№ 390
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от А. Б. Б.., с която обжалва
решение № 2 056 от 03.11.2017 г., постановено по т.д. № 1 464/17 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, в която съдът е обявил за относително
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, по иск е правно основание
чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност против А. Б. Б.. изявление за прихващане е вх. № 9750/24.10.2014 г. на
„КТБ“ АД (н.) между вземане на ответницата, придобито от Е. В. Р. по договор за цесия от
21.10.2014 г. и произтичащо от договор за депозит № 113 768 от 08.08.2013 г., и нейно
ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от договор за банков кредит от
26.05.2014 г., освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил
при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази
му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104
ЗБН, на основание чл. 59, ал. 6 ЗБН, оставил е без разглеждане евентуалния иск с правно
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД -
в несъстоятелност против А. Б. Б.., осъдил е А. Б. Б.. да заплати в бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 3 640.44 лева, на основание чл. 59, ал. 7
от ЗБН и е осъдил А. Б. Б.. да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС
държавна такса в размер на 80 лева по инцидентния установителен иск, на основание чл. 77
ГПК.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. В нея не са наведени доводи относно незаконосъобразността на същото,
в частта, в която съдът е оставил без разглеждане, евентуалния иск с правно основание
чл.59, ал.3 от ЗБН. Във отговора на исковата молба, ответницата е навела доводи, че искът
1
по чл. 59, ал. 3 ЗБН може да бъде предявен в двугодишен срок от встъпването на синдика в
длъжност, а с исковата молба не били представени доказателства за това от ищците. Не
оспорва сключването на процесния договор за цесия, както и направеното изявление за
прихващане. Оспорва вземането и задължението да са придобити след началната дата на
неплатежоспособността. Оспорва и твърдението на синдиците, че е знаела за настъпилата
неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането си към банката. Счита
обаче, че поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014 г. не е достатъчно
основание да се счете, че е в неплатежоспособност, а само, че е налице опасност от
неплатежоспособност и тъй като придобиването на вземането било осъществено на
21.10.2014 г., (преди решението, с което е открито производство по несъстоятелност), а
лицензът на банката е отнет на 06.11.2014 г., няма как ответницата да е наясно относно
настъпила неплатежоспособност.
Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД (н) оспорва същата. Твърди,
че решението е валидно, допустимо и правилно, а наведените доводи за
незаконосъобразност са неоснователни. По отношение на частта от решението, с която
съдът е оставил без разглеждане евентуалния иск не е навел твърдения. Твърди, че
изявлението за прихващане е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като е извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността - 20.06.2014 г. (определена с Решение № 1 443 от 03.07.2015 г.,
постановено по т.д. № 2 216/15 г. по описа на Софийски апелативен съд), която дата съвпада
и с деня, в който Банката е поставена под специален надзор. На отделно основание, считат
прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй
като ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност към момента на придобиване
на вземането с оглед на информацията в медиите относно финансовото състояние на
банката, както и поради факта, че с Решения № 73 от 20.06.2014 г. и № 74 от 22.06.2014 г. на
Управителния съвет на Българска Народна Банка, банката е поставена под специален
надзор, които решения са публикувани по партидата на банката в Търговски регистър. В
допълнение посочват, че ответницата е служител на банката и като такъв би следила
внимателно нейното финансово състояние и е имала достъп до допълнителна информация.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 2
056 от 03.11.2017 г., постановено по т.д. № 1 464/17 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 5 състав, че съдът е прекратил като недопустимо производството по
инцидентния установителен иск, предявен от А. Б. Б.. против синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност за установяване нищожността на Решение № 77 от
25.06.2014 г. на УС на БНБ, е което са назначени квестори на „КТБ“ АД, обявил е за
относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, по иск е
правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД - в несъстоятелност против А. Б. Б.. изявление за прихващане е вх. № 9
750/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) между вземане на ответницата, придобито от Е. В. Р. по
договор за цесия от 21.10.2014 г. и произтичащо от договор за депозит № 113768 от
08.08.2013 г., и нейно ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от договор за
банков кредит от 26.05.2014 г., освен за частта, която всеки от кредиторите на
несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като
действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната
сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, на основание чл. 59, ал. 6 ЗБН, оставил е без
разглеждане евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен от синдиците
2
на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност против А. Б. Б.., осъдил е А. Б.
Б.. да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 3
640.44 лева, на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН и е осъдил А. Б. Б.. да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 80 лева по инцидентния
установителен иск, на основание чл. 77 ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
2 703 от 05.12.2019 г., постановено по в.т.д. № 301/18 г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е потвърдил решение № 2 056 от 03.11.2017 г.,
постановено по т.д. № 1 464/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
5 състав, в частта, в която първоинстанционния съд е обявил е за относително
недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, по иск е правно основание
чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност против А. Б. Б.. изявление за прихващане е вх. № 9 750/24.10.2014 г. на
„КТБ“ АД (н.) между вземане на ответницата, придобито от Е. В. Р. по договор за цесия от
21.10.2014 г. и произтичащо от договор за депозит № 113768 от 08.08.2013 г., и нейно
ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от договор за банков кредит от
26.05.2014 г., освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил
при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази
му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104
ЗБН, на основание чл. 59, ал. 6 ЗБН и е осъдил А. Б. Б.. да заплати в бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса по въззивното производство в
размер на 1 820.22 лв., на основание чл.59, ал.7 от ЗБН.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
60 122 от 11.01.2022 г., постановено по т.д. № 656/20 г. по описа на Върховен касационен
съд, Търговска колегия, Първо ТО съдът е отменил решение № 2 703 от 05.12.2019 г.,
постановено по в.т.д. № 301/18 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско
отделение, 5 състав, като е постановил: отхвърля иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН и
е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на Софийски апелативен съд за
произнасяне по евентуалния иск, с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7 549/14 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 4 състав е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД,
определена е за начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито е
производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение от
03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2 216/15 г., по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав е отменено постановеното от съда по несъстоятелността
решение от 22.04.2015 г., по т.д. № 7 549/14 г., в обжалваната част относно определената
датата на неплатежоспособността и е определена дата на неплатежоспособността 20.06.2014
г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 05.02.2010 г.
между „Корпоративна търговска банка“ АД и Е. В. Р., като кредитополучател, е сключен
рамков договор за платежни услуги на потребители, а на 22.05.2015 г. е сключен договор за
кредит между „Корпоративна търговска банка“ АД и А. Б. Б.. - кредитополучател, е който
банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на 42 000 евро, срещу
насрещно задължение на кредитополучателя да погаси главницата на 120 месечни
погасителни вноски, дължими на 25-то число на съответния месец, както и да заплаща
възнаградителна лихва.
3
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с уведомление
вх. № 9 748/ 24.10.2014 г., банката е уведомена, че на 21.10.2014 г. е подписан договор за
цесия между Е. В. Р. и А. Б. Б.., по силата на който цедентът прехвърлила на цесионера част
от вземането си към „КТБ“ АД в размер на 50 000 щ.д., произтичащо от договор за депозит
№ 113 768 от 08.08.2013 г. и е дала съгласие за прехвърляне на сумата по разплащателна
сметка на А.Б..
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с изявление за
прихващане вх. № 9 750/24.10.2014 г. А. Б. Б.. е заявила, че прихваща придобитото от Е. В.
Р. вземане в размер на 50 000 щ.д., със свое задължение към банката в размер на 40 600 евро
по договор за банков кредит от 26.05.2014 г.
Не се спори, а се установява и от представеното извлечение от решение №
73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че Управителният съвет е взел решение, с
което е поставил „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца, назначени са
квестори, ограничил е дейността на банката и изпълнението на всички нейни задължения е
спряно за срок от три месеца. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
с решение № 1 1/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, срокът на надзора е
продължен до 20.11.2014 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение по
протокол № 27/06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е взето решение за отнемане
лиценза за извършване на банкова дейност от КТБ.
Не се спори, а се установява и от представените извлечения от банкови сметки
по спестовни влогове на А. Б. Б.. и Е. В. Р., че на 24.10.2014 г. е осчетоводено прехвърляне
на вземане в размер на 50 000 щ.д. и на същата дата е осчетоводено по сметка на А.Б.
погасяване на редовна главница в размер на 49 998.71 щ.д.
От представеното по делото писмо от БНБ до генералния директор на
дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ в Европейската комисия, се установява, че БНБ е
уведомило ЕК, че са налице съществени индикации за кредитен риск относно
възстановимостта на „КТБ“ АД, както и, че ако изискванията за собствен капитал не бъдат
покрити, лицензът на „КТБ“ АД ще бъде отнет.
