№ 146
гр. Севлиево, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Ц.а
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100312 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание 44, т. 3, вр. с чл. 49 СК-за прекратяване на брака, чл. 322 ГПК,
вр. чл. 127, ал. 2 СК-за упражняване на родителските права; чл. 322
ГПК вр. чл. 143 СК -за издръжка; чл. 56, ал. 1 СК-за предоставяне на
семейното жилище след развода, чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК-за фамилно име.
Ищцата Н. М. Д. твърди, че с ответника Д. Г. Д. са сключили
граждански брак на 27.08.2005 г., като от брака имат едно непълнолетно дете
– Д. Д. Д.. Сочи, че в началото бракът им потръгнал добре. Искала да създаде
семейство, дом и уют в който да живеят заедно, като едно цяло и здраво
семейство в което да отглеждаме и да възпитаваме детето ни. Ищцата
поддържа, че от преди три години между страните се появили противоречия,
които се задълбочили като не успели да преодолеят тази криза. На практика
сама отглеждала и възпитавала детето. Отношенията между страните
охладнели, помежду им настъпило отчуждение. Липсвало разбирателство за
проблемите на другия, загубило се желанието да живеят един за друг и за
семейството. Положението още повече се задълбочило през последните осем
месеца, през които съпругът започнал да отсъства по - често от вкъщи, не
казвал къде и с кого отива. Ищцата поддържа, че ответникът не се грижи за
1
дома, рядко питал за детето. В исковата молба се твърди, че ищцата поддържа
и домакинството със собствени средства и труд.
Искането към съда е да бъдат уважени предявените искове.
Ответникът Д. Г. Д. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова
молба, с който оспорва изложените твърдения. Не оспорва иска за
прекратяване на брака. Оспорва иска за издръжка и начина за ползването на
семейното жилище. Сочи, че жилището следва да бъде ползвано съвместно от
страните, тъй като не разполага с друго жилище,
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че страните са сключили граждански брак на 27.08.2005 г. в гр.
Севлиево.
Безспорно между страните, а и от удостоверението за раждане се
установява, че страните са родители на непълнолетното дете Д. Д. Д..
Видно от Нотариален акт 36, том II, рег. № 5141 дело № 427 от 2008 г.
за договорна ипотека на недвижим имот, страните са сключили договор за
ипотечен кредит и са учредили ипотека върху собствения си недвижим имот –
апартамент № 3, вход „А“, в жилищен блок № 2, находящ се в гр. Севлиево,
ж.к. „***“ на първия етаж.
По делото е изготвен социален доклад от АСП - ДСП - Севлиево, от
който се установява, че грижи за детето полагат и двамата родители. Детето е
ученик в 9 а клас в Национална Априловска Гимназия - Габрово. Посочено е,
че детето има изградена силна емоционална връзка с майката и смята, че е
емоционално неглижирано от бащата.
От представената по делото служебна бележка е видно, че Д. Г. Д.
реализира осигурителен доход средно около 2100 лв. месечно за периода
2022-2023 г. От представеното по делото Удостоверение от „***“ АД е
видно, че осигурителният доход на Н. М. Д. възлиза средно на 915 лв. месечно
за периода 2022 г. – 2023 г..
От показанията на свидетеля Л.Х., които при преценката им по реда на
чл. 172 ГПК, съдът кредитира, се установява, че съпругата основно се грижи
за детето, като към момента страните живеят заедно.
2
Изслушано по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, детето заявява, че майка му
се грижи основно за него, като бащата отсъства много често от вкъщи,
прибира се, спи, после се облича и излиза. Майката помага за уроците на
детето.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че иска да
упражнява родителските права, както и че не желае да остане да живее с
отвтетника под един покрив. Посочва, че не се чувства добре от съжитеството
си с него, налице била нетърпимост, ненавист и неразбиране. Посочва, че
сутрин детето не може да закусва, защото трябва да прескача баща си в
кухнята, поради което предпочита да не закусва.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът заявява, че иска да
остане да живее в семейното жилище. Не спори за родителските права и
уважава желанието на детето да живее с майка си. Посочва, че той живее в
отделно помещение – спи в кухнята.
При така установената фактическта обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49 СК:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнася по
вината за разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това (чл.
49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът
намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание,
поради което следва да бъде прекратена. Независимо, че страните
продължават да живеят заедно и към настоящия момент, те не поддържат
съпружески отношения помежду си. Посочените обстоятелства в своята
съвкупност дават основание да се направи изводът, че бракът между страните
е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално. Дълбоко е
това разстройство на брака, при което между съпрузите липсва взаимност,
уважение и доверие, а брачната връзка съществува само формално и в нея
няма това социално, правно, икономическо, духовно и емоционално
съдържание, каквото изисква законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят
3
нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато съпружеските
отношения са достигнали такова състояние, което изключва възможността за
неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната
привързаност, уважение, доверие между съпрузите, данни за което има и по
настоящето дело.
Съдът намира, че разстройството на брака е непреодолимо и
безвъзвратно установено по отношение на страните по настоящето дело,
поради което същият следва да бъде прекратен.
Страните не са направили искане за прекратяване на брака по вина на
някоя от страните, поради което и съдът не дължи произнасяне относно
вината за разстройството на брака.
Относно иска по чл. 127, ал. 2 СК.
С оглед доказателствата по делото /свидетелските показания и
писмени документи/, както и изрично заявеното желание майката да
упражнява родителските права, съдът намира, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата
майка, където да е и неговото местоживеене.
При преценката за това на кого да предостави родителските права,
съдът се ръководи единствено от интересите на детето. Критериите, въз
основа на които съдът прави изводите, са установени посредством
задължителна съдебна практика – постановление № 1 от 12. XI. 1974 г. по гр.
д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния кодекс от
1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с
приетото в т. 2 от него, при постановяване на решението, съдът се ръководи
от родителските качества на всеки от родителите, полаганите от всеки от тях
грижи и уменията им за възпитание, възможността им да подпомагат детето в
подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от моралните
качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с
които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и
всеки от родителите му, а също и от възможността да разчита на помощ на
трети лица и пр.
В конкретния случай, се установи, че и двамата родители притежават
родителски капацитет, като детето е по-силно привързано към майка си.
4
Предвид изложеното, съдът приема, че в интерес на детето е упражняването
на родителските права да бъде предоставено на майката. По делото не са
представени доказателства, които да сочат обратното. При тези съображения
съдът при преценката си по чл. 59, ал. 4 вр. чл. 127, ал. 2, изр. І СК приема, че
в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде
предоставено именно на нея.
Съдът следва да определи режим на лични контакти на бащата с
детето, който да дава им възможност да прекарват достатъчно време заедно,
за да не се прекъсва връзката между тях.
Режимът трябва да е конкретизиран, за да улеснява страните при
неговото изпълнение.
Съдът приема, че режим, който е в интерес на детето е следният:
Бащата да има право да вижда и взима детето всяка четна седмица от
месеца от 17:00 ч. в петък, с преспиване до 18 ч. в неделя, както и десет дни
през лятото и десет дни през зимата, когато е в отпуск и който период не
съвпада с годишния платен отпуск на майката.
Относно исковете по чл. 143, ал. 2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС
5/31.11.81 г. родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои
деца, респективно общата сума за издръжка на всяко дете, се определя между
двамата родители.
Съгласно т. 7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки
от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото
се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на детето, съдът държи сметка
за обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
5
образованието и всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите
винаги са конкретни. /виж. Решение № 9 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят
за упражняване на майката, която ще полага преимуществено грижи за него.
Установи се, че детето посещава училище и е ученичка в девети клас, като
всеки ден пътува за училище. Потребностите на детето следва да бъдат
преценени с оглед особеностите на възрастта му, при която бързо нарастват
духовните и материални потребностите, респ. и разходите по тяхното
задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. Към настоящия
момент детето е на шестнадесет години и посещава училище в гр. Габровоо,
като пътува ежедневно и за задоволяване нуждите му за пътни разходи,
храна, дрехи, учебни пособия, лекарства и други нужди, касаещи и духовни
потребности и интереси, родителите следва да му осигурят издръжка в
достатъчен размер и съобразен с възрастта му.
С оглед установените доходи на страните и нуждите за ежедневни
потребности на детето в конкретния случай, съдът намира, че издръжка в общ
размер на 700 лв. на месец е необходима за задоволяване нуждите му.
Установи се, че бащата декларира осигурителен доход от около 2100 лв.
месечно, като съдът взе предвид и факта, че ответникът е в работоспособна
възраст и няма данни за трети лица, за които да е задължен да заплаща
издръжка. В този смисъл в неговите възможности е да заплаща издръжка от
380 лв. месечно, считано от датата на постановяване на решението, ведно със
законната лихва при забава за всяка вноска до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
Относно иска по чл. 56 СК
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е
направена от ищцата, като ответникът настоява за съвместно ползване на
жилището. Когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, при допускане на развода, съдът предоставя ползването му
на единия от тях. В случаите, когато от брака няма навършили пълнолетие
деца, основен критерий е жилищната нужда на бившите съпрузи, а когато има
и ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи преди всичко от интереса
на децата, защото жилищните условия, при които те ще са поставени след
6
развода, са важна предпоставка за тяхното отгелждане и развитие /Решение
№ 128 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 795/2011 г., IV ГО, ВКС.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В настоящият
случай семейното жилище е собственост на съпрузите в режим на СИО.
С оглед интереса на детето, жилищната нужда трябва да е трайно
удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите му за
нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда. Именно ищцата ще
упражнява родителските права, като местоживеенето на детето е при нея. На
следващо място, съдът отчита, че жилището не може да бъде ползвано от
двамата съпрузи. Жилището е с една спалня, видно от представения
нотариален акт, като безспорно се установи в производството, че ответникът
понастоящем спи в кухнята, което създава неудобство за използването и,
както от детето, така и от ищцата. За да бъде предоставено за ползване
семейното жилище и на двамата съпрузи, чрез обособяване на части за
отделно ползване от всяка от страните, при общо ползване на едно или повече
помещения, трябва да е доказано, че между страните е налице търпимост в
отношенията. От събраните по делото доказателства се установява липса на
такава, поради което е недопустимо съдът да постанови съвместно ползване.
С оглед гореизложеното и отчитайки най-вече интереса на детето, и
необходимостта да бъде отглеждано в привичната среда на семейното
жилище, при условията, в които страните са живели преди раздялата,
семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване от ищцата.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК когато няма вина, разноските
остават в тежест на съпрузите, както са ги направили. По настоящото дело,
съдът не е сезиран да се произнесе по въпроса за вината, поради което
разноските относно прекратяване на брака се поемат поравно от страните.
Окончателната държавна такса съдът определя на 50 лв. и тъй като при
предявяване на иска е внесена от ищцата първоначална д.т. от 25 лв.
ответникът ще бъде осъден да заплати допълнителна д.т.в размер на 25 лв., с
оглед вината.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съдът следва да присъди държавна
такса в размер на 547 лв. върху определената издръжка.
7
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между Д. Г. Д. ЕГН ********** от гр.Севлиево
ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 3 и Н. М. Д. ЕГН ********** от гр.Севлиево
ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 3, сключен на 27.08.2005 г. в гр.Севлиево с
акт № 0068, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО и
на осн.чл.49 ал.1 СК.
Занапред жената ще носи предбрачната си фамилия И..
На осн.чл.59 ал.2 СК определя местоживеенето на детето Д. Д. Д.
ЕГН ********** при майката Н. М. Д. ЕГН ********** в гр.Севлиево ж.к.
„***“, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 3.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху детето Д. Д. Д. ЕГН ********** на майката Н. М. Д. ЕГН
**********, като бащата Д. Г. Д. ЕГН ********** ще има право на следния
личен контакт с детето: Бащата има право да вижда и взима детето, всяка
четна седмица от месеца от 17:00 ч. в петък с преспиване при бащата, до
18:00 ч. в неделя, както и десет дни през лятото и десет дни през зимата,
когато е в отпуск и който период не съвпада с годишния платен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си
дете Д. Д. Д. ЕГН ********** действаща със съгласие на майка си Н. М. Д.
ЕГН ********** ежемесечна издръжка по 380 лв./триста и осемдесет
лева/, ведно със законната лихва при всяка забавена вноска, считано от
предявяване на иска 24.03.2023 г. до изменение или отпадане основанията за
изплащането й.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката, на осн.чл.242 ал.1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ в
гр.Севлиево ж.к. „***“, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 3 на Н. М. Д. ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на
Районен съд гр.Севлиево държавна такса върху издръжката в размер на
547 лв./петстотин четиридесет и седем/.
8
ОСЪЖДА Д. Г. Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на РС
гр.Севлиево допълнителна д.т. в размер на 25 лв. / двадесет и пет/.
На осн.чл.329 ал.1 изр.2 ГПК разноските остават в тежест на страните
така, както са направени.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9