Решение по дело №561/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 121 и сл. от Закона за държавния служител /ЗДСл/, вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано по жалба от Д. К. Г. с [ЕГН] против Заповед № 7 – L от 22.02.2024 г., издадена от кмета на район "Приморски" на Община Варна, с която е прекратено служебното правоотношение на оспорващия.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че не е налице взаимно съгласие на страните по служебното правоотношение за прекратяването му, поради липса на валидно изразена воля от ответника да приеме отправеното към него предложение на оспорващия за прекратяване на служебното правоотношение. Сочи се, че не са налице кумулативно всички предпоставки за издаване на заповед по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, в която разпоредба подробно са описани задълженията и поредността на действията, които трябва да извърши всяка от двете страни в служебното правоотношение. Излага се, че след подаване на заявлението до органа по назначаването оспорващият не е уведомен по надлежен ред нито в 10-дневния срок, указан в чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, нито до момента на подаване на жалбата, дали предложението му е прието или не, което следва да се приравни на неприемане на заявлението и липса на съвпадение на волите на двете страни в служебното правоотношение. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощник, поддържа жалбата, като отправя искане същата да бъде уважена в цялост. Претендират се и разноски.

Ответникът – Кметът на район Приморски при Община Варна, депозира писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Твърди , че между кмета на Район „Приморски“ и служителя са проведени многократни разговори, в които двамата са постигнали съгласие за прекратяване служебното правоотношение на оспорващия, по взаимно съгласие. Във връзка с последното, от Г. е депозирано заявление пред органа по назначаване в същия смисъл, като още в същия ден от кмета е поставена резолюция „Да“. С последното е изпълнено условието за изразяване на отношение по отправеното до него предложение и същото следва да се счита за прието. Не оспорва факта, че служителят не е уведомен за поставената върху заявлението резолюция. Поддържа , че с оглед проведените разговори и постигнатото съгласие, оспорващия следва да се счита за уведомен за становището на органа. Твърди още, че в деня на депозиране на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение от служителя е подадена и молба за ползване на полагащия му се платен годишен отпуск, считано от следващия работен ден след подаване на заявлението до 19.02.2024 г., т.е. до датата, на която желае служебното правоотношение да се прекрати. Тази молба е удовлетворена едновременно със заявлението по чл. 103, ал.1, т. 1 от ЗДСл.

Оспорената заповед е издадена от М. Б., временно изпълняващ длъжността кмет на район „Приморски“, с оглед прекратяване правомощията на Н. Ж. като кмет на същия район, съгласно прието от Общинската избирателна комисия (ОИК) – Варна Решение № 293/ 29.01.2024 г. и назначаването на Б. да изпълнява тези функции с решение на общинския парламент – Решение № 76-9 по Протокол № 6 от заседание на Общ. съвет – Варна от 21.02.2024 година.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощници, оспорва жалбата, поддържа депозираното писмено становище. Отправя искане за за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните в производството не е спорно, че Д. К. Г. е назначен като държавен служител в общинската администрация на Район Приморски, Община Варна на длъжност „старши инспектор контрол строителство“.

На 19.01.2024 г. от оспорващия е депозирано заявление рег. № УЧРАУ24000048ПР, адресирано до Н. Ж. – кмет на район „Приморски“, Община Варна, обективиращо искане за освобождаване от заеманата длъжност, по взаимно съгласие. В самото заявление е посочено, че желанието на служителя е служебното му правоотношение да се счита за прекратено от 19.02.2024 година. Върху заявлението на Г. е поставена резолюция „Да“ от същата дата – 19.01.2024 год.

Със Заповед № 7 – L от 22.02.2024 г., издадена от М. Б. - временно изпълняващ длъжността кмет на район „Приморски“ е прекратено служебното правоотношение с Д. К. Г.- държавен служител в общинската администрация на район „Приморски“, Община Варна на длъжност „старши инспектор контрол строителство“.

Видно от мотивите на заповедта, посочено е че същата е издадена на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Разпоредено е на служителя да се изплати полагащото му се обезщетение за неизползван отпуск.

Заповедта е съобщена на адресата на 07.03.2024 г., видно от отбелязването върху акта.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите С. Д. А. и А. А. А..

