№ 15153
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110145253 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ от ЕТ .
срещу З. за осъждане за сумата 15 531 лева /съгласно допуснато с протоколно
определение от 15.05.2024 г. по реда на чл. 214 ГПК изменение на иска/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 13.08.2017 г. до окончателното плащане. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 13.08.2017 г. около 14:30 часа по път . в посока гр.
. е настъпило ПТП между превозни средства с участие на автобус,
собственост на дружеството-ищец, марка . и лек автомобил марка „., по
отношение, на който има сключена застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника. Твърди, че вина за настъпване на произшествието имал водачът на
последния автомобил с рег. ., който в нарушение на правилата за движение по
пътищата навлязъл в насрещната пътна лента, без да съобрази и пропусне
движещия се в нея автобус, управляван от .. Вследствие на неправилно
предприетата маневра от водача на л.а. марка „. последвал челен сблъсък,
който довел до удар между двете МПС-та, в резултат на което управляващия
на лекия автомобил и спътниците му загинали на място, а автобуса бил
предаден за скраб, поради невъзможност да бъде ремонтиран. Поради
изложеното, ищеца предявява пряк иск срещу ответното застрахователно
дружество за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху дължимата сума от
датата на деликта - 13.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявените искове
изцяло по основание и по размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение на лек автомобил марка „.. Оспорва механизма на ПТП.
1
Поддържа, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради това, че
същия не се е съобразил с пътните условия като навлязъл в лентата за
движение на л.а. с рег. . с което е нарушил ЗдвП. Оспорва иска и като размер, в
частност, че претенцията е завишена неоснователно, защото не отговаря на
размера на действително претърпените вреди. В случай на евентуалност
счита, че ищецът неоснователно претендира плащане при условията на
„тотална щета“, тъй като не е изпълнил условията съгл. чл. 390, ал. 1 от КЗ за
това, а именно не е представил доказателства за прекратяване на
регистрацията на процесното МПС. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже твърденията си,
че в причинна връзка с противоправно поведение на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, са настъпили твърдените
имуществени вреди, както и техния размер.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава
възраженията си срещу исковете. С оглед твърденията за съпричиняване - в
тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с
които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите
Съдът констатира, че е налице допусната грешка в доклада по делото по
отношение на определената правна квалификация на иска. Доколкото в случая
ищецът, в качеството си на увредено лице, претендира плащане на
застрахователно обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на причинителя на вредата, то коректната правна
квалификация на предявения иск е по чл. 432, ал. 1 КЗ. Съдът намира, че
последващото прецизиране на квалификацията на предявения иск с
решението по делото не се отразява съществено на правата на страните, тъй
като разпределената доказателствена тежест обхваща всички релевантни за
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ материалноправни предпоставки, подлежащи на
доказване, доколкото в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и техния
вид и размер.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „. е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие. Между страните не е спорно и че ищецът е
сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение, предмет на
настоящото производство, като в тази връзка при същото е образувана щета ..
Съдът намира, че следва да се приеме за установено, че на 13.08.2017 г.,
около 14:30 часа по път . в посока гр. . пътен участък при км.+., в близост до
2
кантон . . при управление на моторно превозно средство – автобус, марка ., е
нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по непредпазливост
смъртта на повече от едно лице. Тези факти се установяват от влязла в сила
присъда . г. по НОХД . по описа на Окръжен съд - ., с която ., е признат за
виновен в това, че на 13.08.2017 г., по път . в посока гр. . пътен участък при
км.+., в близост до кантон . в нарушение на правилата за движение, визирани
в, като се е движел с превишена скорост от 78км/ч при позволена 60 км/ч, по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, поради което и
на основание чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. "Б", пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал.
1 НК, е осъден на наказание „три години лишаване от свобода“. Със същата
присъда, на основание чл. 66 НК, изтърпяването на наложеното на
подсъдимия наказание е отложено за срок от пет години. Присъдата на
Окръжен съд – . е изменена в частта на наложените наказания с решение .
което е изменено в частта на наложените наказания с решение. по н.к. №. по
описа на ВКС, III НО и е влязла в сила на 15.02.2021 г. (видно от извършеното
върху нея отбелязване).
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд обвързва
настоящия състав за елементите на престъпния състав - извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния
процес. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановената от Окръжен съд - . присъда по НОХД № ., настоящият състав
следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от
него се установява, че водачът на автобуса . е извършил деянието, че то е
противоправно, както и че деянието е извършено виновно.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на
произшествието и по чия вина е настъпило то, както и действителният размер
на причинените вреди по автобус марка ..
От събрания доказателствен материал, съдът приема за установен
механизма на напъпилото ПТП - при насрещно движение на процесните
автомобили по път ., водачът на л.а. марка „., внезапно променяйки посоката
си на движение и навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на
което водачът на автобуса, възприемайки навлизането на насрещно движещия
се лек автомобил, предприел спиране на автобуса, задействайки спирачната
система и завъртайки волана на ляво, като в същия момент лекият автомобил
отново рязко завил на дясно, прибирайки се в своята пъна лента за движение,
като между двата автомобила последвал челен кос удар. Механизма се
потвърждава от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), както и от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свид. .. Свидетелят и водач на автобус марка . .
описва, че инцидентът станал в светлата част на денонощието, при добра
видимост. Разказва, че срещу него се движела колона от автомобили, когато
изведнъж един от автомобилите рязко навлязъл в неговата пътна лента.
Споделя, че веднага натиснал спирачката и стиснал волана, като след удара
3
автобусът станал неуправляем, завил на ляво и навлязъл в нивата, спирайки се
в дърво. Описва, че след ПТП автобусът бил неизползваем.
Според неоспорено от страните заключение на съдебна-автотехническа
експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, скоростта на движение на двата автомобила преди настъпване на
удара е била както следва: за лек автомобил . Посочило е още, че водачът на
лек автомобил „. е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на произшествието, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение, което
да доведе до спасителна маневра за водача на автобуса. В случай, че водачът
на автобус . е задействал спирачната уредба своевременно, в момента, в който
лек автомобил . е навлязъл в неговата пътна лента, то автобусът ще премине
по-късно през мястото на удара с 0,31 сек. В този случай, лекият автомобил
ще измине още 6,17 м. и ще премине пред автобуса, но ще напусне пътното
платно вдясно по посоката си на движение. Пояснява още, че ако водачът на
лек автомобил „. се стреми да запази движението си в дясната пътна лента,
считано по посоката на движение на лек автомобил ., то удар между
превозните средства отново ще настъпи.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства,
заключение на САТЕ и показанията на свидетелите се установява посоченият
от ищеца механизъм на ПТП, като счита, че същото е настъпило по вина и на
двамата водачи, доколкото поведението на всеки един от тях се явява
необходимо условие за настъпване на процесния вредоносен резултат, поради
което възражението на ответника за съпричиняване се явява основателно.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване размера на отговорността
на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Следва да се приеме, че намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди, респективно
за да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като негова вина в тази насока не се изисква. Или от
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения /в
посочения смисъл например решение № . по т. д. . на ІІ т. о., решение . от
4
12.03.2010 г. по т.д. № . на ІІ т. о./.
Освен това, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като във всички случаи съпричиняването подлежи
на доказване. В Тълкувателно решение № . от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се
приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият
да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно
наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и
вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение
№ .26.10.2010 г. по т. д. № .2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № .26.03.2013 г.
по т. д. № .2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е
елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни
за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Между страните по делото не е спорно, че вина за настъпване на
процесното ПТП имат и двамата водачи. Ищецът, предявява настоящата
претенция, отчитайки вината на водача на автобус ., модел ., като поддържа, че
по-голяма вина за процесното ПТП има водачът на л.а. марка „.. Ответното
дружество от своя страна, не оспорва, че вина за настъпване на ПТП има
водачът на застрахования при тях лек автомобил, но навежда възражение за
съпричиняване от страна на водача на автобуса. Предвид гореизложеното,
настоящия съдебен състав счита, че спорно по делото е съотношението на
вината между двамата водачи, респ. процентът на съпричиняването.
Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или
по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от страната, която го е въвела в процеса. В гражданското
производство с оглед принципа на непосредственост релевираните факти
подлежат на установяване независимо дали по отношение на същите вече са
били събрани доказателства в хода на наказателното производство.
Позоваването единствено на мотивите на присъдата, съдържащи констатации
за съпричиняващо поведение, не означава надлежно установяване на
твърденията за принос за настъпването на вредоносния резултат освен ако то
не съставлява елемент от състава на престъплението. Поведението на
пострадалия не е предмет на изследване в наказателния процес и съответно
предмет на присъдата освен по изключение - когато съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението, каквато хипотеза не е
налице в настоящия случай /Решение № .
