Решение по дело №16734/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.04.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря А.Т., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 16 734 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД  да заплати на:

1. Т.Г.Т.:

а. 8 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ)(отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.05.2015 г., плюс законната лихва от 30.05.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 40 000,00 лева при общ размер на твърдените вреди от 60 000,00 лева;

б. 71,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за лечение на уврежданията от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.05.2015 г., плюс законната лихва от 30.05.2015 г. до окончателното изплащане;

в. 1 395,96 лева на основание чл. чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за имуществени вреди от увреждане на мотоциклет „Кавазаки” с рег. № ****** вследствие на пътно-транспортно произшествие от 30.05.2015 г., плюс законната лихва от 30.05.2015 г. до окончателното изплащане;

г. 59,32 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат П.К. – 472,64 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Т.Т. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***» АД е с адрес в гр. София, бул. „****** ” № **.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на Т.Т. срещу З. „Б.И.“ АД:

- иска за неимуществени вреди за разликата над 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева;

- иска за имуществени вреди за разходи за лечение за разликата над 71,00 лева до пълния предявен размер от 916,96 лева;

- иска за имуществени вреди от увреждането на мотоциклета за разликата над 1 395,96 лева до пълния предявен размер от 4 655,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Т.Т. да заплати на З. „Б.И.” АД 2 742,81 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 212,92 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. Ищцата не дължи държавна такса при обжалване на решението в частта му относно неимуществените и имуществените вреди от телесните увреждания. Ако ищцата обжалва изцяло решението в частта му относно имуществените вреди по мотоциклета, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 65,18 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа И.танция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

 

1.              На ищеца

 

[6] Т.Т. е заявила в искова молба от 23.12.2015 г., че на 30.05.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Р.Т.. От това ПТП Т.Т. е получила: 1. контузия на тялото; 2. счупване на първа фаланга на четвърти пръст на лявата ръка и рана; 3. множество счупвания на метакарпални кости; 4. хематоми на вулвата; 5. травматична инфекция на половата и отделителната система.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Р.Т. е била застрахована при ответника З. „Б.И.” АД ***). Т.Т. твърди, че от уврежданията тя е претърпяла неимуществени вреди за 60 000,00 лева, тя е заплатила и 916,96 лева за лечението си, а мотоциклетът ѝ е претърпял вреди за 4 655,00 лева. Ответникът Б.И. не е изплатил обезщетение на Т.Т.. Затова тя моли съда да осъди Б.И. да ѝ заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 60 000,00 лева, както и 5 571,96 лева обезщетение за имуществени вреди – 916,96 лева разходи за лечението и 4 655,00 лева разходи за отремонтирането на мотоциклета (исковата молба, л. 2-3, протокола от с. з. на 18.11.2016 г., л. 137, и молбата от с.з. на 17.02.2017 г., л. 162.

 

2.              На ответника

 

[8] Ответникът Б.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. Р.Т. не е причинила ПТП;

2. дори Р.Т. да е причинила ПТП, ищцата не е претърпяла всички увреждания, твърдени от нея, а евентуално само травмата на дясната ръка и контузиите по тялото;

3. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

4. ищцата е съпричинила настъпването на ПТП, тъй като е управлявала мотоциклета с превишена и несъобразена скорост (писмения отговор, л. 66, отговор на допълнителна искова молба, л. 99).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA

 

               1. Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Т.Т. е била родена на *** г. (присъдата, л. 5, и констативния протокол, л. 9). Тя е била весела и дружелюбна (показанията на свидетелката Т., л. 141).

 

[10] На 30.05.2015 г. около 08:40 часа в гр. Казанлък, по бул. „23 ПШП“ Т.Т. е управлявала мотоциклет „Кавазаки“ със скорост 44 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. В този момент Р.Т. е управлявала автомобил „Мазда“, който е излизал от междублоковото пространство на бл. 35 и бл. 3 на бул. „23 ПШП“. Тя е започнала да завива наляво по булеварда, не е пропуснала мотоциклета „Кавазаки“, който се е движил по път с предимство, и е предизвикала ПТП с него (присъдата и мотивите към нея, л. 5-8, както и заключението на вещото лице инж. И.Т., л. 117-120). Ако Т.Т. е управлявала мотоциклета с 39,60 км/ч и е предприела аварийно спиране, тя би могла да избегне удара с лекия автомобил „Мазда“ (разпита на вещото лице инж. Т., л. 140). Към този момент гражданската отговорност на Р.Т. е била застрахована при ответника Б.И. (справката от Гаранционен фонд, л. 50, и констативния протокол, л. 9)

 

[11] Вследствие на удара Т.Т. е получила: 1.  открито счупване на първа фаланга на четвърти пръст на лявата ръка от първа степен; 2. контузия на таза с хематом над срамните кости; 3. повърхностни контузии на тялото. От ПТП Т.Т. не е получила заболявания на отделителната система (заключението на д-р Х., л. 160-161). Тя не е получила и заболявания на половата система.

