Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.01.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното
от съдия Евтимов ч.гр.дело № 16627
по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 -
438 от ГПК.
Образувано e по жалба вх. № 114740/25.11.2019 г., подадена от В.Л.С. –
длъжник по изпълнително дело № 20138410405108 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. №
841 на КЧСИ, срещу постановлението от 06.11.2019 г., с което съдебният
изпълнител е отказал прекратяване на принудителното изпълнение. Навеждат се доводи,
че е налице хипотезата за прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК – взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Жалбоподателката оспорва настъпването на частно
правоприемство на взискателя по силата на договор за цесия, доколкото тя не е
била надлежно уведомена за нея от цедента, и в тази връзка поддържа, че всички
действия, непоискани от първоначалния взискател, се явяват незаконосъобразни. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
Взискателят „АПС Б.Б.“ ООД не е
подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Частен съдебен изпълнител Н.М. е дал обяснения във връзка с постановения
акт, като счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по делото не е налице
двугодишен период, през който да не са поискани изпълнителни действия от страна
на взискателя или да не са извършени такива по инициатива на съдебния
изпълнител.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Жалбата е допустима и подадена в срок, а по същество е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Т.Б.А.К.“ ЕАД /с ново
наименование „Т.Ю.“ ЕАД/ от 22.04.2013 г., в която е направено искане за
извършване на изпълнителни действия – налагане на запор върху движими вещи и
вземания на длъжника и възбрана върху притежавани от него недвижими имоти.
С молба от 25.04.2013 г. взискателят е овластил съдебния изпълнител по реда
на чл. 18 от ЗЧСИ.
По делото са изпратени запорни съобщения до редица търговски банки в
страната, получени в периода 07.05.2013 г. – 09.05.2013 г. Изпратено е и
запорно съобщение до работодателя на жалбоподателката, получено на 11.09.2014 г.,
за налагане на запор върху трудовото ѝ възнаграждение.
По делото е подадена молба от „АПС Б.Б.“ ЕООД от 24.07.2015 г., с която това
дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по делото на мястото
на „Т.Ю.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.А.К.“ ЕАД/, поради настъпило частно
правоприемство по силата на договор за цесия от 23.02.2015 г. Заедно с молбата са
представени споразумението от 23.02.2015 г. за прехвърляне на вземания,
потвърждение за сключена цесия, пълномощно от цедента за цесионера за
извършване на уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и уведомление от „Т.Ю.“ ЕАД
до В.Л.С. за настъпилата цесия, ведно с известие за доставянето му, получено на
05.05.2015 г. от лице с фамилия Стоичков.
С постановление от 30.07.2015 г. на
съдебния изпълнител „АПС Б.Б.“ ЕООД е конституирано като взискател по делото.
С разпореждане от 30.07.2015 г. на
съдебния изпълнител е насрочен опис на движимите вещи на длъжницата В.Л.С.. С разпореждане от 30.03.2017 г. на
съдебния изпълнител е насрочен нов опис на движимите ѝ вещи.
С разпореждане от 28.06.2018 г. на
съдебния изпълнител е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата.
С молба от 14.06.2019 г. новият
взискател – „АПС Б.Б.“ ООД, е направил искане за налагане на запор на
последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки на името на
длъжницата. До „Ю.Б.“ АД е изпратено запорно съобщение, получено от банката на
01.07.2019 г.
Съдът намира обжалваното действие на съдебния изпълнител за правилно.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молбата от
22.04.2013 г., като от този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. Наложени са запори върху банкови сметки на длъжницата в периода
07.05.2013 г. – 09.05.2013 г., както и върху трудовото ѝ възнаграждение на
11.09.2014 г., с които действия започва да тече нов двугодишен срок.
По делото се установява настъпването на частно правоприемство по чл. 429,
ал. 1 от ГПК между първоначалния взискател „Т.Ю.“ ЕАД /с предишно наименование
„Т.Б.А.К.“ ЕАД/ и „АПС Б.Б.“ ЕООД по силата на договор за цесия. Във връзка с
възраженията на жалбоподателката следва да се посочи, че макар да не ѝ е
връчено изхождащо от цедента уведомление, това обстоятелство не влияе върху
прехвърлителния ефект на цесията – титуляр на вземането става цесионерът, което
обосновава процесуалната му легитимация по делото и възможността да иска
извършването на изпълнителни действия, респ. в негова полза да бъдат извършвани
такива. Уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е от значение единствено за
легитимацията на цесионера да получи изпълнение, като в противен случай
длъжникът има възможност да престира на цедента и да се освободи от
задължението си, с оглед правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.
Нов двугодишен перемптивен срок е започнал
да тече от 30.07.2015 г. с насрочване на опис на движимите вещи на длъжницата и
отново – на 30.03.2017 г., с ново насрочване на опис на движимите ѝ вещи.
Нови срокове са започнали да текат с разпореждането за налагане на запор от
28.06.2018 г., с молбата на взискателя за налагане на запор върху новооткрити
банкови сметки на длъжницата от 14.06.2019 г. и с налагането на запор върху
сметки в „Ю.Б.“ АД на 01.07.2019 г.
Предвид изложеното, по делото не се установява период, по-дълъг от две
години, в който да не са отправяни искания за извършване на изпълнителни
действия, респ. такива да не са предприемани, и в този смисъл не е налице
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на делото, като
съдебният изпълнител правилно е отказал издаването на акт, с който да
констатира същото. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изхода на
частното гражданско дело жалбоподателката няма право на разноски.
Водим
от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 114740/25.11.2019
г., подадена от В.Л.С. срещу постановлението от 06.11.2019 г. по изпълнително
дело № 20138410405108 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Л.С. за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.