Мотиви

към присъда № 334 от 04.11.2016 год.  по чх №  5618 по описа за 2016 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

 

 

Срещу подсъдимия Г.С.Г. с ЕГН ********** ***  е  предявено обвинение за това,че на  11.07.2015 год. към 07,50 часа в гр.Варна, *** причинил на С. А. Т. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и 129 от НК – лека телесна повреда – кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница, обусловила чувство на болка и страдание  – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

            В съдебно заседание е предявен граждански иск от С. А. Т. срещу  подсъдимия  Г.  за сумата от по 3000 лева неимуществени вреди, претендирано обезщетение за болки и страдания от причинените телесни повреди,ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деянието, до окончателното им изплащане и направените по делото разноски, който е приет за съвместно разглеждане.  

В хода по същество адв. Ц. , ВАК- повереник на тъжителката счита, че по безспорен начин е доказано престъплението по чл.130, ал.2 от НК .Излага становището, че всички събрани доказателства са логически свързани,  механизмът на увреждането е този, които е твърдян в тъжбата и се потвърждава от СМЕ. С оглед на горното моли подс. Г. да бъде признат за виновен. Моли да се уважи предявеният граждански иск, да се присъдят разноските за делото заедно с адвокатския хонорар и за изготвената медицинска експертиза.

Адвокат С., ВАК – защитник на подсъдимия Г. моли съда да постанови пръсъда, с което да бъде отхвърлена тъжбата като неоснователна и недоказана, като подсъдимия  бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск до пълния му размер.

Подс. Г. не се признава за виновен по повдигнато му обвинение. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Тъжителката Т. и подс.Г. живеят *** от дълги години, съседи са и отношенията между тях са силно влошени. Тъжителката Т. живеела на първия етаж, а подс.Гергиев на втория етаж над нея. В тъжбата си Т. твърди, че на 11.07.2015 год. около 07.50 часа намирайки се във  фоаето до входната врата на блока в който живеела била ударена с юмрук в дясното слепоочие от подс.Г.. Тя паднала на земята, ударила си лявата ръка и загубила за кратко съзнание. Твърди, че след като подс. Г. я ударил побягнал на горе по стълбите, минал край нея и се заключил в жилището си. Внучката и я свестила, вдигнала я от земята и я отвела в апартамента и, където и оказала първа помощ. След това се качила до апартамента на подс.Г. , за да иска обяснения от него.Той обаче се укрил и не отворил вратата.

            След случилото се Т. била освидетелствана в Отделение по „Съдебна медицина” при МБАЛ „Св. Анна Варна” АД Варн. От медицинското удостоверение се установява, че Т. е получила  кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница – резултат на удари с или върху върди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по оказания време и начин.

            На 13.07.2015 год. подала жалба в 03 РУП Варна . Преписката била прекратена с постановление за отказ от образуване. На 07.10.2015 год. била подадена тъжба в РС Варна, въз основа на която е образувано и настоящото производство.

            Подс. Г. в обясненията си не се признава за виновен по повдигнато му обвинение, възползва се от правото си да не дава обяснения.

             От правна страна:

Разпоредбата на чл.303 от НПК  указва , че присъдата не може да почива на предположения и , че съдът признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

След съвкупната преценка на доказателствата съдът стигна до извода за невиновността на подс.Г. , за това, че  на  11.07.2015 год. към 07,50 часа в гр.Варна, *** причинил на С. А. Т. с ЕГН ********** *** разстройство на здравето , извън случаите на чл.128 и 129 от НК – лека телесна повреда – кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница, обусловила чувство на болка и страдание  – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Според състава на съда от събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начина,  че подсъдимия  е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Действително, на 11.07.2015 г. тъжителката е получила  наранявания, които са посочени в тъжбата - обстоятелство, безспорно установено от медицинското свидетелство и съдебно-медицинската експертиза.

            От заключението на съдебно –медицинската експертиза и  съдебно –медицинското удостоверение по безспорен начин се доказва, че тъжителката е получила увреждания, които са и причинили кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница, т.е. причинили са и болка и страдание,т.е. причинили са и лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.2 от НК. Видно от заключението на назначената СМЕ е, че пострадалата Т. в резултат на възникналия инцидент е получала кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при удар. Обусловили са чувство на болка и страдание. Травматичните увреждания в дясната теменно-слепоочна област на главата могат да бъдат получени при различни положения на пострадал – извършител, а именно лице в лице между двамата, странично в дясно от пострадалата положение на извършителя, както и положение на извършителя отзад, зад гърба на пострадалата.

Ударът реализиран в дясната теменно-слепоочна област е отдясно наляво, а този в областта на лявата предмишница отляво на дясно. Реално тези увреждания могат да бъдат получени при нанасяне на удар с юмрук в дясната теменно-слепоочна област, последващо падане и удар на левия горен крайник в подлежащата настилка.

Уврежданията в дясната теменно-слепоочна област би могла да бъде получени при нанасяне на един удар с юмрук.

  Следователно съдебно- медицинското удостоверение и заключението на съдебно- медицинската експертиза установяват наличието на уврежданията към момента на извършване на прегледа на тъжителката т.е. към 11.07.2015г. Установяват естеството им, както и възможния механизъм на причиняването им. Същите обаче не установяват авторството на деянието.  Във връзка с установяването на този основен факт,  по делото не се събраха  преки доказателства. Свидетели - очевидци няма. Обвинението може да бъде доказано и посредством косвени доказателства, но само  ако в своята съвкупност те водят до един единствен възможен извод, а съдът намира, че в случая не е така.

По делото са разпитани като свидетели С.К., М.П., И.Г. и Х.Х.. Показанията на тези свидетели могат да бъдат условно разделени на две групи, според близостта на свидетеля или с пострадалата или с подсъдимия, но   разгледани в тяхната съвкупност те не разкриват цялостната картина на случилото се.

  Данни, че процесните увреждания на тъжителката са причинени от удари, нанесени и от подсъдимия на 11.07.2015г. около 07.50 ч., се съдържат  в показанията на св. К. – внучка на тъжителката и на св.П.. И двете свидетелки  обаче не са очевидци на въпросния побой.

 Св. К.  заявява, че е тръгнала с баба си, но се върнала, за да си вземе ключовете. Докато била в къщи чула викове за помощ от входа и сгромолясване. Излязла от входната врата на апартамента и видяла гърба на подсъдимия, които заминавал на горе. Видяла баба си паднала по гръб на земята между входната врата и вратата на мазата – на площадката пред мазите. Извикала и, но тя не била контактна и не отговорила.Това и състояние продължило около пет минути.Свидетелката се върнала в апартамента, взела шише с вода, изплакнала очите на тъжителката и я попитала какво се е случило.Т. и отговорила, че и е причерняло, като казала, че подсъдимия я е ударил. Св.К. се качила до апартамента на подсъдимия , звъннала на входната врата, но никой не и отворил.

Твърди, че тъжителката винаги е имала конфликти с подсъдимия.След случилото се на 11.07.2015 год. според св.К. , Т. имала синина на лявото слепоочие.

Св.К. е категорична, че е видяла в гръб подсъдимия, когото разпознала по структурата му.

Св. П. също не е очевидец на побоя. Твърди, че на посочената дата  е била в дома на Т. около 08-08.15 часа. Твърди, че когато тръгнали да излизат, тя излязла десетина минути по-рано от Т. и чакала нея и внучката и пред блока.  Твърди, че чула писък, като преди това видяла мъж, когото не може да опише да влиза във входа на блока. Свидетелката твърди, че от мястото на което била не могла да види какво се е случило във входа на блока, но след като Т. излязла и казала, че човека когото видяла да влиза я е ударил два пъти в главата и тя паднала.

Свидетелката твърди, че след случилото се отишли в клуба, след което ходили до МВР и след това да си вади медицинско.П. посочва, че не е видяла следи от удари по лицето на Т..

Съдът не кредитира показанията на св. К., тъй като я намира за абсолютно заинтересована от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е внучка на пострадалата и живее с нея в едно домакинство.

Показанията на П.,съдът не кредитира, като отчита обстоятелството, че като се намира в приятелски отношения с пострадалата се стреми да депозира показания, ползващи пострадалата. Заинтересоваността на свидетелката според съда се доказва от колебливите показания. От една страна свидетелката твърди, че не разпознава в мъжа, който е влязъл във входа на блока непосредствено преди да чуе писъците подс.Г.,като твърди, че друг човек не влизал или излизал преди да чуе вика. Впоследствие заявява „ този човек когото видях да влиза я е ударил два пъти в главата и тя е паднала”. Показанията на П. се разминават с обстоятелствата посочени в тъжбата относно времето на инцидента. П. посочва, че е била в дома на Т. около 08-08.15 часа, че е излязла десетина минути по-рано от пострадалата и внучката и, както и че са минали десет минути след като чула вика и Т. излязла. П. твърди, че след инцидента тя и Т. са ходили в клуба, след това в МВР и накрая да бъде освидетелствана.В тъжбата се сочи,че инцидента е станал в 07.50 часа. Това според съда не кореспондира времево с посоченото време в  касовия бон към медицинското удостоверение, с което Т. е освидетелствана, а именно - 09.20 часа на 11.07.2015 год..

От друга страна са показанията на св.Х., който заявява, че на 11.07.2015 год. / събота / за времето от 08.30 до 08.45  часа бил в дома на подсъдимия, като искал последния да му услужи с ъглошлайф. Свидетелят твърди, че докато е бил в апартамента на подсъдимия, последния не го е напускал. Твърди, че е звъннал на звънците от входа и подс.Г. слязъл, за да му отвори.

Към тази група показания следва да се приобщят и показанията на св.Г.,съпруга на подсъдимия.Тя потвърждава, че св.Х. е трябвало да се отбие в домът им, но твърди, че по това време е била на работа.

По отношение на тези свидетелски показания съдът също ги намира за заинтересовани, от една страна поради служебните и приятелски взаимоотношения на св.Х. с подсъдимия, макар, че към доказателствата по делото е приложено и писмо от Военно формирование 52860 видно от което е, че св.Х. не е бил на работа на 11.07.2015 год., което косвено потвърждава показанията му, че не е бил на работа. от друга поради семейните отношения на св.Г. с подсъдимия.

Двете групи свидетелски показания са взаимно противоречиви , което дава основание на състава на съда да приеме, че  повдигнатото с тъжбата обвинение също е недоказано по безспорен и категоричен начин.

С оглед на изложеното по-горе и като се има в предвид, че тежестта на доказване по делото за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК е в тежест на тъжителя, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият по делото Г. е невиновен по повдигнатото му с тъжбата на С.Т. обвинение. По делото няма изрични и неоспорими доказателства, относно вината на подсъдимия за извършване на визираното в тъжбата престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК за постановяването на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по безспорен, несъмнен и категоричен начин. Тъй като в настоящия случай това не е така, то следва да се постанови именно оправдателна такава по отношение на подсъдимия, поради което съдът оправда подсъдимия.

По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от тъжителката С. А. Т. за причинени и неимуществени вреди, съдът счете, че с оглед крайния изход на делото – признаване на подсъдимия за невиновен, гражданският иск е неоснователен и недоказан, поради което с присъдата го отхвърли като такъв.

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Ето защо, направените по делото разноски  в размер на 144,90 лв. в полза на Държавата по бюджетната сметка на РС Варна и сумата от 960,00 лв. в полза на подс.Г. съдът възложи на тъжителката.

    Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: