Решение по дело №1467/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260449
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20211420101467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Враца, 12.10.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                         

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията Тодоров гражданско дело № 1467 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по обективно съединени искове за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.

В исковата молба ищцата Р.М.И. ***, твърди, че не е имала никакви договорни отношения с ответницата Г.И.Т. ***, но през месец март 2020г. на три пъти й е превела парични суми на обща стойност 15 410 лева, както следва: на 20.03.2020г. през системата за парични преводи Easy Pay превела по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк АД“ сумата 1110, 00 лева; три дни по-късно, посредством банков касов паричен превод от „ПИБ" АД по банкова сметка ***ена сумата 13 000.00 лева, а седем дни по-късно по аналогичен начин още сумата 1 300.00 лева. Поддържа, че не е имало правно основание за получаване на сумите от ответницата, поради което има правен интерес от подаването на исковата молба. Посочва, че връчването на исковата молба по реда на чл.131, ал.1 от ГПК следва да се счита за поканване от нейна страна на длъжницата-ответница да заплати доброволно гореописаните суми, поради което и последната при неплащане изпада в забава, считано от датата на връчването и след тази дата ответницата дължи лихви за забава върху всяка от главниците до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.86 от ЗЗД. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди ответницата Г.И.Т. да й заплати следните суми: сумата 1110.00 (хиляда сто и десет) лева, получена на 20.03.2020г. без правно основание; сумата 13 000.00 (тринадесет хиляди) лева, получена на 23.03.2020г. без правно основание и сумата 1300.00 (хиляда и триста) лева, получена на 30.03.2020г. без правно основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на връчване на исковата молба, до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответницата Г.И.Т. ***, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва изцяло предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани и да й присъди сторените от нея разноски. Твърди, че ищцата Р.М.И. е майка на Б.М.К. ***. Поддържа, че е управител и представляващ „Дари Транспед“ ЕООД, гр. Враца, ЕИК: *********, че до месец март 2020г. счетоводното обслужване на това дружество е извършвано от дъщерята на ищцата лично и чрез фирма за счетоводни услуги „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД, гр. Своге, ЕИК: *********, чийто собственик на капитала и управител до 07.03.2019г. е била Б.К.. Посочва, че при извършване на дейността като счетоводител и представител на „Дари Транспед“ ЕООД, Б.К. се е отклонила от добросъвестността и общо приетите норми за поведение при изпълнение на поетите от нея задължения и е нанесла значителни имуществени вреди на дружеството й. След узнаване за извършените от Б.К. нарушения, „Дари Транспед“ ЕООД е оттеглило дадените на К. пълномощия по нотариален път и е прекратило отношенията си с нея. В резултат обаче на неправомерните действия на К. през периода 22.11.2018г. - 19.03.2020г., изразяващи се в неправилно отчитане и деклариране на ДДС, използване на счетоводни документи с невярно съдържание и редица други нарушения, „Дари Транспед“ ЕООД е претърпяло имуществени вреди в общ размер 24 310.43 лв. под формата на установени публични задължения за данъци и наложени имуществени санкции за административни нарушения на данъчното законодателство. Изтъква, че е подала жалба по прокуратурата срещу К. и последната е започнала поетапно да възстановява причинените на дружеството вреди, използвайки родителите си - майка си Р. М. и баща си М. И.. Твърди също, че „Дари Транспед“ ЕООД е предявило осъдителни искове срещу К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД за сумата 10 683.33 лв., остатък от задълженията на К. към датата на подаване на исковата молба - 07.01.2021 г., за което е образувано гр.д. № 267/2021г. на PC - Своге, по което няма постановено решение. Не оспорва факта, че посочените в исковата молба суми са й платени от ищцата с посочено от нея основание „захранване на сметка“. Поддържа, че ищцата е платила задължения на своята дъщеря към „Дари Транспед“ ЕООД, а тя, като управител на това дружество, е приела изпълнението от третото лице и съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД заявява, че потвърждава извършеното изпълнение за сметка на дружеството към неговия управител и едноличен собственик на капитала Г.И.Т.. Счита, че не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл. I-во от ЗЗД, тъй като плащането на чужд дълг не води до неоснователно обогатяване за кредитора, а съгласно чл.73, ал.1 ЗЗД погасява задължението на длъжника спрямо кредитора, тъй като кредиторът няма интерес от лично изпълнение и има интерес да приеме изпълнението, извършено от ищцата, а не лично от длъжника-делинквент. Твърди, че в случая е налице плащане в изпълнение на чужд дълг - майката плаща заради дъщеря си, каквото е направил и баща й М. Б. И. отново по личната й сметка. Прави възражение относно размера на възнаграждението на адвоката на ищцата и моли съда да бъде изплатен минимума по Наредба № 1/09.07.2004г., ако исковете бъдат уважени.

С оглед възражението на ответницата в отговора на исковата молба, че е налице основание за получаването на сумите, в съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, оспорва твърденията, че от дъщеря й Б.К. са нанесени вреди на имуществото на „Дари Транспед“ ЕООД при и по повод счетоводното обслужване на същото, като твърди, че такива вреди никога не са признавани. Репликира също така, че плащането на сумите е извършено недоброволно, а под заплаха за физическа саморазправа с дъщеря й и психически тормоз към нея и към дъщеря й от страна на ответницата и лицето И.К.А. /свидетел по делото/, за да се прекрати тормоза. Поддържа, че ответницата е недобросъвестна при получаване на исковите суми за „Дари Транспед“ ЕООД през месец март 2020 г., тъй като едва с отговора на исковата молба прави изявление по смисъла на чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В писмена защита по делото навежда подробни доводи в подкрепа на възраженията си.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

Установи се по делото и не е спорно между страните, че през месец март 2020г. ищцата Р.М.И. *** на три пъти е превела на ответницата Г.И.Т. *** парични суми на обща стойност 15 410 лева, както следва: на 20.03.2020г. през системата за парични преводи Easy Pay превела по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк АД“ сумата 1110, 00 лева; на 23.03.2020г. посредством банков касов паричен превод от „ПИБ" АД по банкова сметка ***ата 13 000.00 лева и на 30.03.2020г. посредством банков касов паричен превод от „ПИБ" АД по банкова сметка ***ата 1 300.00 лева.

С оглед заявените от страните в правния спор позиции относно превеждането на тези суми от ищцата и получаването им от ответницата, с определението по чл.140 от ГПК, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответницата е получила от ищцата посочените суми.

Към отговора на исковата молба ответницата е приложила разпечатки на писмени съобщения от 22 и 23.03.2020г. и 23.06.2020г. и снимки на платежно нареждане и разписка на Easy Pay, извършени посредством електронното приложение Viber с лице Б. с моб. номер ++359*********, съдържанието на които не е оспорено от ищцовата страна.

В съдебно заседание по реда на чл.176 от ГПК лично е изслушана ищцата Р.И.. На конкретно задени въпроси същата отговори, че се е запознала с ответницата Г.Т., чрез дъщеря й Б. и че лично ответницата й е изпратила своята банкова сметка, ***. В обясненията си ищцата твърди, че съпругът й М. Б. И. е превеждал суми на два пъти по личната сметка на ответницата Г.Т., защото са били постоянно подложени от страх от физическа разправа с дъщеря й, злепоставяне в нейната служба и под психически тормоз, а не защото Б. е имала задължения към Г.. Ищцата отрича дъщеря й Б. да й е указвала да извършва плащанията към ответницата и твърди, че това е било тяхно /на нея и на съпруга й/ лично решение, за да се престане с психическия тормоз, който им се прилагал.

По делото са разпитани като свидетели И.К.А., Б.М.К. /дъщеря на ищцата/ и Д. Б.Х. /зълва на ищцата/, чийто показания съдът възприема като обективни и последователни, а показанията на последните две свидетелки преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

В показанията си свидетелят И.К.А. твърди, че свидетелката Б.К. от 2018 г. е започнала да работи като счетоводител в „Дари Транспед“ ЕООД, гр.Враца, чийто собственик е той, че през 2020г. НАП извършила ревизия и установила задължения на дружеството към НАП на стойност 44 или 47 хиляди лева. По този повод през март 2020 г. Б.К. дошла с ищцата Р.И. във В. и заедно с него с една кола отишли в НАП-Враца, за да установят от къде идва задължението. Според свидетеля ищцата е знаела причината за идването си във В.. Същият твърди, че непрекъснато е разговарял с Б. в колата, а ищцата е присъствала на този разговор и е чула за размера на задълженията. След тази среща между свидетеля и ищцата е проведен телефонен разговор, на който ищцата е поискала да й се изпратят всички ревизионни актове и той по месинджър й ги е изпратил. Няколко дни след този разговор се обадила лелята на Б. /свидетелката Д. Б. Х./, помолила го да престане да говори с Б.К. по този въпрос, защото била психически недобре и поискала среща с представители на дружеството. Според свидетеля лелята на Б. казала: „Дайте да видим как ще възстановяваме парите, защото възстановяваме причинени вреди на още три фирми като вашата“. Такава среща се провела през месец март в гр. Своге, в офиса на дружеството на лелята на Б. и на нея присъствали свидетелят, Д. Б. Х., ищцата и съпруга й, ответницата и нейният съпруг Николай. Присъстващите разгледали ревизионните актове и актовете, с които били наложени глоби от Инспекцията по труда и майката и бащата на Б. казали, че ще възстановят сумата, която Б. дължи на дружеството им за причинените вреди, защото Б. е психически недобре. Свидетелят твърди също, че е последвало плащане от ищцата Р. и съпруга й М. по банков път като сумите били преведени по лична сметка на ответницата Г.Т., защото сметките на дружеството били запорирани.

И от показанията на свидетелката Б.М.К., дъщеря на ищцата Р.И., се установи, че е обслужвала счетоводно „Дари Транспед“ ЕООД през периода 2017г. - 2018г. до месец март 2020 г., като във връзка с длъжността й счетоводител е била упълномощена да представлява дружеството пред НАП и за ел. услуги към НАП. Свидетелката твърди, че след като приключила отношенията си с дружеството през месец март 2020 г., към нея имало упреци от управителката - ответницата Г.Т., за неназначени хора в дружеството, с които тя имала проблеми с ИТ и за два ревизионни акта, съставени на „Дари Транспед“ ЕООД, с които били установени задължения. Свидетелката заяви, че тел. № ********** е неин номер и отрича да е превела с родителите си сумата от 46 хиляди лева по личната сметка на ответницата Г.Т., както и да е казвала на майка си да превежда суми на Г.Т.. Твърди, че не е знаела за тази сума и че впоследствие разбрала, че е преведена по сметката на ответницата. Свидетелката заяви също, че е превела от нейната сметка по сметката на Г.Т. между 800 лв. и 1300 лв., защото била допуснала техническа грешка и я поправила. Свидетелката установи, че е имала вайбър кореспонденция с Г.Т. и са обсъждали въпроса за плащане на суми по сметката й, както и че е писала на Г.Т., че майка й ще плаща суми. Причината за тези разговори с ответницата бил упражняван психически тормоз от Г.Т. и И.А. /свидетел по делото/ към Д. Х., към майка й Р.И. и към нея, а така също и заплахи към децата й, че няма да ги види никога, също и към мъжа й, брат й и баба й. Заплахите били във връзка с работата й в дружеството като й казвали, че ще влезе в затвора, че е отговорна за вредите на дружеството и че ще й счупят краката. Свидетелката не знае каква сума родителите й са превели на Г.Т. и твърди, че преводите към нея били след заплахите, отправени от свидетеля И.К.А. към майка й.

Свидетелката Д. Б. Х. е сестра на М. Б. И. - съпруг на ищцата Р.И.. Същата твърди, че в края на месец март 2020 г., началото на април 2020 г. в нейния офис в гр. Своге се е състояла среща, на която присъствали тя, ищцата и съпругът й М., ответницата Г.Т. и съпругът й, и нейният съдружник. Б. не е присъствала на срещата. Срещата била по инициатива на ответницата, която имала претенции по воденето на счетоводството на дружеството й и искала да се срещне с ищцата и съпруга й. Ответницата и лицата, с които дошла, изложили аргументите си, поговорили и предложили ищцата и съпругът й М. да изплатят 20 и няколко хиляди лева за несъответствия в работата на Б., за да не се водят дела спрямо нея. Ако не се съгласят, ще се водят дела спрямо Б.. Ищцата и съпругът й М. казали, че ще си помислят, ще решат и до седмица ще им върнат отговор дали ще се изплати сумата.

От представените с отговора на исковата молба два броя платежни нареждания от 22.04.2020г. на „Експресбанк”, се установява, че М. Б. И. е превел на Г.И.Т. сумата 24 500 лв. с основание „задължения към НАП” и сумата 1 500 лв. с основание „Дирекция по труда Враца с вх. № 20022405“.

По делото са представени също искова молба, подадена от „Дари Транспед“ ЕООД, гр.Враца, представлявано от управителя Г.И.Т., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.45 вр. с чл.49 ЗЗД срещу Б.М.К. *** и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД, гр.Своге за сумата 10 683.33 лв., въз основа на която е образувано гр.д. № 45/2021 г. по  описа на ВрРС, 6-ти гр. състав, което е изпратено на РС-Своге по подсъдност, и там е под № 267/2021 г. на PC – Своге, както и отговор на исковата молба, подаден от ответниците по делото, с който исковете са оспорени.

По делото е представено също така и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.11.2020г. по пр. пр. № 1650/2020г. по описа на РП - Враца, образувана по повод депозиран сигнал от Г.И.Т., в качеството й на управител и представляващ „Дари Транспед“ ЕООД, гр.Враца, с което прокурорът е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е прекратил същата.

Въз основа на установеното, съдът от правна страна намира за обосновани следните изводи:

С исковата молба са предявени три кумулативно обективно съединени иска – за сумата 1110,00 лв., получена от ответницата на 20.03.2020г. без правно основание; за сумата 13 000, 00 лв., получена от ответницата на 23.03.2020г. без правно основание и за сумата 1300, 00 лв., получена от ответницата на 30.03.2020г. без правно основание.

Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на иска по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД предвижда, че когато ищецът е дал нещо на ответника при начална липса на основание /още при самото получаване/, ответникът следва да го върне.

В хипотезата на  чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да докаже само плащането на съответната парична сума. Когато ищецът е установил плащането, ответникът следва да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т.е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

В настоящия случай, в тежест на ищцата бе да установи, при условията на главно и пълно доказване, заплащане в полза на ответницата на претендираните с исковата молба суми. При доказване на този факт, в тежест на ответницата бе да докаже на първо място твърдяното основание за получаването на тези суми – правоотношение, възникнало от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване от страна на дъщерята на ищцата Б.К. на значителни имуществени вреди на дружеството, на което ответницата е управител и представлява - „Дари Транспед“ ЕООД, гр. Враца. С оглед твърденията на ответницата, че в случая е налице плащане в изпълнение на чужд дълг /ищцата е платила задължения на своята дъщеря към „Дари Транспед“ ЕООД/ и че изпълнението на задължението към дружеството-кредитор е действително, тъй като тя, като управител на дружеството, е приела и потвърждава изпълнението в полза на дружеството, в нейна тежест бе да докаже на следващо място наличие на предпоставките на чл.73, ал.1 ЗЗД и чл.75, ал.1, изр. второ ЗЗД.

По делото се доказа, че през месец март 2020г. ищцата Р.М.И. на три пъти е превела по банков път на ответницата Г.И.Т. процесните парични суми на обща стойност 15 410 лева, както следва: на 20.03.2020г. - сумата 1110, 00 лева; на 23.03.2020г. - сумата 13 000.00 лева и на 30.03.2020г. - сумата 1 300.00 лева. Получаването на сумите се признава от ответницата по делото още с отговора на исковата молба и съдът е приел тези факти за безспорни, поради което факта на получаване и задържане на сумите от ответницата е доказан.

Спорен по делото е въпроса за наличието на основание за получаването на процесните суми.

Под основание в хипотезата на  чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се разбира наличието на съществуващо между страните правоотношение, даващо възможност на една от страните да иска предаването на дадена вещ или плащането на определена парична сума, както и да задържи полученото, респ. задължение на страната, която е дала престацията към страната, която е получила същата. Липсата на основание е общ елемент на всички състави на неоснователното обогатяване, като съставът на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага начална липса на основание, като между даващия и получаващия не следва да съществува правоотношение, което да поражда задължение за изпълнение. Именно затова се дължи връщане на престацията на предоставилата я страна.

В процеса ответницата, в чиято тежест бе да докаже, че е налице основание за получаването, респективно за задържането на получената от нея сума, не ангажира годни доказателства досежно установяването на това обстоятелство. Изнесените от същата твърдения за причинени от страна на дъщерята на ищцата Б.К. значителни имуществени вреди под формата на установени публични задължения за данъци и наложени имуществени санкции за административни нарушения на данъчното законодателство на „Дари Транспед“ ЕООД не бяха доказани по категоричен начин. Както ищцата /в обясненията й в съдебно заседание/, така и дъщеря й Б.К. /в показанията й като свидетел и в отговора на исковата молба по гр.д. № 267/2021 г. на PC – Своге/ отричат последната да е нанесла вреди на имуществото на „Дари Транспед“ ЕООД при и по повод счетоводното му обслужване. Следва да се изтъкне, че твърденията на ответницата за причиняване на вредите на дружеството, което управлява, от Б.К. при изпълнение на поетите от нея задължения като счетоводител и в резултат на неправилно отчитане и деклариране на ДДС и използване на счетоводни документи с невярно съдържание, следваше да бъдат доказани с писмени доказателства /арг. от чл.164, ал.1, т.3, предл. първо от ГПК/, а такива по делото не бяха ангажирани. Нито ангажираните по делото писмени доказателства /разпечатки на писмени съобщения и снимки на платежно нареждане и разписка на Easy Pay, извършени посредством Viber, платежни нареждания, с които М. Б. И. е превел на ответницата суми, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 1650/2020г. по описа на РП – Враца/, нито обясненията на ищцата, нито показанията на свидетелите не установяват Б.К. да е причинила някакви имуществени вреди на управляваното от ответницата дружество, които да пораждат задължение за нея да плати, респ. право на „Дари Транспед“ ЕООД да получи исковата сума. Показанията на свидетеля И.А., в частта, в която цитира лелята на Б. /свидетелката Д. Х./, в проведен помежду им телефонен разговор, че следва да решат как ще възстановяват парите, защото възстановяват причинени вреди на още три фирми като неговата и в която твърди, че на срещата в гр.Своге майката и бащата на Б. са казали, че ще възстановят сумата, която Б. дължи на дружеството им за причинените вреди, не установяват по категоричен начин причиняването на вреди от дъщерята на ищцата на дружеството, което ответницата представлява. В тази им част показанията на този свидетел са изолирани от останалия доказателствен материал и не са подкрепени от други доказателства.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че процесните суми са получени от ответницата без основание и съгласно чл.55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, същата е длъжна да ги върне на ищцата ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021г., до окончателното им изплащане, както е поискано от ищцата. Налице елементите от състава на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и предявените от Р.М.И. срещу Г.И.Т. обективно съединени искове за връщане на внесените по сметката на ответницата суми в общ размер 15 410 лева, са доказани и следва да бъдат уважени като основателни.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцата направените разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

От страна на процесуалния представител на ответницата е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от приложения на л.79 по делото договор за правна защита и съдействие ищцата е заплатила на адв. П.Ш. от САК възнаграждение в размер 2000 лв. При предявени три осъдителни искове за суми 1110.00 лева, 13 000.00 лева и 1300.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение би следвало да бъде 1548, 70 лв., съгласно чл.2, ал.5 и чл. 7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. Следователно платеният от ищцата адвокатски хонорар е с 451, 30 лева над горепосочения минимум. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата следва да бъде намалено на 1550 лв.

С оглед на изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумите 616, 40 лв. - държавна такса и 1550 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи направените от нея разноски.

Водим от гореизложените мотиви, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, съдът

Р        Е        Ш        И :

 

ОСЪЖДА Г.И.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата 1110.00 (хиляда сто и десет) лева, получена на 20.03.2020г. без правно основание; сумата 13 000.00 (тринадесет хиляди) лева, получена на 23.03.2020г. без правно основание и сумата 1300.00 (хиляда и триста) лева, получена на 30.03.2020г. без правно основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021г., до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски от 616, 40 лв. - държавна такса и 1550 лева – адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: