О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../………….. 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 14.08.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
Мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 1336 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на В.Л.С. срещу решение № 1266 от
27.03.2019 г., постановено по гражданско дело № 9827 по описа за 2018 г. на
деветнадесети състав на Районен съд – Варна, с което е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето ., на майката К. Й.П.,
определено е местоживеене на детето при майката; определен е режим на лични
отношения между В.Л. А. с
детето ., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10
часа до 17 часа без преспиване, а след навършване на 10 годишна възраст- всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 18 часа с преспиване; както
и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск,
разпределени по 10 дни през м. юли и м. август ; през коледната ваканция всяка
четна година от 10 ч. на 23 декември до 17 часа на 28 декември, а през нечетна
година – от 10ч. на 29 декември до 17 ч. на 03 януари; през великденските
празници всяка четна година от 10 ч. в събота до 18 часа в понеделник; В.С. е
осъден да заплаща в полза на детето Николай издръжка в размер на 350лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2018г. и
издръжка за минало време за периода 10.08.2017г. – 10.08.208г. в размер на
2700лв. Въззивникът счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като моли същото да бъде отменено
и да се постанови ново от въззивната инстанция, с което упражняването на
родителските права по отношение на детето Н. да се предостави на бащата, като се
определи и местоживеене на детето при него; на майката да се определи режим на
лични отношения с детето и същата бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на
детето. В условие на евентуалност моли да се измени режима на лични контакти на
бащата с детето Н.,
като се отхвърли и иска за издръжка за минало време, а издръжката за в бъдеще
се определи в минимален размер.
Във
въззивната жалба се излага, че по делото е безспорно установено, че майката и
детето живеят в жилище, състоящо се от стая и кухня и детето не разполага със
собствено стая и пространство, в което да се развива правилно и самостоятелно.
На този етап между детето и майката не е настъпило отделяне, което представлява
предпоставка за поява на редица психологически проблеми на детето. Твърди също,
че от страна на майката е налице отчуждаващо поведение и въвлича детето в
проблемите и отношенията между родителите. Въззивника
счита за неправилни и необосновани изводите на първоинстационния
съд, че между детето и майката има силна емоционална връзка и майката същата
притежава необходимите радителски и възпитателски
качества да се грижи за детето. При преценката на интереса на детето, съдът не
е съобразил, че детето е от мъжки пол и се нуждае от от
общуване и примера на бащата в процеса на израстване. Неподходящ и ограничен е
и определения режим на лични контакти на детето с бащата. По делото не се
събрани доказателства, от които да се установява, че за издръжката на детето е
необходима сумата от 350лв., както и, че такава сума е осигурявана от майката.
Съдът не е съобразил нуждите на детето и това, че въззивникът
получава месечен доход в минимален размер. Излага се, че въззивникът
е изпращал суми за издръжка на детето в периода преди завеждане на исковата
молба, поради което и искът за издръжка за минало време е неоснователен и
следва да се отхвърли. Съдът е определил и необосновано завишен размер на
издръжката за в бъдеще.
Въззивникът е
отправил искане за спиране на производството по делото на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК, като посочва, че на 07.01.2019г. е депозирал искова молба, по
която е образувано и е висящо гр.д. №179/2019г. по описа на ВРС с искане за
ограничаване на родителските права на К.П., което е преюдициално
по отношение на настоящото.
Във
въззивната жалба са направени доказателствени искания: 1. Да се изиска от ЦОП
Варна цялата преписка по работата на служителите с детето Николай С. и
родителите му;2.да се изискат от ДСП-ОДЗ Варна цялата административна преписка
по работата на служителите с детето и
двамата родители;3 да се допусне комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза от детски психолог и клиничен психолог, които след като се запознаят
с материалите по делото, показанията на свидетелите и провеждане на преглед на
детето в присъствие на всеки от родителите да отговорят на въпросите: какво е
физическото, психическо, нравствено и интелектуално-социално развитие на
детето; психично здраво ли е детето, като в случай че се констатира заболяване
да се посочи диагноза и прогноза; каква е връзката на детето Николай с баща му;
въвлечено ли е детето от майката в отношенията между родителите и в каква
степен; оказва ли влияние и в каква степен и начин, че детето не контактува
пълноценно с баща си; детето има ли внедрени страхове и те свързани ли са с
бащата; налице ли е синдром на родителско отчуждение, от кога датира и в каква
степен; как би се отразило в дългосрочен план СРО в хипотезата, че детето
остане да живее при майката; в случай, че е налице СРО какви мерки следва да се
предприемат, за да се преодолее адекватно; как се е отразил СРО на психиката на
детето, настъпили ли са вредни последици и какви; 4. Да се допусне комплексна
съдебно психологична и психиатрична експертиза, със задача да отговори на
въпросите: психично здрави ли са двамата родители, ако се констатира заболяване
да се посочи диагноза и прогноза и как заболяването се отразява на родителските
и възпитателските им качества; 5. Да се допуснат до разпит двама свидетели за
установяване какви са били отношенията между детето и бащата преди м. май
2018г. и след постановяване на определението за привременни мерки и режим на
лични отношения.
В
срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на така
постановеното решение от ВРС. Въззиваемата счита за неоснователни искането за
спиране на производството по делото и моли същото да се остави без уважение.
Счита за неоснователни, недопустими и неотносими към
предмета на спора направените с жалбата доказателственни
искания. Моли да се приемат, представените с отговора писмени доказателства:
служебна бележка с изх.№1218/24.04.2019г., издадена от ТП на НОИ Варна;
приходен касов ордер №27, ведно с фискален бон от „Звънче ЕН“ЕООД;
педагогическа характеристика на Н.
С.
с изх.№35/24.02.2019г.; проформа фактура
№228/23.11.2018г.; фактура №431/06.03.2019г.; служебна бележка от учебен център
„Звънче“ Варна; представяне на курсиста Н. В. от
център за чуждоезиково обучение БЕТА; служебна балажка №5/29.05.2019г.; фискален бон от 09.05.2019г.;
дигитална ренгенография, амб.№
3612-25.04.2017г.; фактури № 18697/21.02.2019г. и № **********/26.11.2018г.,
операционна бележка от26.11.2018г., издадена от „Банка ДСК“ЕАД.
К.П. е депозирала и жалба срещу определение №
6220/15.05.2019г., с което е отхвърлено искането й за допълване на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразна, като моли същото да бъде отменено, като на К.П.
се присъдят сторените по делото разноски.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта,
допустимостта, необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства,
както и след като съобрази разпоредбата на член
266 от ГПК, намира следното:
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда
служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение
е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без
ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на
тази императивна материалноправна норма е необходимо
събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е
въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или
за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът
пред въззивната инстанция е досежно упражняването на
родителските права, режим на лични отношения и дължимата издръжка в полза на
детето, тоест съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото
във въззивната жалба не се твърдят новонастъпили
обстоятелства, то и доказателствените искания
направени с нея следва да се оставят без уважение.
Пред
първата инстанция е проведена съдебно-психологическа и психиатрична експертиза
относно психологичното състояние на детето и отношенията му с родителите и по
въпроси, идентични с посочените във въззивната жалба. Настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да бъде допусната нова
такава, с оглед, че не са твърдят новонастъпили
обстоятелства.
Искането
за провеждане на съдебно психиатрична експертиза по отношение на родителите на
детето Николай следва да се остави без уважение като неоснователни и неотносимо кам предмета на спора,
доколкото не се твърди и не са представени медицински документи насочващи към
предположение на наличие на психиатрично заболяване на двамата родители.
Искането
на въззивника за разпит на двама свидетели за
установяване отношенията между него и детете преди
м.май 2018г. детето следва да бъде оставено без уважение, тъй като за
установяване на тези обстоятелства пред първата инстанция са събрани гласни
доказателства и същите са установени посредством приетата по делото експертиза.
Настоящият
състав на съда намира, че пред първоинстанционният
съд е приет изготвения социален доклад от ДСП Варна и са представени преписките
от проведената работа с детето от ЦОП Варна и ДСП Варна, а и не се твърдят нови обстоятелства,
настъпили след постановяване на решението, поради което и искането за изискване
и приемане по делото повторно на тези преписки следва да се остави без
уважение.
Доколкото,
представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства са нови и относими към предмета на делото, същите следва да се
приемат.
Искането
за приемане като доказателства по делото на операционна бележка от 26.11.2018г.
и фактура № 228/23.11.2018г. следва да се остави без уважение, поради това, че
същите са представени и приети по първоинстанционното
дело.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като
образуваното и висящо производство по предявения от В.С. срещу К.П. иск с
правно основание чл.131 СК не е преюдициално по
отношение на производството по настоящото дело, поради което и искането на въззивника са спиране на производството следва да се остави
без уважение.
Предвид
необходимостта от установяване на възможностите на родителите за осигуряване на
средства за издръжка на детето, съдът намира, че на страните следва да се даде
възможност в срок до съдебно заседание да представят писмени доказателства относно
размера на получаваните от тях доходи.
Странит следва да се явят
лично в съдебно засадение за изслушване по реда на
чл.59, ал.6 СК.
С
оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския
процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА да
бъдат приети като доказателства представените с отговора на въззивната жалба:
служебна бележка с изх.№1218/24.04.2019г., издадена от ТП на НОИ Варна;
приходен касов ордер №27, ведно с фискален бон от „Звънче ЕН“ЕООД;
педагогическа характеристика на Николай С. с изх.№35/24.02.2019г.; фактура
№431/06.03.2019г.; служебна бележка от учебен център „Звънче“ Варна;
представяне на курсиста Н. В. от център за чуждоезиково
обучение БЕТА; служебна бележка №5/29.05.2019г.; фискален бон от 09.05.2019г.;
дигитална ренгенография, амб.№
3612-25.04.2017г.; фактури № 18697/21.02.2019г. и № **********/26.11.2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исканията на въззивника: 1.да се изиска от ЦОП Варна
преписка по работата на служителите с детето Н. С. и
родителите му;2.да се изискат от ДСП-ОДЗ Варна цялата административна преписка
по работата на служителите с детето и
двамата родители;3 за допускане на
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза от детски
психолог и клиничен психолог, които след като се запознаят с материалите по
делото, показанията на свидетелите и провеждане на преглед на детето в
присъствие на всеки от родителите да отговорят на въпросите: какво е
физическото, психическо, нравствено и интелектуално-социално развитие на
детето; психично здраво ли е детето, като в случай че се констатира заболяване
да се посочи диагноза и прогноза; каква е връзката на детето Н. с баща му; въвлечено ли е детето от
майката в отношенията между родителите и в каква степен; оказва ли влияние и в
каква степен и начин, че детето не контактува пълноценно с баща си; детето има
ли внедрени страхове и те свързани ли са с бащата; налице ли е синдром на
родителско отчуждение, от кога датира и в каква степен; как би се отразило в
дългосрочен план СРО в хипотезата, че детето остане да живее при майката; в
случай, че е налице СРО какви мерки следва да се предприемат, за да се
преодолее адекватно; как се е отразил СРО на психиката на детето, настъпили ли
са вредни последици и какви; 4. За допускане на комплексна съдебно психологична
и психиатрична експертиза, със задача да отговори на въпросите: психично здрави
ли са двамата родители, ако се констатира заболяване да се посочи диагноза и
прогноза и как заболяването се отразява на родителските и възпитателските им
качества; 5. За допускане до разпит двама свидетели за установяване какви са
били отношенията между детето и бащата преди м. май 2018г. и след постановяване
на определението за привременни мерки и режим на лични отношения.
Дава възможност на В.Л.С. и К.Й.П. в срок до
съдебно заседание да представят доказателства относно размера на получаваните
от тях доходи.
ЗАДЪЛЖАВА
В.Л.С. и К.Й.П. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване по реда на
чл.59, ал.6 СК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Л.С. за спиране на производството по делото, на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22. 10. 2019 година от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.