№ 58
гр. Благоевград, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20201200900151 по описа за 2020 година
Делото е образувано по ИМ на „С...“ О.( в н.) против „О. Т.“ Е. за
заплащане на суми по договори за наем и е с правно основание чл. 232, ал.2
от ЗЗД, вр. с чл. 228 от ЗЗД. Заявена е и претенция за мораторна лихва с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба от „С...“ О. (в н.), че с решение по т.д. №
6525/2016 г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на
дружеството и същото е обявено в несъстоятелност, както и че са прекратени
правомощията на органите му.
Сочи, че на 16.02.2016 г. между него - в качеството на наемодател, и
ответното дружество - в качеството на наемател, е подписан договор за наем
на МПС за срок от пет години с месечна наемна цена по 3 000 лева без ДДС за
три превозни средства, а именно: товарен автомобил „И. С.“, с рег № *, с
идент. № *, цвят бял; „И. С.“, с рег. № *, с идент. № *; цвят бял; влекач м.
„С.“ *, с рег. № *, с идент. № *, цвят бял. С Анекс № 1 от 27.05.20156 г. към
същия договор е добавено и ремарке с рег. № * и цвят на превозното средство
– черен, като наемната цена е увеличена с 300 лева без ДДС. Сочи се, че за
периода от м. 02. 2016г. до м. 07. 2018г. вкл., са издадени 9 бр. фактури на
обща стойност 103 737,96 лева, за месечните задължения по договора за наем
1
от 16.02.2016 г. Ищецът твърди, че по горния договор и анекс не е имало
плащания към наемодателя, както и че наемът не е постъпвал по особената
сметка на дружеството от датата на разкриването й – 15.07.2019 г.
Сочи, че до наемателя е изпратено писмо с изх. № СНД-143/ 10.03.2020
г., с което е поканен да изплати дължимите наемни вноски по особената
сметка на дружеството. Синдикът твърди, че между несъстоятелното
дружество и ответника е бил сключен договор и за наем на МПС-та от
05.09.2018 г., с който са отдадени под наем на ответното дружество 12
превозни средства, а именно: 1.Товарен автомобил, марка: И. С.; Peг. номер:
*, Идент. номер на превозното средство: *; 2.Товарен автомобил; Марка: И.
С.; Peг. номер: *; Идентификационен номер на превозното средство: *;
3.Влекач; Марка: С. *; Регистрационен номер: * Идент. номер на превозното
средство: *; 4.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер: *;
Идентификационен номер на превозното средство *; 5.Товарен автомобил;
Марка: И. С.; Регистрационен номер: *; Идентификационен номер на
превозното средство:*; 6.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен
номер: *; Идентификационен номер на превозното средство: *;
7.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер: *; Идентификационен
номер на превозното средство: *; 8.Товарен автомобил; Марка: И. С.;
Регистрационен номер: *; Идентиф. номер на превозното средство: *;
9.Влекач; Марка: С. *; Регистрационен номер: *; Идентификационен номер на
превозното средство: *.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер:
*; Идентификационен номер на превозното средство: *; 11.Полуремарке М.
Б.; Регистрационен номер: *; Идентификационен номер на превозното
средство: * 12.Полуремарке Л.; Марка: Л. *; Регистрационен номер: *;
Идентификационен номер на превозното средство: * за месечна наемна цена 1
800 лв. с ДДС, платима до 5-то число на съответния месец и със срок на
договора 5 години. Твърди се, че и по този договор не са постъпвали
плащания, а наемодателят е издал фактури с номера съответно: №
**********/31.08.2019г., № **********/31.08.2019г., № 00000013/
30.09.2020г., № 00000017/31.10.2019г., № 00000019/11.11.2019, №
00000021/05.12.2019г., № 00000024/08.01.2020г., № 00000026/07.02.2020, №
00000030/06.03.2020г. и № 00000035/07.04.2020 г.
Ищецът сочи, че е изпратил писмо с изх. № СНД-185/26.08.2020г. до
2
управителя на ответното дружество, получено от него на 27.08.2020 г. на ел.
адрес и на 11.09.2020 г. по пощата, с което е развалил договора за наем и е
поискал връщане на МПС-та, предмет на същия.
Твърди се още, че с фактура № 1647/31.08.2019 г. е калкулирано
задължение от 6 900 лева за наем на МПС, съгласно договор за периода от
05.09.2018 г. до 31.12.2018 г. , а с фактура № 1648/31.08.2019 г., на стойност
14 700 лева с ДДС са фактурирани задължения за наем на МПС за периода от
01.01.2019 г. до 31.08.2019 г. Посочено е, че същите са подписани от
управителя на ищцовото дружество, който е с прекратени правомощия.
В допълнителната искова молба /ДИМ/ е изложено възражение, че
прихващанията с други задължения на ищцовото дружество с плащания,
направени от ответното са недействителни, с оглед обявената начална датата
на неплатежоспособност на ищцовото дружество, както и че няма
съгласие[1]одобрение от страна на длъжника за извършване на тези
прихващания от „О. Т.“ Е.. Твърди се, че ответното дружество не е кредитор
на ищцовото.
В срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в който
заявява, че на основание на клауза в договора за наем и по нареждане на „С...“
О. (в н.) е извършвал плащания на разходи на ищцовото дружество, по
изброени фактури в отговора, на обща стойност 51 616, 15 лв., в резултат на
което е надвнесъл сума по задълженията си по договора за наем от 27 078,19
лева. Твърди, че договора за наем от 16.02.2016 г. е прекратен още през
същата година и до откриване на производството по несъстоятелност
ищцовото дружество не е имало претенции по този договор, тъй като
отношенията им са били уредени.
Сочи, че издадената фактура с № 1300 от 05.07.2018 г. от „С...“ О. (в н.)
за наем за периода от м. 10. 2016г. до м.07. 2018г. е некоректна, поради което
е издадено кредитно известие от същото дружество от 27.08.2018 г. към
горната фактура, с което тя е била сторнирана.
Сочи, че по договора за наем на МПС от 05.09.2018г. са издадени
фактури за задължения за наем в общ размер от 44 700 лева, които са
плащани от „С...“ О. /н/за покриване на техни задължения към други
юридически лица. С тези плащания ответното дружество счита, че е
3
изплатило всичките си задължения за наем по договор от 05.09.2018 г., както
и че „С...“ О. все още има задължения към него в размер на 4 178,62 лева, с
източник надвнесени суми.
В отговора на ДИМ ответното дружество е направило възражения за
погасителна давност по отношение на задълженията за главница по
издадените фактури за периода от 29.02.2016 г. до 30.09.2016 г., както и за
задълженията за мораторна лихва по тези плащания, а относно претенцията
по договора от 05.09.2018 г. заявява, че този договор е сключени преди
откриване на производството по несъстоятелност на ищеца и в продължение
на година синдикът не е предприел никакви действия, с които да иска
събиране на задължения от ответното дружество, поради което последното
намира че синдикът с конклудентни действия е потвърдил изпълнението на
задължението по договора за наем. Възраженията на ответника са с правно
основание чл. 63 от ЗЗД във вр. с чл. 75 от ЗЗД и чл. 111, б“в“, предл. 1 и
предл. 2 от ЗЗД.
Към доказателствения материал са приобщени писмени доказателства и
заключението на съдебно – счетоводна експертиза.
Окръжният съд, след като направи анализ на доказателствата по
отделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
„С...“ О. и „О. Т.“О. са сключили на 16.02.2016 г. договор за наем на
МПС за срок от пет години с месечна наемна цена по 3 000 лева без ДДС,
съответно 3 600лв. с ДДС за три превозни средства, а именно: товарен
автомобил „И. С.“, с рег № *, с идент. № *, цвят бял; товарен автомобил „И.
С.“, с рег. № *, с идент. № *, цвят бял; влекач м. „С.“ *, с рег. № *, с идент. №
*, цвят бял. По силата на същия наемодателя има задължение да предаде
превозните средства в момента на сключване на договора, а наемателят да
заплаща наемната цена по банков път, ежемесечно до 5 число на следващия
месец, за което наемодателят му издава фактура. Страните са се договорили в
чл. 6 от договора, че наемателят ще организира и извърши пълен технически
преглед и пълно техническо обслужване на превозните средства, включващо
най – малко проверка на техническото състояние на всеки автомобил,
оборудване с нови гуми, смяна на масла, филтри и други консумативи,
сключване за всеки от автомобилите на застраховки „Каско“ и „ГО“ и
4
заплащане на съответните годишни винетни такси. Съгласно чл. 6, ал.2 от
договора посочените разходи първоначално ще бъдат заплатени от наемателя,
но ще бъдат за сметка на наемодателя и ще бъда приспадани ежемесечно от
месечната наемна цена. Уговорили са страните, че за доказване на тези
разходи следва да има разходно – оправдателни документи, като фактури и
фискални бонове. Страните са приели в чл. 6, ал.3 от договора, че до
изчерпване на сумата по ал.2 наемателят може да прихваща към наемодателя
задължението си за плащане на месечния наем. Уредили са това, че всички
останали разходи, свързани с нормалното ползване, текуща подръжка и др. на
превозните средства ще са за сметка на наемателя.
Видно е от представените протоколи за предаване и приемане на
автомобилите от 16.02.2016г., че те са предадени от наемодателя „С...“ О. на
наемателя „О. – Т.“ Е., поради което наемното правоотношение е учредено.
С Анекс № 1 от 27.05.2016 г. към същия договор е добавено и ремарке с
рег. № * и цвят на превозното средство – черен, като наемната цена е
увеличена с 300 лева без ДДС или 360 лв. с ДДС.
Установява се от писмо с изх. №М-069/09.06.2016г. от управителя на
ищеца до управителя на ответника, че първият е отправил едностранно
месечно предизвестие за прекратяване на договора на основание чл. 11, ал.2
от него. Видно е от товарителницата за доставена пратка от куриерска фирма,
че писмото е получено по седалището на ответното дружество на 10.06.2016г.
В отговор на горното, управителят на „О. – Т.“ Е. И. Т. е изпратил на
управителя на „С...“ О. П. П. писмо с изх. №02/15.06.2016г., с което го е
уведомил, че не е съгласен с отправеното предизвестие.
В нова кореспонденция, материализирана в писмо с изх. №М-
103/03.10.2016г. управителят на ищеца П. П. е уведомил ответника, че във
връзка с насрочен за 11.10.2016г. опис и оценка от ЧСИ, следва превозните
средства, предмет на наемното правоотношение да бъдат предоставени на
посочен адрес.
„С...“ О. и „О. Т.“Е. са подписали на 05.09.2018г. нов договор за наем на
моторни превозни средства общо 12 броя товарни автомобили,
полуремаркета и влекачи. По силата на същия първото дружество, като
наемодател е приело да предаде в деня на подписването му за временно и
5
възмездно ползане превозните средства, за което наемателят „О. Т.“Е. е
приело да заплаща месечна наемна цена от 1 500лв. на месец без ДДС или
1 800лв. с ДДС. Повторени са всички клаузи от първия договор за наем между
същите търговци, включително и тези на чл. 6.
За претендираните суми за месечен наем по договорите, ищецът е
издавал фактури, а ответникът е издавал или се е снабдявал с фактури за
извършени от него плащания, свързани с обслужването на превозните
средства, които счетоводни документи са приети като писмени доказателства
и анализирани от вещото лице изпълнило съдебно – счетоводната експертиза,
с оглед специалните му знания в тази област. Съдът няма такива специални
знания, поради което не следва да ги подлага на анализ, а да ги обсъди в
контекста на изготвеното заключение от вещото лице счетоводител.
Видно е от справка в ТР по партидата на „С...“ О., че с решение № 553
от 07.03.2019г. по дело №3864/2018г. на САС, вписано на 12.03.2019г., че е
открито производствопо несъстоятелност на същото на основание чл. 630,
ал.1 от ТЗ. С решение №2344 от 27.12.2019г. по дело №6525/2016г. на СГС
дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на
органите му, но същото е било отменено с решение №12242 по дело
№628/2020г. на САС. Липсват данни да са постановявани други решения в
това производство. Вписаният в ТР синдик на дружеството е А. И. Т..
По поставените към вещото лице задачи е приета експертиза от в.л.
С.Т., което заключава, че по договор за наем от 10.02.2016г. и Анекса към
него, дължимата сума (преди приспадане на извършените
плащания/прихващания) по чл. 6 от него е в размер на 25 795,99 лева (за
периода от 16.02.2016г. до 10.09.2016г.).
Видно е Справка №06 от заключението, че извършените плащания от
наемателя по чл. 6, ал.1 от договора за 2016г. са общо в размер на 43 516,
81лв., която сума значително надвишава негово задължение към наемодателя
за наем на превозните средства.