5
Съдът намира, че от съвкупния анализ на събрания доказателствен
материал се установява, че по-голяма вина за настъпване на процесното ПТП
има водачът на застрахования при ответника лек автомобил. Действително, с
цитираната по-горе влязла в сила присъда по НОХД . по описа на Окръжен
съд – . водачът на автобус ., модел . е осъден за причиняване на смърт по
непредпазливост, като нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21,
ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 47, ал. 1 и ал. 3 ППЗДвП. От друга страна, в мотивите на
същата съдът е приел за безспорно доказано незаконосъобразното движение
на водача на лек автомобил марка „., непосредствено преди ПТП, а именно -
внезапно навлизане в насрещната лента за движение, като е приел, че същият е
имал възможност да предотврати процесното ПТП. При определяне на вида и
размера на наказанието на виновния водач, съдът е отчел „като смекчаващо
отговорността обстоятелство“ поведението на водача на лекия автомобил,
който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е съобразил
степента, в която същият е съпричинил вредоносния резултат. Същото се
потвърждава и от приетото по настоящото дело заключение на САТЕ и
събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че вина за
настъпване на процесното ПТП има преимуществено водачът на л.а. „., който
е нарушил правилата за движение по пътищата навлизайки внезапно в лентата
на насрещно движещия се автобус /чл. 16, ал. 2, т. 1 ЗДвП/. В същото време,
безспорно се установява и вина от страна на водача на автобус ., доколкото
същия е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с
превишена скорост – чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че в приетото по делото заключение на САТЕ, е установено,
че водачът на л.а. „. също се е движел с превишена скорост.
По изложените съображения, съдът намира, че всеки един от двамата
водачи е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като след
извършена съпоставка на поведението на участниците в ПТП с оглед
установяване на реалния им конкретен принос за вредоносния резултат,
следва да се приеме, че процентът на съпричиняване на водача на
застрахования при ответника лек автомобил е 70%, доколкото извършените от
него нарушения на ЗДвП са допринесли в много по-голяма степен за
настъпване на произшествието, а процентът съпричиняване на водача на
автобус . е 30%.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди
по автобус марка ., съдът счита, че заключението по изготвената
автотехническа експертиза следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като
достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за
възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни
стойности на същите. В заключението вещото лице е посочило, че стойността
необходима за възстановяване на автобуса, изчислена на база средни пазарни
цени с влагане на нови части от алтернативни доставчици към датата на ПТП
е 61691,59 лева. Установява се още, че стойността, необходима за
възстановяване на процесното МПС (61691,59 лева) надхвърля неговата
6
действителна стойност (32293,00 лева), като в такъв случай е налице тотална
щета на превозното средство. Вещото лице е изчислило, че стойността на
запазените части по автобуса, представлява 25,00% от неговата
действителната (средната пазарна) стойност - 8073,00 лева. В заключение е
посочило, че стойността на обезщетението за уврежданията по автобус .,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените
части е 24220,00 лева. Обстоятелството, че е налице тотална щета, се
потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят и
водач на автобуса . споделя, че след процесното ПТП автобусът бил
неизползваем – тотална щета. Свидетеля и работник в фирмата на ищцовото
дружество към момента на процесното ПТП - ., разказва, че отишъл на
мястото на ПТП след като му се обадили. Твърди, след извършения оглед
установили, че по автобуса са налице множество щети в предната част на
автобуса - челно стъкло, шофьорска врата, кормилна кутия, спирачен кран,
електроника и много други. Предвид гореизложеното, настоящия съдебен
състав счита, че в случая се установява наличието на т.нар. тотална щета, тъй
като стойността необходима за възстановяване на процесното МПС надхвърля
неговата действителна стойност към датата на настъпване на ПТП.
Предвид това и с оглед наличието на съпричиняване /прието и от ищеца
при претендирането на обезщетението/ дължимото застрахователно
обезщетение от ответника възлиза в размер на 70% от стойността на
обезщетението, което съобразно приетото заключението на САТЕ и на
основание чл. 162 ГПК, съдът изчислява в размер на 16954,00 лева /70% от
24220,00 лева/. Ищецът претендира сума в размер на 15 531,00 лева, поради
което и при съобразяване с принципа на диспозитивното начало предявеният
иск за обезщетение за имуществени вреди се явява основателен и следва да
бъде уважен за пълния предявен размер. Съдът намира, че предвид липсата на
доказателства за уведомяване на застрахователя в по-ранен момент, то следва
да бъде присъдена и законната лихва върху този размер, считано от
предявяването на иска.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който
своевременно е заявил искане за присъждането им. От представените по
делото доказателства се установява, че същия е сторил разноски по делото
както следва – 621,24 лева за държавни такси, 200,00 лева депозит за вещо
лице и 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение, съответно съобразно
уважената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в настоящото
производството в размер на 2321,24 лева. Направеното възражение за
прекомерност на така претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение се
явява неоснователно, доколкото размерът на същото съответства на
предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която може да се приеме за ориентир за обичайните на
размери на възнагражденията, като в допълнение към това по делото липсват
обстоятелства, който да сочат към несъразмерност, при съобразяване на
7
сложността на производството и положените процесуални усилия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. П. на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 15 531,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило
на 13.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕТ ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. П. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2321,24 лева, представляваща разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8