ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…
21.02.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в закрито
заседание на 21.02.2020г. в състав:
Районен
съдия: ДЕНИЦА СЛАВОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20031/2019г.
по описа на ВРС, взе предвид следното:
Производството е образувано по
иска на „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление ***, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище
и адрес на управление *** с правно основание чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 386.16лв.,
представляваща цедирано вземане с предмет имуществена
вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото възнаграждение на лицето Петър
Красимиров Машев, с ЕГН ********** – вноска месец
декември 2014г., причинена в резултат от неправомерно поведение на
служител/и на ответника – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в
продължаване на принудителното изпълнение по и.д.№637/2011г. при ЧСИ Румяна
Тодорова, рег.№717, по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав,
въпреки знанието за липса на качеството поръчител на Петър Красимиров Машев, с ЕГН **********
по Договор за кредит от 13.08.2007г., въз основа на който са издадени
ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав и е предприето
принудителното изпълнение.
С решение от 23.12.2019г. по
в.г.д. № 1848/2019г. на ВОС, влязло в законна сила, Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Т. М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със
седалище и адрес на управление *** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК202317122 със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 386.16лв.,
представляваща цедирано вземане с предмет имуществена
вреда, изразяваща се в удръжка от трудовото възнаграждение на лицето Петър
Красимиров Машев, с ЕГН ********** – вноска месец април
2014г., причинена в резултат от неправомерно поведение на служител/и на
ответника – злоупотреба с процесуално право, изразяваща се в продължаване на
принудителното изпълнение по и.д.№637/2011г. при ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717,
по издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1533/2011г. на ВРС, ХХV състав, въпреки знанието за
липса на качеството поръчител на Петър Красимиров Машев,
с ЕГН ********** по Договор за кредит от
13.08.2007г., въз основа на който са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д.№1533/2011г.
на ВРС, ХХV състав и е предприето принудителното изпълнение.
Съгласно т. 3 от мотивите на ТР 3/2016г.
на ВКС, ОСГТК, „Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен,
производството по последващия частичен иск следва да бъде
прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно
материално право.“
Безспорно настоящия иск се явява
частичен, доколкото е предявена само част от претенцията, произтичаща от едно и
също правно основание - злоупотреба с процесуално право
/твърдените от ищеца факти напълно съвпадат по двете дела/. Разликата в делата
се явява единствено частта от цялото вземане, която се претендира, доколкото
ищецът е избрал път за защита чрез разделянето на цялото вземане на отделни
заплатени от него вноски към съдия изпълнителя въз основа на наложения запор в
изпълнителното производство за вземането. Доколкото вече е налице произнасяне
на съда с влязло в сила решение по отношение на основанието за цялото вземане,
с което е отречена дължимостта на вземането, то последващи процеси за другите части от вземането се явяват
недопустими. Налице е сила на пресъдено нещо по
отношение на правопораждащия фактически състав, т.е. е
отречено цялото вземане. Поради това съдът е недопустимо да пререшава спора
между страните, преразглеждайки отново основанието на вземането. С оглед на
това предявеният в настоящото производство иск се явява недопустим и
производството по същия следва да бъде прекратено.
На основания чл. 81 от ГПК и чл.
78 ал. 4 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъдят и
разноските за производството, като съдът намира за основателно искането му в
отговора на ИМ да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв., на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20031/2019г. по описа
на ВРС, XVIII състав, на
основание чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.М. Комерс“ ЕООД, ЕИК148060143 със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78 ал. 4 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: