Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
гр. Плевен, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: СНЕЖИНА
ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
НАНКА РАЧЕВА
При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно
административно-наказателно дело № 413/2020г. по описа на съда,
на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Т.И.И., чрез адв. Г.Г. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен срещу Решение № 85/14.02.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по
н.а.х.д. № 2444/2019г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 08-00-413/05.02.2019г. на Заместник-министъра на културата, с
което на основание чл. 197, ал. 1 от Закона за културното наследство на Т.И. ***
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. за нарушение на
чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство, затова че при извършена
проверка на 08.06.2018год. по документи и на място на сграда–недвижима културна
ценност (НКЦ) в гр. Плевен, с административен адрес – ул. „Сан Стефано“ № 2,
находяща се в УПИ ІІІ-5989, в квартал 58а съгласно ЗРП на гр. Плевен с
идентификатор 56722.659.872 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Плевен, собственост на Т.И.И. ЕГН **********, С. И. Т. ЕГН **********, „Илмар“ ЕООД ЕИК ********* и „Делта
Фут“ ООД ЕИК ********* е установено, че Т.И.И., като съсобственик на сградата
не е полагал необходите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро
състояние на сградата. С оглед изхода на делото съдът е присъдил в полза на
Министерство на културата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Касаторът Т.И.И., чрез адв. Г. *** обжалва решението с
доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон
– касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита,
че при постановяване на решението, решаващият съд не е отчел обстоятелството,
че Министерство на културата и Националния институт по недвижимо културно
наследство без правно основание категоризират процесната сграда с предварителна
категория „за сведение“ с аргумент от § 12 от ПЗР на ЗКН, тъй като разпоредбата
няма изрично обратно действие и категоризацията на обекта е загубила нормативно
определеното по отменения закон действие. Сочи, че следва да бъде взето предвид
и обстоятелството, че с премахването на категорията „за сведение“ през 2009г.
следва всички документи, свързани с нея да загубят правна стойност и категоризацията „за сведение“ след
създаването на новата категория през 2011г. следва да се извърши по новия ред
на ЗКН, тъй като няма правно основание за автоматичното пренасяне на
прекратения статут. Твърди, че от събраните по делото доказателства не става ясно
какъв е статута на процесната сграда с оглед на съставомерността на извършеното
деяние. Посочва, че при издаване на НП е допуснат съществен порок, визиращ
датата на нарушението, като нито контролният, нито наказващият орган са
посочили инкриминирана дата или инкриминиран период на претендираното деяние,
като счита, че използвания израз „в продължение на години“ не е изпълнение на
законовото изискване за задължителен реквизит на обжалваното наказателно
постановление, а датата/периода на извършване на деянието е съществен елемент
от обективната му страна, без който деянието е несъставомерно. Навежда доводи,
че от описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно дали началния момент на
откриването/установяването на нарушението е през 2012г. или през 2015г., за
което по административната преписка са представени доказателства за извършена
проверка на сградата от страна на актосъставителя. Твърди, че грижите по
опазване и съхранение са необходими при едно запазено стабилно състояние, при
което обектът може да функционира и се ползва по своето предназначение и
доброто състояние на сградата се поддържа такова, когато то изначално е добро и
само следва да се препятства промяна в резултат на различни фактори, а сградата
е била в лошо състояние, още когато И. е станал неин собственик. Описани са две
отделни нарушения – за неизпълнение на задълженията по чл. 71 ал.1 т.1 от ЗКН и
за неизпълнение на Заповед № РД-12-145/04.05.2017г. на кмета на Община Плевен,
издадена на осн. чл. 73 ал.3 ЗКН, която е отменена с Решение №
14446/29.10.2019г. на ВАС по адм. д.№ 45/2018г. , което води до
несъставомерност на деянието, за което е подведен под отговорност и е в
нарушение на изискването на чл. 18 от ЗАНН като за всяко от описаните две
нарушения се наложи отделно наказание. Допуснатите процесуални нарушения са
основание за отмяната на НП. Счита, че при постановяване на процесното решение не
са изпълнени дадените задължителни указания с решението, постановено по КНАХД №
764/2019г. по описа на Административен съд – Плевен. Констатираните недостатъци
са съществени и поради това, че рефлектират върху правото му на защита,
ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява,
при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви
факти. Счита, че непълното излагане на фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване, възпрепятства и съдебния контрол по съществото на спора,
т.е. проверката за обоснованост и правилност на констатацията за нарушение. Моли
да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да бъде отменено
обжалваното НП.