От показанията на свидетелката А. се установява следното: лицето работи в район „Приморски“ като секретар на кмета. В обхвата на трудовите функции на лицето попада и задължението за входиране на всякаква кореспонденция и заявления, по разпореждане на кмета. На 19.01.2024 г., в края на работния ден, около 17:00 ч., въз основа на изрично искане от кмета, свидетелката входира заявление от Д. Г., подадено и също лично от кмета. Подаването на заявлението е предшествано от няколкото лични разговора между Г. и кмета Н. Ж.. Повикан служител от „Човешки ресурси“ (А.) и обработка на заявлението (входиране, поставяне на номер и сканиране), в присъствие на свидетелката, г- н Г. и г- н А., от кмета е поставена резолюция на заявлението, а последното е предадено на А. от ЧР. От страна на свидетелката е възприет единствено факта на поставяне на резолюцията, но не и нейното съдържание.

От показанията на А. А. се установява следното: на 19.01.2024 г., около 17:00 – 17:30 ч., се явил в кабинета на кмета, в който са се намирали кмета, неговата секретарка и г- н Г.. В присъствие на свидетеля от страна на кмета е поставена резолюция „да“, че е съгласен с волеизявлението на служителя. Подаването на това заявление е предшествано от няколко разговора между кмета и г- н Г..

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице – адресат на оспорения акт, в нормативно предвидения 14- дневен срок, при наличие на правен интерес, поради което се налага извод за процесуална допустимост на същата.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА - временно изпълняващ длъжността кмет на район Приморски към Община Варна, съгласно Решение № 76-9 по Протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Варна от 21.02.2024 год.

В съответствие с правилото на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, в т. ч. правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

В случая служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Визираната хипотеза регламентира прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие на страните от органа по назначаването и държавния служител, което да е изразено писмено. С нормата е въведено задължение за страната, до която е отправено предложението, да вземе отношение по него и да уведоми другата страна, в десетдневен срок от получаването му, а ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. Осъществяването на двете изисквания - приемане на предложението и уведомяване за това предложителя, следва да е налице в кумулативно единство. Касае се за императивна права норма, поради за страните не е налице възможност за отклонение от въведените изисквания. Издаването на заповед за прекратяване на служебното правоотношение не може да замести императивното правило за уведомяване като елемент от фактическия състав по см. на чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл (така Решение № 4164 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1238/2022 г., V о., Решение № 14943 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2020 г., V о., Решение № 14733 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2020 г., V о., Решение № 1656 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2019 г., V о., Решение № 4986 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2019 г., V о. и др.).

В конкретния случай, при депозирано на 19.01.2024 г. заявление за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, десетдневният срок за уведомяване на служителя, изчислен съгласно правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, е изтекъл на 29.01.2024 г. В рамките на в този срок и преди да издаде оспорената заповед от страна кмета на район „Приморски“ не са предприети постъпки за уведомяване на служителя за приемане на предложението и за датата, считано от която правоотношението ще се счита за прекратено.

Съдът не споделя възражението на ответника, че с поставяне на резолюция „Да“ върху заявлението на служителя от 19.01.2024 г., е изпълнено условието за изразяване на становище от страна на органа, за което служителя да е надлежно уведомен. По делото не са ангажирани надлежни писмени, а и гласни доказателства, че служителя е узнал съдържанието на поставената резолюция, в предвидения за това срок. Този извод не се разколебава и от ангажираните гласни доказателства, кредитирани от съдебния състав, в частта, в която отразяват преките и непосредствени впечатления на лицата, които ги депозират, но не и относно техните съждения и предположения. Така, от показанията на г- жа А. се установяват факта на проведени разговори между Г. и кмета, депозиране на заявлението за прекратяване на правоотношението и неговото резолиране от кмета, без конкретика относно текста на резолюцията. От изнесените от св. А. данни безспорно се установява факта на депозиране на заявлението от служителя, резолирането му с "Да" от последния и предаването му за обработка на А.. Същевременно, показанията и на двамата свидетели не съдържат информация, относно съдържанието на проведените разговори между служителя и кмета, но най – вече относно релевантните факти, касаещи уведомяване на служителя за положителния отговор по заявлението и момента, считано от който правоотношението ще се счита за прекратено. В тази връзка, изнесените от свидетеля А. данни за подобно уведомяване на Г. при проведените разговори с кмета, не следва да се кредитират, до колкото същите не са възприети непосредствено от лицето и почиват на предположения.

При това положение налага се извод, че фактическият състав на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл не е осъществен - липсва уведомяване на служителя, като елемент от същия от този фактически състав. Към момента на издаване на оспорената заповед липсва взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение за прекратяване, при което не са налице основния по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за издаване на оспорената заповед.

Гореизложеното обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон и същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените за водене на производството разноски, чийто размер възлиза на 1010 лева.

Воден от горното на основание чл. 172, ал. 2 предложение второ от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 7 – L от 22.02.2024 г., издадена от кмета на район "Приморски" на Община Варна, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение на Д. К. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д. К. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 1010.00 (хиляда и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено.