№ 20282
гр. София, 07.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. Т.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т. Гражданско дело №
20221110154467 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Д. О. з.“ ЕАД срещу Е. И. Н.. В
хода на производството ответникът Е. И. Н. е починал, поради което и с молби от 17.03.2023
г. ищецът е насочил претенцията си срещу Я. Е. Н. и С. В. С., наследници на починалия
ответник. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ за осъждане на ответниците Я. Е. Н. и С. В. С., конституирани на мястото на починалия
в хода на процеса ответника Е. И. Н., да заплатят на ищеца „Д. – О. з.“ ЕАД, сумата в общ
размер на 2 580,00 лева в условията на разделна отговорност или всеки по 1 290,00 лв.
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с включени 15,00 лева ликвидационни разноски във връзка с щета №
**************.
В проведеното на 02.12.2024 г. първо по делото открито съдебно заседание ищецът е
поискал провличането на "В." ЕООД като трето лице - помагач и е предявил срещу това
дружество евентуален обратен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр.
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
С протоколно определение от 02.12.2024 г. съдът е конституирал "В." ЕООД като трето лице
- помагач на страната на ищеца и е приел за разглеждане предявения срещу това дружество
иск.
Съдът намира, че протоколното определение от 02.12.2024 г. в тази част е неправилно,
поради което следва да бъде отменено по реда на чл. 253 ГПК. Искът срещу "В." ЕООД е
недопустим.
За да достигне до този извод, настоящият състав съобрази следното:
Направеното от страна на ищеца искане за конституирането на нов ответник, който да
отговаря по иска при условията на евентуалност, наред с първоначалния ответник, по своята
правна същност е форма на последващо субективно пасивно съединяване на искове.
Действащият процесуален закон обаче не предвижда и не допуска привличане на нов
ответник редом с първоначалния такъв, освен в изрично предвидените случаи на
1
необходимо или задължително другарство (чл. 216, ал. 2 ГПК, чл. 265, ал. 2 ГПК, чл. 304
ГПК). Извън така посочените хипотези, последващо привличане на нови ответници по
волята на ищеца е недопустимо, с оглед липсата на предвидена в ГПК възможност в тази
насока.
Безспорно, възложителят на работата и прекият извършител отговарят солидарно. Вида на
другарството при солидарна отговорност произтича от разпоредбите на чл. 122, ал. 2 и ал. 3
ЗЗД, съгласно които кредиторът може да предяви иск срещу един солидарен длъжник, без
това да засяга правата му спрямо останалите солидарни длъжници, като солидарният
длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите
съдлъжници. Кредиторът може да иска изпълнение от солидарните длъжници, чиито
задължения не са погасени, независимо че спрямо един или няколко от тях давността е вече
изтекла. Спирането и прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без
правно значение за останалите - чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Отказът на един от солидарните
длъжници от давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници - чл. 125, ал. 2
ЗЗД.
От посочените разпоредби следва, че солидарните длъжници не са нито необходими, нито
задължителни другари. В хода на съдебния процес солидарните длъжници имат положение
на обикновени другари. Съединяването на исковете срещу солидарно отговорните лица е
предоставено на преценката на ищеца - кредитор (чл. 122, ал. 2 ЗЗД), и следователно не
може да се говори за съвместна процесуална легитимация на другарите, като условие за
допустимост на исковете. По аргумент от чл. 122, ал. 3 ЗЗД, решението по отношение на тях
не е необходимо да бъде еднакво и следователно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК се явява
неприложима.
С оглед на гореизложеното настоящият състав достога до извод, че първоначалният и
последващият ответници не са нито задължителни, нито необходими другари.
Съгласно чл. 228 от ГПК, се предвижда възможност за изменение на иска чрез замяна на
страната в две хипотези. Първата е встъпване на нов ответник на мястото на стария в
процеса със съгласието страните и втората хипотеза е при отказ на ищеца от иска спрямо
първоначалния ответник и насочването срещу "новия" ответник, който не е съгласен да
встъпи в процеса.
Според Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, с
разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК, е създадена единствено възможност за процесуално
приемство по делото, без съгласие на заменяната страна, което предполага продължаване на
висящия процес по предявената искова претенция. Разпоредбата не позволява едновременно
изменение петитума и на основанието на първоначалния иск, нито създава процесуална
възможност за последващо субективно съединяване на искове, или въвеждане на нови
искови претенции, наред с вече заявената, респ. привличане и на други ответници, наред с
първоначалния. В този смисъл е трайната практика на ВКС- Определение № 51 от
13.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 436/2018 г., I г. о., ГК, Определение № 803/24.11.2011 г. по
ч. т. д. № 778/2011 г. по описа на ВКС, I т. о., Определение № 341/16.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2
3850/2013 г. по описа на ВКС, I г. о., Определение № 221/20.11.2017 г. по ч. гр. д №
3709/2017 г. по описа на ВКС, I г. о., определение № 15/15.01.2017 г. по ч. гр. д. № 96/2017 г.
по описа на ВКС, III г. о., определение № 466/14.10.2011 г. по ч. гр. д. № 460/2011 г. по описа
на ВКС, II г. о., определение № 222 от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2186/2013 г.
Константна е практиката на ВКС по въпроса, че не е налице промяна на страната,
включваща се в състава на изменение на иска по см. на чл. 228, ал. 3 ГПК, когато
едновременно със същата се заявява и ново, индивидуализиращо спорния предмет,
основание /Решение № 91 от 17.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 404/2010 г., II т. о., ТК/.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 253 ГПК протоколно определение от 02.12.2024 г., с което съдът е
конституирал "В." ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца "Д. О. з." ЕАД и е
приел за разглеждане предявения от "Д. О. з." ЕАД срещу "В." ЕООД иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
ВРЪЩА искова молба, подадена от "Д. О. з." ЕАД срещу "В." ЕООД, като ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от "Д. О. з." ЕАД срещу "В." ЕООД иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването на
преписи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3