали на получен сигнал от ОДЧ за
нарушаване на нощната тишина на адрес гр. ***, ул. ***. Сочи че при пристигане
на място от апартамента се чувала силна музика. В показанията си св.П., както и
К. установява че влезли безпрепятствено като входната врата била отворена и
никой не им е отключвал. Както и св.К., и св.П.
посочва че след като позвънили и почукали на вратата многократно, за кратко
музиката била намалена, а след това отново усилена. Твърди че лично той почукал
няколко пъти и след като никой не отворил и им станало ясно че няма да се
отвори, тръгнали с К. да излизат от входа като когато се намирали на площадката
преди входната врата, чули че от въпросния апартамент излиза някой тъй като
музиката се усилила. От показанията на
св.П. е видно че останали с К. във фоайето на входа, когато чули две лица да
викат на висок глас обидни и нецензурни думи. Не ангажира в с.з. спомен предвид
изтеклия период от време за точните изрази, но видно от прочетените показания:
„Едното от лицата чух да казва:“ Я да ги видим какво искат тези***“,
а другият каза „ ***“…. Изчакали на място за да видят кой ще се появи, когато
при тях слезли две лица. В с.з. св. П. посочва категорично че това са подс.К. и Г., а в прочетените показания както и св.К. ги
описва детайлно: “Единият около *** годишен, *** *** см, а другият нисък и мургав, като леко
накуцваше с единият крак. Като ни видяха лицата започнаха да викат срещу нас „ ***,
какво искате от нас“. Св.П. установява още че св.К. поискал от лицата да
представят лични карти, като в този момент „по - ниският от двамата избута по -
високият към мен и извади един нож отзад от кръста си, като каза „ ***“. Когато
другото лице беше към мен аз го хванах и той започна да се дърпа и да оказва
съпротива. Въртеше се и отказваше да си даде ръцете за да му бъдат поставени
помощни средства белезници. В крайна сметка успях да му поставя белезници на
ръцете, след като използвах физическа сила и лицето бе повалено на земята.В
този момент колегата К. успя да избие от ръката на лицето ножа и той падна на
земята.“. Свидетелят П. няма спомен за облеклото на подсъдимите предвид
изтеклия период от време но е категоричен че е видял ножа за първи път когато последният
е паднал на земята, като през цялото време докато ги задържали подсъдимите ругаели
и викали “мърши, ще ви ебем майката“. Св.П. установява и че след като
натоварили лицата в патрулния автомобил изискали съдействие за транспортирането
им, преди пристигане на свидетелите И.Д. и И.М.: „от към входната врата се
показа *** *** мъж около *** годишен. Същият извика „ ***“. От показанията на
св.П. се установява и че след като се приближили към него св. К. разпореди на подс.И., когото П. отново категорично посочва в залата, да
представи документ за самоличност, като в този момент същият забелязал по
изражението на лицето на К. че изпитва
болка, след което се приближил и освободил от захвата
на подс.И. лявата ръка на св.К. която била хваната и
усукана от подсъдимия И.И.. В показанията си в с.з. св.П. е категоричен,
че е видял ясно изражението св.К. който изпитвал болка, и свързаното с нея
затруднение при задържане на подс.И.И.. Твърди, че физическия контакт между св.К. и подс.И. е бил в осветената част пред блока като той е бил в
затъмнената част при патрулния автомобил в изчакване на другия полицейски екип.
Тук следва да се маркира, че това
обстоятелство, а именно ясната видимост поради осветяване и хващането за св.К.
за ръката се установява и от показанията на св.Н.Ц. и св.Ц.А., чиито показания
ще бъдат обсъдени в детайли по-долу. Така:“аз виждах колегата К. на вратата, че иска документ за самоличност и в
последствие видях, че влиза във физическа борба с трето лице… Аз отидох при
колегата и му помогнах да го повалим на земята. Приложихме техника, хванах му
едната ръка и я извих отзад.“ Неколкократно св.П.
посочва, че подсъдимите не спрели да ги обиждат, ругаят и да се заканват дори и
след като видели че са униформени, като най-честият израз бил „ ***“.
В заключение св.П.
установява още че повалили подс.И. на земята в
безопасна за тях позиция като в същото време пристигнали св. Д. и М. които му
поставили белезници, като във Второ РУП *** била
установена самоличността им, били прегледани от екип на ЦСМП, както и направена
проба от екип на „Пътна полиция“ за употреба на алкохол, която била положителна
за употреба на алкохол. След това лицата подсъдимите били задържани в 01 РУ - ***
и РУ - ***.
Тук отново следва да се посочи че обстоятелството, че свидетелят не
възпроизведе буквално всички ругатни предвид изтеклия период от време и
естеството му на работа, а си послужи със смисловия им еквивалент, не опорочава
фактическите изводи за отправяне на обидни изрази, ругатни и закани и за тяхното въздействие.
Показанията на св.И.П. са обективни, логични, ясни и последователни, и, както
и тези на св.К. изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетите от него действия на подсъдимите. Освен това няма данни по делото
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастростта
на св.П. и К. или да сочат на наличието на мотив да набедят подсъдимите в
извършване на престъпление което не са извършили. Твърденията на подсъдимите К.
и Г. че не са оказвали каквато и да било съпротива спрямо полицейските
служители и са изпълнявали полицейските им разпореждания, а на подс.И. че не е хващал К. за ръката и не я е дърпал и
усуквал, според съда представлява една тяхна защитна теза която не се подкрепя
от нито едно от събраните по делото доказателства, напротив – по категоричен
начин се опровергава от показанията на св. Ц.К. и И.П.. В тази насока са и
извършените очни ставки между всеки един от подсъдимите и всеки един от
свидетелите К. и П..
Показанията на св.К. и П.
намират опора в тези на св.Д. и М.. Съдът кредитира като обективни, последователни и намиращи
логическа опора в ценения от съда доказателствен материал показанията на
свидетелите И.Д. и И.М.. Видно от същите около 22
часа на въпросната дата за която предвид изтеклия период от време не ангажират
спомен били извикани за съдействие от екип ***,
които обслужват ж.к. ***. Твърдят че като пристигнали на място подс.И.И. когото посочват в
залата буйствал на земята повален по очи като псувал и се заканвал със
саморазправа с думите: „ще видите утре какво ще стане с Вас, ще ви намеря“.
От показанията на св.М.Л. се
установява че на въпросната дата от апартамента обитаван от подсъдимия И.И. намиращ се над нейния, се чувала силна музика с
микрофони и оркестър в часовия интервал между 19 и 22 часа. Твърди че музиката изведнъж
спряла, както и че тя самата не е слизала на стълбището, нито е отваряла
прозорци предвид климатизирането на дома и и не е видяла полицейски служители,
като била сама в дома си. Сочи че, не съдействала за спиране на тока в
апартамента на подсъдимия и дори не е разбрала че спиран като разбрала за
случилото се от вестниците на следващия ден. От показанията на св.Л. е видно че
е в нормални междусъседски отношения с
подсъдимите И. и Г. като се е случвало и друг път да има веселба в дома им но
със значително по-слаба музика и че с потропване по тръбите я спирали. Посочва
че въпросната вечер подала сигнал за нарушаване на нощната тишина във Второ РУП ***.
Като обективни и съответни на ценената доказателствена основа съдът кредитира показанията на св.Д.,
М. и Л..
От
показанията на св.Н.Ц. се установява че въпросната вечер била дежурна като
медицинска сестра в Клиника по психиатрия
към УМБАЛ Д- р Г.Странски гр.***, находяща
се в кв. *** и намираща
се в близост до процесния жилищен блок, като оттам се
чувала силна музика с викове и крясъци. Установява че се свързала с Второ РУП *** след което заедно с дежурната санитарка – св.Ц. А. застанали
на терасата на манипулационната, от която имали видимост към блока и входа. Св.Ц.
твърди че след пристигане на патрулния автомобил, и влизане на полицаите във входа
без да чакат да им се отвори, музиката бил спряна за момент, а след това отново
усилена. Категорична е, че площадката пред входа на блока била осветена и имала
ясна видимост. Така:“виждам входа, виждам всичко. Тя
оградата ни е с метални пръчки, не е голям довар да
не се вижда, както е пред на входа, където се влиза. Оттук се вижда всичко и на
входа има лампа, която осветява хората, които влизат и излизат от входа.
Започнаха да ги извеждат навън. Полицаите дойдоха и си влезнаха отдолу от
вратата… И на входната врата видях как един от тях, от тези които ги извеждат,
неуниформен, а цивилен посегна на полицая…..След което дойде втора патрулка защото на полицаите им беше трудно да ги заведат
до патрулните коли за да ги откарат в РПУ…. Те се съпротивяваха, бяха агресивни
може би са били пияни защото те викаха, крещяха. Защото едни нормални хора
немогат да бъдат с такова поведение имаше агресия от страна на тези които ги
изведоха от апартамента…..Гледала съм всичко. Трима ли, четирима ли бяха……На
две части ги извеждаха…. Да, беше агресивен, посегна с ръка към съответния
полицай…..Когато посегна на полиция нямаше втората патрулка,
имаше само един полицай….“ /Тук следва
да се отбележи изключителната точност, с която свидетелката Ц. възпроизвежда
възприятията си доколкото в осветената част пред входа при съобразяване
заключението и на вещото лице по назначената СФизическаЕ
и показанията на св.П. къде точно се е намираал той и
къде св.К., действително Ц. е виждала ясно св.К. по време на физическия му
контакт с подсъдимия И., а св.П. е бил в по-тъмната част до патрулния
автомобил, и поради това твърди че в този момент полицейският служител е един
тъй като е виждала ясно св.К./и по-нататък:…“Този който посегна го свалиха го
този който посегна на полицая го повалиха на земята, хванаха му ръцете, сложиха
му белезници.Свидетелката Ц. е категорична че осветлението на апартамента е
изгаснало едва след като са извели подсъдимите за да ги отведат в РУ, тогава
била спряна и музиката което оставило у нея впечатление че няма никой горе. Категорична е и че има голяма лампа отпред
пред входната врата на блока която осветявала предблоковата
площадка, а на *** метра от входа били и патрулните автомобили.
От показанията на св.Ц.А. се
установява местоработата и като санитар в женско отделение в Клиника по психиатрия към УМБАЛ Д- р Г.Странски
гр.*** находяща се в кв. *** и намираща се в близост до процесния
жилищен блок, като на 11.08.2016 г. била на работа нощна смяна от 19 часа до 7 часа. Посочва че
късно вечерта било много шумно, от отсрещният блок се чувала много силна музика
и това пречело на болните да заспиват „защото е топло, прозорците са отворени,
музиката гърми“. Установява че медицинската сестра – св.Н.Ц. ***, където подала
сигнал за нарушаване на нощната тишина. Твърди че двете застанали на терасата
на манипулационната и видяла че първоначално
пристигнал един патрулен автомобил като след извеждането на лицата спряла и
музиката след което дошъл и втори патрулен автомобил. Посочва че са „натоварили
някакви мъже“, като преди това е имало „разправия“, както и че е имала ясна
видимост към входа на блока от терасата където се е намирала.Казва че разбрала
че някой е пострадал и го боли когато вече била дошла втора патрулка.
Така:“ Доколкото се чуваше от разговора, че някой е пострадал нещо и че го
боли. То просто се чуваше високо, то
кънти защото е тишина и има някой пострадал от полицаите. Това се разбра от разговор който чухме без големи
подробности…. Да, да беше дошла вече втора патрулка и товариха мъже в патрулките
и от разговора поне аз разбрах, че единия полицай е пострадал нещо“.Св.А. заяви че вижда добре
като ползва очила които постоянно носи, както и че св.Ц. ползва очила само за
близко, вижда добре надалеч без очила като работи с
нея от 2-3 години. Категорична е за видимостта над оградата и досежно вида на оградата, като показанията и досежно видимостта и степента на различимост
съответстват напълно на цененото заключение на вещото лице по назначената СФизическаЕ. В съответствие с показанията на св.К., П. и Ц.,
и св.А. посочва точното местоположение на паркирания патрулен автомобил - малко
встрани от входа не точно пред входа.Тя
също както и останалите свидетели е категорична че пред входа има лампа и
мястото е осветено.От показанията на св.А. е видно още, че нямала видимост във входа
на блока вътре, както и че разграничила полицейските служители когато излезли
от входа и когато вече имало полицаи и цивилни когато както твърди и се
изострило вниманието като чула „гюрултия“доколкото не допускала от полицейски
автомобил да слязат цивилни лица. Показанията на св.А. следва да бъдат ценени
напълно като обективни, в т.ч в последната част като именно в тази част
разкриват искреността и при възпроизвеждане и нескриване на никакви възприети факти.
Съдът кредитира показанията на
св.Ц. и А. като обективни, логически последователни, незаинтересовани и
съответни на ценените доказателства.
По отношение на показанията на
свидетелите В.А., П.Н., ***, Д.Т., С.Д., И. М. –от същите се установяват
приятелските им отношения с подсъдимите, а по отношение на Цветкова и тези на
фактическо съжителство с подсъдимия И.И.. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели в частта в която установяват приятелските си
отношения с подсъдимите, че въпросната вечер присъствали на празненство в дома
на подсъдимия И.И. където св.Д.Т. който се занимавал
с музика бил извикан да свири на инструменти с оглед отпразнуване важно за И.
събитие по връщане на свидетелство за управление на МПС. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите в които заявяват че през няколко минути, а не едновременно
излизали подсъдимите Г. и К. на стълбището тъй като бил спрял тока в
апартамента и те следвало да установят каква е причината. В последните части
съдът не кредитира показанията на свидетелите В.А., П.Н., ***, Д.Т., С.Д., И. М.
като недостоверни, изолирани и
мотивирани от желанието им да представят в по-благоприятна светлина поведението
на подсъдимите с които поддържат дружески отношения. Съдът цени като
незаинтересовани показанията във връзка с тези обстоятелства на св.Н.Ц. и Цв.А., които твърдят че осветлението и музиката в
апартамента са били изключени едва след извеждането на подсъдимите. От
заключението на вещото лице по назначената СТехническаЕ
в т.ч. след извършване на справка в електроразпределителното дружество и след
проверка на елект***ера на място не се установява да
е било спирано електрозахранването в обитавания от подс.И.
и Г. апартамент. Св.К. и П. също заявяват в кредитираните си показания че не са
спирали тока и нямат отношение по спиране на тока в процесния
апартамент. Поради това следва да се приеме, че описаните свидетели - В.А., П.Н., ***, Д.Т., С.Д., И. М. целят да
обслужат защитната теза на подсъдимите, а тя е, че не са разбрали че полицейски
служители са позвънили на входната им врата, а излизането им от апартамента е
било провокирано от спиране на тока и желание за отстраняване на повредата. Съдът
не кредитира тези показания като съответни единствено на обясненията на
подсъдимите в некредитираната част, и противоречащи на незаинтересованите
показания на полицейските служители и св.Ц. и А., които са свидетели виждащи
подсъдимите за първи път, а св.К. дори не е конституиран за ЧО и ГИ –
обстоятелство гарантиращо в допълнителна степен обективността му.
При
анализа на гласните доказателства съдът следва да обсъди обясненията на
подсъдимите като следва да се посочи, че те са както средство за защита,
упражняването на което не следва задължително да води до разкриване на
обективната истина, а също така и източник на доказателства който следва
прецизно да бъде съпоставен и проверен с
другите доказателства, в т.ч. събрани посредством други доказателствени
средства. В обясненията си както беше посочено и по-горе подсъдимите К. и Г. отричат да са оказвали каквато и да било съпротива спрямо
полицейските служители и са изпълнявали полицейските им разпореждания, както и
да са ругаели по техен адрес и да се изричали други нецензурни думи и закани, а
на подс.И. че не е хващал св.К. за ръката и не я е
дърпал и усуквал, според съда представлява една тяхна защитна теза която не се
подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, напротив – по
категоричен начин се опровергава от показанията на св. Ц.К. и И.П., а хващането
на ръката на св.К. и от показанията на св.Ц. и А. които са свидетели очевидци,
възпрели го визуално и слухово. На следващо място не следва да се ценят обясненията
на подсъдимите и в частта в която твърдят че е спряло електрозахранването на
обитавания от тях апартамент поради което поотделно през кратки интервали слизали
подсъдимите Г., а после и К. и И.. Обратното твърдят полицейските служители К.
и П. които твърдят че не са спирали електрозахранването на апартамента, нито са
търсили съдействие от други съкооператори, че никой от другите апартаменти не е
излизал, потвърждава се и от обективните показания на св.Ц. и Ц.А. като
съображенията бяха обсъдени детайлно по-горе, а именно те твърдят че
осветлението и озвучаването са изключени след извеждане на подсъдимите.
И на фона на детайлните, ясни,
категорични и съответни едни на други показания на св.К., П., Ц. и А.
обясненията на тримата подсъдими се
прецениха от съда като неправдоподобни, вътрешнопротиворечиви,
нелогични и абсурдни. Всички те търсят по този начин оправдание и причина за
излизането си от апартамента насочено с агресия за саморазправа с двамата
полицейски служители, още повече с кухненски нож затъкнат на кръста на подс.К. и са си избрали „спирането на тока“ който следва да
бъде пуснат отново като удобен повод да обяснят излизането си от апартамента.
Следуемо от горното съдът кредитира
обясненията на подсъдимите единствено в частта в която твърдят че И. е организирал празненство с музикален
оркестър на въпросната дата в дома си като е поканил свои приятели и състоялата се среща на стълбищната
площадка с полицейските служители –св.К. и П. а също и откарването им в
полицейското управление, като в тази част обясненията съответстват както на
ценените показания на св.К., П., А., Ц., така и на експертното заключение по
назначената СМЕ и СТехнЕ. В останалите части поради
описаните по-горе съображения обясненията на К., Г. и И. имат за цел единствено
да обслужат защитните им позиции, поради което тези обяснения не следва да се
ценят с доверие.
Съдът кредитира и приобщените по
реда на чл.283 от НПК материали от досъдебното производство по ДП №Д-1665/2016г.
на РП-*** и в конкретност протокол за оглед на веществени доказателства от
12.08.2016г. на л. 22, албум за посетено местопроизшествие на 12.08.2016 г. на
л. 23-л.25, протокол за доброволно предаване от 12.08.2016 г. на л. 26, които
са съставени по законоустановеня ред и от компетентен
орган, както и искане/назначение за образна диагностика от 11.08.2016 г. на л.
19, заповед № 3286з-21/05.01.2016 г. на л. 29 –л.34, типова длъжностна характеристика на длъжност
„Командир на отделение“ в сектор /група ОП група „Охрана обществения ред“ към
сектор ОП/ участък на РУ при ОДМВР на л. 35 и л. 36, типова длъжностна
характеристика на длъжност „Полицай-старши полицай“ в сектор /група ОП група
„Охрана обществения ред“ към сектор ОП/ участък на РУ при ОДМВР на л. 37 и
л.38, справка за съдимост по отношение на подсъдимия К.К. на л.47,
справка за съдимост по отношение на подсъдимия
Т.Г. на л. 48 и справка за съдимост по отношение на подсъдимия И.И. на л. 49 приложени по ДП, справка от НИМХ
– филиал *** на л. 157 от делото, всичките неоспорени.
Не следва
да бъдат кредитирани като неотносими към
доказателствения материал и следва да бъдат изключени от него: фиш за спешна
медицинска помощ на л. 40, фиш за спешна медицинска помощ на л. 41, фиш за
спешна медицинска помощ на л. 42, съдебномедицинско удостоверение № 670/2016 г.
на л. 43, експертно решение № 0942/25.02.2015 г. на л. 44, съдебномедицинско
удостоверение № 468/2016 г. на л. 45, съдебномедицинско удостоверение №
469/2016 г. на л. 46.
В хода на проведеното наказателно
производство са назначени :
А/Съдебно-медицинска експертиза,
видно от която при прегледа и от представения
медицински документ на Ц.И.К. се
установява
навяхване /дистрозия/ на лявата лакътна
става.Според експерта увреждането е резултат на тъпа травма и може да е получено по съобщения
от пострадалия начин – усукване на ръката, като причиненото на К. увреждане е довело до разстройство на здравето, временно
и неопасно за живота. Посочено е че поради болка, увреждането е свързано със затруднено
движение в ставата за около две
седмици, като при нормално протичане
на оздравителния процес лечението включва обездвижване на крайника за
5-10 дни/.
Б/ допълнителна сме, с участието на вещо лице
ортопед, според която може да се посочи, че
всякакви абнормени по обем движения
в ставата с посока за отвеждане на
предмишницата спрямо оста на крайника
/назад/ преразгъване, навътре/ към тялото,
медиално /настрани/ и/или свързани с пренапрежение на меките тъкани в областта на ставата
могат да доведат до посоченото
увреждане.
Отново се посочва от вещите лица
д-р К. и д-р Б. че увреждането би могло да бъде получено по описания от
пострадалия начин при съобразяване и на съобщеното от К., за
остра болка в ставата при дърпане
и/или извиване на ръката.
Следва да се посочи че във връзка
с допълнителен въпрос зададен от защитата в.л. К. с още по голяма категоричност
посочи че при екстремни ситуации може да се преодолее чувството за болка, като
впоследствие болката се усилва тъй като тогава се развива оток на тъканите
които са преразтегнати. По тази причина според вещото
лице действията на св.К. по сломяване съпротивата на подс.И.
са били напълно възможни въпреки причиненото му увреждане.
В/съдебно-техническа експертиза, според която на ул. „***, гр. *** ж.к. ***, на 11.08.2016 г. във времевия период от 20:30 ч. до 22:30 часа няма регистрирано
прекъсване, смущения, аварии и неподаване /спиране на електроподаване
от подстанция „***“ и ТП.Сочи се в ЕЗ че електронното устройство СТИ /елект***ер/
фабр. № ***обслужващ адрес ж.к. ***, гр. ***, ул. „*** за периода от
20:30 ч. до 22:30 часа на 11.08.2016 г. не може да отчита
и запаметява прекъсване, неподаване на електроенергия
по дата и час поради липса
на памет и софтуер отразяващ същите аномалии. Поради недостатъчната
конкретизация е назначена
Г/допълнителна СТехническаЕ, видно от която на ул. „***, ж.к. *** гр. ***, във времевия
период август 2016 г. няма прекъсвания осъществени от доставчика на
ел.енергия „ЧЕЗ „Разпределение
България“ АД и/или от предпазител /панцер/ страна доставчик, монтиран монтажно електрически преди СТИ фабр. № ***.Посочва се и че всички ел. прекъсвания в захранването на ап. *** на ул.
„***“ № ***, вх. ***, осъществени
от прекъсвач/и след елект***ера
/страна консуматор/ не се регистрират
и отчитат софтуерно като брой и дата
от елект***ерите и в частност модел СТИ фабр. № ***.
Д/допълнителна СТехническаЕ видно от заключението на която се установява че има техническа
възможност да бъде прекъснато електричеството на всеки един
апартамент от ел.таблото включително и на ап.***, както и за ръчно прекъсване на захранването на ап.*** от
авт.прекъсваич монтирани под капак с №*** и/или капак №*** на
дясна врата ел.табло в сутерен коридор с „кота -1“.Експертът е посочил още че няма пряк
достъп до отчитащото устройство - елект***ер СТИ ф.№ ***. обслужващ
ап*** на адреса
- двете крила врати на ел.табло
са заключени ъглово на 4 места.Пак според вещото лице при изключване
авт. предпазител с номер *** в подтабло №***-горно се спира тотално
ел.захранването в ап.***, като СТИ ф.№ *** остава без
захранване, а при изключване
от авт.предпазител в подтабло №2 - долно /бушон без знак
***-ти по ред ляво- дясно/
се спира тотално ел.захранването в ап.***, като СТИ ф.№ *** остава под
напрежение/захранване като неизмерва консумирана ел.енергия.Отново в допълнителното заключение се посочва че е лект***ер СТИ ф.№ ***към
*** е от вида ***, няма писменни данни
за техническа възможност софтуера на този апарат
СТИ да съхранява данни за прекъсване
ел.енергия към абоната по линията
преди СТИ, има техническата възможност за прекъсване
ел.захранването само на процесния абонат с адрес жк „***“ , ул.“***“№***, вх.***, *** гр.*** посредством авт.прекъсвачи електрически
монтирани преди и след елект***ера ф.№ ***чрез повдигане на съответен метален капак №***, №*** без
блокиращ катинар и превеждане ръчно в друго състояние. Няма данни дали елект***ер
ф.№ ***има техническа възможност да отчита и съхранява
ел.прекъсвания по дата и час в линията преди елект***ера.
Е/ съдебно-физическа експертиза, видно от заключението на която хоризонталното
разстояние между вертикалната проекция на точката на наблюдение и входа на
жилищния блок по права линия е 42 м., а при височина на точката на наблюдение
от хоризонта на стълбището на входа 4.60м. въздушното наклонено разстояние по
права линия от точката на наблюдение до площадката на входа е *** м. Посочва
се от експерта че видимостта с невъоръжено око и без технически способ е много добра, от тази дистанция могат
да се възприемат обекти, степента на различимост на обектите по физически белези
пол, ръст, лице с включено осветление е много
добра, степента на различимост на
обектите по физически белези пол, ръст, лице без включено осветление е силно затруднена. Експертът посочва че на
18.05.2017г. и на 11.08.2016г. продължителността на деня е била приблизително
равна (около 14 часа и 20 мин.). Слънцето е изгрявало и залязвало почти в едно
и също часово време. Осветеността на обектите от слънцегреенето
(гражданския сумрак и пр.) към момента е била една и съща - дните 11.08.2016г.
и 18.05.2017г. са симетрични по отношение изгрева и залеза на слънцето и
продължителността на светлата част на деня съотнесено
към датата на лятното слънцестоене (когато
продължителността на деня е най-голяма) - 22.07. Вещото лице извършило обаче
изследването в 18 часа на 18.05. а не в интервала 22-22,30 часа поради
преценявайки горните закономерности във физиката като е посочено че в конкретния момент около 22 часа на 11.08.2016г. без
включено осветление е можело да бъдат възприети отделни обекти само като
силуети (в конкретния случай човешки фигури). С оглед максимална точност и обективност на
изследването обаче отново е възложено на вещото лице освен наблюдението на
11.05.2017г. около 18.00 часа да проведе наблюдение и във времевия интервал на
случилите се събития - около 22.00 – 22,30 часа с:
Ж/ допълнителна СФизичЕ, съобразно заключението на която има много добра видимост с невъоръжено око и без технически способ, като от
описаната дистанция могат да се възприемат обекти, степента на различимост на обектите по физически белези - пол, ръст,
лице, се включено осветление е много добра; без включено осветление, обектите
се възприемат като силуети без възможност за разпознаване на лице и пол. Посочва че видимостта
към пътното платно е ограничена до височина около *** м. над асфалтовата
настилка (видно от приложената схема), а за видимостта
на паркираните автомобили от ляво - възможно е да бъде забелязана горната част
на купето на лек автомобил от типа ’’Опел Астра".
За паркиран автомобил до десния бордюр липсва видимост. Предвид тъмната част на
деня (извън зоната на гражданския сумрак), пристигащи и заминаващи автомобили,
движейки се със запалени светлини и/или светлини за специален режим на
движение, несъмнено могат да бъдат забелязани. Експертът установява че оградата е полупрозирна, но тя не
създава пречка за видимост от терасата, от която е извършено наблюдението към
цялата предблокова площадка - плътната част на
оградата е от височина 0.20 м. пад бетоновата основа на същата до височина 1.20
м.; над тази височина оградата се състои в отделни метални шипове, високи около
0.60 м., монтирани през около 20 см,, което по никакъв начин не затруднява
видимостта.
Съдът намери заключенията на експертите
по горецитираните експертизи за обективни, обстойни и
компетентно извършени поради което ги кредитира напълно.
От
така изложената и възприета от съда фактическа обстановка е видно, че
подсъдимият К.П.К.,
ЕГН **********,***, в съучастие като съизвършител
с Т.Д.Г. ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта-
старши полицай Ц.И.К. и полицай И.Т.П.- служители в група „ООР“ при сектор „ОП“
при Второ РУ на МВР град ***, изпълняващи задълженията си по опазване на
обществения ред, престъпление по чл. 325, ал.ІІ във вр. с ал.І във вр. с чл.20, ал.ІІ
от НК;
От
така изложената и възприета от съда фактическа обстановка е видно, че
подсъдимият Т.Д.Г.,
ЕГН **********,***, в
съучастие като съизвършител с К.П. ***, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието
е съпроводено със съпротива срещу органи на властта- старши полицай Ц.И.К. и
полицай И.Т.П.- служители в група „ООР“ при сектор „ОП“ при Второ РУ на МВР
град ***, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, престъпление по чл.325, ал.ІІ във вр. с ал.І във вр. с чл.20, ал.ІІ от НК
От обективна страна са налице всички признаци на визирания
състав – действията които подсъдимите К. и Г. са осъществили, са били ясна демонстрация на неуважение към обществото и
реда който съществува и който следва да се гарантира от служителите на
полицията като тази демонстрация е целяла не само да попречи на органите на
властта/полицейските служители/ да изпълнят задълженията си, а и да даде външна
изява на пренебрежителното отношение към тях и реда който трябва да обезпечават,
както и към принципите и нормите на приличие и поведение спрямо полицейски
служители. Според съда тези данни са достатъчни за извод, че интересите на
обществото са засегнати в груба форма чрез пренебрежително отношение към
обществения ред. Съдът не е създал несъществуващ легален статус за завишена
защита на полицаите чрез разграничаването им от "обикновените
граждани". Напротив, той е преценил действията на охранителните органи в
контекста на тяхната служебна функция и е коментирал действията срещу тях
единствено като поведение, обективиращо оскърбление
на чувствата на членовете на обществото, свързващи с полицията очаквания за
спокойствие и обществен ред. Затова според съда правилно престъплението на всеки от подсъдимите К. и Г.
е квалифицирано не по основния, а по квалифицирания състав на чл.325, ал.2 от НК
като съпроводено със съпротива на орган на властта изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред. Правилно към конкретните факти по делото са
приложени и задължителните указания на Постановление №2/74г. на Пленума на ВС,
тъй като деянието на всеки от двамата подсъдими е започнало преди намесата на
органите на властта към тях като към „обикновени граждани“ и продължава и при
тяхната намеса като вече прераства в съпротива срещу тях. Т.е. действията спрямо
полицейските служители К. и П. изразяващи се в буйстване, ругатни и закани, са
започнали още преди подс.К. и Г. да се срещнат с подсъдимите
на междустълбищната площадка, още след като са
разбрали, че на вратата се звъни от полицейски служители, продължили са и след
срещата в т.ч. с насочване на кухненски нож спрямо св.К. от страна на
подсъдимия К. наложило същият да бъде избит с крак за да не пострадат
служителите. Неприличните нагли и безсрамни действия на К. и Г. по буйстване,
псуване и закани са продължили и след поставянето на белезниците и въпреки
сломената съпротива. И тук не е било налице
само несъгласие да бъдат поставени белезници, а противодействие срещу орган на
власт който се стреми да преустанови вече започнали хулигански действия. Следва да се посочи и че подсъдимите са имали
непристойно поведение на публично място каквато е вътрешноблоковата
площадка, тъй като мястото е общодостъпно за неограничен брой граждани, макар
такива да не са се намирали там в момента предвид късния час, с което са демонстрирали
несъобразяване с обществените порядки и поведение. Т.е. налице е предхождащо противоправно поведение на подсъдимите осъществяващо
признаците на чл.325, ал.1 от НК, като подсъдимите са извършили описаните
по-горе непристойни действия и след това са оказали съпротива. Оказаната
съпротива срещу орган на власт макар и с нисък интензитет няма как да бъде
оценена по друг начин освен като запълваща характеристиките на деянието по чл.
325, ал.2 от НК. Подсъдимите К. и Г. са създали тревожна обстановка и смут на
общодостъпно място, като единствено бързата намеса на св.К. по избиване на ножа
е предотвратила евентуални по-тежки последици. Според съда както беше посочено
и по-горе мястото е публично макар съгласно Решение
№ 175 от 22.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 2934/2011 г., II н. о., НК, хулиганство ще бъде налице и тогава,
когато хулиганските действия не са
извършени на публично място, но след това
са станали достояние или могат
да станат достояние на други
лица. А действията на подсъдимите безспорно са станали
достояние на други лица посредством публикации в пресата видно от показанията
на св.Л..
Съдът не споделя доводите на
защитата, че би могло да се касае за „дребно хулиганство“. Поначало
престъплението по чл.325 от НК се отличава от дребното хулиганство по
по-високата степен на обществена опасност и по едновременното и задължително
наличие на признаците грубо нарушаване на обществения ред като престъпен резултат и специален мотив –
явно неуважение към обществото. За наличието на хулигански мотив се съди по
това, че действията се извършват без смислена причина и се
обясняват само и единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно
установения ред. С непристойните си действия подсъдимите К. и Г. са изразили
открито висока степен на неуважение както към личността на полицейските
служители, а така също и към институцията който представляват, така и към обществото. Тези действия са
извършени с явното намерение да накърнят обществения ред, да покажат открито
незачитане и явно неуважение към
обществото и да скандализират присъстващите св.К. и П.. Извършени са както
непристойни действия, а такива са тези които са неприлични, безсрамни,
изразяващи се в ругатни, буйство невъзпитаност и други прояви скандализиращи
обществото. На второ място с непристойните действия грубо се нарушава
обществения ред/деецът изразява брутална демонстрация против установения ред/ и
се изразява в явно неуважение към обществото/изразява открито чрез действията
си висока степен на неуважение към личността/ Псувните, обидите и агресията на подсъдимите К. и Г., насочена към полицейските
служители, следва да се оценят като действия, нарушаващи правовия ред и демонстриращи явно неуважение към обществото. Основният признак на деянието, чрез
което се е осъществило това престъпление са "непристойните действия" т.
е. налице са действия, като ругатни, буйство, невъзпитаност и т. н., а не просто маловажни постъпки, за каквито
претендира защитата.
На следващо място – съществено за
обективната страна е че деянието на всеки от подсъдимите е извършено в съучастие от двамата извършители
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, тъй като всеки
от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението.
Следуемо
от горното съдът счита, че непристойните действия на подсъдимите на обществено
място, грубо са нарушили обществения ред и са демонстрирали явно неуважение към
обществото и законовия ред. Установените по делото факти сочат и на съпротива
срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, а
именно служители в ІІ РУ при ОД на МВМР-***, като според съда с действията си по открита
съпротива и незачитане, както и в посегателство срещу представителите на реда,
които са изпълнявали свои служебни задължения по охрана на обществения ред на процесното място, подсъдимите са затруднили обективно
органа на властта да изпълнява задълженията си по опазване на обществения ред. Безспорно
е и обстоятелството, че двамата полицаи, срещу които се е изразила съпротивата
са "орган на власт" по смисъла на чл. 93, т.2
от НК, и че по време на оказаната съпротива са изпълнявали своите
задължения по опазване на обществения ред.
От субективна страна престъплението хулиганство е извършено
от подсъдимите К. и Г. при
форма на вина пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния
характер на действията си, предвиждал е общественоопасните
последици от деянието и е искал настъпването на тези последици. В съзнанието както на подсъдимия
К. така и на подс.Г. е имало представи за общественоопасния
характер на извършваното от него, имало е и представи за общественоопасните
последици – че с непристойните си действия на обществено място, грубо нарушава
обществения ред, към чието настъпване се е стремил. Всеки от тях е съзнавал и участието на другия в извършване на престъплението.
При
определяне вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите К. и Г., съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието, личната опасност на
подсъдимите, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимите К. и Г. съдът взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието предвид условията на време, място и обстановка,
при което е извършено, а именно в тъмната част на денонощието, в затворено
пространство като въпреки неограничения достъп на хора предвид късния час
такива не е имало. Допълнително отегчаващо обстоятелство за подс.К.
е насочването на нож към св.К.. Като смекчаващи обстоятелства съдът прецени
чистото съдебно минало на подсъдимите, доброто им процесуално поведение, депозираните обяснения в които макар да не
признават вината си/ същите нямат и такова задължение/ съдействат за разкриване
на обективната истина, отсъствието на лоши характеристични данни водещи до
извод за формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в
страната, и приема, че извършеното от всеки от подсъдимите К. и Г. деяние е
изолиран акт в поведението му. Като допълнителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия Г. обстоятелства следва да се вземат предвид трудовата му
ангажираност, по-високата степен на образованост, а именно наличието на средно
образование, както и младата му възраст/на 22 години/ – до 26 години съгласно
константната съдебна практика. Поради това съдът прие наличие на многобройни
смекчаващи отговорността на подс.Г. обстоятелства и
му наложи наказание при условията на чл. 55, ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно „пробация”, при кумулативното налагане на следните пробационни мерки :по чл. 42а, ал. 2 т. 1 от НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, при явяване и
подписване при пробационен служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от шест месеца. Съдът осъди
подсъдимия К. по описаните по-горе съображения при условията на чл.54 от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно на шест месеца
лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК отложи изтърпяването
на наказанието с тригодишен изпитателен срок.
Съдът
прецени че при този вид и размер на наложените на подс.К.
и Г. наказания биха се изпълнили целите на личната и генералната превенция.
От
така изложената и възприета от съда фактическа обстановка е видно, че
подсъдимият И.С.И., ЕГН **********,***, причинил на полицейски орган- старши полицай Ц.И.К.-
служител в група „ООР“ при сектор „ОП“ при Второ РУ на МВР град ***, при
изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване /дисторзия/
на лявата лакътна става, довело до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота, престъпление по чл.131, ал.ІІ т.3 във вр. с
чл.130, ал.І от НК.
От
обективна страна безспорно е доказано участието на подсъдимия И. в извършване
на процесното деяние, като действията му – хващане на
св.К. за китката на лявата ръка и издърпване, последвано от усукване на ръката
са били целенасочени и целта е била да се засегне телесната неприкосновеност на
пострадалия.Тези действия не са били непосредствено възприети от св.П., но
същият предвид изражението на лицето на К. насочващо към изпитване от него на
силна болка е довело до приближаването на св.П. към св.К. и подсъдимия И. и
освобождаване на колегата му от захвата на
подсъдимия. В този смисъл са показанията на св.И.П., който неколкократно
потвърди че макар той да е бил в затъмена от падналия
здрач част пред блока, то св.К. е бил в осветена такава и е могъл да бъде възприет. Показанията на св.П. съвпадат
напълно с тези на св.К. и заключението на изготвената съдебно медицинска
експертиза анализирани по-горе. Следва да се посочи че нанасянето на лека
телесна повреда следва се субсумира под по-тежко
наказуемия състав на чл. 131 от НК не само и единствено заради длъжностното
качество на пострадалия но и защото е извършено спрямо длъжностното лице
"при изпълнение на службата му".
Съдебната
практика последователно е изяснила, че "при изпълнение на службата"
означава посегателството да е осъществено към момент, в който извършителят,
респ. пострадалият, изпълняват задължения, спадащи към тяхната служба или
функция. В конкретния случай са налице действия на пострадалия, които произтичат
непосредствено от заеманата от него длъжност.
Авторството
на деянието, извършено от подс. И.И.,
времето, мястото и начина на извършването, са доказани по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото доказателства.
Подсъдимият
И. от субективна страна е имал представи за всички обективни елементи от
престъпния състав, включително квалифициращите, и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си – действал е с
пряк умисъл. Така подсъдимият И. ясно е съзнавал противоправния
характер на деянието си, умишлено е хванал св.К. за китката на лявата ръка и я
е издърпал, последвано от усукване на ръката, имайки ясни представи и за
длъжностното му качество, както и че в този момент свидетелят изпълнява задълженията
си по опазване на обществения ред.
Подбудите за
извършване на престъплението са
незачитане установения правен ред и телесната неприкосновеност на
личността както и чувството за безнаказаност.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подс.
И.И., за престъплението по чл. 131,
ал.2, т.3 във вр. с ал.1 НК,
във вр. с чл. 130, ал.1 НК, съдът прецени като отегчаващи обстоятелства степента на
обществена опасност на конкретното деяние която е сравнително висока и се
изразява в упоритостта с която И. накърнил телесната неприкосновеност на св.К.
и не го е освободил по своя воля, а се е наложило св.П. да се притече на помощ
на колегата си както и липсата на каквато и да е провокация от страна на
полицейския служител. Като смекчаващи обстоятелства следва де се приемат
чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на негативни характеристични
данни, депозираните обяснения, съпроводено с доброто му процесуално поведение,
трудовата му ангажираност.
При
тези данни съдът даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и
определи наказание от една година лишаване от свобода. Така наложеното
наказание е справедливо и ще съдейства за постигане целите на личната и
генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на
подсъдимия.
На
основание чл. 66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението
на така наложеното наказание от една година лишаване от свобода на подс. И. с изпитателен срок от три години. За да приложи
института на условното осъждане, съдът взе предвид, че не е налице законова
пречка за прилагането му, и правилно
прие, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия,
могат да се осъществят и без ефективното изтърпяване на наказанието.
Вещественото доказателство, а именно 1 брой кухненски
нож /приложен в запечатан бял плик към материалите по делото/ следва на
основание чл. 53 ал. 1 б.“а“ от НК да бъде отнето в полза на държавата, като
след влизане в сила на присъдата същото боде унищожено.
Предвид
изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.П.К., със
снета по делото самоличност, следва да бъде осъден да заплати по сметка на ***ски
районен съд направените деловодни разноски в размер общо на 265,61 лева, както
и да заплати по сметка на ОД на МВР - *** направените деловодни разноски в размер общо
на 16,10 лева.
Предвид
изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.Д.Г., със
снета по делото самоличност, следва да бъде осъден да заплати по сметка на ***ски
районен съд направените деловодни разноски в размер общо на 265,61 лева, както
и да заплати по сметка на ОД на МВР
- *** направените деловодни разноски в
размер общо на 16,10 лева.
Предвид
изхода на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.С.И., със
снета по делото самоличност, следва да бъде осъден да заплати по сметка на ***ски
районен съд направените деловодни разноски в размер общо на 265,61 лева, както
и да заплати по сметка на ОД на МВР - ***
направените деловодни разноски в размер общо на 16,10 лева.
Предвид
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: