№ 647
гр. Варна, 05.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500149 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 97480/03.12.2024г. от Община
Варна срещу Решение № 4175/21.11.2024г., постановено по гр.д. №
20243110100349 по описа за 2024г. на ВРС - 19 с-в, с което съдът ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
********* че Община Варна, с адм. Адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски
полк“ № 43, не е собственик на 569,07 ид. части от недвижим имот,
представляващ ПИ № 68 по КК на с.о. „Черешова градина“, землище на с.
Константиново, област Варна, одобрен с протокол № 11/16.07.1994г. на кмет
на Община Белослав, целият с площ от 1169,07 кв.м., при граници на имота:
ПИ № 40, кадастрална граница, път и ПИ № 67, на основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е
съобразил, че Община Варна се легитимира като собственик на процесната
идеална част от имот, на основание чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като към датата
на влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991г.) имотът не се намира в границите на
урбанизирана територия. От заключението на СТЕ се установи, че за
процесната територия няма одобрен и влязъл в сила План на
1
новообразуваните имоти. Съдебната практика безспорно приема, че е
изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху
който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до
приключването на административната процедура по възстановяването на
собствеността върху земеделската земя. Тази процедура се счита приключена,
когато е извършена индивидуализацията на имота (Аргумент т.1 1 от
Тълкувателно решение № 1 по гр. д.№ 11 от 1997 г. на ВКС, ОСГК). Считано
от този момент е възможно и прилагането на института на придобивната
давност, включително по отношение на ползвателите на имоти, предоставени
им на основание актове по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Най-рА.ят момент, в който е
възможно да се осъществи неговата индивидуализация, е моментът на влизане
в сила на плана за новообразуваните имоти. До този момент при липсата на
индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на
фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и
демонстрирането на намерение за своене (animus). Прави възражение по
отношение на действието на мораториума за придобиване на имот по давност.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови ново, с което да се отхвърли исковата претенция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Въззивникът се
позовава на нормата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ в отговора на исковата молба и във
въззивната жалба, но тази норма не може да бъде правно основание за
придобитото право на собственост, тъй като чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ не може да се
приложи за селищно образование. Чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ не се прилага
самостоятелно, а като последица от приложение на чл. 19, ал.2 и 3 ЗСПЗЗ,
който предвижда специален ред, който не се е осъществил. Имотът не е
земеделска земя. От 27.1.2001г. до настоящия момент, както е прието и в т. 5.3
"в" от заключението на в.л. Б. земята е със статут "селищно
образувание/урбанизирана" по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ. От своя страна,
АЧОС сочи като основание чл. 2, ал.1, т. 7 ЗОС, което първо е различна
хипотеза от чл. 25, ал.1, ЗСПЗЗ и второ - също е общ текст, който не поражда
правото на собственост, защото не представлява конкретно правно основание.
Възражението за действие на мораториума за придобиване на имот по давност
също нямат място в процеса. Не се установи имотът да е бил държавна
собственост, нито общинска. В случая мораториумът не действа относно
2
процесния имот. Дори и да е действал, отдавна е изтекла необходимата 10
годишна давност, която е започнала да тече от 1.6.1996г. в полза на
праводателите на ищеца, като към своето владение от 27.11.2011г. той
присъединява и владението на предходните от 1.6.1996г. Отделно от това, с
Тълкувателно решение № 1 от 20.4.2023г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2022г. на
ОСГТК е прието, че за заварени правоотношения, мораториумът не се прилага
изобщо. Съгласно постоянната практика на съдилищата и на ВОС, напр.
Решение № 630 от 20.3.2021г. по в.гр.д.№3086/2020г.на ВОС тогава, когато
имот не е бил одържавяван и е индивидуализиран по какъвто и да е план, той
може да бъде обект на годна защита на правото на собственост.
Първоинстанционният съд правилно се е позовал и на Определение № 50200
от 30.9.2022г. по ч.гр.д.№2923/2022г. на ВКС, 2 г.о.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение като законосъобразно и правилно.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Не са направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
97480/03.12.2024г. от Община Варна срещу Решение № 4175/21.11.2024г.,
постановено по гр.д. № 20243110100349 по описа за 2024г. на ВРС - 19 с-в.
НАСРОЧВА производството по делото за 10.03.2025год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
3
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4