По Договор за наем от 05.09.2018г. дължимата сума (преди приспадане
на извършените плащания/прихващания) по чл.6 от него е в размер на 50 100
лева (за периода от 05.09.2018г. до 31.12.2018г., но иска е до 03.09.2020г.).
6
Гореизложеното е представено в табличен вид в Справка №16 за
дължими суми по отделните месеци.
Експертът сочи, че възникналите вземания на „О. Т.” Е. от „С...” О. през
2016г. са в размер на 51 244,81 лева, които са с произход, както следва:
плащания от „О. Т.“ Е. по нареждане на „С...“ О. - за 43 516,81 лева и вземане
по фактура за превоз на бутилки с газ за 7 728,00 лева. Последната сума
обаче, не е плащане за обслужване на превозните средства по чл. 6, ал.1 от
договора, поради което не следва да се зачита.
Вещото лице е установило, че възникналите вземания на „О. Т.” Е. от
„С...” О. за цялата 2018г. са в размер на 8 596,16 лева, които са с произход
плащания от „О. Т.“ Е. по нареждане на „С...“ О.. По договора "О. Т.” Е.
дължи на „С...” О. наем за 2018 година в размер 6 900 лева, считано от датата
на сключване на наемния договор 05.09.2018г. до 31.12.2018г. Предвид това
съдът счита, че и плащанията по чл. 6, ал.1 от договора следва да се
приспадат от дължимия наем, ако са направени за този период. За него, видно
от справка №09 от заключението, са извършени плащания към
застрахователни дружества, които са плащания по смисъла на чл.6, ал.1 от
договора в общ размер от 5 979, 92лв.
Съдът не възприема заключението на вещото лице, че след
извършеното прихващане, към 31.12.2018г "О. Т.” Е. има вземане от „С...“ О.
за сумата от 27 144,98 лева, защото тази сума е получена от разликата между
34 044,98лв. и 6 900лв. Сумата от 34 044, 98лв. е сбора на 25 448, 82 лв.
(остатък от сума за приспадане от прекратения договор за наем от
16.02.2016г.) и сумата от 8 596, 16лв. за плащания за цялата 2018г., направени
от „О. Т.“ Е. по нареждане на ищеца, а не само такива по чл. 6, ал.1 от
договора от 05.09.2018г. Приспадането със задължения по предходен договор
между страните и със задължения преди датата на сключване на втория
договор за наем, противоречи на клаузите на чл. 6, ал.1 – ал. 3 от договора от
2018г., в които изрично са посочени с какви плащания може да се прихващат
дължимите суми за наем от ответното дружество. Ето защо настоящият
състав счита, че следва да приспадне от дължимия наем за 2018г. само
разходите, направени от ответника в размер на 5 979, 92лв., защото са за
дейности по чл. 6, ал.1 от обсъждания договор и са за месеците от септември
7
до декември 2018г. Поради това следва, че е останал неизплатен остатък от
задължението за наем в размер на 920, 08лв.
Според вещото лице Т. възникналите вземания на „О. Т.” Е. от „С...” О.
през 2019г. са в размер на 33 946,63 лева, които са с произход: плащания от
„О. Т.“ Е. по нареждане на „С...“ О. - за 18 004, 83 лева и за извършени
продажби на стоки/услуги през 2019г. от ищеца на ответника за 15 941,80
лева. Последната сума обаче, решаващият състав счита, че не следва да бъде
съобразявана, тъй като това не е плащане по чл. 6, ал.1 от договора от
05.09.2018г.
”О. Т.” Е. дължи на „С...” О. за наем за 2019 г. сумата от 21 600 лева,
като на 17.10.2019г. е извършено плащане на наем от 3 000 лева. Останала е
дължима сума за наем от 18 600 лева. От нея като се приспаднат плащанията
по чл. 6, ал.1 от договора, които са в размер на 17 918,73лв. по данните в
Справка №11 от експертизата, поради което е останал непогасен остатък от
наема за 2019г. в размер на 681, 27лв.
За 2020г. вещото лице е изчислило, че „О. Т.“ Е. дължи на „С...” О. за
наем за цялата година сумата от 21 600лв. Претенцията на ищеца, обаче е до
03.09.2020г., което означава, че дължимия наем от 01.01.2020г. до
03.09.2020г. по договора от 05.09.2018г. е 14 580лв. Вещото лице е
установило, че плащанията, направени от „О. Т.“ Е. по нареждане на „С...“ О.
през 2020г., които са към застрахователни дружества са в размер на 2 795,
60лв. Тази сума обаче не следва да се приспада по реда на чл. 6, ал. 1 от
договора, защото са разходи по чл. 6, ал.5 от договора и те са за сметка на
наемателя.
Въз основа на изложеното се налага извод, че дължимият наем за
периода 05.09.2018г. – 03.09.2020г. е 16 181, 35лв.
Експертът установява, че в счетоводствата на „С...” О. и на „О. Т.” Е. са
отразени дължимите наемни вноски по Договорите за наем от 10.02.2016г и
от 05.09.2018г., като и в двете счетоводства не са отразени дължимите вноски
по Анекс от 27.05.2016г. към Договор от 10.02.2016г.
Сочи също, че всички описани в исковата молба фактури са включени в
дневниците за покупки на „О. Т.” Е. и в дневниците за продажби на „С...” О..
8
Въз основа на установените факти, Благоевградският окръжен съд
прима следните правни изводи :
По иска с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 228 от ЗЗД
относно Договора за наем на моторни превозни средства от 16.02.2016г.:
Основното задължение на наемодателя по договор за наем на вещ е да
предостави държането й на наемателя за срока уговорен в договора, а
основното задължение на наемателя е да я ползва по предназначението й и да
плати уговорената цена за ползването. Установи се категорично в делото, че
моторните превозни средства предмет на договора за наем от 16.02.2016г. са
били предадени в деня на подписването му от ищеца на ответника. По този
начин първият е изпълнил своето задължение в правоотношението. От същата
дата е възникнало насрещното задължение на наемателя да заплаща
месечната наемна цена. Страните са се договори за начин на плащане на
наемната цена първоначално чрез покриване(плащане) на разходите, свързани
с пълен технически преглед и пълно техническо обслужване на МПС,
включващо проверка на техническото им състояние, оборудване с нови гуми,
смяна на масла, филтри и всички други необходими консумативи, заплащане
на съответните годишни винетни такси и сключване на застраховки „Каско“ и
„ГО“ за автомобилите. Както се установи от писмените доказателства и от
изводите на съдебно – счетоводната експертиза, „О. Т.“ Е. е заплатило
разходи за прегледа, обслужването и застраховането на МПС, предмет на
договора, които възлизат общо на 43 516, 81лв., която сума значително
надвишава негово задължение към наемодателя за наем на превозните
средства.
Следва да се съобрази, че договорът е бил прекратен преди изтичането
на срока му, което е станало с едностранно изявление от управителя на
наемодателя отправено до наемателя, на основание чл.11, ал.2 от договора.
Според тази клауза всяка от страните може да го прекрати преди изтичане на
срока с тримесечно писмено предизвестие до другата страна. В казуса такова
е отправено от „С...“ О. и е достигнало да „О. Т.“ Е. на 10.06.2016г., поради
което следва, че договорът е бил прекратен считано от 10.09.2016г. Поради
това настоящият състав счита, че ответното дружество няма задължения като
наемател на МПС за плащане на месечна наемна цена след 10.09.2016г. и
исковете на ищеца за наемни вноски след тази дата, а именно до 31.07.2018г.
9
е неоснователен. Наемното правоотношение между страните е прекратено на
10.09.2016г. и след тази дата те не си дължат престации, както по основния
договор, така и по анекса към него. Обстоятелството дали вещите предмет на
наемния договор са останали в държане на наемателя са от значение за друг
гражданско правен спор, а не за настоящия.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен.
За претендираните вземания за наем, ищецът иска присъждане и на
мораторна лихва. Този иск е акцесорен и основателността му е обусловена от
основателността на главния иск за вземанията за наем. След като той е
неоснователен, поради направено плащане по договора от наемателя,
неоснователен е и искът за лихвата за забава на изпълнението. Същият следва
да бъде отхвърлен изцяло.
„О. Т.“ Е. е направило в отговора на допълнителната искова молба
възражение за погасяване по давност на горните вземания, поради
прилагането за тях на кратката три годишна такава по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.