Не се спори, а се установява и от представеното извлечение от доклад на БНБ
до народните представители относно състоянието на „КТБ“ АД, в който включително се
сочи, че следва да бъдат приложени законовите мерки за отнемане лиценза на „КТБ“ АД.
Не се спори, а се установява и от представеното допълнително споразумение
от 05.06.2014 г., подписано между „КТБ“ АД, в качеството на работодател и А.Б., в
качеството на служител, че ответницата е работила като главен експерт в банката, а от
представената Заповед от 16.10.2015 г. е видно, че с нея е прекратено индивидуалното
трудово правоотношение с ответницата.
От заключението на ССЕ, се установява, че след проверка на доказателствата
по делото и счетоводството на „КТБ“ АД (н), че от „КТБ“ АД (н) е извършено прихващане
на вземане по договор за депозит № 113 768/08.08.2013 г. в размер на 50 000 щ.д.,
придобити от А.Б. с договор за цесия от 21.10.2014 г., с вземане на „КТБ“ АД (н) по договор
за кредит от 22.05.2014 г., по който е погасена редовна главница в размер на 39 496.53 евро
и вземания по неустойки и валутни разлики с общ размер 878.50 лева.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
4
С атакуваното решение № 2 056 от 03.11.2017 г., постановено по т.д. №
1 464/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е
оставил без разглеждане евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен от
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност против А. Б. Б.., тъй
като е уважил предявеният като главен иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН. Съгласно
задължителните указания, дадени с отменителното решение на Върховен каса-ц.ионен съд,
настоящият състав на Софийски апелативен съд следва да разгледа и се произнесе по
предявеният като евентуален от ищеца иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН за
прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
извършеното от А. Б. Б.. прихващане с вземания, придобити по договор за цесия с Е. В. Р..
По допустимостта и основателността на предявеният иск с правно
основание чл.59, ал.3 от ЗБН:
Тъй като с отменителното решение делото е върнато на въззивния съд за
произнасяне по основателността на заявената претенция по чл.59, ал.3 от ЗБН, която не е
разгледана от първоинстанционния съд предвид несбъдването на вътрешно процесуалното
условие за да бъде разгледан така предявеният иск (уважен е предявеният като главен иск с
правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН) и предвид липсата на наведени твърдения във
въззивната жалба и отговора на същата, настоящият състав намира, че така предявеният иск
следва да бъде разгледан на инвокираните в исковата молба и отговора на исковата молба
основания. В исковата молба и допълнителната искова молба са наведени твърдения, че
изявлението за прихващане е недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като е извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността - 20.06.2014 г. (определена с Решение № 1 443 от 03.07.2015 г.,
постановено по т.д. № 2 216/15 г. по описа на Софийски апелативен съд), която дата съвпада
и с деня, в който Банката е поставена под специален надзор, както и твърдения, че
ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност към момента на придобиване на
вземането с оглед на информацията в медиите относно финансовото състояние на банката,
както и поради факта, че с Решения № 73 от 20.06.2014 г. и № 74 от 22.06.2014 г. на
Управителния съвет на Българска Народна Банка, банката е поставена под специален
надзор, които решения са публикувани по партидата на банката в Търговски регистър и
предвид факта, че ответницата е служител на банката и като такъв би следила внимателно
нейното финансово състояние и е имала достъп до допълнителна информация. Така
наведените твърдения за недействителност на извършеното прихваща, настоящият състав
намира за неоснователни.
В исковата молба синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД (н.) са
обосновали знанието на ответника по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН с публично оповестените
решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. за поставяне на "Корпоративна
търговска банка" АД под специален надзор със забрана да извършва всички дейности
съгласно предоставения й банков лиценз за времето до 20.11.2014 г. Придобиването на
вземането, с което ответникът е извършил оспорваното прихващане, следва по време
публичното оповестяване на цитираните решения, но предвид възприетото в практиката на
ВКС разрешение по приложението на чл. 59, ал. 3 ЗБН узнаването на решенията от
ответника вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да
се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се
изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции
информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от
възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без
тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган -
5
БНБ, състояние на неплатежоспособност. 3нанието за настъпила неплатежоспособност не
може да се изведе и от медийните публикации в периода на поставяне на банката под
специален надзор, тъй като в тях не са оповестени данни за окончателно установена от БНБ
неплатежоспособност на банката.
Пред инстанциите по същество синдиците на "Корпоративна търговска банка"
АД (н.) са се домогвали да докажат наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН с
писмени доказателства, публикувани на сайта на БНБ в периода 11.08.2014 г. - 27.10.2014 г.,
а именно - писмо до 11.08.2014 г. на Д. Ф. - генерален директор на ген. дирекция "Вътрешен
пазар и услуги" в Европейската комисия, прессъобщение от 22.10.2014 г. и препис -
извлечение от доклад на БНБ за информация на народните представители от 43-но НС на РБ
за състоянието на "КТБ" АД. От така представените доказателства, настоящият състав
намира, че не може да се направи обоснован извод, че към датата 24.10.2014 г. ответникът да
е знаел за настъпилата неплатежоспособност на "Корпоративна търговска банка" АД. Този
извод се налага по следните съображения:
За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е
предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по
тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ (напр.
решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на
лиценза за извършване на банкова дейност), узнаването на информацията, разпространена
чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й
оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти,
достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се
информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Дори да се приеме, че
публикуваните в периода 11.08.2014 г. - 27.10.2014 г. документи и съобщения, на които се
позовават синдиците, съдържат категорично изразено становище на Централната банка за
окончателно установена неплатежоспособност на "Корпоративна търговска банка" АД и за
предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката, разгласяването на
тази информация не е достатъчно за извода, че към датата на придобиване на заявеното за
прихващане вземане ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката.
Фактът, че след придобиване на вземането Централната банка е оповестила публично
становището си за установено състояние на неплатежоспособност на "Корпоративна
търговска банка" АД (н.) е ирелевантен, тъй като същият е настъпил след извършеното
прихващане. Дори да беше извършено след този момент същото, би могло да се преценява
единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото като кредитор
и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи
за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ.
Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване
на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на
заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл
да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В този см. решение № 143 от
6
12.02.21 г., постановено по т.д. № 2 343/19 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК,
Второ ТО.
Като неоснователно следва да се възприеме и второто наведено твърдение
относно наличието на знание за настъпила неплатежоспособност, с оглед факта, че
ответницата е била служител на банката. Ответника, който е физическо лице, поради което
не може да му се вмени като дължима грижата да следи публикациите на интернет -
страницата на БНБ и въз основа на тях да изгражда субективните си представи за реалното
икономическо състояние на банката, както и за предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на нея. В контекста на обсъждания проблем
следва да има предвид становището, изразено в мотивите към решението по т. д. № 1 920/18
г. на ВКС, І т. о., че в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН законът би следвало да санкционира
само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от БНБ становище
за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на лицензията за
банкова дейност. Неоспореният факт, че ответникът е служител на банката не може да
обоснове непротиворечив извод, че изпълнявайки служебните си задължения като главен
експерти и предвид данните за образованието у същата е налице знание за
неплатежоспособност, при извършване на прихващането. От друга страна липсват
категорични данни, че ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на
лиценза, тъй като е бил служител на банката, а не на оправомощената по закон институция
(БНБ), която може да вземе валидно и допустимо решение за отнемане на лиценза за
извършване на банкова дейност, който е предпоставка за откриване на производство по
несъстоятелност на банкова институция. При липса на такива категорични доказателства, че
към релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо
отнемане на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по
несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване на
прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при наличие на
знание, релевантно за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Поради недоказване на
субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което следва да се постанови решение, с което същият да
се отхвърли.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, но
предвид изявлението, че такива не се претендират, такива не следва да се присъждат.
Въззивникът дължи държавна такса в размер на 3 320.22 лв., на основание чл.59, ал.7 от
ЗБН.
Водим от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
7
несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10 против А. Б. Б..,
ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *** иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН за
обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н), обективирано в изявление за прихващане с вх. №
9750/24.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) между вземане на ответницата, придобито от Е. В. Р. по
Договор за цесия от 21.10.2014 г. и произтичащо от договор за депозит № 113768 от
08.08.2013 г., и нейно ликвидно задължение към „Корпоративна търговска банка“ АД (н.)„
произтичащо от Договор за банков кредит от 26.05.2014 г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, с ЕИК:
********* да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 3 320.22 ( три хиляди
триста и двадесет лв. и двадесет и две ст./ лв., представляваща размера на дължимата
държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8