Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 188
гр.Д.
30.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд
гражданско
отделение
На двадесет и четвърти юни 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №111 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда
на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П.И.Р. *** срещу
решение №1192/07.11.2019 г. по гр.д.№2023/2018 г. на Д.кия районен съд в
частта,с която въззивникът е осъден да заплати на И.К.Н. *** следните суми:1)
6000 (шест хиляди) лева,представляващи стойността на неизвършени,но заплатени
СМР – за ремонт на баня и гараж в недвижим имот,намиращ се в гр.Д.,ул.“А.“ №**;
2) 2000 (две хиляди) лева,представляващи стойността на разходите,необходими за
поправка на некачествено изработения покрив; 3) 3000 (три хиляди)
лева,представляващи намаление на възнаграждението поради лошото изпълнение на
мазилката и шпакловката на стените от стойността на предварително заплатените
от ищцата суми; 4) 3117,83 лева (три хиляди сто и седемнадесет лева и осемдесет
и три стотинки),представляващи направените в производството по гр.дело
№2023/2018 г. по описа на ДРС и в производството по обезпечаване на
доказателства по частно гр. дело №4680/2017 г. по описа на ДРС разноски
съразмерно на уважената част от исковете; 5) 1900 (хиляда и деветстотин)
лева,представляващи стойността на разходите,необходими за поправката на
некачествено извършени СМР – пукнатини във външната мазилка;некачествено
поставени подпрозоречни дъски с обратен наклон;криви и невертикални ръбове на
страниците на прозорците.Изложено е в жалбата,че първоинстанционното решение е
неправилно,и се настоява за отмяната му в посочените части,респ. за отхвърляне
на исковете.Същото било постановено при липса на надлежни доказателства в
подкрепа на изводите на съда и при неправилен анализ на данните и
обстоятелствата по делото.Районният съд дал изключителна вяра на заключението
на вещото лице Н.Л.,оспорено от въззивника,при неясни мотиви защо е възприето
като максимално вярно,точно и обективно.Допуснато било процесуално нарушение-разпитани
били свидетели при цена на договора над 5 000 лв и при липса на изрично
съгласие на страните за допускането им.Не било ясно защо е прието,че
въззивникът дължи връщане на част от заплатената по договора сума при
положение,че ищцата Н. не била изплатила цялата уговорена за извършените СМР
сума в размер на 74 435 лв,а част в размер на 58 000 лв.Районният съд
не обсъдил две обстоятелства-твърдяното и неоспорено наличие на договор за
СМР,по който възложител била не само ищцата,а и нейният съпруг,както и въпроса
за дължимото поведение на кредитора при длъжникова забава и за изправността на
страните по сделката.Въззивникът претендира присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор
въззиваемата И.К.Н. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Като постави на
разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в
рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил
препис от първоинстанционното решение на 26.11.2019 г.,а жалбата е подадена по
пощата на 10.12.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
10.12.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й
от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес
от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него осъдителна
част.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното
решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките
на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими
искове.По същество е правилно в атакуваната осъдителна част,като съображенията
за последния извод са следните:
Гр.д.№2023/2018 г. на
ДРС е образувано по повод искова молба вх.№9729/15.05.2018 г.,уточнена с молба
вх.№10277/22.05.2018 г. /на лист 22 от делото на ДРС/,с която след изменение на
исковете по размер,допуснато с определение на ДРС в открито съдебно заседание
на 07.10.2019 г.,са предявени от И.К.Н. с ЕГН ********** *** срещу П.И.Р. с ЕГН
********** *** обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника
да заплати на ищцата следните суми:
-1./по чл.55 ал.1 предл.3 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 1 350 лева,подлежаща на връщане от
ответника на отпаднало основание стойност на неизвършени,но заплатени СМР-за
ремонт на баня,по развален от ищцата договор за извършване на тези СМР вследствие
неизпълнението му от страна на ответника;
-2./по чл.55 ал.1 предл.3 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 4 650 лева,подлежаща на връщане от
ответника на отпаднало основание стойност на неизвършени,но заплатени СМР-за
ремонт на гараж,по развален от ищцата договор за извършване на тези СМР вследствие
неизпълнението му от страна на ответника /общо по исковете по т.1 и 2 сума от
6 000 лв/;
-3./по чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД сумата
от 2 000 лева,представляваща стойността на разходите,необходими за поправката
на некачествено изработения покрив;
-4./по чл.265 ал.1 предл.3 от ЗЗД сумата от 3 000 лв,представляваща
намаление на възнаграждението поради лошото изпълнение на мазилката и
шпакловката на стените от стойността на предварително заплатените от ищцата
суми;
-5./по чл.265 ал.1 предл.2 от ЗЗД сумата
от 2 000 лева,представляваща стойността на разходите,необходими за поправката
на некачествено извършени СМР-пукнатини във външната мазилка,некачествено
поставени подпрозоречни дъски с обратен наклон,криви и невертикални ръбове на
страниците на прозорците,
като всички упоменати по-горе СМР касаят
ремонт на жилищна сграда в гр.Д.,ул.“А.“ №** по възлагане от ищцата по силата
на устен договор /договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД/ между
страните от лятото на 2017 г.
В исковата молба ищцата излага,че през
лятото на 2017 г. сключила устен договор с ответника за ремонт на едноетажна
жилищна сграда в гр.Д.,ул.“А.“ №**,според уговорките по който ответникът се задължил
да предаде изграден качествено,с материали високо качество обект за 2-3
месеца.Първоначалната уговорка била за заплащане от ищцата на възнаграждение за
извършената работа в размер на 24 140 лв,но в хода на ремонтните работи ответникът
завишил офертата си на сума от 74 435 лв.Ищцата с банкови преводи
заплатила на ответника обща сума от 58 000 лева.След извършен оглед на
15.12.2017 г. се установило,че при ремонта има многобройни пропуски и
нарушения,като след направените възражения от ищцата относно изпълнението П.И.Р.
със своите работници напуснал обекта.Проведено било производство по
обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. №4680/2017 г. по описа на ДРС,в което вещото лице
констатирало сериозни пропуски при ремонта и многократно завишени цени на СМР.
В отговора си на исковата молба
ответникът оспорва основателността на исковете.Твърди,че извършените СМР в
имота на ищцата са повече от посочените в исковата молба и на по-висока
стойност;срокът за изпълнение на СМР също бил по-дълъг от посочения от ищцата;извършването
на СМР се забавило по вина на собствениците на имота,които несвоевременно
заплатили част от паричните суми и постоянно променяли исканите
СМР;преустановяването на работата се наложило поради липсата на плащания;собствениците
на имота изразявали задоволство от изпълнението и не са имали никакви
възражения срещу изработеното;ищцата и нейният съпруг били наясно,че СМР се
изпълняват не от ответника,а от други хора със съответните професионални умения.
Ответникът П.Р. в отговора на исковата
молба всъщност не оспорва наличието на сключен между него в качеството на
изпълнител и ищцата в качеството на възложител устен договор от лятото на 2017
г. за извършване на ремонт /СМР/ в обект-едноетажна жилищна сграда в гр.Д.,ул.“А.“
№**.Същият в хода на първоинстанционното производство излага твърдение,че
всъщност възложителите по договора са двама-ищцата и неин съпруг,но
доказателства за осъществено договаряне със съпруг на ищцата липсват по делото.Според
приложените на листи 8-10 от делото на ДРС банкови справки за движението по
сметка с преводни нареждания от 28.08.2017 г.,26.09.2017 г. и 01.11.2017 г.
именно ищцата Н. като единствен възложител е превела по банкова сметка *** Р.
съответно сумите от 20 000 лева,20 000 лева и 18 000 лева-общо 58 000 лв-за
извършването на уговорения ремонт,като основанието за плащане по договора
изрично е отразено в справките.Ответникът Р. не е оспорил получаването на
горните суми на посоченото основание,т.е. поведението му по получаването им е с
характер на извънсъдебно признание за наличието на сключен договор между
страните от лятото на 2017 г.
Заключенията на всички вещи лица-по
допуснатата в производството за обезпечение на доказателства по реда на чл.207
и сл. от ГПК /ч.гр.д.№4680/2017 г. на ДРС/ съдебно-техническа експертиза и по
допуснатите първоначални и допълнителни СТЕ в рамките на първоинстанционното
производство-са еднопосочни,че извършеният ремонт в сградата на ул.“А.“ №** в
гр.Д. е некачествен,като са констатирани всички посочени от ищцата некачествено
извършени СМР-пукнатини по външната мазилка /на места армировката е извън
бетона/,поставени подпрозоречни дъски с обратен наклон,криви ръбове на
страниците на прозорците,лошо изпълнение на мазилка и шпакловка по
стените,некачествено изработен покрив /билната столица на дървената конструкция
е закрепена само върху две колони,разположени в средата от двете страни на
стълбището;липсват паянти /подкоси/ за укрепване на колоните и билната
столица;използван е нискокачествен или суров дървен материал;по голяма част от
гредите има надлъжни пукнатини;снадките между носещите греди и поповете /колоните/
не са съобразени с техническите и конструктивни изисквания за стабилност на
покрива-така заключение на инж.Я.Д.по ч.гр.д.№4680/2017 г. на ДРС,изготвено в
кратък период след ремонта- през април 2018 г.-при извършен оглед на място/.Горните
констатации за некачествено извършен ремонт се потвърждават категорично и от
показанията на свидетелите П.Р.П./приятелка и съседка на ищцата,често
посещавала процесния обект/,А.С.К./строителен инженер,извършил оглед на обекта за
изготвяне на частна СТЕ/ и Е.И.И./приятелка на ищцата,често посещавала обекта/.Следва
да се посочи неоснователността на възражението на ответника за недопустимост на
свидетелските показания по смисъла на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК,защото същите са
депозирани не за удостоверяване съществуването на договора за изработка на
стойност над 5 000 лв /сключването му не е било спорно между страните/,а
за доказване твърденията на ищцата за некачествено извършен ремонт и липса на
извършен ремонт според уговореното на баня и гараж.Безспорно се установява от
заключенията на вещите лица и свидетелските показания,че уговореният ремонт на
гаража и банята изобщо не е извършен;че покривът,мазилката и шпакловката по
стените,ръбовете на страниците на прозорците и подпрозоречните дъски се нуждаят
от пълна поправка поради некачественото им изпълнение.Установява се също
така,че ответникът е напуснал обекта,без да довърши уговорената работа /същият
признава в отговора на исковата молба,че преждевременно е преустановил работата
в обекта/-не е поправил некачествено изпълнените СМР,като изобщо ремонт на
банята и гаража не е предприет от него.Последният не е депозирал никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си за забава на кредитора-ищцата,за която
същият твърди,че го възпрепятствала в работата,постоянно променяла изискванията
си и не заплащала своевременно дължимите суми по договора.Твърденията му са
напълно голословни и не намират опора в доказателствата по делото.Както вече бе
посочено,през август,септември и ноември 2017 г. ищцата е превела по сметка на
ответника сума от 58 000 лв,като според вещото лице Я.Д.сума от
68 000 лв е достатъчна за строителството на изцяло нова къща със застроена
площ от 101 кв.м с нови строителни материали,а според вещото лице Н.Л. в
заключението по СТЕ на листи 133-136 от делото на ДРС пазарната стойност на
извършените от ответника СМР възлиза на 36 915 лв.Следователно платената
авансово от ищцата сума от 58 000 лв е предостатъчна за заплащане на
уговорения ремонт-труд и материали.Следва да се посочи,че при процесния договор
не се установява първоначално уговорена окончателна цена на договора.Сочат се
представени от ответника две оферти-първа на стойност 24 140 лв и
последваща на стойност 74 435 лв,но липсват доказателства да е уговорен
въз основа на горните оферти конкретен окончателен размер на
възнаграждението.При договорите за изработка често се случва да се уговарят в
течение на действието им единични цени за труд и материали,съобразени с
промяната на цените в хода на работата.Затова честата практика е
възнаграждението да се определя окончателно при приключване на работата и
приемането й от възложителя.В случая работата не е била приета от ищцата,която
при прегледа й е установила сочените недостатъци и своевременно е уведомила за
тях изпълнителя веднага след откриването им по смисъла на чл.264 ал.2 от ЗЗД,като това уведомяване е осъществено най-късно с връчване на ответника Р. на
препис от молбата на И.Н. по чл.207 и сл. от ГПК на 28.12.2017 г. по
ч.гр.д.№4680/2017 г. на ДРС.В случая възложителят Н. явно по уговорка между
страните авансово е заплатила възнаграждение на ответника преди окончателно
завършване на ремонта и преди приемане на работата.С оглед посоченото от вещите
лица Я.Д.и Н.Л. относно стойността на реално извършеното от ответника сумата от
58 000 лв,платена от ищцата,е покривала стойността на всички уговорени
ремонтни дейности.
Съвсем обосновано първоинстанционният съд
се е позовал за формиране на крайните си изводи на заключенията /първоначално и
допълнително/ на вещото лице Н.Л. по допуснатите в първата инстанция
съдебно-технически експертизи,защото тези заключения най-пълно,систематизирано
и мотивирано отговарят на релевантните за спора въпроси.Останалите заключения
не отговарят в пълнота на поставените въпроси.В приетото в производството по
обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.№4680/2017 г. по описа на ДРС
заключение на вещото лице Я.Д.се посочва,че експертът е затруднен да определи
стойността на извършените СМР,тъй като не е в състояние детайлно да определи
обема на извършената от ответника работа поради нуждата от обстойно обследване
от действащ проектант-конструктор.В приетите в рамките на исковото производство
заключения на вещото лице В.Д.единствено се предлага стойността на некачествено
изпълнените СМР да се определи в размер на 20 % от стойността на офертата,без
да е детайлизирано каква сума е необходима за поправката на отделните
некачествено извършени работи,респ. за намаляване възнаграждението поради
лошото изпълнение на част от тях.
Съгласно заключението на вещото лице Н.Л.
/на листи 133-136 от делото на ДРС/ пазарната стойност на извършените от
ответника дейности възлиза на 36 915 лева.Експертът конкретизира,че стойността
на неизвършените работи по гаража и банята възлиза на 10500 лв-11 000 лв;стойността
на некачествено извършените СМР-пукнатини във външната мазилка,некачествено
поставени подпрозоречни дъски с обратен наклон,криви и невертикални ръбове на
страниците на прозорците възлиза на 1 900 лв;стойността на разходите,необходими
за поправка на некачествено изработения покрив, възлиза на 2 000 лв;възнаграждението
на ответника поради лошото изпълнение на мазилката и шпакловката трябва да бъде
намалено с 3 000 лв.На база на горното заключение напълно правилни и обосновани
са изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковете,както
следва:до размер от 1 350 лева по иска за връщане от ответника на отпаднало
основание стойността на неизвършени,но заплатени СМР-за ремонт на баня,по
развален от ищцата договор за извършване на тези СМР вследствие неизпълнението
му от страна на ответника /развалянето на договора за ремонта на банята не е
оспорено от ответника/;до размер от 4 650 лева по иска за връщане от ответника
на отпаднало основание стойност на неизвършени,но заплатени СМР-за ремонт на
гараж,по развален от ищцата договор за извършване на тези СМР /развалянето на
договора за ремонт на гаража също не е оспорено от ответника/ вследствие
неизпълнението му от страна на ответника /общо по двата иска сума от 6 000
лв/;до размер от 2 000 лева по иска за присъждане стойността на разходите,необходими
за поправката на некачествено изработения покрив;до размер от 3 000 лв по
иска за намаление на възнаграждението поради лошото изпълнение на мазилката и
шпакловката на стените от стойността на предварително заплатените от ищцата
суми;до размер от 1 900 лева по иска за присъждане стойността на разходите,необходими
за поправката на некачествено извършени СМР-пукнатини във външната
мазилка,некачествено поставени подпрозоречни дъски с обратен наклон,криви и
невертикални ръбове на страниците на прозорците.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част,вкл. в частта за
разноските,присъдени в тежест на ответника Р. съразмерно на уважената част от
исковете.
Разноски за въззивната инстанция са
претендирани само от въззивника П.Р.,но такива не следва да му се присъждат с
оглед изхода на спора в настоящото производство-цялостно отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната
част,с която исковете срещу Р. са уважени.Право на разноски има въззиваемата и
ищца по делото И.Н.,която обаче не е претендирала изрично присъждане на
такива,а и липсват доказателства да е сторила в производството пред ДОС,поради
което разноски не следва да й се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1192/07.11.2019 г.
по гр.д.№2023/2018 г. на Д.кия районен съд в частта,с която П.И.Р. с ЕГН **********
*** е осъден да заплати на И.К.Н. с ЕГН ********** *** следните суми:1) 6000
(шест хиляди) лева,представляващи стойността на неизвършени,но заплатени СМР –
за ремонт на баня и гараж /1 350 лв за банята и 4 650 лв за гаража/ в недвижим
имот,намиращ се в гр.Д.,ул.“А.“ №**; 2) 2000 (две хиляди) лева,представляващи
стойността на разходите,необходими за поправка на некачествено изработения
покрив; 3) 3000 (три хиляди) лева,представляващи намаление на възнаграждението
поради лошото изпълнение на мазилката и шпакловката на стените от стойността на
предварително заплатените от ищцата суми; 4) 3117,83 лева (три хиляди сто и
седемнадесет лева и осемдесет и три стотинки),представляващи направените в
производството по гр.дело №2023/2018 г. по описа на ДРС и в производството по
обезпечаване на доказателства по частно гр. дело №4680/2017 г. по описа на ДРС
разноски съразмерно на уважената част от исковете; 5) 1900 (хиляда и
деветстотин) лева,представляващи стойността на разходите,необходими за
поправката на некачествено извършени СМР – пукнатини във външната
мазилка;некачествено поставени подпрозоречни дъски с обратен наклон;криви и
невертикални ръбове на страниците на прозорците.
В останалата част решението на ДРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК поради цена на
отделните обективно съединени искове под 5 000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.