 

[12] Раната от счупването на фалангата на четвърти пръст е била обработена хирургически и е била поставена стерилна превръзка. Счупването е било наместено ръчно и е била поставена гипсова имобилизация за 32 дни. След това са били проведени два курса рехабилитация от по седем дни всеки (заключението на вещото лице д-р М., л. 128-131, и разпита на д-р М., л. 139-гръб).

 

[13] Повърхностните контузии на тялото и контузията на таза с хематома над срамните кости са били лекувани с аналгетици, несторидни противовъзпалителни средства и локални мазила. Хематомът се е абсорбирал за седем до 15 дни. Цялостното лечение е продължило 52 дни, през които Т.Т. е била в отпуск поради временна неработоспособност (разпита на д-р М., л. 139-гръб, и болничните листа, л. 37-38). Т.Т. е излекувана напълно от уврежданията и тя няма усложнения от тях (заключението на д-р М., л. 128-131).

 

[14] Майката на Т.Т. се е грижила за нея около месец и половина. През това време Т.Т. е спяла неспокойно, тя е станала по-мълчалива и затворена (показанията на свидетелката Т., л. 141). От ПТП тя е развила посттравматично стресово разстройство с леки депресивни тенденции и повишено ниво на тревожност.  Към настоящия момент тя е преодоляла невротичната симптоматика, като ѝ е останал травматичен спомен от случилото се и продължава да изпитва известно напрежение при управление на мотоциклет (заключението на вещото лице З., л. 123-127).

 

 [15] Т.Т. е заплатила 71,00 лева за лечението си (заключението на вещото лице д-р М., л. 131, фактурите на л. 51, 52, 52-гръб, и 84). От ПТП мотоциклетът на Т.Т. е претърпял вреди за 1 395,36 лева (заключението на вещото лице инж. Т., л. 157-159, както и разпита му, л. 166-гръб). Не се спори, че Б.И. не е изплащал на Т.Т. обезщетение за неимуществени и имуеществени вреди от ПТП.

 

[16] Т.Т. е заплатила 186,20 лева държавна такса (л. 146), 100,00 лева на вещо лице (л. 147). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 4). Б.И. е заплатил 300,00 лева за вещи лица (л. 97 и 133), 3 000,00 лева на адвокат (л. 64) и 160,00 лева депозит за свидетели (л. 98 и 144).

 

2. Обстоятелства, по които се спори

 

[17] Основните спорни обстоятелства по делото са били дали Т.Т. е претърпяла всички увреждания, които тя е заявила, и какви разходи е заплатила за лечението си. Съдът приема, че Т.Т. е претърпяла само са 1.  открито счупване на първа фаланга на четвърти пръст на лявата ръка от първа степен; 2. контузия на таза с хематом над срамните кости; 3. повърхностни контузии на тялото. Съдът не приема, че тя е претърпяла увреждания на отделителната и половата система.

 

[18] Съдът не приема, че Т.Т. е претърпяла от ПТП увреждания (заболявания) на отделителната система, тъй като д-р Х. (нефролог) е категоричен в това. Съдът не приема, че Т.Т. е претърпяла увреждания на половата система, тъй като както д-р М., така и д-р Х. са установили, че хематомът е бил в областта на таза, над срамната кост, а не на вулвата. Според д-р С. вагинитът при ищцата е причинен от бактерия еширихия коли и нелекувана инфекция от нея (разпита, л. 138-гръб). Тази бактерия е абсурдно да се появи от удар и получения вследствие на него хематом. Затова съдът приема, че ищцата не е получила от ПТП заболявания на половата система.

 

[19] Съдът приема, че 71,00 лева са разходите, които ищцата е направила за лечението на уврежданията от ПТП. Съдът приема това, тъй като д-р М. изрично е приел, че доказателствата, удостоверяващи разходи, свързани с лечението установетените вреждания от процесното ПТП, са фактурите на л. 51, 52 и 52-гръб (по тях разходите са за 21,00 лева). Д-р М. е заявил, че на ищцата е бил изписан и синтетичен гипс и такъв е бил поставен. Тъй като няма доказателства за цената на този гипс, съдът я определя по справедливост на 20,00 лева. Ищцата е заплатила и 30,00 лева за преглед при психолог, като той е бил необходим с оглед психическите оплаквания вследствие на ПТП. Така общата сума, заплатена от ищцата за разходи за лечение е 71,00 лева.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[20] Т.Т. е предявила искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП. Исковете са частично основателни.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.)

 

[21] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. Чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца или негово имущество; 3. ГО  на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. Т.Т. е участвала в процесното ПТП;

2.  това ПТП е причинило увреждания на ищцата и нейния мотоциклет;

3. виновна за настъпването на ПТП е била Р.Т., а нейната гражданска отговорност е била застрахована при Б.И.;

4. от уврежданията Т.Т. е претърпяла неимуществени вреди и имуществени вреди, както и имуществени вреди от увреждането на мотоциклета;

5. Б.И. не е изплатил обезщетение на Т.Т. за тези вреди.

