РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в закрито заседание на 16 юли Две хиляди и двадесета год., в състав:

 

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

При секретаря                            и с участието

на прокурора:                     изслуша докладваното

от СЪДИЯТА гр.дело № 1594/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 Предявена е искова молба от А.В.А., чрез адв.Л.П. против С.А., И.А., Ц. А. И Я.С., с която се иска, постановяване на решение, с което:

-                бъде признат за нищожен н.а.№ 47, т.4, дело № 416/2019г., в частта в която Ц. А.В. е признат за собственик по давностно владенвие по отношение на ½ ид.част от описания в същия ивот в с.Г. П..

-                Признаване за нищожен на н.а.№ 60, т.4, дело №428/2019г. в частта, в която е прехвърлена собствеността на ½ ид.част от имота от несобственик, а в останалата ½ ид.част от имота да бъде развален като унищожаем, поради неизпълнение на задължението по чл.33 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че с н.а.№ 47, т.4, дело № 416/2019г. наследодателят на ответниците е признат за собственик по наследство и давностно владение върху недвижим имот в с.Г.П., а впоследствие заедно със съпругата си С.А. го продали на техния внук – Я.С.. Поддържа се, че имота е съсобствен между ищеца и починалия му брат – наследодател на ответниците и последният не го е придобил по давност и не е станал негов изключителен собственик, в която насока развива довод за нищожност на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, поради противоречие със закона. Довод за нищожност на втория нотариален акт за покупко-продажба се обосновава с обстоятелството, че „с него се прехвърля собственост от несобственик”. По отношение на унищожаемостта на договора за покупко-продажба, се сочи като порок неспазването на разпоредбата на чл.33 от ЗС.

Съдът преценявайки условията за допустимост на исковете, намира същите е процесуално недопустими, поради следното:

Предявеният иск за нищожност на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка е процесуално недопустим на заявеното основание – неспазване на закона, поради невъзможност да бъде придобит недвижим имот по давност, тъй като „давност не тече между сънаследници”. Касае се за т.н. констативен нотариален акт, с него се удостоверява право на собственост и същия подлежи на отмяна, съгласно ТР №3/29.11.2012г. по т.дело № 3/2012г. на ВКС, ОСГК. Нищожността е порок, който засяга удостоверяващи сделки, с които се прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, а констативния акт не е сделка.

На следващо място правната теория и съдебната практика, последователно провеждат разбирането, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка. В този смисъл довода за нищожност на такъв договор поради твърдението, че се прехвърля собственост от несобственик е правно неиздържан и по същество неоснователен.

Що се отнася до искането за разваляне като унищожаем на договора за покупко-продажба, поради неспазване на задължението по чл.33 от ЗС, следва да се посочи, че основанията за унищожаемост на облигационни сделки са изчерпателно посочени в разпоредбите на чл.27 и сл. от ЗЗД и сред тях не попада разпоредбата на чл.33 от ЗС.

  Правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС и правото на изкупуване са израз на стремежа собствеността върху недвижимо имущество да бъде притежавана от възможно по-тесен кръг лица – тя дава право на останалите съсобственици да бъдат предпочетени пред трето за съсобствеността лице при продажба на идеална част от недвижимия имот. Нормата на чл. 33 ЗС установява не забрана, а известно ограничение по отношение правомощието на съсобственика на недвижим имот свободно да се разпорежда с притежаваната от него идеална част, както и по отношение на уредената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че изискването за предварително предложение до останалите съсобственици не е условие за валидност на сделката с третото лице, съответно продажбата, извършена без да е спазено посоченото изискване, не е нищожна поради противоречие със закона. Правото е вторично, доколкото предполага съществуването на друго валидно право или правоотношение. Законът предвижда упражняването му единствено по съдебен ред, чрез конститутивен иск в двумесечен преклузивен срок от продажбата. Такъв иск по делото не е предявен.

В заключение не се налага оставяне на исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности, тъй като съдът би се поставил в позиция да консултира страната какъв иск/искове да предяви, при какви фактически твърдения и на какво основание, чрез развиване на възможни правни хипотези, от които страната да избира, което е недопустимо.

С оглед изложеното, предявените искове са процесуално недопустими, поради което следва да се оставят без разглеждане, а исковата молба се върне на подателя.

 

 

 

Воден от изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И :

 

 

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от А.В.А., чрез адв.Л.П. против С.А., И.А., Ц. А. И Я.С. искова молба вх. №9703/13.07.2020г. по описа на ВРС, поради процесуалната й недопустимост.

ВРЪЩА на А.В.А. *** искова молба вх. №9703/13.07.2020г. по описа на ВРС, заедно с приложенията.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1594/2020г. на РС гр.Враца.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от уведомяването на ищеца за изготвянето му.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:........