Ответникът по касация – Министерство на културата,
чрез юрисконсулт А., оспорва касационната жалба като
неоснователна и иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Счита, че
при постановяване на съдебното решение районният съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е
справедливо като подкрепя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Съдът е
обсъдил всички доказателства и дал изчерпателен отговор по всички въпроси съобразно указанията в отменителното
решение на АС – Плевен. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност. При
благоприятен за ответника съдебен акт, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. В
производството пред въззивната инстанция няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което счита, че решението следва да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да потвърди НП Районен съд – Плевен е обсъдил
всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност и правилно е издирил и приложил относимите правни норми като е
достигнал до аргументиран и обоснован извод за доказаност на визираното
нарушение, за което на жалбоподателя е наложено съответното по вид и размер справедливо
наказание, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви са
подробни, аргументирани и изцяло се споделят от настоящия касационен състав,
поради което е ненужно да се преповтарят.
По отношение на наведените доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство вече е налице произнасяне в отменителното Решение №
615/04.11.2019г. по КАНД № 764/2019г. по описа на Адм. съд – Плевен, с което
делото е било върнато за ново разглеждане като дадените указания са
задължителни за първостепенния съд и този въпрос не подлежи на преразглеждане.
Районният съд е изпълнил всички дадени указания като
се е произнесъл по всеки от поставените за разрешаване спорни въпроси.
Правилно съдът е съобразил, че сградата е недвижима
културна ценност с временен статут „за сведение“ и съгласно §12 ал.1 ПЗР на ЗКН
/ДВ- бр.19/2009г./ този статут се запазва и не е отпаднал или променен.
Както и, че жалбоподателят в качеството си на
съсобственик на сградата не е положил необходимите грижи за опазване,
съхранение и поддържане в добро състояние на сградата в нарушение на
произтичащото от чл. 71 ал.1 т.1 от Закона за културното наследство задължение,
заедно с останалите съсобственици. Правилно съдът е преценил, че задължението
произтича пряко от цитираната законова разпоредба – чл. 71 ал.1 т.1 от ЗКН,
затова отмяната на Заповед № РД-12-145/04.05.2017г. на Кмета на Община Плевен,
съдържаща указания до собствениците за опазването, съхранението и поддържане на
имота в добро състояние не се отразява на законосъобразността на НП. Не е бил
санкциониран за неизпълнение на заповедта, а тя е цитирана като аргумент за
продължаващото бездействие по опазването на недвижимата културна ценност, тъй
като подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.
Това бездействие е продължило дълъг период от време от
придобиването на собствеността през 2007г. и е продължило, както към момента на
констатиране на нарушението – 08.06.2018г., така и след това. Свидетелство за
това са няколко проверки за състоянието на сградата, извършени през 2012г.,
2015г. и 2017г. от общинската администрация, при които е установено, че
собствениците не полагат грижи и сградата продължава да се руши. Поради това са
давани указания до собствениците за укрепване и възстановяване на сградата, но
не са изпълнени. Това бездействие е продължило през годините и не е било преустановено.
В резултат на бездействието на собствениците и
насочените усилия за отпадане временния статут на сградата и отписването й като
културна ценност заради разрушаването на сградата под въздействието на
атмосферните условия през продължителния период от време, през който не са
полагани усилия за поддържането, запазването и възстановяването й, е довело
до нейното тежко аварийно и
конструктивно състояние, констатирано на 08.06.2018г., а впоследствие и до
разпореждане за демонтиране на постройката, но без отпадането на статута на
недвижима културна ценност със запазен временен статут „за сведение“.
С оглед на това правилно е преценена обществената
опасност на деянието и дееца, характера и тежестта на извършеното нарушение
като е приложен максималният размер на предвиденото наказание, съобразно
действащия към момента на констатиране на нарушението закон, който е
по-благоприятен за нарушителя, тъй като предвижда наказание от 1000 до 3000 лв.
С изменението на чл. 197 ал.1 ЗКН не е
отпаднала наказуемостта на деянието. Новата разпоредба предвижда наказание и за
собствениците на декларираните недвижими обекти по чл. 59 ал.4 ЗКН с временен
режим на опазване, неизпълнили задълженията си по чл. 71 ал.1 т.1 ЗКН, какъвто
именно е настоящият случай, тъй като статутът на обекта на защита не е
отпаднал, а размера на наказанията е завишен.
Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва
да се остави в сила.
При този изход на делото на осн. чл.63 ал.5 от ЗАНН в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция в размер на 100 лв. съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/14.02.2020г. на Районен съд –
Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2444/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Т.И. *** да заплати на Министерство на културата
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/