Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 08.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на девети октомври през две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2497
по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
в обективно съединение искове са с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Ар Груп Про” ЕООД твърди, че по възлагане от ответника „Ен Пи
Си Революшън” ООД, съгласно изпратената на последния оферта № 2034/ 19.10.2012 г., изпълнил възложените му
строително – монтажни работи по монтажа на вентилационна система за обект
магазин за хранителни стоки „Дунавски хали”
Mega
Mall гр.Русе. Сочи, че след завършване на
работата по обекта бил съставен констативен протокол № 1/ 18.12.2012 г., в
който дължимото възнаграждение било определено в размер на 14443, 20 лева и
който ответникът отказал да подпише. Поддържа, че възнаграждението било само
частично заплатено – до размер на 12000 лева с ДДС, платени авансово на
09.11.2012 г. съгласно фактура № **********/ 05.11.2012 г. Поддържа, че
неплатено останало задължението на ответника по фактура № **********/
27.12.2012 г. за остатъка от 2443, 20 лева с ДДС. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати посочената сума. Поради
забавата претендира и мораторна лихва за периода от 27.12.2012 г. до 17.04.2013
г. в размер на 76, 29 лева. Претендира и направените деловодни разноски,
включително в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 1410/ 2013 г. по описа
на РРС.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
„Ен Пи Си Революшън” ООД, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Поддържа, че
изпратената от ищеца оферта не е била приета, поради което между страните не са
възникнали и облигационни отношения, въз основа на които на изпълнителя да се
дължи възнаграждение в претендирания размер. Твърди, че възнаграждението на
последния в действителност било договорено в по – нисък размер - в този по
фактура № **********/ 05.11.2012 г.
и било изцяло заплатено. Поддържа, че възложената работа не е била изпълнена в
обема съгласно представения констативен протокол, респ. че не е била приета от
управителя на ответното дружество, за да възникне за изпълнителя право на
възнаграждение за нея. Сочи, че потвърждението на счетоводното салдо е изготвено
от лице, което не е натоварено да представлява ответното дружество, поради
което не следва да се цени като извънсъдебно признание за дължимостта на
процесната сума. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:
Договорът за
изработка е неформален, поради което писмената форма не е условие за неговата
валидност. Спорният въпрос в случая е свързан с размера на възнаграждението на
изпълнителя, за който страните са постигнали съгласие. Ответникът твърди, че
представената оферта № 2034/ 19.10.2012 г. не е получавана от управителя на
дружеството, за да се приеме, че е формирано съгласие по посочения в нея размер
на възнаграждението от 14461, 92 лева с ДДС. Тези твърдения се опровергават от
събраните по делото доказателства. Ищецът е представил извлечение от банковата
си сметка в „ПроКредит Банк” АД / на л.12/, от което е видно, че на 09.11.2012
г. сметката е заверена със сумата от 12000 лева, която е преведена от страна на
ответното дружество. В основанието на превода е отразено, че плащането
представлява аванс по оферта № 2034/ 19.10.2012 г., с което е погасено и
вземането по фактура № **********/ 05.11.2012 г. Очевидно е, че нареждането за
плащане на посочената сума няма как да е извършено без знанието на управителя
на ответното дружество и отразява негово волеизявление. Щом в това
волеизявление плащането е определено като аванс, то следва, че с него дължимото
на изпълнителя възнаграждение не е изцяло изплатено. От заключението на вещото
лице по техническата експертиза се установява, че възложената работа е
извършена с необходимото качество. Това се установява и от показанията на св.М.Т..
Свидетелят твърди, че след монтажа на вентилационната система тя била тествана
от служители на ответното дружество и е била одобрена от тях без да са
направени някакви забележки. При това положение съдът намира, че работата е
приета от ответника. В закона липсва изискване когато възложителят е юридическо
лице работата да бъде предавана лично и само на представителния орган на същото
/в случая на управителя на ответното дружество/. Самият факт, че монтираната от
ищеца вентилационна система и понастоящем продължава да се експлоатира от
ответника съставлява достатъчно доказателство за това, че работата е била
приета. Абсурдно е да се твърди, че не е било приемано нещо, за което е явно,
че се ползва по предназначение. Дори да се приеме, че посочените от свидетеля
Тончев лица са действали без да имат представителна власт при приемането на
работата, то, както се подчертава и в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение
№ 166 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 636/2011 г., I т. о., ТК, при търговски
спор от решаващо значение за прилагането на чл. 301 от ТЗ
е дали издадената фактура за задължението е осчетоводена от ответника по иска. Това
виждане е възприето и в други решения на ВКС - вж. решение № 30/08.04.2011 г.
по т. д. № 416/2010 г.; решение № 96
от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на I т. о. на ВКС; решение № 42 от 19.04.2010
г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о. на ВКС; решение № 166 от
26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II т. о. и решение № 23 от 07.02.2011
г. по т. д. № 588/2010 г. на II т. о. на ВКС. В случая от
заключението по назначената счетоводна експертиза се установява, че издадената
за остатъка от дължимото възнаграждение фактура №
**********/ 27.12.2012 г., в размер на 2443, 20 лева, е надлежно осчетоводена и
отразена в счетоводните регистри на ответното дружество през месец декември
2012 г. Това задължение е признато извънсъдебно и в потвърждението на салдото
от 18.02.2013 г. / на л.11/. Дори да се приеме, че лицето, изготвило и
подписало потвърждението, не е било натоварено да води счетоводството на
ответника, в случая приложима отново е разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Самият
факт, че изпратеното от ищеца писмо остава в счетоводството на ответното
дружество /при потвърждение се изпраща обратно само факсово копие/ е
достатъчен, за да се приеме, че извършеното потвърждение е следвало да бъде
известно на управителя на това дружество с оглед задължението за редовното
водене на търговските книги - чл.53, ал.1 от ТЗ и чл.141, ал.1 от ТЗ. По
изложените съображения съдът намира, че ответника не е заплатил в пълен размер
уговореното възнаграждение за изпълнената работа, поради което искът за
неплатения остатък в размер на 2443, 20 лева с ДДС следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск и забавата
в плащането, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски, включително тези по обезпечителното производство - т.5 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, в общ размер от 705 лева, за които е представен и
списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, Русенският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ен Пи
Си Революшън” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, ул.”Независимост” № 3, представлявано от
управителя Пламенка Йорданова И., да заплати на „Ар Груп Про” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в същия град, ул.”Борисова” № 49,
представлявано от управителя Милена Тодорова Стефанова, сумата от 2443, 20 лева, представляваща неплатен
остатък от възнаграждението по договор за изработка и монтаж на вентилационна
система по фактура № **********/ 27.12.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2013 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 76,
29 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 27.12.2012 г. до
17.04.2013 г., както и сумата от 705 лева - деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/