Настоящият състав счита, че това възражение е следвало да бъде направено с
отговора на ИМ, защото съгласно чл. 370 от ГПК, ако ответникът в
производството не направи възраженията си с отговора на ИМ той губи
възможността да ги направи по – късно. Заедно с това чл. 373 от ГПК
регламентира, че в отговора на ДИМ ответникът следва да отговори на нея, а
в казуса възраженията за изтекла погасителна давност касаят фактическите
твърдения и иС. по ИМ, а не по ДИМ. Ето защо възраженията са
преклудирани.
По иска с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД относно Договора за
наем на моторни превозни средства от 05.09.2018г.:
Този договор за наем е за 12 броя моторони превозни средства,
подробно индивидуализирани във фактическата обстановка и не е спорно
между страните, че ищецът е предал на ответника държането върху тях,
поради което последният като наемател е ползвал същите, считано от
05.09.2018г. и до предявяване на настоящия иск. Следва да се отбележи, че
към момента на сключване на настоящия договор не е било открито
производство по несъстоятелност на „С...“ О., поради което не е било
10
необходимо предварително съгласие на синдика по смисъла на чл. 635, ал.1 от
ТЗ.
Предвид действителността на процесния договор и изпълнението на
основното задължение по договора от наемодателя, за ответното дружество е
възникнало задължението да заплаща месечните наемни вноски. Следва да
бъдат повторени вече изложените мотиви, че страните са се съгласили
плащане на наемната цена да се извърши чрез покриване(плащене) на
първоначалните разходи, свързани с пълен технически преглед и пълно
техническо обслужване на МПС, включващо проверка на техническото им
състояние, оборудване с нови гуми, смяна на масла, филтри и всички други
необходими консумативи, заплащане на съответните годишни винетни такси
и сключване на застраховки „Каско“ и „ГО“ за автомобилите. Както се
установи от писмените доказателства и от изводите на съдебно –
счетоводната експертиза, „О. Т.“ Е. е заплатило разходи за прегледа,
обслужването и застраховането на МПС, предмет на договора, които възлизат
по години както следва : за 2018г. в общ размер от 5 979, 92лв.; за 2019г. в
общ размер от 17 918,73лв., а за 2020г. плащанията са по чл. 6, ал.5 от
договора, т.е. те са за сметка на наемателя.
За яснота на изложението следва да се посочи, че съдът счита
уговорките в чл. 6, ал.1, ал.2 и ал.3 от договора са такива сочещи начина на
плащане от наемателя в полза на наемодателя, а не уговорки за прихващане
на насрещни задължения. Поради това, за да се зачетаа извършените
плащания чрез покриване на разноски за наемните вещи, съгласно изричните
клаузи в договора, не е необходимо наемателя да отправя изявление за
прихващане до синдика на несъстоятелния наемодател след откриването на
производството по несъстоятелност – 12.03.2019г. Уговореният начин на
погасяване на задълженията за наем в чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от договора,
според съда олицетворява института на даването вместо изпълнение. При
него се престира нещо(плащане на разходи за наетите МПС) различно от
дължимото(месечни наемни вноски), но със съгласието на двете страни по
договора и изрично регламентирано в него.
Ето защо въз основа на данните от съдебно – счетоводната експертиза и
след съобразяване с клаузите на договора, който има силата на закон между
11
страните, следва, че дължимият непогасен чрез даване вместо изпълнение или
чрез плащане наем за исковия период е общо в размер на 16 181, 35лв.
Искът следва да бъде уважен за тази сума, а над нея до претендирания
размер от 43 200лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За претендираните вземания за наем, ищецът иска присъждане и на
мораторна лихва. Този иск е акцесорен и основателността му е обусловена от
основателността на главния иск за вземанията за наем. В казуса лихвата за
забава на изпълнението не може да бъде присъдена върху всяка месечна
наемна сума от падежа на същата до предявяване на исковете, тъй като
плащането на наемните вноски за 2018г. и за 2019г. е правено чрез даване
вместо изпълнение. Ето защо върху остатъка от непогасения наем за 2018г.,
който е в размер на 920, 08лв. се дължи лихва за забава на изпълнението от
настъпването на падежа на този остатък 01.01.2019г. до депозиране на ИМ в
съда - 03.09.2020г. Изчислена с електронен калкулатор тази лихва възлиза на
156, 40лв.
Върху остатъка от непогасения наем за 2019г., който е в размер на 681,
27лв. се дължи лихва за забава на изпълнението от настъпването на падежа на
този остатък 01.01.2020г. до депозиране на ИМ в съда - 03.09.2020г.
Изчислена с електронен калкулатор тази лихва възлиза на 46, 72лв.
За дължимите наемни вноски за 2020г. , за които е налице пълно
неизпълнение се дължи лихва за забава от падежа на всяка вноска, който е 5
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи наема, до депозиране на
ИМ в съда - 03.09.2020г. Изчислена с електронен калкулатор тази лихва
възлиза на 332лв.
Предвид изложеното претенцията за мораторна лихва върху
непогасените наемните вноски по договора за наем на МПС от 05.09.2018г. е
основателна за сумата от 535, 12лв. като над нея до пълния претендиран
размер от 4 197, 50лв. е неоснователна.
На основание чл. 649, ал.6 във вр. с ал.2 от ТЗ ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на БлОС държавна такса върху
уважената част от исковете общо в размер на 697, 25лв.
На основание чл. 649, ал.6 във вр. с ал.2 от ТЗ ищцовото дружество
12
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на БлОС държавна такса върху
отхвърлената част от исковете общо в размер на 6 557, 57лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С...“ О.(в н.), ЕИК *, със седалище и адрес на
управление в гр. П. *, ж.к. О., Ш..., представлявано от синдика А. И. Т. против
„О. Т.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. П. *, ж.к. О., Ш...,
представлявано от управителя И. Х. Т. за заплащане на наемни вноски за
периода от 16.02.2016г. до 31.07.2018г. в размер на 103 737, 96лв. по Договор
за наем на МПС от 16.02.2016г. и лихва за забава по всяка отделна вноска от
падежа на същата до 03.09.2020г., възлизаща общо в размер на 27 000, 66лв.
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С...“ О.(в н.), ЕИК *, със седалище и адрес на
управление в гр. П. *, ж.к. О., Ш..., представлявано от синдика А. И. Т. против
„О. Т.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. П. *, ж.к. О., Ш...,
представлявано от управителя И. Х. Т. за заплащане на наемни вноски за
периода от 27.05.2016г. до 31.07.2018г. в размер на 1 840лв. по Анекс №1 от
27.05.2016г. и лихва за забава по всяка отделна вноска от падежа на същата до
03.09.2020г., възлизаща общо в размер на 679, 73лв. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „О. Т.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.
П. *, ж.к. О., Ш..., представлявано от управителя И. Х. Т. да заплати на „С...“
О.(в н.), ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. П. *, ж.к. О., Ш...,
представлявано от синдика А. И. Т. сумата от 16 181, 35лв.(шестнадесет
хиляди сто осемдесет и един лева и тридесет и пет ст.), представляваща обща
стойност на неизплатените наемни вноски за периода от 05.09.2018г. до
03.09.2020г. по Договор за наем на МПС от 05.09.2018г. и ОТХВЪРЛЯ иска
над тази сума до предявения размер от 43 200лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „О. Т.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.
П. *, ж.к. О., Ш..., представлявано от управителя И. Х. Т. да заплати на „С...“
О.(в н.), ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр. П. *, ж.к. О., Ш...,
13
представлявано от синдика А. И. Т. сумата от 535, 12лв.(петстотин тридесет и
пет лева и 12 ст.), представляваща лихва за забава, съответно от 01.01.2019г.
до 03.09.2020г. върху главница от 920, 08лв.; от 01.01.2020г. до 03.09.2020г.
върху главница от 681, 27лв. и от падежа на всяка вноска, който е 5 число на
месеца, следващ месеца, за който се дължи наема до депозиране на ИМ в съда
- 03.09.2020г. върху дължимите наемни вноски за 2020г. до 03.09.2020г. и
отхвърля иска над уважения общ размер до претендирания такъв от 4 197,
50лв. и за периодите от 05.09.2018г. до 01.01.2019г. за месечните наемни
вноски за 2019г. и за периодите от падежа на всяка месечна наемна вноски за
2019г. до 01.01.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „С...“ О.(в н.), ЕИК *, със седалище и адрес на управление в
гр. П. *, ж.к. О., Ш..., представлявано от синдика А. И. Т. да заплати по
сметка на БлОС държавна такса върху отхвърлената част от исковете общо в
размер на 6 557, 57лв.
ОСЪЖДА „О. Т.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.
П. *, ж.к. О., Ш..., представлявано от управителя И. Х. Т. да заплати държавна
такса върху уважената част от исковете общо в размер на 697, 25лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14