 

[24] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП^[2] – 30.05.2015 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г^[3]. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането).^[4] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева или увеличение от 185% от 2009 г. до 28.09.2013 г. (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2013 г. до 30.05.2015 г. Така например размерите на минималната работна заплата са били: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[6]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.

 

[29] Съдът установи, че към 30.05.2015 г. Т.Т. е била на 25 години. Вследствие на удара Т.Т. е получила: 1.  открито счупване на първа фаланга на четвърти пръст на лявата ръка от първа степен; 2. контузия на таза с хематом над срамните кости; 3. повърхностни контузии на тялото.

 

[30] Раната от счупването на фалангата на четвърти пръст е била обработена хирургически и е била поставена стерилна превръзка. Счупването е било наместено ръчно и е била поставена гипсова имобилизация за 32 дни. След това са били проведени два курса рехабилитация от по седем дни всеки.

 

[31] Повърхностните контузии на тялото и контузията на таза с хематома над срамните кости са били лекувани с аналгетици, несторидни противовъзпалителни средства и локални мазила. Хематомът се е абсорбирал за седем до 15 дни. Цялостното лечение е продължило 52 дни, през които Т.Т. е била в отпуск поради временна неработоспособност. Т.Т. е излекувана напълно от уврежданията и тя няма усложнения от тях.

 

[32] Майката на Т.Т. се е грижила за нея около месец и половина. През това време Т.Т. е спяла неспокойно, тя е станала по-мълчалива и затворена. От ПТП тя е развила посттравматично стресово разстройство с леки депресивни тенденции и повишено ниво на тревожност.  Към настоящия момент тя е преодоляла невротичната симптоматика, като ѝ е останал травматичен спомен от случилото се и продължава да изпитва известно напрежение при управление на мотоциклет.

 

[33] За определянето на обезщетението за неимуществени вреди, съдът използва две свои решения за близки случаи за увреждания на дланта, по които има постановени въззивни решения на САС. С тях съдът е определил следните обезщетения:

- 10 000,00 лева за събитие от 2013 г.^[7] (САС е потвърдил решението с Решение 1265-2015-2-ри с-в по гр. д. 3123/2015 г.);

- 22 000,00 лева за събитие от 2013 г.^[8] (САС е намалил определеното обезщетение на 6 000,00 лева с Решение 3823-2014-2-ри с-в по гр. д. 5414/2015 г.).

 

[34] Като отчита всички тези обстоятелства, както и посочените фактори, съдът приема, че 8 000,00 лева е справедливо обезщетение за претърпените от Т.Т. неимуществени вреди. Затова съдът уважава иска на ищеца за 8 000,00 лева, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[35] Съдът установи, че в резултат на процесното ПТП Т.Т. е претърпяла и  имуществени вреди – извършила е разходи за собственото си лечение – за 71,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на Т.Т. 71,00 лева обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение), като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 916,96 лева.

 

[36] Съдът установи, че от ПТП е бил увреден и мотоциклета на Т.Т., като 1 395,96 лева е необходимата сума за отстраняване на повредите, след отчитането на овехтяването на мотоциклета. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на Т.Т. 1 395,96 лева обезщетение за имуществени вреди от увреждането на мотоциклета от процесното ПТП, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 4 655,00 лева. Съдът отчита овехтяването, тъй като увредените части по мотоциклета са били стари, а не нови. Ако съдът присъди обезщетение за нови части, Т.Т. би се обогатила с разликата между цената на новите части и цената на старите части.

 

[37] Б.И. е възразил, че ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е управлявала мотоциклета с превишена и несъобразена скорост. Съдът установи, че скоростта на мотоциклета е била 44 км/ч – с шест км по-ниска от максимално допустимата за този участък от пътя. Следователно скоростта не е била превишена. Съдът приема и, че скоростта не е била несъобразена, тъй като нищо (нито пътната настилка, нито интензивността на движението, нито местоположението) не е налагало движение с по-ниска скорост, а ПТП е било предизвикано единствено от неправомерното навлизане на лекия автомобил на път с предимство. Затова възражението на ответника е неоснователно.

 

2.              По разноските

 

[38] Т.Т. търси разноски. Тя е направила такива за 286,20 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 9 466,96 лева при предявен размер от 45 671,96 лева. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на ищцата 59,32 лева разноски по делото (9 466,96/45 671,96х286,20) и 472,64 лева адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. (45 671,96-10 000,00х0,03+830,00х9 466,96/45 671,96х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И. да заплати и 370,00 лева държавна такса (8 000,00х0,04+50,00).

 

[40] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 3 460,00 лева и е бил представляван от адвокат.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 36 205,00 лева при предявен размер от 45 671,96 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на ответника 2 742,81 лева разноски по делото.

 

Съдия: