РЕШЕНИЕ
№ 11742
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110109204 по описа за 2025 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Т Т.
срещу „Макроадванс“ АД, като е предявен иск за осъждането на ответника да заплати
на ищцата сумата от 2671 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за потребителски кредит от 04.07.2023 г.
Ищцата А. Т Т. твърди, че на 04.07.2023 г. сключила с ответното дружество
„Макроадванс“ АД договор за потребителски кредит № . По силата на договора й била
предоставена в заем парична сума в размер на 2500 лв. Сочи, че съгласно договора
следвало да предостави обезпечение на задълженията си по договора, както следва:
поръчителство на едно физическо лице, което кумулативно да отговаря на редица
поставени условия. В договора било предвидено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в общо размер от 3600
лева, определен и посочен в погасителния план към договора. Сочи, че тъй като не
представил обезпечение на заема, неустойката била начислена от ответника, като
погасяването й било разсрочено в погасителния план. Твърди, че е погасила сума в
общ размер от 5171 лева, като сумата надвишаваща главницата, а именно 2671 лева, е
платена без основание тъй като договорът е нищожен.
Счита, че договорът за кредит е нищожен поради факта, че противоречи на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от
договора, разписан по ясен и разбираем начин, а именно ГПР. Сочи, че същият е
неточно посочен, като в него не е включена начислената от ответника неустойка, за
която счита, че представлява скрита възнаградителна лихва. Сочи, че предвидената
неустойка не изпълнява присъщите й функции, тъй като тя не зависи от вредите от
неизпълнението на основното задължение на кредитополучателя.Развива подробни
съображения за недействителността на договора. Претендира разноски.
1
В срочно постъпил отговор ответникът признава изцяло основателността на иска.
Сочи освен това, че претендирата от ищцата сума й е заплатена по банков път, за което
представя доказателство. Счита, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
като счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на
разноските в тежест на ищцата. Сочи, че в случая не е налице покана за плащане
преди предявяването на иска и плащане в срока за отговор на исковата молба, поради
което не е дал повод за завеждане на делото. Позовава се на съдебна практика. В
условията не евентуалност моли адв. възнаграждение на насрещната страна да бъде
определено под установения минимум.
С молба от 10.06.2025 г. ищцата моли до бъде постановено съдебно решение
съобразно направеното от ответника признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. С отговора на исковата молба е представено доказателство за платена
сума в полза на ищцата в размер на 2671 лева, като е представено и прието по делото
преводно нареждане от 16.04.2025 г. С депозираната от ищцата молба от 10.06.2025 г.
същата ангажира становище по делото, като не възразява срещу твърдението на
ответника, че е погасил процесната сума след образуване на делото. Не прави и
оспорване на представеното доказателство за плащане с отговора на исковата молба.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради извършено в хода на
производството плащане на процесната сума.
По разноските:
С оглед изхода на делото, и като бъде съобразено, че искът следва да се отхвърли
поради плащане, което обаче е направено след образуване на делото, право за
присъждане на разноски възниква за ищцата. С отговора на исковата молба ответникът
е направил искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по
чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да
не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. Посочените две
предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен
фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая е налице втората от двете
предпоставки, а именно направено признание на предявения иск. същевременно обаче
съдът намира, че не е налице първата предпоставка. Ответникът е дал повод за
завеждане на иска, тъй като в основата на предявения иск стои плащане по нищожен
договор, сключен с потребител, който факт е породил правото на потребителя да
предяви процесния иск. Ето защо ответникът е станал причина за предявяване на иска
и следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца /в този смисъл напр.
Определение № 50466/30.11.2022 г. по ч. т. дело № 2049/2022 г. на ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл. 247, ал. 3 ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от
106,84 лева - платена по делото държавна такса.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Д. Г., вписан в АК - Ловеч, възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството. В хипотезите на
2
предоставена безплатна адвокатска помощ, адвокатското възнаграждение се определя
от съда. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с
решение от 24.01.2024 г. по дело на СЕС виждане чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че
съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените
от процесуалния представител действия. В случая повдигнатият спор не се отличава с
правна или фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в производството
гласни доказателствени средства или експертни заключения; ответникът е направил
признание на предявения иск, като производството е приключило с провеждането на
едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е
явил. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено адв. възнаграждение в размер на
480,00 лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т Т., ЕГН ********** иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждането на „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* да заплати на ищцата
сумата от 2671 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен
договор за потребителски кредит № 213439 от 04.07.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на А. Т Т., ЕГН ********** сумата от 106,84 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Макроадванс“ АД, ЕИК
********* да заплати на адв. Д. Д. Г., вписан в АК – Л адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3